Кецалкоатъл

КецалкоатълВ началото човеците били пръснати из всемира, били прах, носещ се, където вятърът бил нищо, където водата била нищо, където нищо не било земя, където разпръснатият човек бил нищо, където нищо било нищо. Кецалкоатъл ги събрал, дал им форма, направил ги. От звездите създал очите им; от мълчанието на съществото си извлякъл ума им и го вдъхнал в ухото им; от слънцето изтръгнал една идеа и създал храна, за да преживяват, която се наричала царевица и била огледало на слънцето, и имала цвят, който давал живот на кръвта и на бузите.

Кецалкоатъл освен това е бил мъдър мъж, жрец, върховен управник на Толян. По време на управлението му градът винаги бил изпълнен с величие: нефрити, корали и тюркоази красели света; жълти и бели метали, скъпи метали; охлюви, братя на слуха, спирали на шума, съдове на песента; пера от кецал (птица, обитаваща топлите райони на Централна и Северна Америка), червени и жълти пера, изпъстряли това величие. Имало всякакви видове какао, всякакви видове памук с всякакви цветове – във всичките си творения Кецалкоатъл бил голям майстор и извор на изобилие.

Той постоянно търсел себе си, но в един момент престанал и се поддал на изкушенията, съгрешил и после избягал. Бил измамен от магьосник, който променил съдбата му. Това бил Тескатлипока, магъосник и негов брат, сянка на светлината му, който сложил пред очите му лъжливо черно огледало и когато Кецалкоатъл се огледал в него, видял лика си разкривен, с хлътнали очи и големи сенки под тях, видял маската на подправените си черти, видял тъмната си страна, изплашил се от образа си и сетил страх от лицето си. Веднага след това бил поканен да пие пулке (гъста и силна алкохолна напитка), напитка, която го опиянила и помътила разсъдъка му. Както бил пиян, поискал да доведат сестра му Кецалпетатъл и заедно с нея пил още повече. Напълно опиянени, братът и сестрата били завладени от желанието и тогава легнали един до друг. По съмнало, идвайки на себе си, Кецалкоатъл се разплакал, после поел на изток и се качил на сал, направен от змии. Отишъл в черно – червената земя на Толян, за да намери отново себе си и след това да се изпепели.

Когато Кецалкоатъл се самозапалил, от сърцето му изскочила синя искра. Сърцето му, цялото му същество, се отделило от огъня, излетяло в небесните висини и се превърнало в Утринната звезда.

Откриването на царевицата

Царевица 1Имало едно време една голяма планина, наречена Постектепетел. Един ден боговете на дъжда видели как мравки мъкнат семена със себе си. Тогава започнали да размишляват: „Откъде ли са донесли семената тези животинки?” За да разберат, помолили една птица да открие това място. Птицата отишла и с човката си почукала на планината. Дочула, че отвътре планината е куха и видяла как мравките изнасят оттам семена. Върнала се и разказала всичко на боговете. Тогава боговете на дъжда рекли: „Трябва да разрушим тази планина, за да вземем семената.” Младите богове на дъжда, светкавицата, гърмът и вихърът започнали да удрят по планината, но не могли да я разрушат. Тогава изпратили баща си-добрият бог на олмеките Синтеотъл. Той ударил два пъти върху планината. Тя се наклонила и се разпаднала на три части. Тогава синовете му видели царевичните зърна във вътрешноста на планината, събрали бързо белите семена и ги посели-те били най- добрите. А жълтите полуобгорени от светкавиците зърна и черните били посети от Синтеотъл. Така човечеството се сдобило с царевица, а Синтеотъл станал един от главните богове в пантеона на американските индиански племена – богът на маиса. При това кръвожаден бог, изискващ жертвоприношения. Царевицата, и по-точно маисът, бил основната храна на древната цивилизация. Тя заменяла хляба и за маите, и за инките, и за ацтеките, и за много други известни и неизвестни индиански племена. Индианците я варели, пекли и дори правели от прашеца й напитки. Лекували болните, като ги обвивали с листата й, с тях строили жилищата си, а от стъблата правели стени и с тях топлели домовете си.

Царевица 2Известно е, че индианците поднасяли царевица като дар на европейските колонизатори, а древните маи я смятали за символ на живота и й се покланяли – тя била един от боговете им. Животът на маите се намирал в пряка зависимост от царевичната реколта. За да я отгледа, селянинът запалвал участък от джунглата и го засявал по най-примитивен начин. Когато земята се изтощавала, той отивал на друго място, тъй като маите не умеели да торят почвата.

Според една стара легенда, когато могъщите богове решили да поделят всичките богатства на земята между хората с различен цвят на кожата, първи дошли индианците и си избрали най-ценното според техните представи – яркожълтия царевичен мамул. Известно е че възрастта на намерените в индианските пещери на Ню Мексико зърна е минимум 5000 години. Това обаче били култивирани зърна, което означава, че „красавицата”  на полето се е появила още по-рано.

Царевица 3Колумб открил царевични посеви в Централна и Южна Америка. Френските и испанските пътешественици от XVI век също така отбелязали, че индианците отглеждат голямо количество царевица. Не отминали този факт и Ернан Кортес, който видял царевичните полета в Мексико, и испанският конкистадор Франциско Васкес де Коронадо, открил обширни царевични посеви на югозапад в Северна Америка. С откриването на американския континент царевицата се разпространила в Европа, проникнала в нейната култура и се превърнала в част от кулинарните традиции на някои страни. За първи път докарана през XVI век в Испания, след три десетилетия тя заела обширни площи, попаднала в Португалия, Италия, Франция, Китай, Индия…

Входът за отвъдния свят на Маите

В Мексико, на полуостров Юкатан бил открит лабиринт от каменни храмове и пирамиди, които са разположени в 14 пещери, някои от които са подводни. Пътят на всички тях води до до една от пещерите, в която има 90 метров бетонен стълб, който стои  пред вода.

За да достигнат до входът към лабиринта, маите е трябвало да преминават един доста труден преход. Трябвало е да се катерят по трудни горски терени или да се гмуркат за продължително време.

Странното е, че входове към тези лабиринти са открити също в джунгли и надземни пещери в Белиз, северна Гватемала.

Експертите се чудят дали входът към другия свят е вдъхновил изграждането на лабиринта от  храмове и пещери на Маите или обратното.

В свещената книга Попул Вух, има древна легенда, която описва пътят на душите на починалите хора, който е бил ужасяващ, мокър и изпълнен с безброй предизвикателства. Те е трябвало да преминат по този път, следвайки куче, което е можело да вижда в тъмнината, за да успеят да достигнат до мястото откъдето да преминат в задгробният живот в Ксибалба – отвъдното или подземният свят.

Археолозите предполагат, че откритият лабиринтът е именно входа към другият свят.

Имайки предвид откритията, които доказват колко мистериозна цивилизация са били Маите. Учените се опитват да дадат отговор на загадката: съществуването на лабиринта ли е дало повод за създаването на легендата за отвъдното. Или легендата за отвъдното е дала повод за създаването на лабиринта.

Има най-различни хипотези по този въпрос.

Според един от водещите изследователи на мистериозния лабиринт Гилермо Де Анда, Тези пещери са естествени портали към други светове, които може би са вдъхновили създаването на легендата на маите.

Има естествено и теории, че легендата е предизвикала създаването на лабиринта.

Но няма обяснение как е изграден той. Защото за построяването на този лабиринт е трябвало да се носят тежки камъни и строителни материали на дълги разстояния под водата или в почти непроходими горски терени.

Няма все още твърдо и ясно научно обяснение за мистериозния лабиринт на маите, наречен „портал към отвъдното”, също и  „портал към други светове.

Ден на шоколада

7 юли е Европейски ден на шоколада. На този ден през 1550 г. от Америка в Испания е доставена първата партида шоколад. Тази дата е избрана от Европейския съюз за честване на неофициалния шоколадов празник.

Ацтеките са първите хора в света, които правят шоколад. Те го наричат храна на боговете. Думата „какао” идва от езика на ацтеките и те са първите хора, които произвеждат хранителен продукт от какаото. Легендата гласи, че ацтеките отглеждат какаовото дърво и то било свещено за тях, защото се считало за подарък от бог Кетцалкоатъл. Зърната, получени от неговия плод, били ползвани не само за обредни пожертвования, а и за платежно средство. Какаовите зърна били ползвани и за приготвянето на местно люто питие с много подправки, което няма нищо общо с вкусът на днешното какао. Питието било приготвяно от вода, какао, царевица, ванилия и лют черен пипер. Шоколадът бил ацтекският вариант на божествената амброзия, тъй като, според легендата, лично богът Кетцалкоатъл донесъл райското какао на Земята.

Първият контакт на Европа с шоколада се свързва със завладяването на Мексико през 1521 г. Испанците бързо оценили стойността на какаото и в резултат на това, съвсем скоро корабите им започнали да извозват какаови семена към Испания.

В световна сензация обаче се превърнал подсладеният шоколад. В родината си испанците също започнали да приготвят горчива напитка, която подправяли с канела. Но тя не харесала особено на по-различния европейски вкус и скоро започнали да я подсладяват със захар. Сладкият шоколад бързо се превърнал в последна мода.

Били опитани множество комбинации, но най-разпространената (онази с канелата и захарта) се утвърдила, раждайки днешния горещ шоколад.

Постепенно били разкрити ободряващите и хранителните способности на какаото – богато на калории, съдържа кофеин и теобромин.

През 16 век шоколадът станал известен като свещеническа напитка за пости. След множество дебати, Римокатолическата църква позволила на хората да го пият (т.е. да е в течно състояние) по време на пости, когато твърдата храна е табу.

Според някои легенди английски пирати конфискували шоколада от испански кораб и пренесли питието и на Острова. Други приказват, че италиански търговци закупили тайната. Според трети инфантата на Испания, която се омъжила за крал Луи XIII Френски, първа „разсипала семената“ на какаото. Така или иначе, бумът настъпил.

Първото шоколадово блокче е направено през 1842 г. от Джон Кедбъри, на когото му хрумнало да направи твърд шоколад. Едва по-късно в Швейцария, Даниел Петер и Анри Нестле добавили кондензирано мляко към шоколада и така създали продукта, познат днес като млечен шоколад. Изчислено е, че човек изяжда през живота си средно около 10 000 шоколадови блокчета шоколад. Повечето хора не съзнават, че приятният вкус на шоколада се дължи единствено на химичните му реакции, защото точката на топене на какаовото масло е малко под температурата на човешкото тяло, поради което шоколадът буквално се топи в уста. Въпреки, че съставките на какаото като цяло са полезни за хората, парченце шоколад оказва вредно влияние при кучетата, дори може да бъде смъртоносно за малки кученца и породи дребни кучета. Шоколадът е силно токсичен също и за папагалите.

 

Теночтитлан-столицата на ацтеките

Теночтитлан е древен град, столица на държавата на ацтеките, който се е намирал на мястото на съвременния град Мексико сити. Приблизителната дата на основаването на града е около 1325 г. Столицата се издига на няколко острова, посред соленото езеро Тескоко, в близост до по-старото селище Тлателолко. Със сигурни стъпки Теночтитлан расте и се разпростира на изкуствено създадени полуострови и острови, постоянно крадейки от площта на езерото. Около век преди епохата на испанските завоевания, (1518-1521), двата града, Теночтитлан и Тлателолко, се слели в една огромна островна столица (около 1000 хектара) с население около 200-250 хиляди човека.

Последният владетел на Теночтитлан, Моктекузума Чокойотцин (Монтесума или Моктезума) бил много суеверен владетел и когато му известили за странните белолики хора, пристигнали на източния бряг на океана, той изпратил дарове. Легендата гласяла, че изгоненият от Хуитцилопочтли (бог на войната) Кетцалкоатл-пернатата змия (бог на небето), трябвало да се завърне и според изчисленията на жреците точно около 1519-1525 год. Даровете на Моктекузума били особени-три ритуални костюма: единият на Тецкатлипока, другият на Тлалок, а третият на Кетцалкоатл. Кортес, дали по прищявка или не, избрал да облече именно костюма на Кетцалкоатл. Това достигнало до ушите на Моктекузума и той посрещнал на 8 ноември 1519 със смесени емоции на радост и страхопочитание, а също и с богати дарове Ернан Кортес в двореца си в Теночтитлан.

Легендата за основаването на Теночтитлан е отразена и в националния герб на Мексико, който не е променян значително от създаването на независимата от Испания държава Мексико. Нахуатлската легенда гласяла, че племената, предвождани от владетеля-уеи тлатоани, трябвало да отседнат и основат града си там, където видят орел, кацнал върху кактус и който държал в клюна си гърмяща змия. Така и станало- когато преминавали през високото вулканично плато, уеи тлатоани и свитата му се натъкнали именно тази гледка-орел, ядящ змия, кацнал върху кактус и там основали града си.

Изповедта на покойника

Една вечер, в началото на 17 век, в старата базилика „Света Гуадалупе”  влезнал много елегантен мъж. Той се приближил бавно към стаичката за изповед и попитал игумена дали ще изслуша греховете му. Абатът се съгласил и помолил останалите хора да изчакат няколко минути.

След известно време старият игумен излезнал с пребледняло лице и заключил вратата на изповедалнята. Чакащите навън хора били много изненадани. Попитали го защо е затворил вратата преди елегантният мъж да е излязъл. Обаче игуменът отказал да отговори и веднага напуснал базиликата.

Новината за случилото бързо се разпространила из околностите. Когато игуменът се прибрал в дома си, един от племенниците му  попитал какво го е уплашило толкова много. Старият абат бавно вдигнал дясната си ръка и показал, че трудно чува. Племенникът повторил въпроса си на по-висок глас. Тогава игуменът му разказал невероятна история. Човекът, появил се в базиликата, бил мъртъв, а последното му желание-да се изповяда. Но след като изслушал това негово признание, осъзнал, че затруднено чува с дясното си ухо.

Игуменът никога не разкрил какво е казал мистериозният човек, пазейки думите му под тайната на изповедта, оставяйки завинаги съмнението около достоверността на тази загадъчна среща.