Растението Коледна звезда

Коледна звезда 1Коледната звезда е растение от семейство Млечкови. Родината Ѝ са тропическите райони на Мексико и Гватемала. Там тя се среща под формата на храсти. Коледната звезда е традиционен коледен символ в Америка, Западна Европа, а от скоро време и в България.
Коледната звезда в диво състояние е вечнозелен храст с височина до 3 – 4 м. Декоративните стайни хибриди са растения с височина до 30 – 40 см. Листата на коледната звезда са елипсовидни с ясно очертани жилки и с дълги дръжки. Във върховете на стъблата листата се променят и образуват розетка, която се обагря в червено и прилича на „звезда“. Същинският цвят представлява няколко дребни цветчета, разположени в средата на цветната розетка. Цъфти от декември до февруари. Растението е отровно, сокът му предизвиква кожни раздразнения.
Ацтеките са използвали растението като лечебно средство, както и за получаване на червена боя. Появата на цветето в страната на ацтеките е свързана с красива коледна легенда. В навечерието на Рождество бедно момиче много искало да остави някакъв подарък пред статуя на Исус Христос в малко мексиканско градче, но нямало нищо. „Исус ще приеме всеки дар, стига да е от сърце”, успокоил го баща му. Тогава момичето набрало от полето сухи цветя и ги поставило молитвено пред статуята на Спасителя. На Бъдни вечер сухият букет разцъфнал в големи алени цветове.
Има и друга версия на тази легенда. В нощта на Рождество малко момиченце вървяло тъжно към църквата, защото нямало какво да поднесе на Младенеца. Спряло до храстите и горчиво заплакало. Сълзите му покапали по листата на един от тях и те се оцветили в червено. Щастливо, момиченцето откъснало няколко клончета и ги сложило пред яслата на Исус.
Коледна звезда 2В Чили и Перу наричат това цвете Короната на Андите, защото красотата му била достойна да краси върховете на тази планина. По-късно, пак от Мексико, тръгнало и търговското му наименование – „Поинзеция”, което е съпроводено с интересна и загадъчна легенда. Според мексиканците, точно там, на мексиканска земя, през далечната 1825г. в Коледна звезда се влюбил Робърт Джоел Поинзет – американски посланик в Мексико по това време. Когато събрал смелост и представил своята любима в Щатите, всички не само я харесали, но и веднага започнали да я наричат с неговото име – „Поинзеция.” Американците дори са й нарекли специален ден от своя празничен календар – 12-тия ден от декември е обявен за ден на Коледната звезда в САЩ.
Първите растения са пренесени в Европа през 1843 г. в саксия, със стъбло, високо само 40 см. Като декоративно саксийно растение е селектирана за първи път в Америка и оттогава става популярна в целия западен свят. Поради големия интерес и търсене, цветарски компании в САЩ, Холандия и Германия непрекъснато работят върху нови селекции на растението. Освен класическите червени в различните им нюанси, на пазара се предлагат коледни звезди и с бели, жълти, розови и мраморни цветове.

Източници:
1. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B0
2. http://zadoma.rozali.com/cvetia/p3086.html
3. http://zonazdrave.com/content/view/240/44/

Advertisements

Великденски лилиум

LiliumИма цвете, неразривно свързано с Великден – това е така нареченият Lilium longiflorum, Easter Lily или Великденски лилиум.
Цикълът на лилията е символ на възкресението – привидно безжизнена и грозна луковица е погребана в земята, а по-късно се преражда като огромно и красиво бяло цвете. Неговия бял цвят символизира чистотата на Христос и радостта на възкресението, докато с тромпетната си форма символизира тромпета на ангела Габриел и призива за възраждане и възкресение.

Фолклорните истории твърдят, че много растения са получили специална идентичност и характеристики поради тяхната връзка с Христос или Дева Мария. Приема се, че лилиумът символизира с чисто белия си цвят Мадоната с нейната чистота, а видът му като на поръсен със злато, представлява висшата ценност и стойност на Дева Мария. При поднасянето на лилиума пред олтара често се премахват тичинките и плодниците, репродуктивните органи на растението, за да се предостави наистина чист като символ.

Една легенда твърди, че кремовете са били първоначално жълти. Един ден, докато Дева Мария отивала към храма, за да се поклони, тя се навела да избере един от цветовете. Но като го докоснала, цветът се променил на чисто бял. Йосиф, който се разхождал с нея, също видял това чудо, и хората му започнали да берат букети от бели лилии.

Червената лилия често навежда главата надолу. Според легендата тя е била първоначално бяла. Когато Христос минал през Гетсиманската градина по пътя си да се моли, цветята се поклонили с благоговение. Лилията знаела, че е изящно красива, с мощен аромат. Тя искала да бъде забелязана от Христос, когато минел през градината. За нейна изненада и срам, той се спрял и се загледал директно в нея. Тя изведнъж се засрамила от нейната гордост и самомнение, изчервила се до червено и навела глава. От този ден, това е начина, по който червената лилия се представя.

С тези невероятни трансформации и чудеса, лилиума става синоним за предотвратяване на злото и противопоставяне на дявола, вярвания, особено разпространени и силни по време на Средновековието. Съществувало е общо убеждение, че само чрез вдишване на аромата на цветето, човек може да преодолее и отвърне на злите сили. Според друга легенда, лилиумите са израснали от капките пот на Христос, които той хвърлил по време на агонията си на кръста.

И все пак ролята на лилиума в християнството не спира дотук. Казва се, че когато Адам и Ева са изгонени от Едемската градина, Ева се покаяла и заплакала. От тези сълзи израснали лилиуми.

Легендите разказват, че когато гробницата на Дева Мария е била посетена три години след смърта й тя била празна, с изключение на магическите бели лилиуми.

За гърци и римляни, лилиума е цвете на любовта. Те го използвали по време на церемонии за поклонение на Венера и Афродита. Според тях, когато падащите звезди докоснат земната повърхност, се превръщат в цветя и тези цветя са лилиумите. Тази легенда дала друго име на лилиума „Звезда на земята”.

Древните гърци и римляни поставяли L. candidum в украсата на булките като символ на плодородието. Египтяните смятали лилиума като символ на живота, а римляните го виждали като символ на надеждата. Археолозите открили в гробници на фараоните украси с бели лилиуми. Най-ранният известен запис, обаче, е бил открит в началото на 20 век по време на разкопки на двореца на цар Минос в Кносос на остров Крит.

Друга легенда разказва, за времето, когато бащата на Херкулес Зевс поискал синът му да стане бог. За тази цел завел бебето при Хера, докато спяла. Той го сложил върху гърдите й и така Херкулес бил закърмен. Но Хера се събудила и ужасена и изненадана хвърлила бебето от себе си. Млякото бликнало в небесата и формирало Млечния път. Няколко капки паднали на земята и от тези капки поникнали първите лилииуми.

Легенда разказва, че когато Венера е излязла от морето и пяната, видяла лилиума и се изпълнила с ревност и завист от белотата и красотата на цветето. Виждайки я като конкурент на собствената си красота тя направила така че, огромен плодник да извира от снежнобелия център на Лилиума. Оттогава цветето се свързва с Венера и сатирите, които са олицетворение на страстен плам.

Счита се, че лилиумът израства на гробовете на несправедливо екзекутираните, осъдени за престъпление, което не са извършили.

Lilium longiflorumНе случайно лилиумът е изобразяван на много гербове и монети. Според легендата кралят на франките Хлодвиг I получил бял лилиум от ангел, който му казал, че трябва да завещае цветето на своите потомци. Оттогава белият лилиум е символ на кралската власт във Франция.

Той също е популярно цвете в древната еврейска цивилизация. То се споменава в Стария завет, както и новия.

Смятало се е, че има магически свойства и има хиляди рецепти от кралица Елизабет за използване в кремове за лечение на висока температура или като мехлем, съдържащ корен за почистване на рани, изгаряния, както и облекчаване на ревматични и артритни симптоми.

Оригиналният Lilium longiflorum е родом от южните острови на Япония. До 1880 години, той е се отглежда в Бермудските острови. До Втората световна война, японските производители изнасят луковици в САЩ. След атаката над Пърл Харбър, американците започват отглеждане на собствени луковици в Орегон.

Вероятно всичко това е една от причините, поради които Лилиума и всички подобни са символ на смелост и благородство. Подарявайки или поръчвайки доставка на букети от лилиум, вие казвате на човека, че го смятате за благородна и смела личност, човек, който не бяга от отговорност.

Легенда за какаото

Какаово дървоНякога, в далечни времена, живял вълшебникът-градинар Кетцалкоатл, който имал невероятна градина. Сред многото дървета в градината растяло и какаовото дърво, от което хората готвели шоколатл. Но Кетцалкоатл много се възгордял, провъзгласил се за безсмъртен и боговете го наказали, като го лишили от разум. В безумието си той разрушил градината. Оцеляло само какаовото дърво, оставайки по този начин единственото вълшебно дърво на земята.

Източник:

http://prit4ite.blogspot.com/2013/03/legenda-za-kakaoto.html

Живовляк

Plantago_majorЖивовлякът е многогодишно тревисто растение, разпространено в умерения климатичен пояс на Европа и Азия. Високо е 12-30 см, с характерна розетка от листа с дълги дръжки при основата. Листата са широки и елипсовидни, до яйцевидни, със силно изпъкнали многобройни дълги окръглени и твърди жилки, откъдето по всяка вероятност носи и името си. Цъфти от април до ноември. Цветовете са дребни, светлокафяви, ципести, събрани в съцветие, цилиндричен клас, дълъг колкото цветоносното стъбло или по-дълъг от него. Семената, които се образуват са чудесна храна за птиците, отглеждани в клетки, заради голямото съдържание на белтъци и мазнини.

Живовлякът расте по влажните и тревисти места, в ливадите и градините, обикновено изкореняван като плевел. Много често се среща край пътищата, поради което в руския език например е наречен „подорожник”, подобно наименование „подрумник”се среща и в български местни диалекти. В българския език се употребява и думата „жиловляк”.
Най-известни са широколистният и теснолистният живовляк, но общо в семейство Plantaginaceae има повече от 250 разновидности, от които в България се срещат 15 вида. Макар и доста невзрачен на външен вид, живовлякът е сред най-ценните билки, използвани в народната медицина и съвременната фармация.

Наименованието на латински Plantago произхожда от planta, т.е. ходило, стъпало и се свързва с приличащото на кожа листо, което пък съчетано с прилагателното maior подсказва, че листата на широколистния жиловляк са значително по-големи от останалите видове. Има и друга версия, тъй като planta от латински се превежда и като растение се смята, че Plantago означава „растение, което въздейства”, т.е. се свързва с широкото му използване в медицинската практика на древен Рим.
tesnolist-jivovlqkШироколистният живовляк е едно от най-древните лекарствени растения. Събирали го за медицински цели още в древен Китай, преди повече от 3000 г. и го препоръчвали най-вече срещу ухапване от скорпиони и змии. Древните гърци и римляни използвали семената му при дезинтерия, възпалителни процеси в стомаха, черния дроб и дихателната система. Има сведения, че са го използвали Хипократ и Гален. Авицена го предписвал при язви, при трудно зарастващи рани и като кръвоспиращо средство, а древноримският учен Плиний Стари го препоръчвал за 24 болести. Така живовлякът станал лек панацея използван и до днес, главно листата и семената.

Съществува легенда за това как било открито свойството на живовляка да заздравява рани. Веднъж две змии се препичали на пътя на слънце. Изведнъж от завоя излязла каруца. Едната змия успяла да изпълзи бързо от пътя, но другата се забавила и била разполовена от предното колело. Хората, които се возели в каруцата, видяли как първата змия, която останала невредима, изпълзяла в тревата и скоро се върнала с листо от широколист живовляк, покрила с него пострадалата си посестрима и я изцерила. И започнали хората да използват билката като лек за рани.

Легенда за водната лилия

Водни лилииВеднъж Великият Воин решил да остави знак за своите умения и подвизи. Той бил много силен, бърз и ловък. Пуснатите от него стрели летели по-бързо от мълния, човешкото око не можело да проследи полета им. И той замислил да пусне една стрела в небето, като се надявал тя да остане там навеки в памет на неговата сила и ловкост.

– Звезди – обърнал се той към небето, – приемате ли моята стрела сред вас, за да остане тя в небесата в знак на моята ловкост и сила?

– Ако достигнеш до нас, какво пък…Приемаме и ще я оставим сред нас – отговорили Полярната звезда и Вечерницата.

Великият Воин натегнал тетивата на лъка си с всичка сила и пуснал стрелата. Тя се извисила в небето, разрязвайки облаците. Като видели това, двете звезди се спуснали да я ловят. Те летели почти със същата скорост като стрелата на Великия Воин и не обръщали внимание на нищо около себе си. Гонейки стрелата, цепели въздуха, но в един миг се сблъскали една в друга. Небето засияло от искри и елмази, които светнали при удара и се посипали към земята.

Великият Воин бил смаян от гледката, но нещо друго го поразило повече. Всички искри, които падали във водата, се превръщали във великолепни цветя.

– Да! Аз не можех да предвидя такъв изход от всичко това. Цветя! Великолепни цветя, това е много по-добре да оставя след себе си на хората.

И днес в езерата цъфтят водни лилии, спомен за силата и ловкостта на Великия Воин.

 

Бонсай

Бонсай 1За изкуството бонсай разказват много легенди и всички те са с много обич и почит към традицията. Говори се, че през ІІІ век китайският император от династията Хан  пожелал да има миниатюрно копие на своята империя, на която да се радва всеки ден и да усеща, че я владее. Архитектите и градинарите създали макет на империята, който бил истински шедьовър. Именно тогава се зародило и изкуството на миниатюрното градинарство.

Друга китайска легенда разказва за китайски поет на име Гуен Минг, живял през 4 век след Христа. След своето пенсиониране той започнал да отглежда хризантеми в саксии. Някои историци вярват, че това е още една крачка към отвърждаването и отглеждането на големи растения в малки саксии.

Принципите на даоизма също са в съзвучие с бонсай, тъй като се счита, че обектите могат да се контролират чрез контролирането на техните копия. Умалените копия са доста удобни, но трябва напълно да съответстват на оригинала, а далечната цел е безсмъртието.

Хората, коитоБонсай 2 отглеждат бонсай вярват, че малкото дърво и съдът, в който то се отглежда са едно цяло. Всичко започнало с идеята да бъдат поставяни умалени модели на дървета в саксии, чиято основна цел била да създават чувство за близост с природата, хармония и спокойствие в дома.

Лесно се забелязва, че дърветата са много по-дълголетни от хората. Както се вярвало, че могат да се придобият качествата на победения враг – неговата сила, храброст и воля, така се вярвало, че с помощта на бонсай хората могат да постигнат и дълголетие.

Самата дума буквално означава „растение на поднос”, „засаден в поднос” или „градинарство в поднос”. За първи път бонсай се споменава през ІІІ век, а рисунки на хора, държащи миниатюрни дръвчета, са запазени от VІІІ век. Това изкуство постепенно се разпространява по целия свят.

Изкуството бонсай е пренесено в Япония от китайски монаси и намира радушен прием. Японците са така усърдни, че бонсай става неотменна част от тяхната култура. Това, че едно дърво достига до желаната форма след няколко поколения, се превръща в символ на приемствеността и традициите, с които Империята на слънцето се гордее.

Бонсай 3Първите дръвчета бонсай пренесени в Европа били от Япония и Китай, а първото по-официално представяне на растенията било на Третата световна експозиция в Париж през 1878 година, по-късно през 1889-та и 1900-та година. Това запалило интереса на европейците по миниатюрното изкуство. Първите реакции в Европа обаче били отрицателни. На Запад смятали, че дръвчетата изглеждали измъчвани, а хората, които ги отглеждали били подложени на широко обществено обсъждане и порицание. Все пак трябвало да мине известно време, в което бонсаят да бъде признат за истинско изкуство, а това се случило чак през 1935 година. И така е до наши дни, когато да си отглеждаш бонсай у дома е най-нормалното нещо, което може да се случи на една домакиня.

Легенди за здравеца

Здравец 1Здравецът е многогодишно тревисто растение от рода Гераниум (Geranium). Вирее на слънце и на сянка до 2500 м. надморска височина, а като билка за здраве се използват листата, корените и цветовете му. Здравецът участва в религиозните обичаи и в озеленяването на обществените площи. А заради лечебните си свойства, успешно се използва и като билка за здраве. От десетките видове здравец, най-популярен е обикновеният (див) здравец, разпространен в цяла Европа. Той има едри, жилести, леко лепкави и дълбоко нарязани листа, крепящи се върху дълги и дебели месести стъбла. Коренищата са дебели, хоризонтално разположени (разклоняват се на повърхността на почвата), с кафеникав оттенък и са богат източник на етерични масла. Здравецът цъфти през първите летни месеци и повторно през есента в бели и лилаво-розови багри. Цветчетата са събрани във връхни съцветия върху дълги стъбла и имат тичинки с прашници.

Българското наименование на растението – „здравец“, не е случайно. Коренът на думата идва от „здраве“, вероятно защото растението е богат източник на етерични масла, полифенолни съединения и антиоксиданти. То се прилага широко в народната медицина, присъства във фолклорните обичаи за здраве и дълголетие, и дори името му има символна натовареност  с вярата, че носи благополучие.

Здравец 2Стара легенда разказва, че една есен, когато жеравите отлитали на юг, един от тях се отделил от ятото, паднал на земята и замръзнал. Докато умирал с копнеж гледал към небето и от очите му се отронила сълза.Там, където тя паднала, през пролетта поникнало чудно цвете, което с окраската си напомняло лазурното небе, по което копнеел жеравът. В много езици наименованието на здравеца произхожда от думата жерав.

Друга легенда разказва, че едно време имало един манастир на Света Богородица. Задали се турци и калугерите рекли да скрият честния кръст. Скрили го на едно място, но на другия ден им се сторило, че ще го намерят, и взели, че го преместили другаде. На третия ден всичко се повторило и така го местили постоянно. А вред, дето е стоял честния кръст, изниквало здравец!

Previous Older Entries