Адапа-владетелят на Ериду

Адапа 1Ериду, шумерски град на брега на Персийския залив, е едно от най-древните месопотамски селища. Оттук шумерите се разпръснали, за да завладеят и други области от Междуречието. Блестящата слава и името на града се запазили за дълго време. Митът за Адапа служи като доказателство за тази слава. Той разказва как в древни времена градът е получил от боговете блясък и власт. На небето Адапа се опълчил срещу главния бог Ану и изпълнил съвета на Еа, бога на своя град, като отказал да приеме от ръката на Ану храната, която давала вечен живот.

Владетелят на Ериду, Адапа, един ден отишъл да лови риба в морето. Ладията му стремително порела вълните, когато изведнъж излязъл силен южен вятър.

Вятърът яростно дърпал платната, после преобърнал кораба и рибарите изпонападали в зарибената вода. Адапа се покатерил на един отломък и се провикнал гневно:

– Пази се, зли южни ветре! Като те хвана, ще пречупя крилете ти!

Без да обръща внимание на заплахата, смеейки се, вятърът играел около Адапа, който с внезапно движение го сграбчил и му пречупил крилете.

Минавали дните, вятърът не набръчквал вече огледално гладката повърхност на морската вода, вихърът не издигал нависоко яростните вълни. Когато на седмия ден от затишието господарят на небето Ану все още напразно очаквал вятъра, най-сетне се обърнал към своя пълководец Илабрат и му казал:

– Защо ли е забравил задължението си южният вятър? Ето вече седми ден откакто не е разлюшквал дърветата край брега.

– Чуй, господарю на небето, защо е утихнал южният вятър: в гнева си Адапа е пречупил крилете на вятъра. Затова той не лети вече над обширното море.

– Повикай при мене виновника! – извикал Ану.

Когато Еа научил, че Адапа трябва да се представи пред небесния господар, той го повикал при себе си и казал на своя любимец:

– Облечи траурни дрехи, така се представи на бога Ану, на сина на Ансар и Кисар. Когато прекрачиш портата на рая, ще срещнеш двамата пазачи на небесните врати, боговете Тамуз и Гизида. Поздрави ги с подобаваща почит и ако те запитат защо си в траур, отговори: „Двама велики богове са изчезнали от земята. Заради тях съм в траур, заради тях е в траур и земята.” За тия твои думи двете божества ще те обикнат и с благосклонност ще си спомнят за тебе пред Ану. Когато се представиш пред господаря на небето, пази се! Ако те покани с храна и питие, не ги приемай! Храната е храна на смъртта, питието – питие на смъртта! Но ако постави пред тебе елей и чудни дрехи, поръси се със свещенния елей и се наметни с украсеното наметало. Върви, сине, и нека щастието те съпровожда!

Адапа се простил с Еа и тръгнал към небето. И всичко се случило така, както бил казал Еа: при небесната порта стояли двете божества Тамуз и Гизида. Спрели господаря на Ериду и му рекли:

– Какво търсиш по тези места, заради кого си в траур?

– От нашата земя са изчезнали две божества, Тамуз и Гизида, тях оплаквам, тях търся, заради тях нося тъмния цвят на мъката.

Боговете добросърдечно слушали отговора на Адапа и много обикнали младежа. Завели го пред небесния господар и Адапа с дълбок поклон поздравил бога, който седял на своя златен трон.

– Отговаряй, Адапа! – креснал му Ану. – Защо си пречупил крилете на южния вятър?

– Господарю! Бях на морето с рибари и южният вятър преобърна кораба ми. Аз пък го сграбих и му пречупих крилете. Така беше.

Тогава Тамуз и Гизида пристъпили пред трона на Ану:

– Слава на тебе, Ану! Адапа наистина е прегрешил, но се е разкаял. Забрави, господи, обидата, нанесена на твоя слуга, вятъра.

Погледът на Ану се смекчил и той рекъл благосклонно:

– Еа ти е показал вътрешността на небето и земята. Той те е сътворил силен, мъдър и могъщ вероятно според твоите заслуги.

Адапа и АнуСлед това Ану се обърнал към своите слуги и променяйки предишния си план, заповядал да донесат храната на живота и питието на живота.

Слугите поставили пред Адапа храната и питието, но той, без да знае какво върши, отблъснал от себе си потира и блюдото, без да вкуси от тях. Мислел, че го канят с храната на смъртта и питието на смъртта.

– Как, Адапа?! – извикал Ану. – Защо отказваш да вземеш от моята храна и моето питие?

– Следвам заповедта на Еа, господи! Той ми е забранил да взема от храната и от питието.

Тогава за обезщетение Ану подарил на Адапа скъпоценно наметало и ароматично масло.

Младият владетел намазал с маслото челото си и наметнал върху себе си скъпоценното наметало. Господарят на небето го изпратил със следните думи:

– Ти не вкуси от храната и питието на вечния живот. Вместо него ще ти подаря земна слава. Прощавам ти твоето провинение, върни се в своя град и извести на хората, че светият град Ериду ще бъде прославен и свободен. А ти като награда за своята смелост ще придобиеш уважението на смъртните.

Advertisements

Шумерски мит за сътворението

Много, много отдавана, всички стихии, съставящи вселената били едно цяло и като огромна планина се носели във водите на световния океан. Все още нямало никакви треви, нито тръстика, нито дървета, нито риби, нито зверове, нито хора. Тогава богинята-прародителка Намму създала от себе си своя син Ан (Небето) и дъщеря си Ки (Земята) и ги разделила: Ан – на върха на планината, а Ки – отдолу, в подножието й. Щом пораснали децата, Намму ги съединила, като мъж и жена. Така Ки родила Енлил, който изпълнил всичко с могъщото си дихание. След това родила още седем сина, седем могъщи стихии, без които не би имало светлина и топлина, влага и живот. Ки родила и по-младите богове, които станали помощници и слуги на Ан – Ануннаките. Те също започнали да се съединяват, като мъже и жени и раждали нови синове и дъщери.

Постепенно, планината станала тясна за потомството на Ан и Ки. Виждайки това, Ан призовал най-големия си син Енлил и му казал: „Планината стана вече тясна за теб и твоите братя и сестри. Нека да отделим върха и я разделим на две части.” Речено – сторено. Ан издигнал високо върха на планината, а Енлил спуснал подножието й надолу. Така се появило небето, като свод над земята. Ан избрал за себе си небето, а земята оставил на сина си. Енлил се понесъл над новопоявилата се земя, изпълвайки я с животворното си дихание. Без него не биха се появили облаците, събиращи и отдаващи влагата, не би имало треви, нито тръстика, нито дървета, раждащи плодове. Братята и сестрите на Енлил осветили и затоплили земята и тя станала прекрасна. Виждайки това, боговете пожелали да останат тук и помолили Енлил: „Отдели ни място на земята, където бихме могли да живеем заедно!” Тогава той издигнал за братята и сестрите си град в самия център на земята и го нарекъл Ниппур. След това създал закони и бдял да бъдат спазвани, за да е спокойно и да няма престъпления. Уверявайки се, че в Ниппур всичко е така, както трябва да бъде, Енлил издигнал в центъра на града възвишение и съградил върху него за себе си дом от лазурит, който се издигал до средата на небето.

По това време, в Ниппур живеела сестрата на Ан, старата Нунбаршегуну, заедно с прекрасната си дъщеря Нинлил. Тя не пускала красавицата да излиза сама, но момичето било упорито и настояло да се измие в прозрачните води на потока, течащ край града. Най-после Нунбаршегуну й разрешила, но настояла да бъде предпазлива, защото в полето зад Ниппур се появявал често самият Енлил. И наистина, малко след като излязла Нинлил, към нея се спуснал като вятър Енлил, но девицата не отстъпила пред огнената му страст. Тогава той се отдалечил, преструвайки се, че се е примирил с отказа й. На следващия ден обаче, когато Нинлил се върнала, Енлил връхлетял върху нея като ураган и се насладил на невинната й красота. Научавайки за това, боговете решили да изгонят насилника в подземното царство. Енлил бил принуден да се подчини на волята им, но за негово очудване Нинлил го последвала, защото междувременно успяла да се привърже към страшния бог. Там, под земята, Нинлил родила първата си рожба – бога на лунната светлина Нанн, комуто било съдено да се издигне в небето. Едва след като изтекъл уречения срок, Енлил и Нинлил се завърнали на небето, където се усамотили, стараейки се да не общуват с хората.

Независимо от това, човечеството страдало от пристъпите на Енлил, който изпращал болести, сущи и наводнения всеки път, когато кротката Нинлил не успявала да усмири гнева му.