Торбата с цветя

Bag_of_FlowersВеднъж един богаташ решил вместо да изхвърли чантата с боклук в контейнера да я хвърли в краката на намиращия се наблизо мръсен просяк. Беднякът се усмихнал и си тръгнал доволен с плика пълен с боклуци! Спрял се до една локва, изхвърлил всичко от торбата, поизмил я и я напълнил с цветя , които растели наблизо. Върнал се при богаташа и му подал торбата в ръцете! Богатият гледал изумено и едва едва заеквайки продумал:
– Защо ми даваш прекрасни цветя, след като аз ти дадох само боклуци?!
Беднякът простичко отвърнал:
– Защото всеки човек дава онова, което носи в своето сърце.

Advertisements

Кой е грешникът?

LightningЖивели някога десетима фермери. Един ден докато преминавали през полето заедно се разразила страшна гръмотевична буря. Видели фермерите полу-разрушен храм наблизо и решили да се скрият там. Но гръмотевиците вилнеели все по-близо до храмът, а глъчката вътре ставала все по-голяма, докато накрая светкавиците ги обградили напълно. Фермерите били толкова уплашени от разразилата се буря и единственото им обяснение за неиното присъствие било, че между тях има грешник. Мислели, че гръмотевиците искат да го настигнат и накажат за непреаведния му начин на живот. С цел да узнаят кой е грешникът между тях, те решили всеки да закачи сламената си шапка от предната страна на вратата. Според тях вятърът щял да издуха шапката, принадлежаща на неправедния човек и той трябвало да посрещне съдбата си.
Скоро след като поставили шапките си отвън, едната била отвяна надалече. Нещастния собственик бил жестоко изгонен на вън сред ужасната буря. Но едва излязъл фермерът на полето и една гръмотевица се извила над храма, обградила го с ледените си езици и го връхлетяла със страшна сила.
Нещастният човек, който бил изгонен от останалите, се оказал единствения праведник сред тях. Само заради него светкавицата пощадила храма. Но другите деветима фермера платили за тяхното коравосърдечие с живота си.

Какви хора живеят тук?

Old manСтранник пристигнал в едно село и попитал седящия на мегдана старец:
– Какви хора живеят тук? Искам да знам дали да се заселя при вас.
– А какви бяха хората там, откъдето идеш, странниче?
– О, много добри, отзивчиви, любезни, открити, сърдечни!
– Е, и тук са същите. Заповядай, остани при нас.
След време оттам минал друг странник и задал същия въпрос на стареца, който отново го попитал какви са били предишните му съседи.
– О, много лоши, злобни хора, интриганти, мразещи целия свят, черногледци, егоисти и направо мръсници!
– И тук хората са същите, странниче. Върви си по пътя!

Това е твой проблем!

МишкаВеднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те всичките и отговаряли:
– Капанът за мишки е твой проблем, а не наш!
Малко по-късно в капана се хванала змия  и ухапала жената на фермера. Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заколили овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И, накрая, заколили кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението. И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой!

Намереното щастие

HappinessВървял човек и намерил щастие.
– Ти чие си? – попитал.
– Загубено съм – тъжно отвърнало щастието.
– Щом си загубено и не знаеш чие си, бъди мое!
Казал и го направил. Метнал щастието на рамо и продължил нататък. Но не усетил никакво въодушевление, все едно щастие няма.
– Защо така? – попитал човекът щастието.
– Защото ако щастието на друг намалява, твоето не става повече.

Ти си това, което мислиш

Hug-Кой съм аз? – попитало момче един старец.
-Ти си това, което мислиш – отвърнал старецът. – Ще ти го обясня с приказка: Една вечер в полумрака на улицата можело да се видят силуетите на двама души, които се прегръщат.
„Това са майка и татко” – мисли си детето.
„Това са двама влюбени” – мисли девойка, която мечтае за любов.
„Това са приятели, които не са се срещали дълго време” – мисли човекът, който се чувства самотен.
„Това са двама търговци, сключили добра сделка” – мисли алчният за пари.
„Родител прегръща детето си, което се е завърнало у дома след дълго странстване” – мисли майката.
„Това са двама, които се борят до смърт” – мисли убиецът.
„Кой ги знае защо се прегръщат?” – мисли безчувственият човек.
-Всеки мисли нещо, – завършил старецът – в зависимост от това кой е и какво носи в себе си.

Проникни в мислите си и ще можеш да кажеш за себе си повече от всеки друг.

Притча за калинката

LadybugНашият свят е прекрасен! Той е пълен с всевъзможни ярки цветове. И сред цялото това многообразие от багри, живяла на този свят една малка сива буболечка. Заради безличния й вид обаче никой не я забелязвал и тя много страдала от своята самота.

Малката буболечка страшно много се трудела. Тя сама можела да се справи с цели орди от онова голямо зло – вредните листни въшки. Тя се притичвала на помощ на всичко живо, но никой не ценял нейните усилия. Всички останали насекоми много се гордеели със своите ярки окраски и на нея не й обръщали никакво внимание. А вредният колорадски бръмбар през цялото време й се надсмивал.

Така живеела малката буболечица и се измъчвала:
– Как е възможно?! Та Бог е толкова мъдър и толкова щедър! Нима той няма малко цвят, за да даде и на мен? – оплаквала съдбата си тя.

И една сутрин буболечката се събудила от нежно докосване. Доброто слънце я галело със своите топли лъчи и ласкаво й заговорило:
– Мило дете, просто повярвай в себе си и в своите сили! Ти си необикновена буболечка и всичко при теб ще бъде наред!

Малката сива буболечица така се зарадвала, че някой я обича, че някой вярва в нея, че пристъпила към работата си с още по-голямо желание и ентусиазъм. Тя си помислила:
– Ако аз изчистя всички листенца от сивите листни въшки, те ще станат зелени и тогава на техния ярък фон дори моята незабележима бледо сива окраска ще бъде видна…

Тя толкова много се стараела, с всеки изминал ден работела все повече и повече. И така, лист след лист, клонче след клонче, малката буболечка изчистила всички дървета. Накрая тя се огледала, за да се полюбува на свършената работа. Пред нея се ширела красива, чиста градина. И всяко листенце по дърветата шептяло с признателност към нея:
– Благодарим ти, ти ни спаси! Ти ни подари нов живот, ти си най-добрата!…

Досега никога и никой не бил казвал подобни думи на малката сива буболечка. Тя била като поразена от чутото и … се изчервила.

Тогава и всички останали насекоми обърнали внимание на ярката червена буболечка. А тя била толкова щастлива! Тя просто сияела и излъчвала такова щастие, доброта и радост, че всички я заобичали. Особено близък приятел станала тя на децата.

И сега вече винаги, когато хората я вземат в ръка и искат от нея да полети в небето и да изпълни техните желания, тя с радост го прави. Защото много добре знае, че всеки в живота си може да получи всичко, за което мечтае, трябва само да повярва в себе си!

http://www.pozitivnoto.info/

Previous Older Entries