Колелото, погълнато от дърво

BikeИдеята за колело, което е „погълнато” от дърво, може да изглежда фантастична, но в щата Вашингтон е реалистична гледка.
Колелото дълги години е било част от градските легенди и в социалните мрежи са се появявали истории за това как то е попаднало там, как се е вплело и отчасти е погълнато от едно 150 сантиметрово дърво.
Според легендата момче оставило колелото си до дървото и отишло на война през 1914 година, но никога не се завърнало. Истинската история, обаче, не е толкова романтична, но е също така въздействаща.
Хелън Пъз, сега 99-годишна, се преместила в Сентър през 1954 година заедно с петте си деца. Наскоро била станала вдовица и семейството не разполагало с излишни средства. Поради това тя дала на 8-годишния си син Дон да кара момичешко колело. Момчето не било очаровано от идеята, но според Хелън Пъз било по-добре от нищо.
Един ден Дон казал на майка си, че е изгубил колелото. Той изглеждал толкова притеснен, че госпожа Пъз решила да остави нещата така както били.
Изминали много години, когато един ден Хелън Пъз прочела новина в местния вестник, че някой намерил колело на едно дърво. Тя веднага осъзнала какво в действителност се било случило с колелото на сина й. Самото дърво било пораснало около велосипеда!

Advertisements

Диамантът Хоуп

Диамантът Хоуп 1Историята на така наречения Диамантът на Хоуп, започва през XVII век. Тогава френският бижутер и търговец Жан Баптист Таверние го донесъл от Индия във Франция. Предполага се, че той бил изкопан от прочутите мини в Голконда, Индия. Формата му се доближавала до триъгълната, бил само грубо шлифован и тежал 112 карата. Няма точни сведения как Таверние се е сдобил с камъка. Според едни той го купил, а според други е бил откраднат от индийски храм, където, според легендата, било третото око в статуята на богиня на смъртта и разрушението Кали. Втората версия подхранва именно легендата за проклятието, което носи диамантът. Таверние продава камъка на крал Луи XIV през 1668 г. Малко по-късно изгубва всички свои имения и пак тръгва към Индия. Но смъртта го застига на 84-годишна възраст в Москва. Френски кралски ювелир шлифовал камъка през 1673 г., но оставил от него „само” 67 карата. Той бил поставен в обков от злато и прикрепен към лента, която кралят носел при официални церемонии. Над един век диамантът се появявал по шиите на френските крале и кралици – от Диамантът Хоуп 2Луи XIV до Луи XVI. След това дошла френската революция и през август 1792 г., месеци преди екзекуцията на Луи XVI и почти година преди гилотинирането на съпругата му Мария Антоанета (която често носела синия диамант), кралските бижута са конфискувани и предадени на революционното правителство. Но на 17 септември същата година цялата колекция била открадната и диамантът изчезнал. Камъкът се появил отново около средата на XIX век в описанието на колекцията на британеца Хенри Филип Хоуп, но вече тежал само 45,2 карата. До 1901 г. получилият вече име брилянт „Хоуп” остава в семейната колекция. Тук зловещите събития, които го съпровождат, продължават — Хенри Хоуп умира от загадъчна болест, наследникът на банкера се разорява и за да изплати дълговете си, го продава, както се предполага, на турски колекционер, загинал по време на морска буря. Брилянтът обаче оцелява и се появява в Турция, където през 1905 или 1906 г. семейство Евелин и Едуард Маклин го виждат в двореца на турския султан Абдул Хамид Втори. Султанът платил 450 000 долара за него и го дал на любимата си жена Субая. Тя обаче спретнала дворцова интрига срещу султана и била екзекутирана. Но Абдул усетил, че се готви още нещо срещу него и затова нелегално изнесъл диаманта във Франция за продан. Но междувременно бил детрониран и парите отишли за новото правителство. Така Диамънтa на Хоуп се оказал в ръцете на Пиер Картие.

Диамантът Хоуп 3В Париж на него попада отново същата Евелин Маклин, която била дъщеря на собственика на вестник Вашингтон Поуст. Богатата американка е пленена от гледката и наброява за брилянта 187 000 щ. долара. Купувайки го, Евелин Маклин занася камъка в католическа църква, за да бъде свалено проклятието от него. Последвалите събития обаче говорят по-скоро за липсата на ефект от свещенодействието, защото богатият й съпруг се пропивал все повече, свекървата на Евелин починала от скоротечна и твърде необичайно протекла пневмония, свекърът й предложил на Евелин да се разведе със сина му и да се омъжи за него, но това не станало и след смъртта му се оказало, че е лишил от наследство потомъка си. Първородният син на Евелин, кръстен на загиналия ѝ при катастрофа брат Винсент, бил блъснат от кола, прибрал се привидно здрав, без счупвания и болки в къщи, но починал през нощта от вътрешен кръвоизлив. По-късно съпрузите Маклин се развеждат, а дъщерята на Евелин се самоубила със сънотворни таблетки.

Диамантът Хоуп 4След смъртта на Евелин Маклин, през 1949 г. брилянтът „Хоуп” е продаден за 176 000 щ. долара на ювелира Хари Уинстън, който го дарил на Смитсоновия институт във Вашингтон. Когато дарението било оповестено, пристигнали много писма от американци, разтревожени за бъдещата съдба на новия собственик на брилянта – Съединените щати.

Днес наричат брилянта „Хоуп” най-скъпият малък предмет на света и оценяват стойността му на 200 млн. щ. долара, т.е. почти по 5 млн. щ. долара на 1 карат от него.

Замъкът Барди

Замъкът Барди е крЗамъкът Бардиасива средновековна постройка, която доминира над едноименния италиански град. Разположен на 60 км от Парма той разполага с богата библиотека и голяма колекция оръжия. Замъкът Барди или Кастело ди Барди е било самостоятелно, феодално владение, а днес е едно от съкровищата на Средновековието, с които Италия може да се гордее. Първото укрепление тук е било издигнато през 869 г., а първообразът му все още стои на една негостоприемна скала. Едва през 1257 г. замъкът е облагороден и разширен от Ланди от Пиаченца, които били феодални владетели от Барди. Те упражнявали върховна власт в района още четири столетия.

Легендата разказва, че прекрасната Солесте била влюбена в рицаря Мороело. Тя прекарвала дните си в кулата за замъка, очаквайки завръщането на верния си слуга. Но един ден тя видяла как към стените се приближавала вражеска войска. Ужасена, че нейният любим е загинал, Солесте се хвърлила от кулата. Тя така и не разбрала, че Мороело победил врага, но се възгордял от победата и заповядал на войниците си да сложат чуждите доспехи, за да се похвали. Когато разбрал какво се е случило, рицарят се хвърлил от скалите. Но призракът му не намерил покой – той останал завинаги в замъка, за да търси своята Солесте…

Странната смърт на Руфина Камбасерес

Между гробовете и гробниците на Реколета в Буенос Айрес витаят милиони истории за призраци. Измежду тях най-много се откроява тази за Руфина Камбасерес, дъщеря на аржентинския писател Еухенио Камбасерес. Авторът се оженил за италианската балерина Луиса Бакичи. От този брак се родила единствената им дъщеря-Руфина. След смъртта на бащата през 1889 година, майката и дъщерята заживели сами в една къща на улица „Монтес де Ока”. След четири години Луиса се омъжила за бъдещия тогава президент Иполито Иригойен.

На 31 май 1902 Руфина навършвала 19 години. Майка й организирала празненство, а след това щели да присъстват на концерт в театър „Колумб”. Когато празника приключил, Луиса чула вика на излизащия от стаята на Руфина камериер. Жената открила дъщеря си мъртва, лежаща на пода. Според съдебното свидетелство ставало въпрос за синкоп. Съществува версия, че собствената й майка я дрогирала с успокоителни всяка вечер, за да не се събуди през нощта и да открие за любовната й връзка с предполагаемия годеник на Руфина. В нощта на смъртта й Луиса удвоила дозата и това било фатално за девойката. Предполагаемият годеник се самоубил след двайсет дни пред кафене „Тортони”.

На следващия ден след смъртта на Руфина, Луиса и Иполито Иригойен я погребали в Реколета. Но няколко дни по-късно пазачът на гробището направил невероятно откритие: ковчегът й бил отворен, а капакът-счупен. Официалната версия за случилото се е че става въпрос за кражба, понеже девойката била погребана със всичките си бижута. Според много хора, обаче, Руфина била преживяла каталептичен удар  и била погребана жива.

Съгласно легендата девойката се събудила, започнала да удря по капака на ковчега и в крайна сметка успяла да го счупи. Но когато излезнала, видяла, че е заключена в семейната гробница, изпаднала в дълбоко отчаяние и умряла от сърдечен удар.

Една статуя в нов стил я показва с прилепена ръка към решетката на гробницата, сякаш се опитва да я отвори. Много хора уверяват, че след толкова опити духът на Руфина най-после е успял да излезе от там и се разхожда през тъмните нощи по гробищните алеи. Някои смятат дори, че тя може да е мистериозната Дама в бяло… Въпреки че това вече е съвсем друга история…

Легендарният Снежен човек

Легендарният Снежен човек е един от най-популярните зоологически митове на съвременността. Много хора уверяват,че са се срещали с гигантската горила от тибетските планини или че са намирали нейни следи, но неясно защо и Йети, и стъпките му не са хванати от обектива на фотоапаратите, така че да повярваме безрезервно в съществуването на странния хищник. Загадката на Йети става още по-заплетена,когато вземем предвид обстоятелството,че той е „срещан” не само в Тибет, но и в други части на земното кълбо.За това говорят и различните имена,с които е назван: Йети–в Памир, метч-канг-ни–в Хималаите, Бигфут–в Америка, Сноумен – в Европа.В Алтай снежният човек се нарича алмис. Там съществуват множество легенди.Една от тях разказва за това, че в стари времена в алтийската земя се водела тежка борба за оцеляване между човека и алмиса. Това митическо същество, според легендата, се хранело с месото на животни и на малки деца, говорело на езика на хората и притежавало дарбата да хипнотизира.
Старите жители описват Снежния човек по един и същи начин-ръст над 2 метра, с яки мишци и широка гръдна кост, целият покрит с гъста козина със сивокафявожълтеникав цвят. Тези същества, по техните думи, имали много остра неприятна мириза и били много страхливи. Дълго време усилията на учени, изследователи, а и на обикновените хора да докажат съществуването на Йети оставали безплодни. Едва през 1951 г. на англичанина Ерик Шиптън му се отдава шансът да фотографира пресни следи от снежния човек. През тази година била организирана първата експедиция, която се отправила към Хималаите да търси Йети.
На ледника Мен-Лунг, който се простира между Тибет и Непал, алпинистите попаднали на съвършенно ясни отпечатъци на твърде странни стъпки. Следите били оставени от същество с пет пръста на ходилото, единият от които бил значително по-голям от останалите. И до днес тази снимка се приема като едно от неоспоримите доказателства за съществуването на легендарния сноумен.

По достъпни, но и в много отношения по-загадъчни, се оказват горите и планините по западното крайбрежие на Северна Америка. В тази дива местност също се срещат загадъчни животни. Първите съобщения за тях започват да се появяват още в началото на XIX век. Индианците разказвали на белите преселници за някакви космати същества, които живеели в гората. По техните думи тези зверове достигнали до над два метра височина, имали мощна гръд и широки плещи, почти нямали врат. През 1851 г се появило първото вестникарско съобщение за невижданото същество. Било направено предположение, че бигфут е същество, имащо неоспоримо сходство с човека. Според тях това било човек, подивял след разрушителното земетресение през 1811 година. През 1921 г. станала най-драматичната известна досега среща Бигфут. Веднъж дървосекачът Алберт Остман нощувал в спален чувал в гората на Ванкувър. Изведнъж го сграбчил гигантски Бигфут и го метнал на рамо „като чувал с картофи”, носил го около три часа и го занесъл в своето леговище. На сутринта Остман разбрал, че е попаднал в плен на семейство Бигфут – самка, самец и две деца. В края на краищата той заподозрял, че са го похитили, за да го направят съпруг  на детето-самка. Остман решил при първия удобен случай да избяга. Той сипал в храната на бащата на семейството емфие и докато Бигфут бягал към реката да промие пастата си, човекът се скрил. Остман останал в плен около седмица, но страхувайки се от подигравките още известно време зпазил в тайна своето приключение.

Повечето от учените считат Бигфут като мит или измама, или комбинация от двете. Обаче несъмнено има определено количество събрани сведения, които трудно намират обяснение от науката.

Духът от Пещера

Духът на загинала абитуриентка броди из Пещера и oбезпокоява таксиметровитe шофьори.

Преди няколко години по време на абитуриентските балове, красиво момиче, в черна рокля, спряло такси и казало на шофьора адреса си. След  10 минути те вече били пред блока. Девойката платила сметката и се отправила към тъмния вход. За да се убеди, че ще се прибере жива и здрава, мъжът изчакал, но след по-малко от две минута чул писък. Затичал се, за да помогне, но замръзнал на място, защото на вратата на блока видял некролог със снимката на същото момиче. С ужас установил, че абитуриентката е починала точно преди една година на същата дата.

Завършващото момиче загинало в автомобилна катастрофа и от тогава насам духът й не можел да намери покой. Абитуриентката се прибирала късно през нощта от бала си с такси, но след като колата катастрофирала, тя загинала на място, а шофьорът бил тежко ранен.

След посочения случай, още много хора видели духа на младото момиче, което бродило из цяла Пещера. Единственото обяснение е, че най-вероятно тя се опитва да се прибере в дома си, но никога не успява.
Момичето от Пещера последно се е появила миналата година. Но местните хора  смятат, че тя е сред тях и е само въпрос на време да я видят отново.

Чудотворната църква в Несебър

160-годишна църква бди над най-стария град по Черноморието. Несебърлии и туристи от цял свят всеки ден се покланят пред манастира в центъра на стария град.

Преди близо два века несебърлии осъмнали с плачеща икона, закачена на най-старото дърво в града. Три дни местните жители я сваляли от клоните и я носели в черквите в града. По това време в Несебър е имало над 60 храма. Всяка сутрин обаче ликът на Света Богородица отново бил на дървото. На четвъртия ден на една девица се явила Дева Мария и казала, че иска несебърлии да й построят дом, на мястото на дървото. Без да се замислят, местните жители веднага се хванали на работа. Жените носели пясък в престилките, а мъжете продали всичкото си злато и скъпоценности за каузата.

Сега стволът на чудодейното дърво се намира в центъра на храма. През 1880 г. строителите го отсекли и в корените му намерили точно толкова злато и пари, колкото са били инвестирали за църквата.
Днес туристи от цял свят посещават храма и се молят на Богородица за здраве и живот.

Според една от легендите болните се изцерявали щом легнели върху чудотворното дърво. Друг мит пък разказва, че всяка жена, която се докоснела до него, зачевала същата година. Местните жители, обаче споделят и зловещи истории, свързани с иконата.

Преди години местен клисар откраднал плачещата Света Богородица. На другия ден негови съграждани го намерили вцепенен с иконата в ръце. Тогава попът го зарекъл земята да не го приеме никога. Не се минало време и клисарят получил инфаркт. Години след смъртта му гробът му бил разровен, но тялото му било мумифицирано.

Друг зловещ мит пък разказва, че всяка година умира по едно младо момче от града. Преди десетина години три момчета откраднали няколко икони заедно с тази на Богородица, но стигнали само до вятърната мелница на града, където катастрофирали и загинали. Местните хора говорят, че до ден днешен никой не знае колко точно икони са били задигнати. Именно затова всяка година умира по едно момче, защото не всички икони били върнати обратно в храма.

Сега оригиналът на Света Богородица се намира в криптата на храма „Св. Александър Невски”.

Previous Older Entries