Легенда за съзвездие Риби

PiscesТова съзвездие, последно в зодиака, се свързва с гръцката легенда за Афродита, богинята на красотата и нейния син Ерос, богът на любовта. Те двамата се разхождали един ден по реката, когато изведнъж от нея изскочил Тайфун, възнамерявайки да ги нападне. Тайфун бил ужасен. Той се идентифицирал или като плод на Гея и Тартарос, или на Хера и Кронос. Без значение какъв бил произходът му, Тайфун бил силен като титан. Той бил висок до небесата и от очите му хвърчели искри. Вместо пръсти, той имал сто драконови глави, които се показвали от ръцете му.
Никой от живеещите на Олимп не можел да го победи сам. Всичко, което успявали да направят, било да избягат, превръщайки се в някакво животно. Афродита и Ерос постъпили по същия начин, превърнали се в риби, гмурнали се в реката, където две риби им помогнали да се скрият. Рибите били поставени на небето, за да отбележат деня, в който красотата и любовта били спасени.

Аргонавтите искат помощ от Медея

(Продължение 11)

Когато Язон се върнал на кораба „Арго”, той разказал на другарите си какво е станало в двореца на Еет и каква задача му е възложил царят. Аргонавтите се замислили какво да правят, как да изпълнят те поръчението на Еет? Най-после се обадил Аргос:

– Приятели, в двореца на Еет живее дъщеря му Медея. Тя е голяма магьосница и единствено тя може да ни помогне. Аз ще отида да помоля мама да убеди Медея да ни помогне. Ако Медея ни помогне, няма защо да се плашим от каквито и да било опасности.

Току-що изрекъл Аргос това, и над кораба прелетял бял гълъб, преследван от сокол. Гълъбът долетял при Язон и се укрил в диплите на неговото наметало, а соколът паднал на „Арго”.

– Това е щастливо знамение от боговете! – извикал прорицателят Мопс, – Самите богове ни нареждат да поискаме помощ от Медея. Погледнете, птицата, посветена на Афродита, се спаси на гърдите на Язон. Спомнете си какво рече Финей. Нима той не ни съветваше да помолим Афродита за помощ? Затова молете богинята, тя ще ни помогне. Нека Аргос по-скоро отиде при майка си. Тя ще убеди Медея да ни помогне.

Аргонавтите послушали прорицателя Мопс: те принесли жертва на Афродита и Аргос бързо се отправил за двореца на Еет да се срещне с майка си.

В това време Еет свикал на площада всички колхидци. Той съобщил на народа за пристигането на чужденците и заповядал да охраняват „Арго“, за да не може никой от аргонавтите да се спаси с бягство. Еет решил, щом Язон загине на нивата, посветена на Арес да опожари „Арго“ с всичките герои; синовете на Фрикс пък решил да унищожи с мъчителна смърт.

Настъпила нощ. Столицата на Еет потънала в сън. Навсякъде зацарила тишина. Само в чертозите на Медея нямало покой. Над главата й витаели върволица сънища, един от друг по-тревожни. Медея ту сънувала, че Язон се бори с биковете, а като награда за победата на героя трябва да послужи самата тя, ту й се присънвало, че лично тя влиза в бой с издишащите пламък бикове и лесно ги побеждава; ту виждала как родителите й отказват да я дадат за жена на Язон, тъй като не е победил биковете. Възникнал горещ спор между Язон и Еет и самата Медея трябвала да реши тоя спор. А когато тя решила спора в полза на Язон, баща й се разгневил и страшно закрещял по нея. Събудила се Медея цяла обляна в сълзи, искала да изтича при Халкиопа, но се срамува да отиде при нея. Три пъти тя хващала вече дръжката на вратата, но все се връщала обратно. Медея се захлупила на леглото си и заридала. Една от робините на Медея чула риданията й и казала за това на Халкиопа. Халкиопа изтичала при сестра си и я видяла как се е захлупила на леглото и ридае.

— О, сестро — задумала Халкиопа, — защо плачеш? Да не би да проливаш сълзи за участта на моите синове? Да не си научила, че нашият баща иска да ги погуби?

Нито дума не промълвила Медея в отговор на Халкиопа, защото не за нейните синове плачела тя; но най-после рекла:

— Зловещи сънища сънувах, сестро. Гибел застрашава синовете ти и чужденеца, с когото те се завърнаха. О, да можеха боговете да ми дадат сили да им помогна!

Потреперила от ужас Халкиопа, като чула думите на Медея; тя я прегърнала и я помолила за помощ. Халкиопа знаела, че Медея може да помогне на Язон със своите магии. И Медея казала на Халкиопа:

— Слушай, сестро, аз ще помогна на чужденеца. Нека той дойде утре сутринта в храма на Хеката; аз ще му дам талисман, който ще му помогне да извърши подвига. Обещай ми само, че ще пазиш всичко в тайна: иначе всички ни ще погуби нашият баща.

Отишла си Халкиопа. Медея останала сама. В гърдите й се борели противоположни чувства. Тя ту се бояла да отиде против волята на баща си, ту пък решавала да помогне на Язон, когото така обикнала. Искала дори да тури край на живота си, като вземе отрова. Медея вече извадила една кутия с отрова, отворила я, но богиня Хера й внушила непреодолима жажда за живот. И Медея блъснала настрана кутията с отрова, забравила всичките си съмнения, само за Язон мислела и решила да му помогне.

Едва се пукнала зора и далечните снежни върхове на Кавказ зарозовели, когато Аргос дошъл при аргонавтите и им съобщил, че Медея била съгласна да помогне на Язон и го моли да отиде в храма на Хеката. Когато изгряло слънцето, Язон се отправил с Аргос и прорицателя Мопс към храма на Хеката. Богиня Хера направила Язон толкова прекрасен, че дори аргонавтите го загледали с възхищение.

А Медея в това време, след като станала на ранина, измъкнала сандъче с вълшебни мехлеми и извадила от него мехлема, който се наричал „Прометеево масло“. Този мехлем бил приготвен от сока на корените на едно растение, израсло от кръвта на Прометей. Всеки, който се намазвал с тоя мехлем, ставал неуязвим — не можело да му навреди нито желязо, нито мед, нито огън; той придобивал непреодолима сила и за един ден ставал непобедим. Този именно мехлем решила Медея да даде на Язон. Тя повикала робините си и потеглила за храма на Хеката. Радостно било на сърцето на Медея; тя забравила всичките си тревоги и мислела само за срещата си с Язон.

Ето и храма на Хеката. Медея влязла в него. Язон още го нямало. Скоро дошъл и той. Погледнала го Медея и сърцето й започнало силно да бие. Дума не можела да промълви тя.

Дълго стояли в мълчание Язон и Медея; най-после нарушил мълчанието героят. Той хванал Медея за ръката и й казал:

— Прелестна девойко, защо наведе очи към земята? Защо се страхуваш от мене? Нима мислиш, че аз тая зъл умисъл? Не, аз не съм дошъл тук с лоши намерения. Дойдох да те помоля за закрила. Само моля те, кажи ми истината: не забравяй, че Хеката няма да допусне лъжа в своето светилище; не ще допусне лъжа и Зевс, защитникът на всички молещи за помощ. Кажи ще ми помогнеш ли? Ако ти ми помогнеш, великите герои, които са дошли с мене тук, в Колхида, ще прославят името ти по цяла Гърция. Спомни си колко голяма е славата на Миносовата дъщеря Ариадна, която помогнала на великия Тезей.

Медея мълчала и само гледала Язон с очи, пълни с любов. Тя била прекрасна в своето смущение. С трепереща ръка тя измъкнала изпод колана си приготвения вълшебен мехлем и го подала на Язон. С едва чут глас Медея му казала:

— Слушай, Язоне, ето в какво ще се състои моята помощ: през нощта се изкъпи в реката; като се облечеш в черни дрехи, изкопай дълбок трап на брега и над трапа принеси на Хеката в жертва черна овца, като я възлееш с мед. После се върни на кораба си, но внимавай — не се обръщай назад. Ще чуеш гласове и яростен лай на кучета, но ти върви направо и не се бой. А когато настъпи утрото, намажи тялото си, копието, щита и меча си с този мехлем. Той ще ти даде непобедима сила и ти ще изпълниш поръчението на Еет. Запомни само: когато израстат от земята воините, хвърли един камък след тях и те ще започнат да де сражават помежду си; тогава ги нападни. А мехлема вземи; с негова помощ ти ще придобиеш руното. Носи тогава руното, където искаш.

Медея замлъкнала. Скръб замъглила очите й само при мисълта за раздяла с Язон. Навела глава, Медея стояла, изпълнена с тъга, и накрая промълвила:

— Язоне, ти ще си заминеш за родината, но не ме забравяй; поне от време на време си спомняй за Медея — нали аз те спасих.

Медея попитала откъде е родом Язон. Язон й разказал за Йолк, за цветущата долина, където се намира тоя град. Той викал Медея да замине с него за Гърция. Обещал й, че там тя ще бъде на голяма почит, уверявал я, че в Йолк ще я тачат като богиня.

— О, да можеше Еет да се съгласи да свърже приятелство с мене! — извикал Язон. — О, да склонеше да те пусне с мене в моята родина!

— Не, това е невъзможно — казала Медея с въздишка, изпълнена със скръб, — моят баща е суров и неумолим. Ти се върни сам в родината си, само не ме забравяй. О, как бих се радвала, ако буйният вятър ме отнесеше на крилете си в Йолк, за да мога да ти напомня за себе си, когато ти ме забравиш, когато забравиш, че аз те спасих.

Сълзи се появили в очите на Медея. Гледал я Язон и го обзела любов към Медея. Той я помолил да напусне тайно бащиния си дом и да избяга с него в Йолк. Медея била готова да напусне Колхида; раздялата с Язон я плашила; тя се бояла, че не ще може да понесе тая разлъка. Само като си помислила, че може да се раздели с Язон, Медея заплакала. Хера й била внушила желанието да последва Язон навсякъде, богинята искала Медея да замине за Йолк и с нейна помощ да погуби там ненавистния й Пелий.

Сега Медея и Язон се разделили; той й обещал да дойде пак в храма на Хеката, за да се срещне още веднъж с нея и да решат какво трябва да правят. Весело се отправила за дома си Медея със своята колесница — тя знаела, че Язон я обича.

Следва продължение…

Теменуга

Теменугата като деликатно момиче крие ароматната си главица в тревата и затова я наричат „срамежливо цвете”. Теменужката е любимо цвете през вековете. Според древногръцката митология една от дъщерите на Атлас била преследвана от Аполон. Тя не отвръщала на любовта му и помолила всемогъщия Зевс за закрила. За да я спаси от страстните преследвания на слънчевия бог, той я превърнал в уханно цвете, което се открива само по аромата му, и то когато смирено сведеш глава.

Още рицарите от времето на крал Артур имали навика да се съветват с нежното цвете. Те гадаели за бъдещето по броя на цветчетата и разположението на багрите им. По-късно християните наричат теменужката „цвете на троицата”, тъй като тя винаги има три окраски на своите цветчета.

Според казаците пък теменужките са капките Христова кръв, паднали в основата на кръста. Затова те ги смятат за цвете на траура и скръбта. Белите теменужки пък според французите са докоснати от дрехата на Богородица.

Трета легенда замесва Афродита с появата на теменужката. Богинята се къпела в едно планинско езеро, когато забелязала, че смъртни мъже я наблюдават, скрити зад един храст. Тя веднага притичала при Зевс и помолила той да ги накаже. Гръмовержецът решил да ги превърне в теменужки, на чиито цветчета сякаш са изписани очи и устни.

Дивата теменужка пък се е появила от сълзите на изгонения от рая Адам. Според друга легенда Прозерпина беряла диви теменужки, за да ги подари на Юпитер. Но я отвлякъл владетелят на подземното царство. Докато я носел към своите покои, няколко цветчета изпадали на земята – там, където е сега Сицилия. Цветето толкова се харесало на местните, че те го изсекли и на своите монети.

Адонис

Афродита обичала сина на кипърския цар, Адонис. Никой от смъртните не можел да се сравнява с него по красота; той бил дори по-хубав от боговете олимпийци. Заради него Афродита забравила и Патмос, и цветущата Китера. Адонис й бил по-скъп дори от светлия Олимп. Всичкото си време тя прекарвала с младия Адонис. С него ходела на лов в планините и горите на Кипър, като девицата Артемида. Забравила Афродита златните си накити, забравила красотата си. Под палещите лъчи на слънцето и в лошо време тя ходела на лов за зайци, за плахи елени и сърни, но отбягвала лова на страшните лъвове и глигани. И Адонис молила да избягва опасностите на лова за лъвове, мечки и глигани, за да не му се случи нещастие. Богинята рядко оставяла царския син сам, а всеки път, когато го оставяла, му напомняла да не забравя молбите й.

Веднъж в отсъствие на Афродита кучетата на Адонис през време на лов попаднали на следите на грамаден глиган. Те изкарали животното от леговището му и го подгонили с яростен лай. Адонис се радвал на тоя богат лов; той не предчувствувал, че това ще е последният му лов. Все по-близо се чувал лаят на кучетата, ето и грамадният глиган се мярнал всред храстите. Адонис вече се готвел да прониже разярения глиган с копието си, но глиганът изведнъж се хвърлил върху любимия на Афродита и го наранил смъртно с грамадните си стърчащи зъби. Адонис умрял от страшната рана.

Когато Афродита научила за смъртта на Адонис, преизпълнена с неизразима скръб, сама отишла в планините на Кипър да търси тялото на любимия младеж. Тя вървяла по стръмни планински склонове, през мрачни клисури, покрай дълбоки пропасти. Острите камъни и бодлите на трънката изранили нежните нозе на богинята. Капки кръв падали по земята и оставяли следи навсякъде, където минавала тя. Най-после Афродита намерила тялото на Адонис. Горчиво плакала тя над загиналия без време прекрасен младеж. За да се запази навеки споменът за Адонис, богинята заповядала да израсне от кръвта му нежната съсънка. А навсякъде, където били падали от изронените крака на Афродита капки кръв, израсли великолепни рози, алени като кръвта на богинята. Смилил се Гръмовержецът Зевс над скръбта на богинята на любовта. Той заповядал на брата си Хадес и на жена му Персефона да пускат всяка година Адонис на земята от мрачното царство на сенките на умрелите. Оттогава Адонис оставал по половин година в царството на Хадес, а половин година живеел на земята с богиня Афродита. Цялата природа ликувала, когато се връщал на земята при ярките лъчи на слънцето Адонис, младият, прекрасен любим на златната Афродита.

Пигмалион и Галатея

Пигмалион бил велик кипърски ваятел. Той ненавиждал жените и живеел уединено, избягвайки брака. Веднъж изработил от блестяща бяла слонова кост статуя на момиче с необикновена красота. Тази статуя стояла като жива в ателието на ваятеля. Би казал човек, че тя диша и всеки момент ще започне да се движи, ще тръгне и ще заговори. С часове се любувал художникът на своята творба и накрая се влюбил в статуята, създадена от самия него. Той и подарявал скъпоценни огърлици, гривни и обеци, обличал я в разкошни дрехи, украсявал главата и с венци от цветя.
Колко често шепнел Пигмалион:

– О, да беше жива, да можеше да отговаряш на думите ми, колко щастлив щях да бъда!

Но статуята била няма.

Дошли празниците в чест на Афродита. Пигмалион принесъл в жертва на богинята на любовта бяла телица с позлатени рога; той протегнал към богинята ръце и зашепнал молитва:
– О, вечни богове, и ти, златна Афродито! Щом можете да дадете на молещия се всичко, дайте на мен жена, прекрасна като тази статуя на момиче, която сам направих.

Пигмалион не смеел да моли боговете да вдъхнат живот на статуята му, страхувал се да не ги разгневи с такава молба. Изведнъж ярко лумнал жертвеният пламък пред образа на богинята на любовта Афродита-с това тя като че ли давала на Пигмалион да разбере, че боговете са чули молбата му.

Ваятелят се върнал у дома си. Пристъпил към статуята и тя оживяла! Така богинята Афродита дала на Пигмалион прекрасна жена.

Кутията на Пандора

Когато Прометей откраднал за смъртните божествения огън, научил ги на разни изкуства и занаяти и им дал знания, животът на земята станал по-щастлив. Зевс, разгневен от постъпката на Прометей, го наказал жестоко, а на хората изпратил на земята зло. Той заповядал на славния бог ковача Хефест да смеси земя и вода и да направи от тая смес прекрасно момиче, което по сила да е равно на хората, да има нежен глас и поглед, подобен на погледа на безсмъртните богини. Зевсовата дъщеря Атина Палада трябвало да изтъче за момичето прекрасна дреха; богинята на любовта Афродита, трябвало да му даде прелест, на която никой не може да устои; Хермес да му даде хитър ум и ловкост.

Боговете веднага изпълнили Зевсовата заповед. Хефест направил от пръст необикновено красива девойка. Боговете й вдъхнали живот. Атина Палада и харитите облекли девойката в блестящи като слънцето дрехи и й сложили златни огърлици. Хорите поставили на разкошните й къдрици венец от благоухаещи пролетни цветя. Хермес вложил в устата й фалшиви и пълни с ласкателство думи. Боговете я нарекли Пандора, тъй като тя получила от всички дарове (Пандора, означава “надарена с всички дарове”). Пандора трябвало да донесе с появяването си нещастие на хората.

Когато това зло за хората било готово, Зевс изпратил Хермес да отнесе Пандора на земята при Прометеевия брат Епиметей. Мъдрият Прометей много пъти предупреждавал неразумния си брат и го съветвал да не приема дарове от гръмовержеца Зевс. Той се страхувал, че тези дарове ще донесат на хората нещастие. Но Епиметей не се вслушал в съветите на мъдрия си брат. Пандора го пленила с красотата си и той я взел за жена. Скоро Епиметей разбрал колко много зло донесла със себе си Пандора на хората.

В Епиметеевия дом имало голям съд, плътно затворен с тежък капак; никой не знаел какво има в тоя съд и никой не се решавал да го отвори, тъй като на всички било известно, че това носи нещастия. Любопитната Пандора тайно махнала капака от съда и по цялата земя се разпръснали нещастията, които били на времето затворени в него. Единствена само Надеждата останала на дъното на грамадния съд. Похлупакът на съда отново се затворил и Надеждата не излетяла от дома на Епиметей. Гръмовержецът Зевс не пожелал да стане това.

Щастливо живеели по-рано хората, без да познават злото, тежкия труд и унищожителните болести. Сега безброй беди се разпространили между хората. Сега и земята, и морето се изпълнили със зло. И денем, и нощем идват неканени при хората злото и болестите; те носят на хората и страдания. С нечути стъпки, мълчешката идват те, тъй като Зевс ги лишил от дар слово – той създал злото и болестите неми.

Мирта

Миртата представлява голям храст или невисоко дърво със здрави, жилави клонки, покрити с червеникаво-кафява кора и дребни зелени листа. Произхожда от Северна Африка, но освен там днес миртови храсти на открито може да се видят и се отглеждат във всички части на Средиземноморието.

Наричат я още храста на Афродита – богинята на любовта и красотата. Легендите разказват, че когато излязла от морето и стъпила на остров Китира, богинята, засрамена от голотата си, се скрила зад първия храст, който видяла, а той бил миртов. В знак на благодарност Афродита взела под свое покровителство растението и то се превърнало в неин символ. Оттогава миртата започнала да се използва като ритуално растение. С клонки и цветове от мирта покривали ложето на младоженците, а на сватбения си ден девойките носели миртов венец на главата. И днес клонките от мирта са останали в сватбената декорация и булченския букет като символ на чистота, красота и любовта.