Вайнамойнен

ВайнамойненИмало едно време един свръхмагьосник, появил се от океана, на име Вайнамойнен. Светът бил още в самото начало и все още не съществували хората. Към небето се издигали само няколко дървета. Едно от тях станало толкова високо, че слънцето и луната се заплели в клоните му. И изведнъж всичко над земята замряло. Вайнамойнен разбрал, че трябва да стори нещо.

Той знаел още преди да излезе от морските дълбини, че без правилното редуване на деня и нощта живот на сушата не може да има. Докато размислял, видял нещо да се пени сред морските вълни и недалеч от мястото, където се намирал, от водата се показало дете.

То било високо колкото палец и сякаш цялото било изваяно от мед. Имало медна качулка, медни обувки, медни ръкавици, меден колан, медна брадвичка и нож.

Като го видял, Вайнамойнен си помислил, че то има вид на герой, макар да било още дете. Те застанали за миг един срещу друг мълчаливи, после свръхмагьосникът попитал:

— Кой си ти, малкият? Кои са твоите хора? Като те гледам така, ми се струва, че принадлежиш по-скоро на света на мъртвите, отколкото на този на живите?

Детето, излязло от водата, изчакало един миг, после отвърнало:

— Аз съм един малък морски герой и дойдох да отсека дървото, което е спряло движението на света.

— Като те гледам — отвърнал свръхмагьосникът, — ми се струва, че не си съвсем подходящ за подобно усилие.

Не бил изрекъл още тези думи, когато видял детенцето да се превръща в огромен герой, толкова висок, че краката му газели във водата, а главата му докосвала най-високите облаци.

Брадата му била толкова дълга, че стигала до коленете, а косите му плували по повърхността на водата. Главата му била огромна и разстоянието между двете очи било почти цяла миля.

Героят излязъл от морето и тръгнал през камънаците по брега. Като взел седем от тях, той наточил острието на своята бронзова секира. После решително се отправил към голямото дърво.

С три скока се намерил до него и веднага се заел да го сече със секирата си. Нанесъл му само три удара. При първия Вайнамойнен почувствувал миризмата на изгоряло, при втория видял една искра да изскача от огромното стъбло, а при третия удар един дълъг пламък започнал да лиже гигантското дърво.

В същия миг светът се залюлял. Дървото се наклонило най-напред наляво, после надясно и накрая рухнало. Тогава слънцето отново поело своя път и цялото небе се задвижило.

 

Advertisements

Сътворението на земята според финската митология

ИлматарСътворението на земята според фините е дело на Илматар, наричана още Каве, дъщеря на въздуха и майка на водите. Отначало Илматар живеела сама в небесата, недокосната и девствена. Там нямало никой и след цяла вечност самота тя решила да слезе надолу и да се спусне над вълните, покриващи Земята. Достигнала огромния океан, който заемал цялата Земя, и в този миг от изток задухал вятър, разразила се страшна буря, морето започнало да бушува. Злият вятър грабнал Илматар и я понесъл през вълните. Когато я оставил, тя вече била обладана и оплодена.

Детето в Илматар не се родило дълго време. Цели девет човешки живота то стояло в утробата на майка си, която трябвала да остане на земята и да бъде майка на водите. Но Каве била тъжна, защото дълго време носила детето, болките били големи, а тя не можела да се избави от тях. С надежда заплакала в молитва към върховния бог Уко, молила го за помощ. Миг след това сред небето се появила една птица, която летяла на юг и север, на запад и изток в търсене къде да кацне, за да снесе яйцата си. Илматар разбрала желанието на птицата и вдигнала коляното си над водата, за да има къде тя да свие гнездото си. Птицата кацнала на коляното, издигащо се над вълните, свила гнездо и снесла седем яйца – шест от чисто злато, а седмото било от желязо.

Вече три дена птицата мътила яйцата си, когато Илматар усетила в коляното си болка, огън. Каве не издържала и изпънала крака си. От това гнездото се разлюляло, яйцата паднали и се разбили. Водата обаче не ги покрила – земята се появила от долните черупки, от горните се появило небето; от жълтъка изгряло слънцето, а от белтъка – луната; пъстрите петна в белтъка родили звездите, а с черните петна литнали облаците.

Илматар обаче все още не успявала да роди детето си. Плувайки във водата, тя се изправила и започнала да сътворява. С тялото си моделирала земната твърд, създала острови, заливи, пропасти, рифове, скали, брегове. Ветровете започнали да се гонят из високите планини. Най-сетне Земята била готова за посрещането на Илматаровия син – героя Вайнемойнен. Той се родил във водата и тя го понесла. Скоро след това той проходил и продължил живота си.

Така се родил певецът, поетът, лечителят и ученият Вайнемойнен, син на небесната дева и майка на водите.