Двете чайки

ЛистоИмало едно време на безлюдно островче, което сякаш случайно изплувало от океана, едно неизвестно дърво. Листата му били огромни, а клоните му, надвиснали над морето, почти докосвали повърхността му. Тъй като все още сезоните не съществували, това дърво било вечно зелено и листата му никога не увяхвали. Но ето, че един ден задухал страшен вятър и няколко листа паднали във водата. Почти всички изчезнали под вълните, само две успели да се задържат на повърхността.

Носени от течението, те плували дълго, докато един пенест водовъртеж им препречил пътя. Дълго се въртели в този вихър от вода и въздух, като бавно слизали по спиралите на водния лабиринт. Най-после стигнали дъното на океана, където се превърнали в двойка бели чайки.

Минало много време, преди двете птици да излязат отново на повърхността на океана: да плуват срещу течението на водовъртежа съвсем не било лесно. А когато изплували, те разперили големите си криле и литнали. Двете чайки летели в продължение на много дни, като навсякъде виждали безкрайния пенещ се океан.

Пожелали да намерят островчето, където се били родили като листи на странното дърво. Трябвало да летят твърде дълго, за да го открият, и когато го намерили, се почувствували истински щастливи.

После за тях настъпил периодът на ухажването и любовта. След време женската чайка трябвало да снесе яйцата си и тъй като все още не знаела как да свие гнездо, ги снесла във водата. И там те се разчупили.

От първото яйце се показали небето и звездите, луната и слънцето, облаците и небесната дъга. От второто – земята и нейните равнини, планини, езера и гори. И едва много, много по-късно дошли боговете, а те пък създали хората.

Орхидея

Има легенда, която разказва как прекрасната Венера, докато се наслаждавала на любовни игри, изпуснала обувката си и тя се превърнала във възхитително цвете, символ на сексуалността й. Това цвете било орхидеята. На орхидеята и до ден днешен приписват вълшебни свойства, а от листата и семената й приготвят любовни еликсири.

Има и приказка за орхидеите, в която се разказва, че имало едно време една невероятно красива богиня. Тя отишла при хората да ги научи на доброта и взаимно разбирателство, но била прогонена от хората в гората. На мястото, където нощувала в гората, тя оставила ефирно було, което вятърът отнесъл, а на земята и по дърветата израснали нежни, ароматни цветя, подобни на веещи се воали, с прекрасни чашки и неземно красиви цветове. Може би точно така са се родили орхидеите.

А има и друга легенда, в която се разказва за един момък, увлечен по една от девойките, придружаващи бог Дионисий. Момъкът толкова силно пожелал девойката, че не се посвенил да й посегне. Момичето успяло да се отскубне и да избяга, но бог Дионисий, като разбрал, свикал зверовете и ги пратил да погубят момъка. Но нещо в него се събудило-май била зараждащата се мъжка солидарност, и го съжалил. Превърнал го в красиво цвете, чието име знаем-орхидея!

Съществува и една новозеландска легенда, свързана с орхидеите.

Хората от племето маори били очаровани от красотата на орхидеите и ги смятали за цветя с божествен произход. Те разказвали чудна легенда.
Било отдавна, отдавна, когато единствените видими части от земята били заснежените върхове и гори. От време на време слънцето разтопявало снега и тогава буйни потоци вода се спускали надолу и образували чудни водопади. Те от своя страна носели към моретата и океана блестяща пяна, която се изпарявала и се превръщала в къдрави облаци. Тези облаци в края на краищата съвсем закрили слънцето.

Веднъж на слънцето му се приискало да пробие този непроницаем покров. Започнал силен тропически дъжд. След него се образувала великолепна дъга по цялото небе.

Безсмъртните духове – единствени обитатели на земята тогава – били смаяни от невижданото до този момент зрелище. Те започнали да летят към дъгата и всеки искал да си намери място на този красив мост. Те се блъскали и се борели помежду си. Накрая се наместили и запели заедно.
Постепенно дъгата започнала да се огъва под тяхната тежест и рухнала към земята, разсипвайки се на хиляди разноцветни прекрасни късчета.
Безсмъртните духове и това не били виждали до този момент. Те наблюдавали ставащото със затаен дъх. Земята приела с благодарност късчетата от дъгата. От тях започнали да израстват чудни растения – орхидеите.
Така започнало триумфалното шествие на орхидеите по земята. Те ставали все повече и повече и никое цвете не смеело да оспори правото им да се наричат кралици на цветното царство.

500 г.пр.н.е. Конфуций определя аромата на орхидеята като Кралско ухание. Орхидеята е символ на пролетта, на изяществото и приятелството, символ на любов и любовното щастие, а според фънг шуй и носител на любов.

И нищо чудно, че ароматът й опиянява, защото ванилията се добива от шушулките на орхидеята, която краси земите на Мадагаскар.

Легендата за Tрите сестри

Сините планини в Австралия са едно от най-красивите кътчета на планетата. Те носят името си от синкавата мъгла, която нежно обхваща гористите им зелени хълмове.Трите сестри са скални образувания в планините. Те са разположени близо до град Катумба и се извисяват над долината Джеймисън. За тяхното създаване се носят множество легенди, но две от тях са най-разпространени.
В първата легенда се разправя за трите сестри Меени, Уимла и Гунеду, които били част от племето Катумба. Те се влюбили в трима братя от съседното племе Непийн, но съвета на общността им забранил да се оженят. Тримата братя били много нещастни от това решение, но решили със сила да си върнат сестрите. Подготвили се за война и нападнали селището Катумба. Според местните жители животът на трите сестри бил застрашен. Жрецът на племето ги вкаменил, за да ги предпази. Но по време на жестоката битка той бил повален. Единственият човек, който би могъл да им вдъхне живот отново, бил покосен в битката. За това величествените скални образувания се издагат над долината, за да напомнят за страшната война и до ден днешен.
Втората легенда разказва за трите сестри Меени, Уимла, Гунеду и техния баща-жреца Тиауан.
Много отдавна в недрата на дълбока пещера живеел свиреп звяр на име Бъниъп. От него се стрхували всички, които се били устроили в близост до бърлогата му. За нещастие се налагало хората да преминават от там всеки път, когато отивали да търсят храна. Тиауан винаги бил внимателен-оставял дъщерите си, скрити зад един огромен камък на върха на хребета, ограждащ пещерата, и безшумно минавал покрай леговището на звяра. Но в един съдбоносен ден, след като баща им ги напуснал, Меени видяла стоножка и се уплашила. Тя хвърлила по създанието малък камък, за да го накара да се махне, но той се търколил надолу в долината и вдигнал страхотен шум. Отекнала цялата долина от данданията. В това време чудовището се събудило и се насочило към източника на шума-трите сестри. В мига, в който Бъниъп щял да ги нападне, баща им протегнал вълшебната си пръчка и ги превърнал в скали, за да ги предпази. Разярил се звярът и се насочил към нещастния Тиауан. Тогава, за да спаси и себе си, той се превърнал във великолепна птица лира. Но когато се преобразил, бащата изпуснал магическата си пръчка.
След известно време чудовището се успокоило и се прибрало в пещерата си. Върнал се Тиауан да търси изгубената пръчка, но не могъл да я намери.
И до ден днешен птицата лира търси тази вълшебна пръчка, а Трите сестри се извисяват тихо и самотно над долината, в очакване техният баща да ги освободи от каменния им затвор. Когато посетите Трите сестри, ако внимателно се вслушате, ще чуете птицата лира-Тиауан, която продължава да дири магическата си пръчка.