Афродита (Венера)

Афродита 1Венера е втората планета в Слънчевата система и не се отдалечава от Слънцето, следва го след залеза му и го предхожда преди неговия изгрев. Древните гърци и римляните дълго време са убедени и твърдо вярват, че това са две различни планети и затова вечерната звезда наричат Esperos , а сутрешната Eosforos. Питагор пръв доказва, че става дума за една и съща планета, която впоследствие носи името Fosforos, което в превод от ст. гр. Означава „Донасяща светлината”. Луцифер е латинското наименование, отговарящо на ст.гр. Fosforos. На вечерната планета отговаря наименованието Vosperus. По нашите земи също дълго време битува схващането за две отделни планети, познати ни като Вечерница и Зорница. Древните гърци възприемат тази планета като „Планетата на Хера”, Богинята – пазителка на влюбените. Впоследствие започват да я свързват с Богинята на любовта Афродита. В римския пантеон тази богиня носи името Венера. Седем века преди раждането на Христос, Хезиот създава своята поема Теогония, в която разказва за произхода на боговете. От нея се разбира, че Афродита (ст.гр. afros, означава морска пяна) се родила от морската пяна, след като синът на Уран – Зевс го изненадал в момент, в който искал да оплоди Земята, отрязал гАфродита 2ениталите му и ги хвърлил в морето. Така на бял свят се появила най-красивата богиня. Според Хезиот тя изплувала гола върху мидена черупка от крайбрежните води на остров Кипър. У Омир например богинята се ражда от любовта между Зевс и Гиона. Но нека се върнем на разказа, оставен ни от Хезиот. И така, след като излязла на брега прекрасната девойка била посрещната от Хорите – дъщери на богинята, отговаряща за реда между половете Темис. Те я облекли в пищни одежди, поклонили й се и я коронясват. Така прекрасната девойка е отведена при останалите богове.

Афродита 3След време Бог Зевс я дава за жена на бог Хефест – богът ковач в гръцкия пантеон. Тя изневерила на грозния си, но сръчен и гениален съпруг, с Арес. От тяхната любов се родила Хармония. За техни деца се считат и Фобос и Деймос , съответно „Ужас” и „Страх”, а също така Ерос и Антерос „Любов” и „Споделена любов”. След като разбрал за нейната изневяра бог Хефест веднага скроил пъклен план, за да отмъсти на двамата влюбени. Един ден той изработил верига, тънка и невидима като паяжина, и покрил с нея любовното ложе на съпругата си, след което се престорил, че заминава за о. Лемнос. Арес, разбирайки, че неговата любима е сама и го чака, веднага се отправил към нея и в момента, в който нежно положил тялото й върху леглото и легнал до нея, веригите на Хефест се увили около тях и двамата не можели дори да помръднат. Тогава ревнивият съпруг извикал всички богове за да ги укорят и те, след като видели творението на Хефест избухнали в смях и започнали да се подиграват на двамата любовници. Посейдон посъветвал Хефест да изпепели прелюбодейците, на което Богът ковач не се съгласил. Арес успял да избяга и отишъл в земята на траките, а Афродита се завърнала в своя храм на остров Кипър. Важна е историята за Парис, която също е свързана с Афродита. Парис е вторият сина на цар Приям и на царицата Хекуба. Един ден Парис бил повикан на състезанието по красота между богините Хера, Атина и Афродита за да отреди коя е най-красива. Той избирал Афродита, защото в замяна тя му обещала Хубавата Елена, съпруга на спартанския цар Минелай. В тези времена Елена е считана за най-красивата жена на света. Парис отплавал за Спарта и успял да открадне Хубавата Елена, която по желание на Афродита се влюбила безпаметно в него и по последвала до Троя. Вследствие на това избухнала десетгодишната троянска война, довела до разрушаването на града. По време на войната Парис не изпъкнал със смелост. В двубоя му с Минелай богинята Афродита го спасила като го обвила в гъст бял облак. Споменава се също, че Парис убил Ахил, а после сам загинал от отровната стрела на Филоктет.

Афродита 4Афродита била любимка на боговете, обичана е и от смъртните. Освен децата, които родила на Арес, имала и друг син – Еней от героя Анхис, любовница е и на красивия Адонис. Богинята имала силно влияние сред богове. Наричана е още Pandemia (Любовта на Земята) и Urania, Anselmia, Scodia, поради „морския” си произход. Покровителка е на мореплавателите, които й дават следните епитети: Euclodia и Pompia. Нейните свещени животни са лебедът, гълъбът, заекът, костенурката и морската мида. За нейни се считат следните растения: митрата, розата, ябълката, дюлята и макът.

Симплегадите

(Продължение 7)

Аргонавтите не останали дълго при Финей. Те бързо си заминали. Волно се носел „Арго” по морските вълни. Изведнъж се зачул някъде напред далечен шум. Тоя шум ставал все по-ясен и по-силен. Той приличал на рева на приближаваща се буря, заглушавайки от време на време, сякаш от гръмотевици. Ето показали се и Симплегадските скали. Героите видели как скалите се раздалечавали една от друга и отново се удряли със страшен грохот. Морето около тях клокочело, пръски високо се издигали при всяко повторно сблъскване. А когато скалите пак се раздалечавали, вълните между тях се носели и преобръщали в бесен водовъртеж.

Героите си припомнили съветите на Финей да пуснат пред кораба гълъб между скалите; ако гълъбът прелетял между тях, и „Арго” щял да проплава невредим покрай Симплегадите. Наблегнали на веслата аргонавтите. Ето те са вече до самите скали. С трясък се сблъскали скалите и пак се раздалечили. Тогава героят Евфем пуснал гълъба. Като стрела полетял той между скалите. Скалите отново се събрали с такъв трясък, че сякаш небето потреперило. Солена вода опръскала аргонавтите, а „Арго” се завъртял всред вълните като подхванат от вихър. Гълъбът пролетял невредим.

Тогава аргонавтите дружно наблегнали на веслата и навлезли между Симплегадите. Една грамадна вълна с пенест гребен подхванала „Арго” и го метнала в пролива. Отсреща се задала друга вълна; тя върнала кораба назад. Наоколо кипяли и клокочили вълните. Веслата се огъвали от напора. „Арго” пращял, сякаш потъва под натиска на вълните. Ето издигнала се нова вълна, висока като планина; тя се стоварила върху „Арго” и той се завъртял като продънена лодка. Скалите вече се приближавали една към друга, ей сега щели да се сблъскат. Гибелта била неизбежна. Тогава се явила на помощ на аргонавтите лично Атина Палада, любимата Зевсова дъщеря. С едната си ръка тя задържала здраво една от скалите, а с другата така силно тласнала „Арго”, че той като стрела изхвръкнал от пролива. Събралите се скали само строшили края на кърмата. Скалите отново се раздалечили и спрели, вече навеки неподвижни от двете страни на протока. Изпълнила се повелята на съдбата, че Симплегадите ще застанат неподвижни едва тогава, когато между тях проплава кораб. Аргонавтите се радвали, че били избягнали една от най-страшните опасности. Сега те можели да бъдат сигурни, че благополучно щели да завършат похода си.

Следва продължение…

Арахна

В древногръцката митология Арахна е дъщеря на лидийския цар Идмон. По цяла Лидия се носила славата на Арахна като изкусна тъкачка. Тя се гордеела, че няма равна в изкуството на тъкането. Веднъж възкликнала, че дори и Атина не можела да я победи, ако се състезават. Раздразнила се Атина и се явила пред нея като сбръчкана старица, опитала да я разубеди, но Арахна била непреклонна. Богинята се ядосала и се появила пред Арахна в цялата си прелест.

Започнало състезанието. Атина изобразила спора с Посейдон за властта над град Атина, а Арахна изобразила сцени от живота на боговете – любовните похождения на Зевс, Дионис и Посейдон. Работата на Арахна била съвършена, но била израз на неуважение към боговете. Арахна възкликнала „Ето пример от живота на боговете”, а Атина изобразила падащия с разтопени криле Икар и казала „А, ето пример на човешко високомерие”. Така победата била присъдена на Атина. В гнева си, обаче, богинята, с помощта на Хеката, превърнала Арахна в паяк. Атина я проклела да тъче непрестанно, но вятърът да къса винаги платното й. Оттогава Арахна все тъче, а платното и все се разваля.

Аргонавтите на остров Лемнос

(Продължение 2)

След кратко щастливо плаване аргонавтите пристигнали на цветущия остров Лемнос. Там царувала младата царица Хипсипила. На острова нямало нито един мъж. Лемносянките избили до един мъжете си заради тяхната изневяра. Единствен цар Тоант, бащата на Хипсипила, избягнал смъртта. Когато аргонавтите слезли на брега на Лемнос и изпратили вестител в града, лемносянките се събрали на съвещание на градския площад и младата Хипсипила ги предупредила да не ги пускат в града. Тя се страхувала, че героите ще узнаят за престъплението, което били извършили. Но старата Полуксо решително възразила на царицата. Тя настоявала, че аргонавтите трябва да бъдат пуснати в града.

– Кой ще ви защитава – питала Полукео, – ако врагове, нападнат Лемнос? Кой ще се грижи за вас, когато остареете, ако останете самотни? Не, пуснете в града чужденците и нека те останат тук.

Лемносянките послушали старата Полуксо. Веднага те изпратили една от тях с вестителя, дошъл от „Арго”, при героите да ги помоли да влязат в града.

Язон облякъл разкошна пурпурна дреха, изтъкана нарочно за него от самата Атина Палада, и отишъл в града. Хипсипила го приела с почести и му предложила да се настани в двореца й. Дошли в града и останалите аргонавти. Само няколко души, между които и Херкулес, останали на „Арго”.

На острова зацарило веселие и радост. Навсякъде върху клади горели жертви в чест на боговете; следвали тържество подир тържество, пир след пир. Сякаш героите били забравили за великия подвиг, който ги очаква. Безгрижно пирували те на богатия остров Лемнос. Най-сетне Херкулес тайно повикал аргонавтите на морския бряг, където бил пуснал котва „Арго”. Гневно ги упреквал най-големият измежду героите, задето те, увлечени в удоволствия, във весел и безгрижен живот, забравили, че им предстоят подвизи. Слушайки заслужените укори, героите стоели посрамени. Те решили незабавно да напуснат Лемнос. „Арго” бил веднага приготвен за път. Героите вече били готови да се качат на кораба и да заемат местата си при веслата, когато на брега пристигнали на тълпа лемносянките. Те молели героите да не ги напущат, да останат при тях. Но героите били непреклонни. Лемносянките със сълзи се простили с тях. Героите се качили на „Арго” и дружно наблегнали на веслата; вълните се разпенили под удара на веслата на могъщите гребци и корабът се понесъл като птица по морския простор.

Следва продължение…

Кутията на Пандора

Когато Прометей откраднал за смъртните божествения огън, научил ги на разни изкуства и занаяти и им дал знания, животът на земята станал по-щастлив. Зевс, разгневен от постъпката на Прометей, го наказал жестоко, а на хората изпратил на земята зло. Той заповядал на славния бог ковача Хефест да смеси земя и вода и да направи от тая смес прекрасно момиче, което по сила да е равно на хората, да има нежен глас и поглед, подобен на погледа на безсмъртните богини. Зевсовата дъщеря Атина Палада трябвало да изтъче за момичето прекрасна дреха; богинята на любовта Афродита, трябвало да му даде прелест, на която никой не може да устои; Хермес да му даде хитър ум и ловкост.

Боговете веднага изпълнили Зевсовата заповед. Хефест направил от пръст необикновено красива девойка. Боговете й вдъхнали живот. Атина Палада и харитите облекли девойката в блестящи като слънцето дрехи и й сложили златни огърлици. Хорите поставили на разкошните й къдрици венец от благоухаещи пролетни цветя. Хермес вложил в устата й фалшиви и пълни с ласкателство думи. Боговете я нарекли Пандора, тъй като тя получила от всички дарове (Пандора, означава “надарена с всички дарове”). Пандора трябвало да донесе с появяването си нещастие на хората.

Когато това зло за хората било готово, Зевс изпратил Хермес да отнесе Пандора на земята при Прометеевия брат Епиметей. Мъдрият Прометей много пъти предупреждавал неразумния си брат и го съветвал да не приема дарове от гръмовержеца Зевс. Той се страхувал, че тези дарове ще донесат на хората нещастие. Но Епиметей не се вслушал в съветите на мъдрия си брат. Пандора го пленила с красотата си и той я взел за жена. Скоро Епиметей разбрал колко много зло донесла със себе си Пандора на хората.

В Епиметеевия дом имало голям съд, плътно затворен с тежък капак; никой не знаел какво има в тоя съд и никой не се решавал да го отвори, тъй като на всички било известно, че това носи нещастия. Любопитната Пандора тайно махнала капака от съда и по цялата земя се разпръснали нещастията, които били на времето затворени в него. Единствена само Надеждата останала на дъното на грамадния съд. Похлупакът на съда отново се затворил и Надеждата не излетяла от дома на Епиметей. Гръмовержецът Зевс не пожелал да стане това.

Щастливо живеели по-рано хората, без да познават злото, тежкия труд и унищожителните болести. Сега безброй беди се разпространили между хората. Сега и земята, и морето се изпълнили със зло. И денем, и нощем идват неканени при хората злото и болестите; те носят на хората и страдания. С нечути стъпки, мълчешката идват те, тъй като Зевс ги лишил от дар слово – той създал злото и болестите неми.

Съновидения

Египтяните имат своя Йосиф, древните гърци — Платон, всеки римски легион-свое божество, предопределено да разбира нощните видения, обладаващи душите на спящите хора. В оне­зи времена съществували оракули и храмове, където човек можел да отиде и да потърси съвета на жреци, които чрез съновиденията си им предсказвали бъдеще­то. Така някои хора търсели изкуствено предизвикани­те сънища, за да намерят в тях упование и подкрепата на боговете.

Месопотамската литература ни поднася едно от най-древните писмени свидетелства за сън, което, в случая предсказвало неизбежното настъпване на страшно бедствие. Героят в него говори за внезапен силен прилив, който помита и удавя по-голямата част от Земята. Този сън удивително напомня на библейската притча за Потопа. Смята се, че най-древната книга, посветена на съ­нищата, е сборник със съновиденията на асирийци, вавилонци и египтяни, озаглавен Oneirocritica.

Нашите предци възприемали сънищата като послания от боговете и смятали, че ако безсмъртните същества вече не ги посещават долу на земята, то те неотменно продължа­ват да ги напътстват чрез сънищата. Асирийците, вавилонците и шумерите считали Ан-За-Оар за бога на сънищата, който според тях господствал в царството на подземните дълбини, наречено Голямата земя, където той поддържал цял легион от помощници, чиято роля била да предават божествените послания на спящите хора.

Древните гърци смятали, че Зевс, бащата на бого­вете, подпомаган от Морфей, бог на съня, ни изпраща своите предупреждения, пророчества и вдъхновения с посредничеството на Хермес, вестоносецът с криле на краката. Легендите изобилстват с описания на подобни явявания, говорещи ни за съня и бляновете, които ни изпращат боговете.

Омир разказва как Персей видял насън как може да убие страшната Горгона с коси от сплетени змии, която с поглед причинявала незабавна смърт. Самата Атина, богинята на мъдростта, му се явила в съня и му показала как да излъска щита си докато блесне като огледало. След това оставало единствено по никакъв повод да не поглежда чудовището в лицето, а само да води битка с него, наблюдавайки отражението му в щита си. Когато чума поразява гръцката армия — как­то се смята тя била последица от Аполоновия гняв — се свиква съвет, за да се обсъди начина на действие. Омир в „Илиада“ приписва следните думи на Ахил: „Елате всички и нека се допитаме до всеки свещеник, жрец или тълкувател на съновидения, защото сънища­та са ни изпратени от Зевс и само той ще знае как да ни разкрие причината за божествения гняв Аполонов и дали той не се сърди поради недостатъчно молитви и жертвоприношения“.

Когато Хипнос нежно ни залюлява в скута на Морфей, знае ли някой какви прозрения ще ни донесат сънищата и в каква далечна точка на земно­то кълбо ще се озовем, носени на крилете на мечтите си, съпроводени от Хермес, нашия звезден водач?

Основаването на Атина

Живеели преди време на висок хълм бедни хора. Вместо къщи имали землянки или изкопани в скалите пещери. Прехранвали се с лов и диви плодове. Използвали примитивни оръжия и често ставали жертви на  зверове и други диваци, обитаващи наоколо. Избраният за живеене от тях хълм бил достъпен само чрез една пътека, на която винаги имало стражи.

Един ден, по време на лов, те срещнали в гората хубав и добре изглеждащ момък-странно как попаднал там. Той бил много гъвкав, извивал се странно и се провирал на невъзможни места. Затова го нарекли човекът-змия, и предполагайки, че е от знатен произход, го приели сред тях. Скоро той научил езика им, и започнал да споделя с тях нещата, които знаел-научил ги да правят стрели и лъкове, капани и примки, да ловят риба. Показал им как да строят къщи и им помогнал да прогонят зверовете и диваците надалеч. Допълнително им разказвал за своя предишен живот, в далечна земя, от която бил дошъл с кораб, потънал при крайбрежните скали. Не след дълго жителите на хълма го избрали за свой цар, и водени от неговата мъдрост и опит, започнали да водят спокоен живот, без лишения и смъртни опасности. Кекроп-така се казвал цярят-започнал да изгражда нов град, с къщи, пазари и храмове, а хората покрай многото работа не му били измислили още име. Минали години и един ден- неизвестно как преминали през стражата, се появили двама странника- мъж и жена. Пред слисаните жители се представили за богове, и по-точно за Атина и Посейдон, и поискали среща с царя. Когато ги завели при Кекроп, богът на морето казал: „Наречете града на мое име, и ще ви дам много богатства и слава, ще ви направя умели мореплаватели, ще ви закрилям и ще ви дам това животно”-и Посейдон ударил в скалите и от там се появил кон, какъвто хората не били виждали. „Това животно, продължил той, ще ви служи вярно и в лов, и в оран, ще тегли колесниците ви и ще бъдете непобедими.” Дошъл ред и на Атина, която предложила: „Ще ви дам мъдрост и закони, ще ви закрилям и ще живеете в мир и справедливост. Ще ви дам и това дърво-наречете го маслина-то ще ви храни, зимата ще ви топли, неговото масло ще осветява нощите ви, а лятото ще се криете по сянката му.” Труден бил изборът, който селяните трябвало да направят. Започнали спорове, а някои и се скарали. Никой не можел да убеди противниците си да приемат едно решение. И двете предложения били дотолкова изкусителни, че решили да преброят гласовете за едното и другото. Резултатът бил равен и споровете се подновили. Тогава решили царят да реши за всички. Кекрон без много да мисли избрал за кръстница да приеме Атина, както и нейните дарове-бил убеден, че мъдростта е най-важна за развитието на града. И тогава- странно защо-Посейдон вместо да се обиди, оставил и своите дарове на атиняните. Така те се сдобили с мъдрост, били им обещани богатства и слава, закрила в морето, и получили коня и маслиновото дърво. Скоро Атина станал наистина процъвтяващ град, войниците й били непобедими, а мореплавателите нямали равни на себе си. Царете се сменяли, управлявали мъдро и човечно, всички живеели водени от законите и били благодарни на цар Кекроп за правилния избор. Построили величествени храмове, посветени на Атина и Посейдон, и всяка година им принасяли богати дарове. Маслиновото дърво, дарено от Атина, още е живо на Акропола – поне така разправят – а храмът на богинята – Партенонът – и до днес се извисява на хълма, заселен преди хиляди години.