Катана

Катана 1Господарите на катана са самураите. Те са били една от четирите класи в японското общество. Самураите са защитниците на Япония и спазват свой закон, част от който е сепукуто или харакири – японско ритуално самоубийство, чрез което посрамения самурай възвръща честта си. От самураите се очаква да са образовани, носят два меча един по-малък (уакизаши) и един голям – катана, което ги прави едни от най-влиятелните в тогавашното японско общество.

Самурайският меч е може би единственият предмет, възприет като символ на традиционните бойни изкуства на Япония, а и в света. В страната на изгряващото слънце, още от дълбока древност съществува култ към меча. Счита се, че има три свещени съкровища – огледало, огърлица от яспис и меч. Това са трите реликви, за които се смята, че са най-ценни и пред които хората се прекланят. Самият факт, че мечът е част от тези вещи, говори, че японците не се отнасят към него само като към оръжие. За тях той е олицетворение на душата, символ на доблестта, честта и храбростта. На меча са посветени стихове и легенди. Няма език, чийто думи да стигат, за да се опише красотата на катана.

Катана 2Катана e двуръчен издължен японски меч с дължина 95—120 см (самото острие е с дължина около 70 см). Ръкохватката е с дължина обикновено около или над 35 см. Ширината на острието е около 3 см, дебелината — 5 мм, остро като бръснач. Теглото на меча е около 1—1,5 кг. Катаната трябва да се държи с двете ръце, но и трябва да е достатъчно лека, за да се носи с една ръка, когато самураят язди.

Изящният вид на острието  придава на всеки един меч красота и уникалност, a в целия свят няма два еднакви меча. Острието е прикачено към така наречена дръжка тсука, и обикновено се съхранява в калъф, наречен сайя. Между острието и дръжката има предпазител, наречен тсуба, който улеснява държането на меча и съответно предпазва ръката. Често около дръжката е омотан канап или парче плат, или пък е покрита с коприна, за да може да се усеща като реално продължение на ръката. Четирите основни елементи на меча се произвеждат от различни майстори, използващи традиционни техники.

Мечът винаги e принадлежал към шинтоисткия култ, което също го прави по-особен предмет. Според шинтоистките канони, всички предмети, които имат отношение към Бога, трябва да притежават три основни качества – чистота, висока стойност и уникалност. Считало се, че мечът притежава и трите качества. Легендата, която дефинира сакралността на катана е тази за Сусаноо и Аматерасу, създадени от Изанаги – богът на морето.

СамурайУчените смятат, че първите хладни оръжия, наподобяващи меча са открити около 2 хил. год. пр. н.е. Използвани са в периода от Бронзовата ера до края на Средновековието, разбира се с времето еволюират. Мечове от Бронзовата епоха с листовидна форма се появяват първоначално по крайбрежието на Средиземно и Черно море, както и в Месопотамия. В северните части на Европа и най-вече на Скандинавския полуостров  мечовете се появяват около 1400 г. пр.н.е. и имат по-различна форма от тези в по-южните райони. Катаната се появява около 900 г. Нейн първообраз е китайският меч дао (сабя с широко острие). Катана са най-здравите мечове в света, те са способни да разсекат материал от всякаква твърдост, месо, кости или желязо. Майсторите, владеещи изкуството на бой с Катана в битки, с войни въоръжени с обикновени европейски мечове, можели да разцепят техния меч на две части. Силата на удара на самурая и якостта на Катана давали възможност за това. Истински са тези истории, в които Катана разцепвала метала. Това е възможно и е документално  доказано, при удар на майстор – скор.

Хитодама

ХитодамаСмята се че Хитодама (人魂) са човешките души, на тези които са починали скоро. Те приемат формата на странни огнени топки, от син пламък, които се реят във въздуха. Самото им име е образувано от думите „хито” – човек и „тама” – душа. Понякога обаче може и да бъдат зелени на цвят, с дълги опашки. Вярва се че обитават гробищата или мрачните гори през лятото. Понякога могат да бъдат видени до умиращ човек, напускайки тялото му. Повечето от тях потъват в земята или изчезват когато наблизо се появи човек. Като повечето същества от японския фолклор и тези са големи пакостници. Често се появяват в мрака пред някой пътник и ако той ги последва най-често се изгубва. Тези същества са смятани в някои краища на Япония, като част от прийомите на китсуне.

Нукекуби

НукекубиНукекуби – 抜首, са чудовища от японския фолклор. През деня те наподобяват нормалните хора, нощем обаче главата и врата им се отделят от тялото и летят свободно в търсене на плячка. Главите им нападат, крещейки (за да изплашат жертвата) и после хапят.  Докато главата и врата са отделени, тялото остава неподвижно. В някои легенди това е отбелязано
като недостатък: ако главата на Нукекуби не успее да се върне върху тялото си до изгрев слънце съществото умира. При други случаи, хората, които смятат че ги преследва такова чудовище търсят телата им, за да ги убият, докато главата е на друго място. През деня Нукекуби се опитват да се смесят с хората и живеят на групи в нормални човешки семейства.
Единствения белег по който може да се разкрият е тънка линия от червени символи около основата на врата, там където той се отделя от тялото. Това обаче лесно може да бъде прикрито с накит или дреха.

Притча за обидата

СамурайБлизо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник.

Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него. Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството…

Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му… С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният и унизен войн се принудил да се оттегли.

Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:

– Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?

– Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?

– На този, който го е донесъл – отговорил един от учениците.

Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите – казал учителят – Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.

Рокурокуби

РокурокубиРокурокуби, ろくろ首 са представители на японския митологичен свят. През деня приличат на обикновени хора, но през нощта имат умението да разтягат вратовете си много надалеч. Освен това могат и да променят лицето си като на они (японски дяволи), за да плашат смъртните. Често тези същества са бъркани с Нукекуби.

В дневната си форма те също като последните се смесват с обществото и често дори си намират съпрузи сред хората. Някои от тях толкова привикват с този нормален начин на живот и полагат големи усилия и мъки за да контролират демоничните си умения. Те са потайни, и са пристрастени към шпионирането или стряскането на хората. Дори се разкриват пред пияници, глупаци, слепци или спящи хора за да се насладят на реакцията им. Интересно е че някои Рокурокуби дори не подозират за природата си и се смятат за нормални хора. Тази последна група понякога страда от „неконтролируемо издължаване на врата” нощем, като на другата сутрин се събуждат със спомени за сън, в който виждат заобикалящите ги вещи от различни ъгли. Според някои приказки, Рокурокуби преди са били нормални хора, но са преобразени от своята карма заради нарушаването на някой будистки канон. Много често тяхно занимание е не само плашенето но и нападенията над хора. Понякога дори си имат любима плячка – други съгрешили хора, които изяждат.

Нингьо

1Нингьо -人魚 (букв.-„човек–риба”) е същество, приличащо на русалка от японския фолклор. В древни времена то било описвано с уста като на маймуна, малки зъби като на риба, бляскави златни люспи и тих глас като на чучулига или флейта. Плътта на нингьо имала добър вкус и всеки, който опитвал от нея получавал забележително дълголетие. Улавянето на нингьо носело нещастие и бури, затова рибарите ги връщали обратно в морето. Ако тялото на такова същество бъдело изхвърлено на сушата, то това било знак за война или друго нещастие.

Бакенеко

Бакенеко – 化け猫, буквално означава „котка-чудовище” и се свързва с котка, която притежава свръхестествени способности сходни с тези на лисицата или на миещата мечка. Тези способности тя може да добие по няколко начина: да доживее определена възраст, да бъде приютена за определено време или да и израсне дълга опашка. В последния случай, опашката се раздвоява и бакенеко се нарича „некомата” (猫股 – „раздвоена котка”). Бакенеко най-често би обикаляла дома, в който се отглежда, създавайки призрачни огнени топки, заплашвайки спящите, вървейки на два крака. Тя би могла да се преобрази в човек, най-често стопанката си и да й заеме мястото като се размени с нея. Когато бъде убита, тялото и може да достигне до пет фута. Вярва се че тези котки могат да съживят човек, ако скочат върху мъртвото му тяло.

Previous Older Entries