Това е твой проблем!

МишкаВеднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те всичките и отговаряли:
– Капанът за мишки е твой проблем, а не наш!
Малко по-късно в капана се хванала змия  и ухапала жената на фермера. Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заколили овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И, накрая, заколили кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението. И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой!

Advertisements

Кривата гора

Кривата гораВ северозападна Полша (близо до Грифино) има странна гора. Около 400 иглолистни дървета са израсли така сякаш са приклекнали – при това всичките в една посока (на север). Тази група дървета е посадена през 1930 и е обградена от нормални прави борове. Площта на тази територия е 1,7 хектара. Сега така наречената крива гора е природен паметник, и строго се охранява, а сеченето и е абсолютно забранено.
Но фактът си остава факт: повече от 400 дървета имат практически еднакви криви извивки на стволовете си. На 25 см от семята дърветата се изкривяват на север , а след това стволът им отново се изправя. Никой няма и понятие, защо те растат точно по този начин. Имало е предположения, че това се дължи на промени във времето или на някакви природни явления, но никой не е успял да докаже каквото и да било.
В Кривата гора се срещат екземпляри и с много по-извити стволове. Предполага се, че това се е получило в резултат на човешка намеса (макар че не е доказано напълно). Изглежда дърветата са подложени на някаква механична сила за да израстат по този начин.Кривата гора 2
Една от най-популярните версии (също недоказана) е, че там са се провеждали експерименти. Предполага се, че дърветата са били специално извити така, за да може от тях по-лесно да се произвеждат определени детайли за мебели, лодки и кораби.
Всъщност, каква е истината, никой не знае…

Косите на Вероника

Coma BerenicesПрез III в. пр.н.е. в Египет властвувал фараонът Птолемей III Евергет. Неговата съпруга се славела с божествена красота. Но това, което я правело приказно прелестна, били нейните коси. Като златиста река с леки вълнички косите на Вероника блестели и будели възторг у всеки, който имал щастието да ги види. От далечни страни идвали царе, царедворци и жреци да видят и се насладят на това най-прекрасно чудо. Поети възпявали косите на Вероника и нейната удивителна прелест в прочувствени поеми. Радост изпълвала сърцето на фараона Птолемей III и той се чувствувал безкрайно щастлив. Погледът му не се откъсвал от сияещите коси на неговата съпруга. Обаче щастието им не продължило дълго. Птолемей III заминал с войските си да воюва с враговете.
Минавали дни, месеци, години…, но Птолемей не се връщал. Потънала в дълбока скръб по него, Вероника отишла в храма на Афродита и развълнувана отправила гореща молба към нея: да закриля съпруга й, да му помогне да победи и да се върне по-скоро. Обещала й да принесе за жертва своите прекрасни коси.
Не минало много време и вестоносец дошъл в двореца при Вероника. Предал й много поздрави от нейния съпруг и съобщил радостната вест, че Птолемей е победил и се връща. Скоро ще бъде в двореца при нея.
Изслушала радостната вест Вероника и вярна на обещанието си, веднага отишла в храма на Афродита, отрязала косите си и ги поставила на олтара й.
Пристигнал Птолемей III. В двореца устроили приказно пиршество за ознаменуване на победата му. Всички ликували. Прегърнала го Вероника…, но вместо радост в дълбока скръб потънал Птолемей, като видял, че ги няма прекрасните й коси. Разказала му тя, че ги е поднесла в жертва на Афродита, за да му помогне да победи. Поискал Птолемей да види косите на Вероника в храма на Афродита, но… през време на тържеството те изчезнали от храма. Още по-голяма скръб обзела Птолемей и сълзи затекли от очите му. В този тежък миг дошъл при него придворният му астроном математикът Конон и му казал:
— Не тъжи, господарю мой! Погледни на небето, там, гдето сияе Арктур… Виждаш ли слабите звездички? Това са Косите на Вероника.
Утешавайки натъжения Птолемей III, астрономът Конон му разказал, че косите на неговата Вероника са отнесени на небето от богинята на любовта Афродита. Там по волята на боговете те ще блестят като съзвездие през нощите. Хората ще ги виждат и ще се наслаждават на тяхната божествена прелест.
Утешил ли се е Птолемей III Евергет от думите на придворния астроном, легендата не казва. Но ясно е, че астрономът Конон е ограничил съзвездие с името Косите на Вероника.

Великденския заек

Великденски заек 1През последното десетилетие на трапезата се появява  Великденския заек. Той е митичен герой с антропоморфни черти – нещо средно между образ на истинско зайче и човек. Според легендата в нощта преди Великден той носи на децата боядисани яйца, сладкиши и играчки, крие ги навред из къщата, за да могат малчуганите да ги търсят, когато се събудят в празничното утро. Образът на зайчето е много близък до този на Дядо Коледа, тъй като и двамата носят подаръци на добрите деца.

За първи път Великденския заек е споменат чак през 17 век в немски приказки, където зайчето е описано точно в ролята си на доброто същество, което крие боядисани яйца в градината. Смята се обаче, че легендите за него са много по-древни и свързани с образа на заека в християнството. Според други изследователи на митичния образ в основата на легендата стои преданието за езическата богиня Естра, която превърнала една птица в заек, но въпреки това той продължил да снася яйца. Не е напълно ясно каква е точната връзка между образа на Великденския заек и боядисаните яйца. Можем да предположим, че това е остатък от легендата за Естра.

Великденски заек 2В друга немска приказка се споменава Великденски заек, който криел от децата боядисани и рисувани яйца в градината. А в Америка децата вярват, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им донесе гнездо, пълно със шарени яйца. Така от 18-ти век в Германия за първи път започват да се произвеждат Великденски зайци от захар и шоколад.

Зайците са едни от символите на пролетта, която се свързва с разцъфването на земята и новото начало на живота.

http://iliada.blog.bg/hobi/2012/04/12/legenda-za-velikdenskiia-zaek.938898

Избата на Дявола

Casillero del Diablo 1Вината от чилийски произход се радват на голяма слава поради качеството си и отличния си вкус. Но съществува определен вид вино, чиято известност се дължи най – вече на една легенда. То е разглеждано като едно от най – известните чилийски вина, произхождащо от винарната „Конча и Торо”, чиито лозунг е „Легендата на виното”.

Легендата започва да се разпространява през средата на втората половина на 19 век (1871 год.), когато дон Мелчор де Конча и Торо, собственик и основател на „Винарна Конча и Торо” (Чили), запазва своите най – добри ботилки вино за себе си и за своите роднини. Постепенно тези бутилирани съкровища странно се изпаряват, въпреки че избата била пазена под ключ. Дон Мелчор нямал по – добра идея от тази да разпространи мрачен слух, че избите му били обитавани от Дявола.

Слухът бил достатъчен, за да спре изчезването на най – добрите му ботилки с вино. Тази легенда си проправила път между населението и по този начин се родило най – известното чилийско вино, което с основание е наричано „Избата на Дявола”.

Днес са изминали повече от сто години от създаването на легендата, но освен чрез нея вината на „Конча и Торо” грабват хората и със своето невероятно качество.

Casillero del Diablo 2Легендата за виното „Избата на Дявола” може би е най – известната, но не е единствената за него. Съществуват и някои други, които също са изпълнени с много фантазия и очарователни истории.

Една от най – известните е тази за появата на виното. Тази история произхожда от близкия изток, за да сме по – точни – от Персия. Историята разказва, че един император съхранявал грозде в избите си, което започнало да ферментира и отделяло специфичен аромат на вино. Този аромат бил сбъркан от обитателите на селището за отрова. Една куртизанка научила за тези слухове и решила да се самоубие като опита от невероятната отрова. Императорът разбрал за фаталното решение на жената и се запътил към избите, очаквайки да намери мъртвото й тяло. За негова изненада, обаче, той я открил щастливо и безгрижно  да танцува. Така било открито виното!

Етруските

Етруски 1Етруските са били онзи древен загадъчен народ, който е населявал част от Централна и Северна Италия още през края на II хил. пр.Хр. и е играл първостепенна роля не само в Италийския полуостров, но и в басейна на цялото Средиземно море. Те са притежавали високоразвита градска култура (особено през VIII-VII в. пр.н.е.) в сравнение с останалите народи и племена на полуострова и твърде много са се отличавали от тях по език, религия, изкуство и начин на живот. Етруската култура оказва изключително влияние върху формирането на римската култура, която е една от основните съставки на европейската култура.

Етруските са заемали основно областта Етрурия (днешна Тоскана) между реките Тибър на юг и Арно на север, Тиренско море на запад и Умбрия на изток. Етруските градове през VII-VI в. пр.Хр. израстват като мощни средища на материална и духовна култура. Водели са оживена търговия със съседните италийски племена умбри, оски и латини, с гръцките градове-колонии и с Картаген.  Повечето римски държавноправни и частноправни институции, длъжности, ритуали и др., са имали етруски произход.

Етруски 2Непосредственото влияние на етруската култура върху Рим трае доста време. Според преданията и римските историци от 590 до 490 г. пр.Хр. в Рим управляват етруски царе. Когато се създава Римската империя, оказваща силно влияние върху целия тогавашен свят, много културни ценности, наследени от етруските, преминават у другите европейски народи. В това се състои и историческата заслуга на етруските и приносът им в създаването на европейската култура. През III-I в. пр.н.е. Етрурия попада постепенно под владичеството на Рим. Етруските се сливат с римляните. Векове наред ще се говори само за Рим, за римска култура и латински език и едва в ХVII в., когато започват археологическите разкопки се открива за съществуването на тоя народ.

Етруски 3В края на II хил. пр.Хр. (малко преди етруските) в Италия пристига нова група пришълци и поставят началото на желязната епоха, получила названието Виланова (по името на селището). Те обаче са били на много по-ниска степен на развитие в сравнение с културите на Изтока – Египет, Месопотамия, империята на хетите и траките на Балканския полуостров. В края на II и началото на I хил. пр.Хр. се открива (с разкопките) високата култура на етруските – градове, писменост, изкуство. Дълго време те доминират над Тиренско, Адриатическо и Средиземно морета. Те владеят и Рим от основаването му (754-753 г. пр.Хр.) до 509 г. пр.Хр., когато латините, подстрекавани от гърците, постигат независимост. Привлечени от богатствата на Етрурия от север нахлуват галите, Рим от юг, гърците (сиракузките-384 г. пр.Хр.) завладяват основните пристанища и островите Елба и Корсика, и към 350 г. пр.Хр. Етрурия вече не съществува. Скоро след това Рим ще завладее всичко – Елада, Западна Европа, Тракия, Мала Азия и др.

Откриването на над 5250 етруски гробници само от Леричи за десет години говори за мащабите на етруската култура. Съществуват няколко хипотези от къде идват в Италия етруските и какви са те, включително, че са оцелели жители на Атлантида (заедно с баските). Това говори за големият им престиж и високата оценка на културата им.

Етруски 4Херодот писал, че етруските имат лидийски произход. Източният им произход подкрепят още Страбон, Плиний Стари и др. В подкрепа на тази теза учените намират сведенията на античните автори за „пеласгите-тирсени – предгръцки народ, обитавал някога Пелопонес и Тесалия преди идването на Гърците.” Е. Потие допуска преселване на пеласги от Гърция през Адриатическо море в Италия. Тукидид нарича пеласгите тиренци, други „Тирсени.”

Етруските се различавали по език от всички други народи в Италия. Дешифрирането на езика им е дело на акад. Владимир Георгиев (1970 г.). Той научно обосновава троянския произход на етруските (1936 г.) и че в легендата за Еней се крие действително историческо събитие. Етруски и хетски са най-сродни помежду си и са два диалекта (източен и западен) на един и същ език. Лидийският е родствен с хетския. Хетите са създали третата могъща държава в Древния Изток наред с Египет и Вавилон (II хил. пр.н.е.). През VIII в. пр.Хр. асирийският цар Саргон I покорява отслабената (от ударите на „морските народи”) хетска империя.

Етруски 5Преди да се появят гърците и римляните на историческата сцена (много преди Омировата епоха), в Мала Азия, на Балканския полуостров и в Егейския свят са живели народи с висока култура, като хети, траки, фригийци, троянци, лидийци, карийци, говорещи на езици от индоевропейски произход и Пеласги, както по-късно се установява, че те са първите известни обитатели на Балканите, дори преди тракийците.

Етруската архитектура се основава на същите онези твърде високи астрономически, геометрически и религиозни познания, които са твърде характерни за хетите и за народите на Месопотамия. Цялата космогонична и астрологична система на етруските се отличава значително от гръцката и римската. Тя разкрива общи черти само с хетската и халдейската.

Символика на рибата

СомРибата често е символ на плодородието и изобилието, не само във физически, но и в духовен план. Тя често се намира в корените на вселенското дърво и олицетворява космическите сили.

Древните китайци я възприемали като  символ на щастието и изобилието, съчетанието риба и вода означавало еротични удоволствия.

Според японската митология земята се опирала на гигантски сом, който плувал във водите на вселенския океан. Когато сомът започвал да се движи, на повърхността хората усещат движенията му като земетресение.

В юдейската традиция рибата е символ на Месията, в християнството – символ на Христа.  Думата ихтис се разглеждала като абревиатура Иисус Христос, Божи син, Спасител (Iesous Christos Theou Hyios Soter).  Исус е тълкуван като  първото въплъщение на вселенския век на Рибите. Новопокръстените пък били назовавани рибки, а рибата, заедно с хляба – определяна като Божия храна.  До ранното Средновековие била рисувана на трапезата редом с хляба и потира за вино.

Върху раннохристиянскитеash_ashm_wa1845_52 стенописи в римските катакомби рибата е символ на евхаристията или  Светото Причастие.

Рибарският пръстен на папата също препраща към евангелската история за богатия улов на апостол Петър – има се предвид човешките души. Рибата символизира вярата, чистотата, Дева Мария.

 

Previous Older Entries