Зората

ЗораКогато Брахма създал света, той се зарадвал на величието, което се открило пред него. Затова изпратил първата си дъщеря, най-хубавата – Зората, да види света. Като влязла в света, тя така светнала и озарила всичко наоколо, че сам Брахма се влюбил в нея. За да я вижда, той излизал сутрин рано да посреща Зората. Това произвело потресаващо впечатление на всички богове. Те се усъмнили в Брахма. Той се огорчил от недоверието към него и започнал да плаче. Толкова много плакал, че от сълзите му се явила водата, а от нея – сегашния човек.

Съмнението е язва, която разяжда всички народи, всички общества – научни и религиозни. Тя разяжда всички домове, отношенията между братя и сестри, между приятели и възлюбени.

 

http://petardanov.com/index.php/topic/15786-%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B0/

Индра

Индра 1Индра е бог на бурите, гръмотевиците и мълниите. Символизира силата, енергията и виталността. Индра едва не погубил своята майка Адити, разпорвайки корема й при раждането си. Веднага след това метнал мълния, която осветила всичко, правейки земята видима за небето и небето видимо за земята. Той задвижил слънцето, което стояло неподвижно до този момент. Виждайки това, небето, земята и въздуха се разтреперили, а майка му се скрила от страх.

Още с появяването си превъзхождал останалите богове по сила и мъдрост. Те се изплашили, че новороденият ще промени установения порядък и опасенията им се потвърдили. Завземайки върховната власт, заедно със слънцето започнал да преустройва света. Новия свят бил изграден като дом – поддържали го четири стълба и бил покрит с небето, като покрив. В този дом имало две врати – всяка сутрин, през широко отворената източна врата влизало слънцето, а вечер излизало през западната.

Индра осигурявал устойчивостта на света, поддържайки небето и оправяйки земята. Независимо от могъществото си обаче, поведението на Индра било като на обикновените хора. От всички богове, само той си позволявал да мами, да пиянства и бил винаги готов за любовни похождения. Тези негови качества биха могли да го превърнат в лош, плашещ бог, но той прощавал с лекота хорските прегрешения, пазел хората от нещастия и се грижел за добитъка. В негово лице те виждали приятел и покровител.

Още от самото начало той бил почитан като бог на бурята, олицетворяващ пречиатващата й сила. Негово оръжие е божественият огън – мълнията. Ежегодно, в края на сухия сезон, Индра повтарял велик подвиг, убивайки Вритра. Този огромен дракон, лежал в планините и държал цялата небесна вода в деведесет и деветте пръстена на тялото си. Хората се обръщали с молба за помощ към всички богове, но те се бояли да встъпят в бой с чудовището. Единствен Индра се съгласил да им помогне. Преди да започне битката, той изпил три езера „сома” (божествения еликсир) и изял триста бивола. Вятърът управлавал колесницата му, а останалите богове се съгласили да му помогнат, но при първия рев на дракона, избягали.

Индра 2Бойният дух на Индра бил поддържан от химните, които пеели жреците и от жертвите, принасяни от обикновените хора. След тежка битка, Индра убил Вритра и освободил водата, спасявайки всички от сушата.

Тясно свързани с Индра са пет митични персонажа, символизиращи различните прояви на бурята: Трита Аптия – някога заемали високо положение в йерархията на боговете, но след това били изместени от Индра; Апам Напат – небесният огън, който живеел в буреносните облаци; Матаришван – мълнията. Него, както и Апам Напат ги отъждествяват с бога на огъня – Агни. Призовават го на брачните церемонии, за да съедини сърцата на младоженците и да възпламени искрата на новия живот; Аджа Екапад – понякога е видим като лъч, пробиващ буреносните облаци; Ахи Будхния – добър дракон, който обитава небесните и земните води.

Въртенето на морето

ВишнуВ прастари времена съществувало едно прелестно място, станало свято поради това, че там бил стъпвал великият Вишну. Това място се намирало между морето и планината. Морето от самото начало било такова, каквото е и сега, а планината се наричала Мандара. Имало прекрасни гори и една пещера от скален кристал, чиято снежна белота се равнявала с тази на луната.

Тази пещера принадлежала на Девас, истинските богове. Недалеч от нея в друга тъмна пещера под водата живеели Азурас, демоните, които имали вълшебни способности. Встрани от нея имало малка горичка, наречена гората на лотосите.

Тя се намирала в средата на гора с големи дървета, недалеч от малко езерце, приличащо на зелено огледало. Тук била и градината на лотосите. Имало всякакви. Едни били с високи стебла, на други цветът се разпуквал непосредствено над листата, а трети, едва напъпили, приличали на две сключени ръце, едва докосващи повърхността на водата.

Върху тях лежал Вишну добродушният бог, който можел да прониква навсякъде и бил готов винаги да се притече на помощ, като вдъхвал у всички благоговение, примесено с любов и доверие.

Един ден сред добрите богове, които живеели в пещерата от скален кристал, възникнал спор относно благата, които били изпуснали, поради бавния ход на дългите ери. Те се питали как ли биха могли да си ги възвърнат.

Някои казали:

— Придобитите блага са преходни. Това, което се спестява и се натрупва, е полезно само за другите. Къщите построени, за да живеем в тях щастливи, се превръщат в клопка, в която смъртта успява да ни вкара. Онези блага, които ние притежавахме, не бяха благата, натрупани от нас, те ни бяха предложени като допълнение към нашата божественост. Затова ние трябва да ги намерим отново.

Други отвърнали:

— Това, което казвате, е разумно, но не бива да забравяме, че нищо не е вечно. Не същуствува ли опасност това, което е желано днес, утре изобщо да не ни привлича?

Спорът продължил дни наред, докато решили да се допитат до Вишну. Отишли да го потърсят в неговата градина от лотоси, но не го видели. Знаели обаче, че е там. Трябвало само да изчакат да се разсее облакът, който забулвал слънчевите лъчи и не им позволявал да проникнат до лотоса, сключил венчето си над големия бог при приближаването на сянката.

Чакащите богове започнали да се молят:

— Отвори се, о хилядолистни лотосе, а ти, ветре, духай силно, за да отнесеш тъмните облаци. Покажи се, о многообични Вишну, и ела да чуеш нежните тайни на боговете.

Молбата им била чута и Вишну се показал сред хилядата разтворени листенца, целият блестящ от бисери, които не били нищо друго, освен капчици роса. Той изслушал боговете и им отвърнал така:

— Няма тъга без лек. Няма гибелна власт, която да не може да бъде победена. Волята съществува и тя е създала средствата, с които да действуваме. Ще потърся в мисълта си начина, по който да ви върна свещените блага.

Вишну замълчал и се замислил. Неговият дух, откъснал се от тялото му, литнал надалеч, сред скалите на планината Мандара и помолил предсказващите животни да отговорят на въпросите му.

Гарванът с черните пера рекъл:

— Трябва да намерим някой, който да говори с водните божества. Само те държат ключа на тайната.

Големият Врабец допълнил:

— Нека всички бъдат щедри, защото само така ще видят изпълнени своите желания.

Жабата продължила:

— Всичко това бе сторено от Азурас, злите духове. Ако ги помолите, те ще ви помогнат.

Водната змия добавила:

— Водният дух пази скрити в гръдта си божествените блага.

А Кукувицата подела:

— Тъй като имам някаква власт над водите, ще се опитам да ти помогна, о Велики Вишну. Трябва да се разклатят вълните.

Духът на Вишну се почувствувал изпълнен с надежда. Върнал се в тялото си, събудил го и от устните му се отронили божествени думи:

— Трябва да слезем в тъмната пещера на Азурас и да ги помолим да ни помогнат.

Добрите богове се отдръпнали боязливо, но Вишну продължил:

— Няма от какво да се боите. Убеден съм, че те ще ни изслушат. Без тях е невъзможно да разклатим вълните.

И Вишну заедно с всички богове слязъл в света на Азурас. Когато го зърнали, злите духове станали добри. Вишну помолил змията Вазуки да се увие около планината Мандара. Добрите богове започнали да я теглят за опашката, а демоните за главата.

ВазукиКато една огромна бъркачка, увивайки се и развивайки се, змията сторила тъй, че да задвижи голямата планина. Като се въртяла стремително около самата себе си, тя започнала да разбърква морето по същия начин, по който и сега в Индия разбиват маслото.

Малко след това планината започнала да потъва към центъра на земята. Голямата топлина, получена от триенето на нейните скали с тези, които я заобикаляли, разтопявала поддържащата я основа.

А Вишну се превърнал в огромна костенурка, слязъл на дъното на океана и застанал точно под нажежената планина. Така станало възможно морето да се върти в продължение на повече от хиляда години. И едва след толкова много усилия от морските дълбини изплували благата на боговете.

Създал ги вълшебният водовъртеж. Така се появила и светата крава Сурабхи, майка и хранителка на всичко онова, което съществува. Тя имала глава на жена, две крила и три паунови опашки.

От дълбините изплували райското дърво Пиригата, богинята на виното Варуни, конят Сабара, слонът от Индра, луната Кнадра, богинята на съдбата Лаксми, лекарят на боговете Данвантари, бокалът на Амрита, течността на безсмъртието.

Към него се втурнали всички богове, но Вишну излязъл от дълбините и успял да го вземе, като казал на Девас:

— Вечността, чиято тайна владее морето, не е за нас. Не бива да желаем дълготрайни тела, когато те са мимолетни. Сезоните на живота са преходни за всички и трябва да останат такива. Дори и боговете не бива да се страхуват от смъртта. Тя в действителност не води до нищото, а до нов живот, в който всичко може би ще бъде хубаво.

 

Боговете на животните

Още от началото на света, човекът е неделима част от природата и животните. Ето защо почти всички народи си имат свой Бог на животните, който управлява необятните горски царства и помага на хората.

ТигърВ китайската митология, ролята на Царя на животните се е паднала на Тигъра. Той е Богът, носи в себе си началото на Ин и Ян. В китайската философия и метафизика Ян и Ин са доброто и злото. Ин е тъмният, пасивен елемент и се свързва с водата, въздуха, нощта и Луната. Ян е светлият, активен елемент на развитието, съзиданието и се свързва с огъня, земята, деня и Слънцето. В съответствие с  четирите елемента, четирите сезона и четирите посоки на света, свещените тигри са няколко типа. Белият тигър съответстна на Запад. На Изток царува Синият тигър. На Север доминира Черният, а на Юг – Червеният тигър.  Към тях има и пети тигър – Жълтият тигър, който е символ на владетеля, на слънцето, Богът на животните. На него се подчиняват всички природни царства и хора.

ЕленВ легендите на келтите, предците на съвременните ирландци, богът на животни е елен. От тази легенда, предполагат историците, е възникнала идеята Дядо Коледа да обикаля света с шейна, водена от елени.  Легендата разказва, че тези животни са присъствали в създаването на династията на ирландските крале. Елените се считат за закрилници на пътниците из тъмни и опасни пътища. На тези животни се преиписват лечителски способности.

ЕднорогБез съмнение, най-мистериозният Бог на животни, е еднорогът. Изследователите смятат, че прототипът на това митично създание, е индийският носорог. Образът на приказното създание е различен в различните легенди.  Първоначално животното е било описвано като магаре с дълъг рог на челото. Впоследствие еднорогът придобива красива визия на бял кон със златист рог. Най-често е изобразяван в картини близо до християнски девици. Еднорогът символизира чистота и девственост. Белият еднорог носи след себе си светлина, добро начало. В Древен Китай еднорогът е изобразяван на герба на императора, което е свидетелствало за покровителство от висши сили.

КраваВ Древна Индия пък животните си имат не Бог, а Богиня. Това е кравата. Тя е символ на плодородие, благоденствие, мир и просперитет. Тези животни са земното въплъщение на Боговете. Затова в индуизма е забранено консумирането на говеждо месо от хората.

Древните египтяни пък почитали бога на плодородието Апис, чието земно превъплажение бил бикът. Сияещият диск върху рогата му е бил връзката му с бога на слънцето Ра.  Специални участия в богослужАписенията на египтяните са взимали черните бикове с бели петна. Постепенно Апис започнал да играе важна роля в култа към Озирис, владетеля на подземното царство на мъртвите.  Апис е божеството на древния град Мемфис, което се превъплъщава в бял бик на черни петна, отглеждан в храма. След смъртта му, животното е било балсамирано и погребано с тържествена церемония в погребална галерия.

Агни

АгниАгни (от санскрит-„огън”), най-големият син на Брахма, е бог на огъня, бог на жреците и без него не можело да се проведе нито едно жертвоприношение. Той имал две глави, първата означавала безсмъртието, а другите две представлявали непознатия символ на живота. Бил е изобразяван още с дълга коса, падаща по гърба му, заоблено коремче, шест очи, седем ръце, четири рога и три крака. Седемте ръце представлявали седемте пламъка,  трите му крака – трите свята, които управлявал, а заобленото коремче подсказвало за слабостта му към мазна храна. Негови съпруги били Сваа и Свада. Други имена в Ригведа, епитети и аспекти на Агни са включително Матаришван, Джатаведа и Бхарата. Той бил прекрасен, чист, променял формата си, винаги се стремял нагоре – да достигне небесета. Можел да вижда с четири, но и с хиляди очи. Въоръжен бил с лък и превозното му средство бил овен – типичното жертвено животно, което асоциира връзката на този бог с жертвените ритуали. Месторождението на Агни не е установено, тъй като огънят можел да възникне, където и да е. Той не живеел постоянно на едно и също място. Можел да блесне в небето, за миг да се спусне на земята във вид на мълния и да влезе в сухо дърво, а след това във вид на пламък и дим, да се издигне отново в небето. Понеже Агни е вечен, той винаги е млад, защото се ражда ежедневно. Най-важната му функция е освещаването, а за жреците най-важен е огънят в жертвения олтар. Пребиваващ едновременно в три свята – небето, въздуха и земята, Агни изисквал разпалването на три ритуални жертвеника. Омиротвореният Агни носел на хората огромна полза. По време на битки изпълвал враговете със страх, а през нощта прогонвал демоните и злите духове. Изгаряйки предметите, той изгарял и злото, скрито в тях. Огънят в домашното огнище, дарен от Матаришван трябвало да се пази като светиня, защото той защитавал семейството от нещастия и се явявал най-добър приятел, пазейки главата на семейството.

Първото стъпало

Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал:
— Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!
Рамануджа внимателно го погледнал и попитал:
— Кажи ми най-напред, ти обичал ли си някого?
Мъжът му отвърнал:
— Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!
— Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг?
— Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого.
Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:
— Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински.Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!

Тара

Тара е женското божество в Будисткия пантеон и богинята на универсалната милост. Според легенда, Бялата Тара е родена от сълзите от лявото око на Авалокитешавра, а Зелената от дясното. Зелената Тара, изобразявана с леко притворени очи, седнала на полу-разлистен лотос, символизира нощта и непорочните действия, а Бялата, с напълно отворени очи и седнала на разцъфнал лотос – деня, спокойствието, мира и тишината. Обединени, те символизират безкрайното състрадание на богинята, която се труди ден и нощ за, да облекчи страданието на земните същества.

Зелената Тара е считана за духовната съпруга на Амогхасидхи, Дхиани буда. Според традицията на Ламите Тара са въплъщава във всяка добра жена.

Богинята Зелената Тара е нежното женското превъплъщение на универсалното състрадание, превъплъщение на енергията на Буда. Зелената Тара символизира добродетелната, просветена и чудотворна енергия на Буда. Тара принадлежи към Кармичното семейство на безусловната състрадателна енергия. Тя е позната като „бързо преминаващата” поради нейният незабавен отговор към този, който поиска нейната помощ. И нещо повече, тя е позната като даваща освобождение при преодоляването на трудности от всякакъв вид, които се проявяват в живота на хората. Няма друго божество в Будисткия пантеон, което да е така популярно като Тара. Тя е особено известна с нейната сила да преодолява най-трудните ситуации, давайки защита срещу опасности и всякакъв вид страх. Тя подава ръката си към хората, за да се изкачат на върха на планината от просвещение. Тя протяга ръка в жест на предоставяне на безвъзмездна защита, освобождение от страховете, препятствията и трудностите. Изобразена тръгнала с десния крак напред, тя е бдителна и решителна и готова да помогне на всеки, който я призове. Този, който потърси нейната помощ, знае, че Зелената Тара ще се прояви незабавно и ще отговори бързо. Милостта на Зелената Тара за благополучието на всички живи същества е по-силна от любовта на майката към нейните деца. Тя е онази, която помага на човечеството да премине през океан от страдания и го води по пътя на просветлението.

Previous Older Entries