Врабчето и кокошката

ВрабчеВеднъж врабчето и кокошката се заговорили. Врабчето стояло на една каменна ограда, а кокошката се разхождала отдолу.

– Слушай, не ти ли омръзна вечно да ходиш и да кълвеш нещо по земята? – попитало врабчето – Погледни вече си се отучила да летиш.

– Не е вярно! – обидила се кокошката.

И като замахнала с все сила с крила качила се на каменната ограда до врабчето.

– А я кажи, на теб не ти ли омръзна вечно да летиш  и да подскачаш насам-натам? Живей в кокошарника. Стопанката ще ти хвърля зрънца-яж и не му мисли.

В този момент задухал силен вятър. Кокошката, колкото и да се опитвала, не успяла да се задържи и отново скочила на земята. А врабчето размахало крила, полетяло и пак кацнало на оградата.

– Сега видя ли-казало то-ти си голяма и силна, но в живота си се надяваш само на това някой да те храни. А аз разчитам само на собствените си крила и само съм си опора в живота.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: