Легенда за звездния сапфир

StarПрез много далечни времена, когато в Цейлон имало непроходими гори с цъфтящи акации, боабаби и вечнозелени кокосови палми, там живял юноша на име Джампал. Той бил толкова красив, че никоя жена не смеела да го погледне.
Като всички юноши и мъже от този край, Джампал ходел на лов в джунглата. Неговите съселяни носели лъкове и стрели, чиито върхове били намазани със змийска отрова. Джампал предпочитал да носи със себе си бумеранг.
Един ден, когато мусонът духал от океана и зверовете се скрили в гората Пидуруталагала, младият момък не се върнал в колибата си, а останал да спи на открито. Цяла нощ той не успял да заспи, защото над него, над самата му глава, светела една звездичка. Тя ту изчезвала зад светлите облаци, ту се показвала, като момиче, което в съня си отмята ефирните завеси около леглото си.
И Джампал се влюбил в звездичката. Той започнал всяка вечер да спи на открито, но всъщност не спял, а се взирал в любимата си. И когато сутрин звездите избледнявали и небето ставало светлосиньо, звездичката се спускала ниско над земята и кимало на юношата, мамила го все повече със своя сребрист блясък. Веднъж се спуснала толкова ниско, че едва не докоснала младежа по къдравата коса.
Джампал прошепнал:
– Послушай, звездичке, бъди моя пътеводна звезда.
Звездата нищо не отвърнала и се разтопила в опаловата мъгла…
Скоро огряло ясно слънце. В миг то изсушило горите от росата и Джампал се отправил със своя бумеранг на лов. Целият ден бродил, но не открил никакъв дивеч. Изморил се много. Вечерта стигнал до любимата си поляна и видял в тюркоазеното небе своята любима звездичка.
Изведнъж от храстите край поляната изскочил виторог черен козел с бяло петно на челото. Момчето метнало своя бумеранг, но козелът само наклонил глава и издал боен звук. В този момент от рогата му се разнесли вихренни ветрове. Вятърът подхванал бумеранга, вдигнал го във въздуха и го носел все по-нагоре и по-нагоре. Долитайки до самото небе, бумерангът със страшна сила отсякъл част от него, където била и звездичката. И когато куполът падал към земята, от него се пръскали блестящи капки. Накрая куполът рухнал върху една висока скала и се разлетял на дребни парчета. Едно парченце паднало в краката на Джампал. Юношата вдигнал камъчето. В него светела любимата му звездичка.
Затова, когато погледнете звезден сапфир, виждате блясъка на лъчите й.

Таунг Калат

Taung KalatСред равнините на централна Бирма (Мянмар), магически се издига изгасналия вулкан Монт Попа. Цилиндричното формирование е на 736 м. надморска височина, а на върха му е кацнал будисткия манастир Таунг Калат. Множество поклонници се стичат към върха, за да им се поклонят в дните на пълнолуние, когато се честват празниците Nayon (май/юни) и Nadaw (ноември/декември). Преди манастирът да стане будистки, в тяхна чест местните жители принасяли в жертва животни, което днес е забранено от властите на страната.
За да стигнат до молитвените зали, вярващите трябва да събуят обувките си и боси да изкачат 777 стъпала до върха – малка жертва за постигане на душевен мир и пречистване.
Монт Попа – цвете на санкритски – се издига на 1518 м. надморска височина. Последната му вулканична активност е била през 442 години пр.н.е. и има много малка опасност островърхия, златен храм да бъде изстрелян към седмото небе от ново изригване.
Това е място, където будизмът мирно съжителства с традиционната вяра в духове – натове. Според местната легенда натовете обитават свещената планина Попа и манастирът Таунг Калат е техен дом, затова в основата му са издигнати статуи на 37 ната.
Манастирът е построен в сърцето на Бирма и от върха се разкрива неповторима панорамна гледка към четирите посоки на света. Таунг Калат не е просто религиозно място, то е и изключително красиво произведение на изкуството.

Легенда за появата на названието Чингис

Чингис ханЧингис хаган бил роден в годината на черния кон (1162 г.), на шестнадесетия ден на първия летен месец на по пладне. Говори се, че когато се появил на бял свят, в дясната си ръка стискал черен съсирек от кръв, голям колкото ашик.

Докато празнували раждането на детето, в стана довели татарския пленник Темуджин. И тъй като той бил заловен точно в този ден, нарекли новороденото Темуджин. Дали му това име и затова, защото го люлеели в желязна люлка (от temür ~ tömür – „желязо”).

Седмица по-късно, насред един морски остров в продължение на три дни върху един черен камък кацала черна птица и когато слънцето започвало да клони на запад, тя започвала да пее.

Йисугей Багатур, бащата на Чингис хаган, казал: „Тази птица предвещава нещо.” Разсякъл черния камък и вътре съгледал златен печат, който се издигал към небето. А след това камъкът като преди се затворил, птицата като преди зачирикала.

Отново разсякъл камъка и вътре съзрял сребърен печат, който тутакси паднал и потънал в морето. И пак камъкът се разтворил, а птицата зачуруликала.

Йисугей Багатур казал: „Появата на тази птица точно сега, когато се роди момчето, трябва да е някакво знамение.”

Още веднъж разсякъл камъка и съгледал в него печата Хасбу (нефритовия печат на династията Юан). Взел го и го обсипал с почести. Запалил худж (благовонни пръчици) и дзул (вид кандило) и докато стоял край него отново се появила черната птица, кацнала на димника (кръгъл отвор на покрива на юртата) и зачуруликала: „Чингис, чингис!” Песента на птицата била изтълкувана като знамение и затова започнали да наричат детето Чингис.

Тангун

Корея, както и държавите около нея, има история, която започва в далечното минало, „в мрака на времето”, „в зората на човешката история”, в легендите. Според легендите, първата държава на територията на Корея е Древен Чосон (Ко – Чоосон), разположен по долината на река Таедонг. В зората на човешката история, Хуанунг, син на Бога на Небето, който създал Вселената, решил да слезе на Земята и да заживее сред хората.  Баща му изследвал корейските планини и го посъветвал да дари щастие на хората, слизайки в планината Мьохянг, в Северна Корея. Изпратил сина си с дарове – барабан, огледало и камбана (магически предмети, употребявани в корейския шаманизъм), а така също – и с 3 000 верни телохранители. Хуанунг слязъл на Земята, създал някакво селище и започнал да преподава на хората земеделие, медицина, правни и морални норми и т. н.

Един ден, при него дошли една мечка и една тигрица, които искали да се превърнат в хора. Той им дал скилидки чесън и цвят от маргарита (съставки, употребявани от лечителите) и им казал да седят 100 дни в една мрачна пещера, скрити от слънчевата светлина, да се хранят с чесън и с цвят от маргаритки и да се молят на боговете да ги превърнат в човешки същества. Тигрицата едва издържала един месец и напуснала пещерата, продължавайки да живее като звяр. Мечката издържала тежкото изпитание и търпението й било възнаградено. Тя се превърнала в красива млада жена.
Отначало тя била самотна и плачела под едно санталово дърво, молейки боговете да я дарят със съпруг и с дете от него. Венъж, Хуанунг минал оттам, видял младата жена, премного я харесал, нарекъл я Уунг – Ньо, и се оженил за нея. След време, им се родил син, когото те нарекли Тангун.

Тангун създал градовете Чосон и Пьонг – Янг (Пхенян) в 50 – тата година от началото на управлението на китайския император Яо, в 2 333 г. пр. Хр. Приблизително по това време, в поречието на река Ляо и Тедонгганг се появила голямата конфедерация (съюз) на градовете – крепости, наречена Древен Чосон. Начело на тази преддържава стоял цар. Немалко корейски историци смятат, че началото на Древен Чосон е положено от Тангун – полутотемен, полулегендарен прародител на корейците, който бил роден през 2 333 г. пр. Хр. (преди около 4 340 г.) и управлявал 1 200 години. Когато достигнал възраст 1 910 години, той се оттеглил в една планина и заживял там като отшелник.

Археологията не открива доказателства за реалното съществуване на легендарния Тангун. Ако той действително е съществувал, то Корея би била по – древна от Вавилон.

Най – вероятно, тази легенда е доказателство, че корейците са се опитали да удължат историята си, изтегляйки началото й далеч в миналото, за да изглеждат по – древни от околните народи. Япония и Виетнам също имат своите легенди, които ги „състаряват”. Не е ясно дали мита за Тангун е древен или е значително по – късен. Но, при всички случаи, Тангун е символ на корейския национализъм.

Змийските култове

Змийски култове е имало още от Египет, после при гностиците, един клон от тях, дори, са се наричали офити – от „офис” на гр.-змия. Върховното божество на пеласгите – Сабазий, също е изобразявано със седем змии около него. А знаем, че Сабазий и Дионис са едно и също божество – той владее мъртвата и живата материя. Хтоничността на Сабазий не противоречи на соларността му, защото двете начала образуват космоса, който е и всеобщност. В елинската епоха змиите имат криле, с което се подчертава космологичния аспект на този свещен символ. Китайските дракони, са всъщност змии, окичени с криле.

В Мезоамерика ацтекски мит описва сътворението на човека от Змийски бог, покрит с пера – Кетцалкоатъл, комуто помагала жена – змия, Кихуакоатъл. В древната столица на ацтеките Теночтитлан (днешния Мексико сити) свещеният район около черквата бил декориран с глави на змии с пера, а в средата входът към храма на Кетцалкоатъл бил пазен от страховитите зъби на гигантска змия. Тази древна змийска украса доминира в множество свети места като Теотихуакан в Мексико. Древните маи също се прекланяли пред пернатия Змийски бог, но името му било Кукулкан. Из цяла Мезоамерика ацтеки, маи и толтеки са украсявали свещените си места със змийски мотиви, които и до днес могат ясно да бъдат видени. В източната част на Мезоамерика, в Хаити, има легенди за змии, които водят началото си от сътворението. Местното население – вуду, вярва в бог, наречен Дамбала Уедо, чието изображение е змия. На Дамбала Уедо се гледа като на Велика Змия, Създателя на Вселената, Небето и Земята. Според един любопитен вуду-обичай за Потопа Змеят накарал водите да залеят Земята, появила се дъга и Змеят я взел и я нарекъл на името на жена си – Аида Уедо. В Северна Америка змиите също били главна отличителна черта на родените там индианци. Символът на змия доминира в изкуството на индианското племе хохокам в места като известния Снейгтаун (Змийски град) в щата Аризона в югозападната част на САЩ, датиращ от 400 г. пр. Хр. до 1200 г. сл. Хр. Междувременно на югоизток неизвестна култура оставила огромен и загадъчен хълм с формата на змия в Охайо.

На противоположния край на света в Далечния изток отново откриваме богове, свързани със змиите. В Тибет, например, змиите украсяват свещените тръби на монасите. В Непал, в едно място, наречено Буданилкантха, се намира мистериозна статуя, известна като „Спящия Вишну”, в легло от змии във воден резервоар.

Не би трябвало да пропускаме Ирак, люлката на цивилизацията. Точно на север от Мосул, близо до град Шейх Ади, е Светинята на Йезидис, където символът змия е гордо възвеличен върху главната порта. Тази област е важно място за поклонение за хиляди от номадските йезиди. В очите на западняците те изглеждат като хора, прекланящи се пред сатаната, но това племе гледа на змията като на най-мощната сила в света, разпространител на доброто, както и на греха. В Австралия аборигените грижливо са запазили легенди за змията в техните т.нар. „Мечтания” – митове за сътворението на Земята. В централния район на Австралия могат да се открият древни рисунки на Змия – Дъга, която е създала реки, планини и хора, по време на легендарното си пътуване надолу от северното крайбрежие.

Множеството примери, цитирани по-горе, едва ли са примери за преклонение пред сатаната. Ако змията е сатанинска, тогава навярно теолозите би трябвало да обяснят защо змията е символ на медицината и лечението и до днес. Древните статуи често изобразяват бога Ескулап носещ жезъл, около който се вие свещена змия. Но свързването на змията с лекуването е много старо поверие и си струва да отбележим, че и до днес символът на професията на лечителя е змия, обвита около жезъл, макар че е свързана със свръхестественото изцеряване, а не с разумната медицина. Следите водят до гръцкия бог Хермес, който се идентифицира с египетския бог Тот. Кадуцеят е емблема на античния Хермес, който, според Херодот, е бил божество на тракийските царе. В египетската митология тракийският Хермес е известен като Тот, Теут (Техути). Нещо повече, преди да се установи в Египет, според Апулей, Хермес-Теут пребивава на Балканите. Мястото, където той пребивава, е известно като „Пелазгийски Аргос”. Кадуцеят най-често се изобразява като пръчка, около която са увити две змии в противоположни посоки. На върха на пръчката обикновено има малко сферично разширение (топка). На същото място понякога има кръст или разперени криле. Понякога пръчката се изоставя и тогава остават само двете змии. Така е изобразен върху трако-пелазгийските монети.

И все пак онзи бог е научил всичко от баща си – Енки, бога, който направлявал генетичното създаване на човечеството.

Възможно ли е всички тези легенди да са възникнали независимо, или имат общ източник сред боговете Енкии в Африка? В древен Египет, например, няма съмнение, че от многото изобразявани животни в изкуството им змията била най-свещена и вещаела благоденствие. Обикновено се изобразяват две змии, носещи царските корони съответно на Горен и Долен Египет. Фараоните също често са показвани със змии на челото. А най-голямата светиня – крилатия диск на Нибиру, обикновено бил изобразяван обрамчен от две змии. Във вражеската страна Куш, Южен Египет, змията била не по-малко боготворена. Кушитските и мероитските царе и царици били изобразявани, носещи корони с царската емблема на кобра. Символът на крилатия змей е типична характеристика на местното грънчарство.

Змията е емблема на мъдростта на материята. Тя отразява безкрайното движение и развитието, обновлението и прераждането в ново качество. Насочена нагоре, главата на змията означава възходящите енергии, стремежа към познание. А змия, която гледа надолу, символизира както плътското, така и духовното изкушение.

Ако човек се абстрахира от атавистичната си погнуса към това земноводно, ако подходи с дори съвсем мъничка доза обич към него, ще се убеди сам, че змиите, взето чисто биологично, са едни наистина разумни животни – те не хапят, ако не са предизвикани, също като всеки един друг представител на животинското царство. Ако се обърне внимание към ДНК-спиралата, там също се откриват двете змии, преплетени една в друга.

Заливът Ха Лонг

Заливът Халонг (Ха Лонг) е чудо на природата и едно от най-популярните туристически места във Виетнам. В продължение на 120 километровата брегова линия на залива са пръснати около три хиляди острови, островчета и самотни скали. Освен това има и коралови рифове, мангрови горички, малки пресноводни езера, блатни гори и, разбира се, пясъчни плажове.

Самото име на залива Халонг примамва към пътешествие. То може да се преведе като „Залива на спускащия се дракон“ или „Там, където драконът слязъл до морето“. На виетнамски звучи като Вин Ха Лонг.

Съгласно легендата, когато местните жители се сражавали с китайските окупатори, боговете изпратили семейство дракони да защитят земите им. Драконите започнали да плюят скъпоценни камъни, които се превърнали в острови и островчета, формирайки защитна стена. Благодарение на нея хората отстояли земята си, а после създали държава с името Виетнам.

Обаче след това и драконите решили да се установят там. Мястото, където майката-дракон, спускайки се към морето, разбила крайбрежието на хиляди парченца, започнали да наричат Ха Лонг, а мястото, където се спуснали нейните деца – Бей Ту Лонг. Местните жители до ден днешен вярват, че в залива живее дракон.

Като едно от най-красивите места на земята, заливътХалонг е включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. Наричан и осмо чудо на света, той заема площ 1 553 кв. км, а по-голямата част от островите му са необитаеми и почти не са били докосвани от въздействието на хората. Постоянни жители има само на островите Туан Чау и Кат Ба.

На някои от островите има рибарски селца. В морето тук живеят над 200 вида риби и 450 вида мекотели. Имената на много от островите са интерпретация на формата им. Например: Voi (слон), Ga Choi (боен петел), Mai Nha (покрив). Но само 989 от островите имат имена.

Халонг има и друга забележителност: пещерите. Те са три типа: формирани под нивото на подпочвените води, създадени от скали, и пещери, образувани от морето. Най-голямата пещера в залива е Ханг Дау Го или Пещерата на дървените колове. Името си тази пещера получила, благодарение на един исторически факт – през 1228 г. генерал Тран Хун Дао съхранявал тук дървени колове за защита от нашествениците. А в края на 19 век френски туристи я нарекли Пещерата на чудесата. Тя се състои от три големи зали с многобройни сталактити и сталагмити. И с графити, оставени от онези френски туристи от 19 век. Заради всичко това, в тази пещера човек може да се почувства като в приказка.

В залива Халонг не по-малко интересни са и пещерите Бонау и Хангхан.

Друга особеност на залива Халонг е и изобилието от езера на самите острови. Само на остров Дао Бе има шест такива изолирани езера и всичките са в карстови дупки.

В Халонг има 14 ендемични флорални вида и 60 ендемични животински вида.

Според научни исторически изследвания тук преди десетки хиляди години са живели и праисторически хора: древната култура Soi Nhụ е живяла около 18 хил.-7 хил.години пр.н.е., културата Cái Bèo 7-5 хил. години пр.н.е. и културата  Hạ Long преди 5-3500 г. пр.н.е. В някои от пещерите са открити много артефакти и от историята на Виетнам. А видният виетнамски конфуциански учен, поет и политик Нхуен Трай преди 500 г. нарекъл Халонг в един свой стих „едно скално чудо в небето“.

Климатът в залива е тропически, влажен, с два сезона – горещо и влажно лято, и суха и студена зима. Някои от островите всъщност са кухи, с огромни пещери, покрити с плътна джунгла отгоре, и изглеждат много зрелищно, стърчащи от океана.

Населението край Халонг е около 1600 души, живеещи в четири рибарски комуни. Живеят в плаващи къщички и се издържат чрез риболов и отглеждане на местни растителни и животински морски видове.

През 1962 г. Министерството на културата, спорта и туризма на Виетнам определя залива Ха  Лонг за Национален природен паметник, а по-късно е вписан и в книгата за световно наследство на ЮНЕСКО за пръв път през 1994 г., а при актуализиране на списъка през 2000 г. – отново, общо  434 кв. км и 775 острова и островчета от Халонг.  През 2009 г. Халонг е номиниран и за новите Седем природни чудеса на света.