Афродита (Венера)

Афродита 1Венера е втората планета в Слънчевата система и не се отдалечава от Слънцето, следва го след залеза му и го предхожда преди неговия изгрев. Древните гърци и римляните дълго време са убедени и твърдо вярват, че това са две различни планети и затова вечерната звезда наричат Esperos , а сутрешната Eosforos. Питагор пръв доказва, че става дума за една и съща планета, която впоследствие носи името Fosforos, което в превод от ст. гр. Означава „Донасяща светлината”. Луцифер е латинското наименование, отговарящо на ст.гр. Fosforos. На вечерната планета отговаря наименованието Vosperus. По нашите земи също дълго време битува схващането за две отделни планети, познати ни като Вечерница и Зорница. Древните гърци възприемат тази планета като „Планетата на Хера”, Богинята – пазителка на влюбените. Впоследствие започват да я свързват с Богинята на любовта Афродита. В римския пантеон тази богиня носи името Венера. Седем века преди раждането на Христос, Хезиот създава своята поема Теогония, в която разказва за произхода на боговете. От нея се разбира, че Афродита (ст.гр. afros, означава морска пяна) се родила от морската пяна, след като синът на Уран – Зевс го изненадал в момент, в който искал да оплоди Земята, отрязал гАфродита 2ениталите му и ги хвърлил в морето. Така на бял свят се появила най-красивата богиня. Според Хезиот тя изплувала гола върху мидена черупка от крайбрежните води на остров Кипър. У Омир например богинята се ражда от любовта между Зевс и Гиона. Но нека се върнем на разказа, оставен ни от Хезиот. И така, след като излязла на брега прекрасната девойка била посрещната от Хорите – дъщери на богинята, отговаряща за реда между половете Темис. Те я облекли в пищни одежди, поклонили й се и я коронясват. Така прекрасната девойка е отведена при останалите богове.

Афродита 3След време Бог Зевс я дава за жена на бог Хефест – богът ковач в гръцкия пантеон. Тя изневерила на грозния си, но сръчен и гениален съпруг, с Арес. От тяхната любов се родила Хармония. За техни деца се считат и Фобос и Деймос , съответно „Ужас” и „Страх”, а също така Ерос и Антерос „Любов” и „Споделена любов”. След като разбрал за нейната изневяра бог Хефест веднага скроил пъклен план, за да отмъсти на двамата влюбени. Един ден той изработил верига, тънка и невидима като паяжина, и покрил с нея любовното ложе на съпругата си, след което се престорил, че заминава за о. Лемнос. Арес, разбирайки, че неговата любима е сама и го чака, веднага се отправил към нея и в момента, в който нежно положил тялото й върху леглото и легнал до нея, веригите на Хефест се увили около тях и двамата не можели дори да помръднат. Тогава ревнивият съпруг извикал всички богове за да ги укорят и те, след като видели творението на Хефест избухнали в смях и започнали да се подиграват на двамата любовници. Посейдон посъветвал Хефест да изпепели прелюбодейците, на което Богът ковач не се съгласил. Арес успял да избяга и отишъл в земята на траките, а Афродита се завърнала в своя храм на остров Кипър. Важна е историята за Парис, която също е свързана с Афродита. Парис е вторият сина на цар Приям и на царицата Хекуба. Един ден Парис бил повикан на състезанието по красота между богините Хера, Атина и Афродита за да отреди коя е най-красива. Той избирал Афродита, защото в замяна тя му обещала Хубавата Елена, съпруга на спартанския цар Минелай. В тези времена Елена е считана за най-красивата жена на света. Парис отплавал за Спарта и успял да открадне Хубавата Елена, която по желание на Афродита се влюбила безпаметно в него и по последвала до Троя. Вследствие на това избухнала десетгодишната троянска война, довела до разрушаването на града. По време на войната Парис не изпъкнал със смелост. В двубоя му с Минелай богинята Афродита го спасила като го обвила в гъст бял облак. Споменава се също, че Парис убил Ахил, а после сам загинал от отровната стрела на Филоктет.

Афродита 4Афродита била любимка на боговете, обичана е и от смъртните. Освен децата, които родила на Арес, имала и друг син – Еней от героя Анхис, любовница е и на красивия Адонис. Богинята имала силно влияние сред богове. Наричана е още Pandemia (Любовта на Земята) и Urania, Anselmia, Scodia, поради „морския” си произход. Покровителка е на мореплавателите, които й дават следните епитети: Euclodia и Pompia. Нейните свещени животни са лебедът, гълъбът, заекът, костенурката и морската мида. За нейни се считат следните растения: митрата, розата, ябълката, дюлята и макът.

Аврора

АврораФеноменът наречен Северното сияние или Аврора очарова и в същото време изумява човечеството още от древни времена. В гръцката митология богинята-сияние е наречена Еос (на римляните тя е позната като Аврора)-дъщеря е на титана Хиперион и на титанидата Тея, сестра на Хелиос и на Селена. Според една друга версия тя е дъщеря на Хелиос и на Нощта. От първия си съпруг Астрей родила ветровете Борей, Зефир, Нот и звездите. За поетите от Омир нататък е облечена в багрите на утринното небе, тя е розовопръста, шафранодрешна, лъчезарна, златопрестолна, роснокоса, пурпурна. Всяка сутрин носи светлината на боговете и хората. Тя е тази, която изплува из морските дълбочини на дивна колесница с конете си Лампос и Фаетон – „Блестящият” и „Искрящият”, подкарва звездите (пред нея бърза единствено Зорницата), пропъжда тъмнината и отваря с розовите си пръсти пред колесницата на Слънцето златните небесни порти. Героиня е на четири любовни романа, в които се явява все похитителка. Отвела в обитела на боговете надарения с божествена красота Клит, сина на Мантий от гадателския род на меламподидите. Отвлякла ловеца Орион, сина на Посейдон, но боговете се разгневили и богиня Артемида го пронизала със стрела на остров Ортигия. След смъртта му Зевс го въздигнал заедно с ловното му куче в съзвездие на утринното небе близо до Плеади. Отвлякла и страстния ловец Кенфал, сина на Дейон и внука на тесалийския цар Еол, скоро след сватбата му, след като го отчуждила от невестата Прокрида. ЕосНай-известното увлечение на Еос е по Титон, за когото още Омир съобщава че е син на троянския цар Лаомедонт, брат на Приям и баща от Еос на етиопския цар Мемном. Пленена от красотата му , богинята го обикнала, похитила и отвлякла в океана, а в друга версия в страната на Слънцето – Етиопия. Оттам всяка сутрин се надигала от леглото му, за да разнася дневната светлина. Обърнала се с молба към Зевс да дари любимия й с безсмъртие, но забравила да поиска за него и вечна младост. Така Титон пред нейните очи като всички смъртни се състарявал и смалявал, докато запазил само гласа си, превърнал се на щурец. От срам тя го скрила от чуждите очи, в залостената си спалня, а Мемном, като съюзник на троянците в троянската война бил пронизан от стрелата на Ахил. В мига на неговата смърт Еос избледняла и облак забулил Ефира. Оттогава майката плачела при всяко зазоряване. Капките утринна роса били нейните сълзи.

Веригите на Свети Петър

Свети апостол Петър бил хвърлен в тъмница и окован с две железни вериги по заповед на цар Ирод  Агрипа, който възнамерявал след Пасха да го изведе пред народа.  Но в нощта, когато щели да го извеждат, окован в тези две вериги, ангел Господен го разбудил и като го побутнал по хълбока, го извел от тъмницата. Железните вериги паднали от ръцете на апостола.

Вестта за чудодейното избавление на апостол Петър от оковите и тъмницата обиколила бързо цял Йерусалим. Няколко от вярващите взели тайно тези вериги, за да ги съхраняват, та като ги гледат, да имат пред себе си като че самия първовърховен апостол, който веднага тръгнал за проповед на словото Божие в другите страни и не се завърнал в Йерусалим. Тези вериги получили целебна сила от тялото на апостола, което било здраво обвързано с тях. С дълбоко благоговение вярващите почитали тези честни вериги, въздавали им поклонение и старателно ги пазели като ценно наследство от род в род, като при това всеки път родителите обяснявали на децата, а те на своите деца, до какъв велик затворник са се докосвали тези вериги и от чие тяло са осветени. Така от ръце на ръце те преминали по наследство у светейшия Йерусалимски патриарх Ювеналий.

Когато благочестивата царица Евдокия, съпруга на цар Теодосий Младши, се връщала в Цариград от Йерусалим, патриарх Ювеналий й подарил различни духовни съкровища, сред които и тези честни чудотворни вериги на свети апостол Петър. След завръщането си в Цариград Евдокия подарила едната верига на храма на свети апостол Петър, който се намирал във вътрешността на Великия Софийски събор, а другата изпратила в Рим на дъщеря си Евдокия, която била омъжена за римския цар Валентиниан III. Благочестива като майка си, Евдокия с любов приела този скъпоценен дар и като построила на Есквилийската планина храм в чест на апостол Петър, положила там веригата, заедно с намерената в Рим друга верига на светия апостол, в която го оковал по време на мъченията Нерон.

След това било установено да се извършва празник на поклонението на тези честни вериги на 16 януари, в памет и чест на свети апостол Петър…

Фонтанът ди Треви

Това е най-големият бароков фонтан и една от най-големите забележителности в Рим. Името на монумента произтича от факта, че е разположен на малък площад, свързващ три улици (tre vie). Той е с височина 25,9 м. и широчина 19,8 м. Скиците на фонтан ди Треви са били изготвени още през 1629г. от Жан Лоренцо Бернини, по поръчка на папа Урбан VIII, но когато папата починал проектът е изоставен. Дълги години след това със строежа му се захванал Николо Салви, но когато и той починал през 1751г. архитектурната забележителност отново останала незавършена. Едва през 1762 г., ди Треви бил изграден окончателно от Джузепе Панини. В центъра на фонтан ди Треви е разположена статуя на бог Нептун, а от двете му страни има две женски фигури – Изобилие и Здраве. Първата излива вода, а втората е с чаша в ръка, от която пие змия.

Вдясно от монумента е поставена мраморна ваза, чието място си личи, че не е там, но нейната история е много впечатляваща. Николо Салви бил упрекван постоянно от един бръснар, чийто салон се намирал на площада, че нещо не било наред с фонтана както и, че статуите биха стояли по-добре на друго място. В последствие, Салви сложил тази мраморна ваза пред бръснарницата и ако се застане точно зад нея се разбира, че тя скрива цялата гледка към ди Треви.

Има множество легенди, свързани с ди Треви, но най-популярната от тях е, че ако хвърлиш монета през рамо във Фонтан ди Треви, един ден със сигурност пак ще се завърнеш в Рим. Добре познато е и правилото за „трите монети, хвърлени във фонтана”,  според което, ако някой хвърли две монети във фонтана, това ще му донесе нова любов, а три или брак, или развод. По-новата интерпретация на суеверието е, че е на късмет да се хвърлят три монети с дясната ръка през лявото рамо. Ежедневно във фонтана се изхвърлят около 3, 000 евро, които се събират през нощта, за нуждите на Рим.  Фонтан ди Треви е успял да си спечели славата на забележително творение на бароковото изкуство, чиито меки, естествени линии и фантастични орнаменти са своеобразно олицетворение на душата на света. Фонтанът е истинско чудо, бижу от камък и вода, разположено между дворците от историческата част на Рим. Той приканва посетителите, още когато са на няколко преки от него, а ромонът му се усилва с приближаването, достигайки своето кресчендо, когато сте вече на площада и се наслаждавате на една от най-незабравимите гледки на света, увековечена от магьосника Фелини в неговия Долче Вита.

Светлосенките върху мрамора, на които вятърът дава живот, милвайки драпериите и къдриците на статуите и  спускайки се по водните каскади-всички те създават живописната сцена, каквото представлява Фонтан ди Треви на фона на заобикалящите сгради, особено през нощта, когато е в пълния си блясък. Централна фигура на монумента е колесница с формата на раковина, теглена от морски кончета с Тритон (морски бог, син на Посейдон и Амфитрита) като техен водач. Пред огромната централна ниша стои титанът Океан. Отстрани са статуите жени, символи на Изобилието и Здравето. Множество фигури, имитиращи скали и растения се сливат в едно цяло-изображение на морето.

Треви има древна история -далеч във времето на Римската империя, когато е бил крайна точка на акведукта Aqua Virgo, който доставял вода до минералните бани. Той имал две имена-Изворът на девицата и Треви. Първото се свързва с легендата за млада римлянка, която показала извора на жадни войници, докато Треви произлиза от старото име на региона -Требиум.  Акведуктът продължава да функционира до 18 век, когато папа Климент XII решил да възстанови регион Треви и тогава започнали работите по изграждането на фонтана, който ние познаваме сега. Три века били необходими за завършването му.  Проектирането на монумента  най-често се приписва на Бернини, но по-голямата заслуга за изграждането му има Никола Салви, на когото завършването на Ди Треви му отнема цели 20 години.

Теменуга

Теменугата като деликатно момиче крие ароматната си главица в тревата и затова я наричат „срамежливо цвете”. Теменужката е любимо цвете през вековете. Според древногръцката митология една от дъщерите на Атлас била преследвана от Аполон. Тя не отвръщала на любовта му и помолила всемогъщия Зевс за закрила. За да я спаси от страстните преследвания на слънчевия бог, той я превърнал в уханно цвете, което се открива само по аромата му, и то когато смирено сведеш глава.

Още рицарите от времето на крал Артур имали навика да се съветват с нежното цвете. Те гадаели за бъдещето по броя на цветчетата и разположението на багрите им. По-късно християните наричат теменужката „цвете на троицата”, тъй като тя винаги има три окраски на своите цветчета.

Според казаците пък теменужките са капките Христова кръв, паднали в основата на кръста. Затова те ги смятат за цвете на траура и скръбта. Белите теменужки пък според французите са докоснати от дрехата на Богородица.

Трета легенда замесва Афродита с появата на теменужката. Богинята се къпела в едно планинско езеро, когато забелязала, че смъртни мъже я наблюдават, скрити зад един храст. Тя веднага притичала при Зевс и помолила той да ги накаже. Гръмовержецът решил да ги превърне в теменужки, на чиито цветчета сякаш са изписани очи и устни.

Дивата теменужка пък се е появила от сълзите на изгонения от рая Адам. Според друга легенда Прозерпина беряла диви теменужки, за да ги подари на Юпитер. Но я отвлякъл владетелят на подземното царство. Докато я носел към своите покои, няколко цветчета изпадали на земята – там, където е сега Сицилия. Цветето толкова се харесало на местните, че те го изсекли и на своите монети.

Легенди за маргаритката

В днешно време почти всяко момиче, което иска да разбере дали харесваното от нея момче я обича, къса цветчетата на маргаритката и тихо мълви: „Обича ме, не ме обича.”

Обичаят да се късат листенцата на маргаритката датира още от древни времена, когато тя се е смятала за мощен оракул в любовта.

В старофренска песен се пее „маргаритке, малко цвете, маргаритке, отвори съдбата на моята любов.“ Този обичай се разпространил из цяла Европа, като в Германия маргаритката се превърнала в единица мярка за любов.

Французите пазят и друга легенда, свързана с красивото цвете. Тя разказва, че принцеса Маргарита, съпруга на Емануел Филип Савойски и дъщеря на Франсиск Първи, получила от съпруга си, в знак на любовта му, като сватбен подарък кошница с маргарити, но не набрани от кралката градина, а изработени от злато и скъпоценни камъни.

„Нейното бяло одеяние символириза невинността.” – казва за цветето великият Шекспир, а друг голям английски поет пише: „… розата царува само едно лято, а маргаритката вечно”. Действително, въпреки суровия английски климат, цъфнала маргаритка може да се види през цялата година. Особената любов на англичаните към нежното цвете е родила и умалителното му название Дейзи (Daisy-Day’s eye), или иначе казано „окото на деня”, защото маргаритката е първата, която разтваря белите си листенца след изгрева на слънцето. В рицарските времена, онези рицари, на които любимите се вричали във вечна любов, издълбавали върху щитовете си цъфнала маргаритка, която да ги пази и да им носи късмет, напомняйки им, че годениците им ги очакват. А френският крал Луи IX , засвидетелства любовта и почитта си към съпругата си Маргьорит дьо Прованс, запечатвайки маргаритката, редом до лилиите на Националния флаг.

Всъщност името „маргарита” цветето получило от древните елини. На гръцки μαργαριτάρι означава перла и тъй като листенцата на нежното цвете наподобяват наниз от перли, древните го наименовали маргарита.

В християнските легенди маргаритката е наричана цвете на Богородица. Според тях, един ден Божията майка получила блага вест от Архангел Гавраил. Тръгнала Богородица на дълъг път из планините и долините на Юдея, за да уведоми своята братовчетка за вестта, и когато краката й докосвали земята, пониквали малки бели цветя. По този начин, по целия път, който извървяла Дева Мария се образувал цветен килим. Тези цветя били скромните бели маргаритки, венчелистчетата на които напомняли за славата на Бог, а златната среда за свещения горящ огън в сърцето на Мария.

Според друга стара християнска легенда Божията майка дала на малкия Исус остатъци от ленено платно да си играе. С ножица момчето изрязало малки цветенца, които разпръснало по поляната около къщата. И въпреки, че било още студено, те се превърнали в малки цветчета, носещи радост на хората.

Римските легенди разказват, че могъщият бог на сезоните Вертумн, който освен че имал дарбата да се преобразява, бил много похотлив и преследвал нимфата Белида. За да се спази от домогванията му тя се превърнала в маргаритка. Има още една легенда, която наподобява тази за Вертумн и Белида. В нея се говори как похотлив стар богаташ преследвал млада и невинна девойка. Попаднала в безизходица, тя потърсила спасение от майката Земя и Земята я превърнала в нежното цвете, което да радва хората.

Амур и Психея

Психея била най-малката и най-красивата от трите дъщери на един цар. Всички поданици на царството се тълпели около нея, за да й се възхищават, и дори създали култ към нея, забравяйки проявите на благоговение, които дължали на Венера. Тогава богинята на любовта изпитала отмъстителна завист и повикала на помощ сина си Купидон, като поискала от него да вдъхне на Психея любов към най-грозния и най-презрения от хората. Купидон нарамил лъка си и отлетял при младата девойка. Бил така поразен от нейната красота, че се влюбил в нея и не изпълнил заповедите на божествената си майка. Двете сестри на Психея се омъжили за богати мъже, а красивата девойка не се решавала да избере никой от кандидатите. Много загрижен, нейният баща — царят, се посъветвал с оракула на Аполон, който му заповядал да облече девойката в черно и да я придружи до височината на един хълм, където една грозна змия щяла да дойде да се съчетае с нея. Въпреки отчаянието си царят изпълнил заповедите на бога и изоставил там Психея. Тогава полъхнал нежен вятър и дъхът на Зефир понесъл девойката из въздуха, след което я спуснал здрава и читава сред уханна, мека ливада, където тя заспала. Когато на другия ден отворила очи, се намирала във вълшебната градина на прекрасен дворец, направен от злато и сребро, украсен със скъпоценни камъни.

Неспокойна и любопитна, Психея се приближила към непознатия дом и чула глас, който я канел да влезе в богатото жилище. Девойката бутнала вратата и сред разкошните зали открила приготвена баня, богата вечеря и великолепно легло, в което се изтегнала с настъпването на нощта. Малко по-късно тя си дала сметка за нечие присъствие до нея и помислила, че това е мъжът, за който й говорел оракулът. Този нежен и влюбен съпруг помолил Психея да не се опитва да го види. Освен това девойката скоро получила разрешение да се върне за няколко дни у дома си и да се срещне с родителите си. Но нейните сестри, виждайки я толкова щастлива, се опитали да събудят съмнение в сърцето й и заявили, че в мрака на нощта тя сигурно се е свързала с някакво чудовище.

Потресена, още първата нощ след своето завръщане в двореца, Психея се доближила до заспалия си съпруг и го осветила с лампа. Вместо чудовище, тя съзряла Купидон, най-красивия и най-милия от боговете. Възхитена, тя доближила още лампата и една капка горещо масло капнала върху рамото на нейния божествен съпруг. Събуждайки се стреснат, той упрекнал Психея за недоверието й и изчезнал. Заедно с него изчезнал и прекрасният дворец. Обезумяла от мъка, нещастницата се скитала да го търси и накрая се обърнала към Венера. Много щастлива, че ще си отмъсти, богинята задържала Психея да й служи като робиня. Товарела я с тежка и унизителна работа. Но любовта давала смелост и издръжливост на младата жена и никаква задача не й се струвала невъзможна. С помощта на мравки тя разделила смесените от Венера най-разнородни семена. Донесла златната вълна от свирепите овце, с помощта на един орел успяла да почерпи вода от извора на Стикс, който се славел като недостъпен. Когато Венера поискала от нея да й донесе в кутия малко от красотата на Царицата на сенките, съпругата на Плутон, Психея съумяла да залъже Цербер и стигнала чак до най-отдалечените дълбини на Ада, до трона на царицата Прозерпина.

Но нейното любопитството щяло да я погуби за втори път. Тя отворила кутията, която получила от Прозерпина. Вместо обещаната красота обаче, там бил само мъртвият сън и тя заспала дълбоко. В това време, затворен в двореца на майка си, Купидон умирал от любов към красивата Психея до деня, в който успял да излети през един от прозорците на двореца. Когато открил своята съпруга, той я пробудил с леко убождане на стрелите си. Венера не останала безчувствена към такава силна любов. Меркурий отвлякъл Психея от земята и я отнесъл в двореца на боговете, където, пиейки нектар и амброзия, тя се сдобила с безсмъртие. Така тя вече завинаги могла да остане свързана с Любовта (Амур).

Previous Older Entries