Легенда за съзвездие Риби

PiscesТова съзвездие, последно в зодиака, се свързва с гръцката легенда за Афродита, богинята на красотата и нейния син Ерос, богът на любовта. Те двамата се разхождали един ден по реката, когато изведнъж от нея изскочил Тайфун, възнамерявайки да ги нападне. Тайфун бил ужасен. Той се идентифицирал или като плод на Гея и Тартарос, или на Хера и Кронос. Без значение какъв бил произходът му, Тайфун бил силен като титан. Той бил висок до небесата и от очите му хвърчели искри. Вместо пръсти, той имал сто драконови глави, които се показвали от ръцете му.
Никой от живеещите на Олимп не можел да го победи сам. Всичко, което успявали да направят, било да избягат, превръщайки се в някакво животно. Афродита и Ерос постъпили по същия начин, превърнали се в риби, гмурнали се в реката, където две риби им помогнали да се скрият. Рибите били поставени на небето, за да отбележат деня, в който красотата и любовта били спасени.

Пан и Сиринга

Пан и СирингаВ горите живеел един бог, който никога не се качвал на Олимп, понеже му се харесвала земята и защото обичал простия свободен живот в планините.
Приличал малко на човек, но краката му били като на козел, два рога украсявали главата му и под долната устна растяла една сива козя брадичка.
Наричали го Пан.
Отличавал се от другите богове по своята грозота и любовта си към самотата; по цял ден се скитал по планините, радвал се на дърветата и слушал музиката на природата.
Пан много обичал музиката, не само тази на вятъра, на водата и на птиците, но и онази, която създавали хората.
Понякога, когато овчарите си почивали от дневния си труд, седнали около огъня, пристигал и Пан и се разполагал между тях. Карал ги да пеят. И който пеел хубаво, бил сигурен, че стадото му ще добрува и ще се множи, понеже Пан го е взел под свое покровителство.
Наред с музиката Пан обичал и всичко красиво, което виждал. Той гледал с особена любов на самодивите от планината, които, леки и жизнерадостни, танцували на слънце, и колкото и да го закачали и дразнели, радвал се, когато оставали при него, понеже били очарователни и смехът им звънял в ушите му като песен.
Но той обичал една самодива повече от всички други, самодивата Сиринга, понеже гласът й бил по-хубав от всеки друг глас.
Срещнал я един ден в гората и песента й му се сторила толкова нежна, че веднага я поискал за своя жена. Но Сиринга, изплашена от пресипналия му глас, се впуснала да бяга и не пожелала да го слуша. Тогава Пан се разсърдил и я подгонил. Те преминали така цялата гора, отпред полудялата от страх самодива, отзад Пан, който тичал с всички сили, като кон и силно се смеел, понеже знаел, че нищо не може да избегне от козите му крака.
Те излезли от гората и Сиринга се намерила пред една река. За миг се поколебала, погледнала зад себе си, видяла, че опасността наближава, и скочила във водата.
Пан надал страшен вик и се втурнал към реката. Но самодивата била изчезнала.
Отчаян, той гледал водите, които течели равнодушно, докато изведнъж му се сторило, че му говори гласът на самодивата. Без да мръдне, той се заслушал. Мелодичният глас ту се засилвал, ту притичвал до шепот. Това бил вятърът, който свирел в тръстиката, поникнала на мястото, където Сиринга потънала.
Тогава Пан отрязал седем тръстики, залепил ги с восък и направил оная свирка, която и до днес наричат сиринга, или свирката на Пан. Тази негова свирка подражавала песента на самодивата, и той намирал малко утеха, макар че никога не забравял любимата си Сиринга.
Понякога, когато седял вечер с приятелите си овчарите и песента им му се харесвала, а огънят го топлел, той им разказвал тази история и изпитвал сладко вълнение.

Раждането на Аполон

ApolloБогът на светлината златокъдрият Аполон, е роден на остров Делос. Майка му, Латона, подложена на гонение поради гнева на богиня Хера, никъде не можела да си намери убежище. Преследвана от змея (дракона) Питон, изпратен от Хера, тя се скитала по целия свят и най-после се укрила на остров Делос, който през ония времена се бил носел по вълните на бурното море. Едва стъпила Латона на Делос, и из морската бездна се издигнали два грамадни стълба, които подпрели и спрели тоя пустинен остров. Той застанал непоклатимо на същото място, дето стои и сега. Около Делос шумяло морето. Унило стърчали делоските скали, голи, без каквато и да било растителност. Само морските чайки намирали подслон на тия скали и ги огласяли със своя тъжен крясък. Но ето че се родил богът на светлината Аполон и навсякъде се разлели потоци ярка светлина. Като със злато залели те скалите на Делос. Всичко наоколо зацъфтяло, светнало: крайбрежните скали, и планината Кинт, и долината, и морето. Шумно чествали новородения бог стеклите се на Делос богини, поднасяйки му амброзия и нектар. Цялата околна природа ликувала заедно с богините.

Млечният път

Млечният пътМлечният път е привлякъл погледа на хората още в най-дълбока древност. В митологията на древните гърци за него се разказва следното.

В деня на раждането на Херкулес Зевс, зарадван, че най-красивата смъртна жена Алкмена му е родила син, предопределил той да стане най-прославеният герой на Гърция. За да придобие синът му Херкулес божествена сила и да бъде непобедим, Зевс заповядал на пратеника на боговете бог Хермес да вземе Херкулес и да го донесе на Олимп, за да бъде закърмен от великата богиня Хера.

С бързината на мисълта литнал на крилатите си сандали бог Хермес. Незабелязан от никого, взел току-що родения Херкулес и го донесъл на Олимп. Богиня Хера била заспала под една отрупана с цвят магнолия. Тихо пристъпил до нея бог Хермес и оставил на гърдите й малкия Херкулес. Жадно започнал той да суче божественото й мляко, но богинята се събудила. С гняв и ярост Хера отблъснала Херкулес, когото намразила още преди да се роди. Божественото й мляко се разляло от гърдите й и потекло като река по небето. Така се образувал Млечният път (галактиката, галаксията).

Нашият народ нарича Млечния път с името Кумовата слама или просто Сламата. За нея съществува следната легенда.

През една люта зима, когато дебел сняг затрупал всичко, на един сиромах човек се свършила храната за воловете. Ден и нощ си биел главата той отгде да вземе малко слама да им даде, за да не измрат от глад…

В една студена, тъмна нощ той взел кош и отишъл у кръстника си, който имал много камари слама. Предпазливо напълнил коша си той я тихичко си тръгнал. В тъмната нощ той не видял, че кошът бил продънен. Като вървял с коша на гърба си към дома, сламата падала сламка по сламка от продънения кош и образувала диря след него. Като дошъл у дома си — що да види!? — Вътре не останала нито една сламка.

Когато се съмнало, кръстникът отишъл да наскубе слама от камарата, за да нахрани добитъка си, и видял, че през нощта някой е откраднал от него. Тръгнал по дирята от разпръснатата слама и стигнал в къщата на кумеца си. Извикал го и започнал да му се кара защо е откраднал през нощта от него, а не му е поискал. Кумецът започнал да се оправдава и да лъже, че не е ставал през нощта. Тогава кръстникът му го хванал за ръка, извел го на улицата и му показал дирята от разпръснатата слама. Засрамил се кумецът.

Тръгнал си кръстникът и изрекъл:

— Нека тая крадена слама се запали и никога да не гасне, за да се знае и помни, че от кръстник не трябва да се краде…

Запалила се сламата и оттогава до ден днешен гори на небето кумовата слама.

Артемизион – храмът на Артемида в Ефес

АртемизионСпоред една легенда, основателки на град Ефес били амазонките. През 560 г. пр. Хр. баснословно богатият Крез възложил на Херсифрон от Кносос и неговия син Метаген да построят в Ефес величествен храм, посветен на богинята на луната, покровителка на животните и девойките. Гърците я наричали Артемида. Това е третото от седемте чудеса – постройката, която всички хора от древността провъзгласяват единодушно за най-възхитителна в света. Този храм превъзхождал по размери Партенона, построен по-късно в Атина.

Платформата му била с размери 131х79 метра. Носещата конструкция била съставена от 120 мраморни колони с височина 20 метра. Украсата на храма се състояла от множество скулптури и орнаменти. В центъра била издигната статуя на Артемида.

Двеста години след построяването на храма, през 356 г. пр. Хр., той бил подпален и унищожен до основи от Херострат, който искал с деянието си да се прослави. По-късно храмът на Артемида бил възстановен от Александър Велики и просъществувал до III в. сл. Хр., когато град Ефес започнал постепенно да запада. Градът и храмът били разграбени от готите, а по-късно пострадали от наводнение. В наши дни е останала само една колона от по-късния (възстановения) вариант на храма.

Гръцкият огън

Гръцки огънСпоред някои легенди, за първи път неизвестен вид огнехвъргачки са били използвани в древна Асирия, при обсадата на един град, намиращ се върху територията на днешен Ирак. Историците обаче твърдят, че първият достоверен случай за употреба на запалителна смес, „изстреляна” от специални тръби, е свързан с битката при Делия (424 г.пр.н.е.) в Древна Гърция. Тръбите са представлявали кух дървен ствол, а запалителната течност – смес между суров нефт, сяра и масло. Малко по-късно гърците създават и огнехвъргачка изстрелваща вече не запалителна смес а истински огън. Според схемите, стигнали до нас, за тази цел се използвало нещо като пещ с дървени въглища, в която с помощта на големи мехове се нагнетявал въздух и пламъкът, съпроводен от оглушителен шум, изригвал от специалния ствол, вероятно на не повече от 5-10 метра. Разстояние, което не е чак дотам безопасно, ако огънят е бил изстрелван срещу чужд кораб, непосредствено преди абордаж или ако са го използвали за подпалването на обсадните съоръжения на противника. Известно е, че с подобни огнеметни оръжия са били снабдени и някои римски кораби.

Що се отнася до истинския „гръцки огън”, той се появява едва през „тъмните векове”, т.е. в ранното Средновековие. Смята се, че е изобретен от един сирийски грък на име Калиник, принуден да избяга след арабското нашествие от родния си Баалбек. Според византийските източници, годината, в която Калиник създал страшното си оръжие, е 673. „Течният огън” се изхвърлял от специални сифони, като продължавал да гори и във вода.

Постепенно „гръцкият огън” се превърнал в истинско „абсолютно оръжие” в морските битки, защото скупчените един до друг дървени кораби са били идеалната цел за подобна запалителна смес. И византийските, и арабските историци са единодушни за смайващия ефект от употребата, отбелязвайки, че опитите да се гаси с вода само подхранвали пламъка и единственото спасение било за тази цел да се използва пясък.

Точната рецепта за изготвянето на „гръцкия огън” обаче, си остава загадка и до днес. Сред съставките обикновено изброяват нефт, различни видове дървесни масла и смоли, както и (задължително) някакъв секретен „компонент”. Според някои изследователи, „огънят” най-вероятно е представлявал смес от негасена вар и сяра, която се запалва при съприкосновение с вода, а също и от някакви смолисти „носители” като нефт или асфалт.

За първи път тръбите с „гръцки огън” били монтирани на византийските бойни кораби „дромони”, а после се превърнали в основно оръжие и на останалите морски съдове от флота на Империята. През 673, според византийския историк Теофан, арабският флот за първи път потеглил към Константинопол. Корабите презимували в Киликия, след което се насочили към столицата. Когато император Константин ІV разбрал за приближаването им, наредил да бъдат подготвени няколко огромни двупалубни „дромона”, снабдени с „гръцки огън”, както и други, натоварени с резервни тръби. Още при първия сблъсък византийците запалили два от най-големите кораби в арабския флот, а арабите били така потресени, че моментално потеглили обратно към Сирия.

Второ подобно нашествие арабите подготвят през 718, този път с два огромни флота. Единият дори успял да стовари десант в Тракия (който обаче бил напълно унищожен от армията на българския владетел Тервел), но по-късно и двата били разгромени напълно от въоръжените с огнепръскачки византийски кораби.

Гръцки огън 2По-всичко изглежда сифоните, изхвърлящи „гръцкия огън”, били направени от бронз. Как точно са изтрелвали тайнствената смес обаче, си остава загадка. Вероятното разстояние на обстрела е било около 25-30 м., т.е. напълно достатъчно да попречи на вражеските кораби да се сражават пълноценно. Така, въпреки съкрушителните поражения, претърпени от византийците срещу арабите в Сирия и Мала Азия, Константинопол и континентална Гърция останали недостъпни за арабските бойци. Впрочем, Империята успешно използвала страшното си оръжие и срещу други враждебни флотилии. В частност, през 941, с негова помощ, напълно бил унищожен флотът на руския княз Игор, появил се край Константинопол.

Една от многото загадки, свързана с това, може би най-страшно, оръжие на древността, е, защо византийците не са могли да защитят с негова помощ столицата от обсаждащите я кръстоносци, а по-късно и от турците? Между другото, от ХІІ век нататък съобщенията за използването на „гръцкия огън” съвсем изчезват, или са очевидно недостоверни. Едно от обясненията е, че тайната е била известна на съвсем тесен кръг от посветени, които са загинали в династичните междуособици по онова време. А може би, загубвайки достъп до нефтените находища около Каспийско море, Империята е загубила и необходимите суровини за изготвянето на „гръцкия огън”? Кой знае?

 

Европа

ЕвропаФиникийският цар Сидон имал дъщеря хубава като богиня-Европа. Веднъж тя сънувала сън: Азия и материкът, отделен от континента с море, се превърнали в жени, които се борели за нея- кой да я спечели.И двете искали да я притежават. Победена била Азия, която макар, че възпитала и отгледала Европа, трябвало да я отстъпи на другата.

Когато се събудила, Европа започнала да се моли на боговете, ако я очаква някакво нещастие да го предотвратят. Облякла се и заедно с други девойки отишла да си играят на една зелена ливада. Там лудували и брали цветя в златните си кошнички. Видял я синът на Кронос-Зевс и решил да я открадне. За да не я уплаши той се превърнал в красив бик. На челото му блестяло сребърно петно, рогата му-извити като „нов месец” станали златни. Девойките заобиколили чудното животно и започнали да го галят.

Европа 1Бикът се приближил до Европа, която го прегърнала и целунала. Той легнал в краката и, сякаш я молел да се качи върху него. Тя наистина се качила на гърба му. Тогава той станал и се затичал към морето. Уплашила се Европа и викала за помощ, но бикът се хвърлил в морето и като делфин заплувал по лазурните му води. Самият бог на морето Посейдон, заобиколен от морски божества, плавал напред и правел път в морето за своя велик брат Зевс.Треперейки от страх Европа се държала за златните рога на бика.

Скоро се очертали бреговете на остров Крит. Бикът  бързо доплувал до брега и се превърнал отново в красивия бог Зевс. От този съюз им се родили трима синове-мъдри и силни: Минос, Радамант и Сарпедон.

Впоследствие, обаче, Европа се омъжила за Астерион, царя на Крит, който умирайки бездетен, оставил властта над острова на синовете на Европа от Зевс.

 

Previous Older Entries