Раждането на Аполон

ApolloБогът на светлината златокъдрият Аполон, е роден на остров Делос. Майка му, Латона, подложена на гонение поради гнева на богиня Хера, никъде не можела да си намери убежище. Преследвана от змея (дракона) Питон, изпратен от Хера, тя се скитала по целия свят и най-после се укрила на остров Делос, който през ония времена се бил носел по вълните на бурното море. Едва стъпила Латона на Делос, и из морската бездна се издигнали два грамадни стълба, които подпрели и спрели тоя пустинен остров. Той застанал непоклатимо на същото място, дето стои и сега. Около Делос шумяло морето. Унило стърчали делоските скали, голи, без каквато и да било растителност. Само морските чайки намирали подслон на тия скали и ги огласяли със своя тъжен крясък. Но ето че се родил богът на светлината Аполон и навсякъде се разлели потоци ярка светлина. Като със злато залели те скалите на Делос. Всичко наоколо зацъфтяло, светнало: крайбрежните скали, и планината Кинт, и долината, и морето. Шумно чествали новородения бог стеклите се на Делос богини, поднасяйки му амброзия и нектар. Цялата околна природа ликувала заедно с богините.

Advertisements

Основаването на Мадрид

Древно предание разказва за героя Бианор, син на Тиберин и красивата прочица Манто, които основали в Италия град наречен Мантуа, в чест на гадателката. Техният син също не бил лишен от дара на оракул. Често на сън му се явявал бог Аполон и го напътствал.

Когато пораснал и станал силен и ловък младеж, Бианор сънувал бог Аполон, който му обещал богато и красиво царство, ако тръгнел в посоката, където умирало слънцето. По съвет на мъдрата си майка, Бианор сменил името си и започнал да се нарича Окно, което ще рече „дарения да вижда бъдещето в сънища”

Героят изпълнил поръката на Стелометеца и поел на запад. Пътуването било дълго и трудно, продължило цели десет години. Бог Аполон посочил на героя къде трябва да се установи и да основе нов град. Окно побързал да изпълни волята на божеството.

Мястотo било красиво и приятно, покрито с гъсти гори от дъбови и ягодови дървета, изобилствали подпочвени води. Наблизо живеели добри хора, които отглеждали многобройни стада добитък. Те се наричали „карпетанос”, което означавало „без град” или „тези, които нямат град”. Това население очаквало знак от боговете къде да основе своята родина. Окно им разказал своя сън и веднага започнали да строят селище. Издигнали крепост, жилища, дворец и храм.

Когато градът бил завършен, започнали спорове на кои богове да бъде посветен – една част от населението искали покровител да е бог Аполон, но други желаели друг закрилник. Окно помолил Стрелометеца да му даде съвет, за да се разреши този конфликт. Богът го посъветвал да направи две важни неща: града да се посвети на богиня Metragita, наричана още Кибела – покровителка на земята, посевите и плодородието. Втория съвет се отнасял до самия Окно – когато настъпи момента, героят трябвало да даде собствения си живот, за да спрат разногласията и да спаси града.

Окно побързал да разкаже съня си и наредил да се изкопае една много дълбока яма. Когато шахтата била готова, героят слязал в нея и отвора бил покрит с тежка каменна плоча. Цялото население се стекло около това тъжно място, молело се и пеело пограбални песни. Неочаквано се разразила силна буря и от върховете на планината Гуадарама се спуснала върху облак богиня Кибела. Тя отместила плочата и извела Окно от гробницата. Двамата изчезнали от погледите на хората.

От този момент града започнал да се нарича Mertagita, т.е. Кибела. През годините името се променило на Magerit (произнасяло се Madjirit), а днес се произнася Мадрид – град на хората, които нямат родина.

Аргонавтите и походът към Колхида

(Продължение)

Тутакси след своя разговор с Пелий Язон започнал да се приготовя за поход до Колхида. Той обиколил всички гръцки земи и навсякъде призовавал славните с подвизите си герои на поход до Колхида за златното руно. Всички големи герои се отзовали на поканата му. Съгласил се да вземе участие в похода и най-великият от героите, Зевсовият син Херкулес. Всички герои се събрали в Йолк. Та кой ли не бил всред тях: тук били и гордостта на град Атина – могъщият Тезей, и синовете на Зевс и Леда – Кастор и Полидевк, придружени от братовчедите си Идас и Линкей, и крилатите герои Калаид и Зет, синове на Борей и Орития, и Мелеагър от Калидон, и храбрият Анкей, и Адмет, и Теламон, и много други. Между героите бил и певецът Орфей. Гърция никога още не била виждала такова стечение на герои. Силни, прекрасни като богове, те привличали възторжените погледи на всички жители на Йолк. Какви препятствия биха могли да ги спрат, кой би могъл да им се противопостави, какво би могло да ги уплаши?

Готов бил и кораб за героите. Този кораб бил построен от Арг, син на Арестор; лично богиня Атина му помагала. Тя вградила в кърмата на кораба къс от свещения дъб, растящ в гората на Зевсовия оракул в Додона. Този десетовеслен кораб, наречен „Арго”, бил прекрасен. Той бил лек и бърз; като чайка се носел по вълните на морето. По името на кораба-„Арго” и героите, които взели участие в похода, били наречени аргонавти (плаващи с „Арго”). Аргонавтите били покровителствани не само от Атина – под своя закрила ги взела и Хера. Тя изгаряла от омраза към Пелий, задето не й принасял жертви. Язон пък се радвал на особено благоволение от нейна страна. Веднъж тя се явила на младия герой  в образа на грохнала бабичка на брега на една планинска река и със сълзи го помолила да я пренесе на отсрещния бряг. Героят внимателно вдигнал бабичката на гръб и я пренесъл през буйната река. Само че при преминаването на реката Язон изгубил сандала от левия си крак. Оттогава Хера обикнала Язон и му помагала във всичко. И стрелометецът Аполон покровителствувал аргонавтите; всъщност той подтикнал героите да предприемат този поход и пак той им предрекъл щастие и успех.

Като се събрали в Йолк, героите искали да изберат за свой предводител великият Херкулес, но той се отказал и предложил да изберат Язон. За кормчия на „Арго” бил избран Титий, а на носа на кораба застанал Линкей, от чието око не можело нищо да се скрие не само на земята, но даже и под земята.

Всичко било готово за отплаване, „Арго”, спуснат във водата, вече леко се полюлявал върху вълните: натоварени били запасите от храна и прясна вода; принесени били последните жертви в чест на Аполон и на всички богове. Жертвоприношението дало щастливи предзнаменования. В навечерието било уредено и весело пиршество. Било вече време за тръгване в далечното, пълно с опасности плаване.

Едва крайчецът на небето пламнал, в пурпурната светлина на утринната зора, и кормчията Титий, събудил аргонавтите. Те се качили на кораба и седнали до  веслата, по двама на всяка скамейка. Дружно наблегнали върху веслата могъщите гребци. Гордо изплавал „Арго” от пристанището в открито море. Вдигнали снежнобялото платно на кораба. Попътен вятър издул платното и лекият кораб бързо се понесъл по приветливо шумящите вълни. Ето върху колесницата, с впрегнати бели като сняг коне, се издигнал на небето лъчезарният бог на слънцето Хелиос. Розова светлина затрепкала по платното на кораба и морските вълни заблестели в утринните лъчи на слънцето.

Орфей докоснал струните на златната си китара и запял; дивната му песен се понесла по морската шир. Героите се заслушали в песента, а от морската дълбочина изплавали риби и пъргави делфини. Омаяни от пеенето на Орфей, те плавали подир бързо разсичащия вълните „Арго” като стадо, което върви след пастира под сладките звуци на свирката му.

Следва продължение…

Теменуга

Теменугата като деликатно момиче крие ароматната си главица в тревата и затова я наричат „срамежливо цвете”. Теменужката е любимо цвете през вековете. Според древногръцката митология една от дъщерите на Атлас била преследвана от Аполон. Тя не отвръщала на любовта му и помолила всемогъщия Зевс за закрила. За да я спаси от страстните преследвания на слънчевия бог, той я превърнал в уханно цвете, което се открива само по аромата му, и то когато смирено сведеш глава.

Още рицарите от времето на крал Артур имали навика да се съветват с нежното цвете. Те гадаели за бъдещето по броя на цветчетата и разположението на багрите им. По-късно християните наричат теменужката „цвете на троицата”, тъй като тя винаги има три окраски на своите цветчета.

Според казаците пък теменужките са капките Христова кръв, паднали в основата на кръста. Затова те ги смятат за цвете на траура и скръбта. Белите теменужки пък според французите са докоснати от дрехата на Богородица.

Трета легенда замесва Афродита с появата на теменужката. Богинята се къпела в едно планинско езеро, когато забелязала, че смъртни мъже я наблюдават, скрити зад един храст. Тя веднага притичала при Зевс и помолила той да ги накаже. Гръмовержецът решил да ги превърне в теменужки, на чиито цветчета сякаш са изписани очи и устни.

Дивата теменужка пък се е появила от сълзите на изгонения от рая Адам. Според друга легенда Прозерпина беряла диви теменужки, за да ги подари на Юпитер. Но я отвлякъл владетелят на подземното царство. Докато я носел към своите покои, няколко цветчета изпадали на земята – там, където е сега Сицилия. Цветето толкова се харесало на местните, че те го изсекли и на своите монети.

Ахилесовата пета

Ахил е тесалийски герой, най-силният, най-храбрият и най-красивият от гърците, участвали в легендарната Троянска война, внук на Еак, син на смъртния Пелей и на морската богиня Тетида. В Илиада е споменат и като цар на Мирмидонците.

Според легендата прорицателят Калхант предсказал на Атридите – братята Агамемнон и Менелай, че те ще превземат великата Троя само ако в похода участва и Ахил. Майка му знаела какво е отредила съдбата на сина й. С всички сили тя се стараела да предотврати смъртта му. Още докато бил дете, тя го потопила в чудотворната и свещена река Стикс, за да стане неуязвим, но петата му, за която го държала, останала суха и така тя станала единственото му уязвимо място. Точно там го улучила отровната стрела на Парис, насочена с помощта на бог Аполон и Ахил загинал в Троянската война.

Оттам и изразът „ахилесова пета” придобила смисъл на „уязвимо място”.

Легенда за зюмбюла

През ранна пролет, когато снегът все още не се е разтопил, на повърхността на земята се появяват стъблата на зюмбюла. Сините, белите или розовите съцветия били известни на човека още преди 2-3 хиляди години. В древна Гърция зюмбюлът наричали цвете на тъгата.

Древногръцката легенда свързва произхода на зюмбюла (Hyacinthus) с една затрогваща легенда за приятелството. В онези блажени времена, когато богове и хора били близки приятели, очарователният юноша Хиацинт — син на спартанския цар Амикъл и музата на историята Клио, бил любимец на Аполон. Богът на слънцето учел младежа, въвеждайки го в тайните на науката, изкуствата и спорта. Веднъж двамата се забавлявали мятайки диск. Аполон гледал с възхищение с каква ловкост и точност мята диска Хиацинт и ликувал от успехите на своя любимец. Но Зефир, крилатото божество на източния вятър, бил ревнив към обичта, която изпитвал Аполон към младежа. С мощното си дихание отклонил хвърлениия от Аполон метален диск и той ударил смъртоносно Хиацинт в челото. Юношата с всяка измината минута побледнявал, очите му потъмнявали. Главата като венче на полски цветец клюмвала все по-ниско и по-ниско. Аполон здраво държал в ръцете си умиращия Хиацинт, а сълзите му падали върху окървавените къдрици. Разделяйки се със своя другар, той тихо прошепнал: „Ти винаги ще живееш в сърцето ми, прекрасни Хиацинт! Нека споменът за тебе остане вечно в душите на хората!”. При това нещастие Аполон бил обхванат от неутешима скръб и за да увековечи спомена за своя млад приятел, превърнал изтичащата от раната и багреща земята кръв в прелестно пурпурно-лилаво цвете, чийто чуден аромат се разпространявал на далечно разстояние, с чашка, във формата на лилия, която напомняла от една страна буквата „А” (инициалът на Аполон), а от друга — „Y” (Хиацинт). Така в него завинаги били съединени имената на двамата приятели. Според други формата на цвета загатвала за гръцката дума „ай”, което означава „уви!”

Прекрасното цвете и до днес краси нашите градини.