Легенда за Атанасовден

Свети АтанасОбщоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаело със свити отпред лапички и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. От тогава и останал обичаят, двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.

В техните дни ковашките еснафи жертват овни или бикове в чест на своите патрони и организират тържествени големи трапези. Във връзката Антоновден-Атанасовден се долавя християнизираният, но древен близначен мит. В народните схващания братята са представени като покровители и защитници на налбантите и железарите: оттук св. Атанас е патрон на ковашкия еснаф, а и на побратимяването. Вероятно в основата са залегнали езически представи за небесните ковачи-богове. Не случайно точно тези светци „затоплят земята” и „я обръщат към лято”.

Advertisements

Димитровден и легенда за двамата братя близнаци

Традиционният календар на българина откроява няколко важни дати, разположени в моментите на преход между годишните времена. Климатичните условия по нашите земи съвсем естествено разделят природния кръговрат на два основни дяла. Единият започва от Гергьовден (6 май), когато идва пролетта и всичко живо се събужда за нов живот. Другата граница е Димитровден (26 октомври) – краят на активния селкостопански труд – началото на зимата, на седенките, годежите. Като всяко ново начало, Димитровден е свързан с много надежди. На този ден някога гадаели за плодородие, за здраве, за любов и дори какво ще бъде времето на Гергьовден. Защото в народните представи Георги и Димитър са близнаци, затова и предсказаното на Димитровден важи за деня на неговия брат.

Димитровден е голям християнски празник. На този ден почитаме паметта на Свети великомъченик Димитър Мироточиви. Той е роден в Солун през ІІІ век. Баща му бил градоначалник, дълбоко вярващ християнин. По онова време властите преследвали християнството, затова семейството пазело в тайна религиозната си принадлежност. Св. Димитър е роден с чудодейна помощ. Родителите му дълго били бездетни, страдали от това и усърдно се молели на своя Бог да им изпрати наследник. Синът, който им се родил, бил надарен с изключителни качества. Получил добро образование, красивият младеж също станал ревностен християнин. Загинал мъченически заради вярата си, а на гроба му в Солун издигнали малка църква. Още преди това слугата на Св. Димитър извършил безброй чудодейни изцеления с дрехата и пръстена на светеца. На мястото на малкия храм днес има великолепна базилика, в която се съхраняват мощите на Св. Димитър. В българския фолклор на Св. Димитър е отредено специално място, а името на октомври е „Димитровски месец”.

В народните представи Св. Димитър е по-големият брат близнак на Св. Георги. И двамата са силни, красиви и безстрашни мъже. Заедно със Св. Тодор и Св. Илия, те са християнизиран еквивалент на юнаците от нашата митология. Силни, ловки в боя, с бързите си коне те могат да прескачат планини, да побеждават злото, да преборят змея и да пуснат заключените от него извори. В народните приказки и легенди тези светци имат силата да отварят и затварят небето, да пускат дъжд, сняг, да осигуряват плодородие. Задачата на Св. Илия е да защитава нивите с жито и други зърнени култури от халите, които си присвояват реколтата. Неговите братя – близнаците Георги и Димитър, също побеждават митичните чудовища. Така ги изобразяват и християнските икони. Свети Георги препуска на бял кон, а Димитър – на червен. И двамата държат копие.

Най-разпространената легенда за братята Георги и Димитър съдържа елемент от житието на Св. Димитър. Тя разказва за семейството на един рибар, което нямало деца. Мъжът и жената непрестанно се молели на Бог да им даде рожба. Един ден рибарят имал много лош улов. Хванал само много малка рибка, която с човешки глас му се примолила да я пусне. Човекът така и направил. На другия ден отново нямал късмет. И отново малката рибка се оказала в мрежите му. Помолила го тя да я пусне, той отново се смилил над нея и се прибрал с празни ръце. Когато това се случило за трети път, рибката му казала: „Сега няма да ме пускаш. Занеси ме вкъщи на жена ти да ме сготви и ме изяжте. А костите ми закопайте под яслите на кобилата ви.” Така и направили. След време кобилата родила две жребчета, а жената на рибаря – две момчета. Кръстили ги Димитър и Георги. Като пораснали, те тръгнали на път. Известно време препускали заедно. Накрая спрели на един кръстопът. Уговорили се, че ще си разделят света и всеки ще живее в своята половина. „Ако видиш от някоя стряха кръв да капе, да знаеш, че съм умрял“– казал Георги и препуснал в своята посока. Веднъж Димитър наистина видял, че от една стряха капе кръв и отишъл да види какво е станало. Намерил само коня на брат си, който му разказал, че ламята го е изяла. Димитър успял да се пребори с чудовището и да вземе душата на своя близнак Георги. Тогава двамата яхнали конете си и литнали към небесата и станали светци.

В българските народни приказки Св. Димитър притежава и неземни духовни сили. Образът му напомня на прабългарските жреци, на легендарните лечители и предсказатели. Той може да предсказва времето – затова народът ни вярва, че ако времето на Димитровден е хубаво, такова ще е и на Гергьовден. На Димитровден се очаква първият сняг, а на Гергьовден – благословеният дъжд. Нещо повече – според поверието, ако на Димитровден вали, ще вали на всеки празничен ден от годината. Падне ли сняг на Димитровден, а луната е в първата или последната четвъртина, зимата ще е мека. Ако Димитровден се случи срещу пълнолуние, пчелите ще се роят, а кошерите ще са пълни с мед. Кой знае, тези предсказания може и да са верни. А може да са просто поредният мост между познатата реалност и непознатото, което от векове поставя човека в очакване, неизвестност и надежда за добро и закрила.

Източник:

http://bnr.dev.bsh.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/Folklore/Pages/Dimitrovden_191011.aspx

 

Мит за създаването на света на индианските племена ирокези

Доста преди да бъде създаден света е имало остров, носещ се в небето, на който живеели Небесните хора. Те живеели спокойно и мирно. Никой никога не умирал и не се раждал и тъгата не съществувала. Но един ден една от Небесните жени разбрала, че ще роди близнаци. Тя казала на съпруга си, който побеснял. В центъра на острова имало дърво, което давало светлина навсякъде, защото слънцето все още не било създадено. Той разкъсал това дърво, създавайки огромна дупка по средата на острова. Жената надникнала в дупката. Далеч надолу тя видяла водите, които покривали земята. В този момент съпругът и я бутнал. Тя паднала през дупката надолу към водите.

Водните животни вече съществували на земята. Много далеч под носещия се по въдздуха остров две птици видели падането на Небесната жена. Точно преди тя да достигне водите, те я уловили на гърба си и я занесли при останалите животни. Решени да помогнат на жената, те се гмурнали във водата, за да вземат кал от дъното на моретата. Едно след друго животните се опитвали и не успявали. Най-накрая, една малка жаба също опитала и когато изплувала отново, устата и била пълна с кал. Животните я взели и я разпределили върху гърба на голяма костенурка. Калта започнала да нараства и нараства. След това жената стъпила на земята. Тя разпръснала прах във въздуха и създала звездите, луната и слънцето.

Небесната жена родила двама сина. Тя кръстила единия Саплинг. Той порастнал като мил и внимателен младеж. Другият бил наречен Флинт и сърцето му било студено. Те порастнали бързо и започнали да пълнят земята със своите творения. Саплинг създал това, което е добро. Създал животни, които да са от полза за хората. Създал реките, които се движели в две посоки и в тях сложил риби без кости. Той създал растения, с които хората да могат да се хранят. Ако той е бил способен да свърши сам цялата работа, нямало да има страдание. Флинт разрушил голяма част от работата на Саплинг и създал всичко, което е лошо. Той направил така, че реките да текат само в една посока. Сложил кости в рибата и бодли на храстите с плодове. Той създал зимата, но Саплинг й дал живот, за да може да се движи и да даде път на пролетта. Той създал чудовищата, които неговият брат пропъдил под земята. Най-накрая, Саплинг и Флинт решили да се сбият, докато единият победи другия. В началото никой нямал превез, но накрая Флинт бил победен. Тъй като бил бог, Флинт не можел да умре, затова бил принуден да живее на гърба на Голямата Костенурка. От време на време неговият гняв можел да бъде усетен, когато вулканите изригват.

***

Ирокезите много уважават всички животни. Това е отразено в техният мит за създаването на света с ролята, която играят животните. Без тяхната помощ, Небесната жена е можела да потъне на дъното на морето и земята нямала да бъде създадена.

Легенда за Атлантида

Когато старогръцките богове си разделяли земята остров Атлантида се паднал на Посейдон. На Атлантида се извисявали високи планини, които ограждали голям естествен хълм с плосък връх. Това издигнато място имало радиус над един километър. Там живеела девойка на име Клейто, която след смъртта на родителите си станала съпруга на Посейдон.
Богът оградил хълма с пръстен от вода и го отделил от останалия остров, после направил още кръгове от земя и море който се редували един около друг. Така хълмът-акропол бил поставен в пет пръстена-три водни и два земни и бил недостъпен за други хора понеже тогава още нямало кораби, а никой не можел да преплува каналите. По заповед на Посейдон от земята бликнали два извора-един топъл и един студен; плодородната земя започнала да дава разнобразна и изобилна храна. На острова имало всякакви диви и питомни животни.

Клейто родила пет двойки близнаци. Посейдон разделил острова на десет части и го раздал на децата си. Първият, на име Атлант, станал царят на Атлантида-на негово име нарекли острова. Родът на Атлант имал власт в продължение на много поколения и натрупали голямо богатство-всичко процъвтявало. След време Атлантида станала най-великият град на света. Като се използвали земните блага царете построили храмове, дворци, пристанища, морски арсенали и благоустроили цялата страна. Прехвърляли мостове през кръговете, пълни с морска вода, в земята прокопали канали, така че корабите да могат да влизат от морето във водните кръгове, който служели за пристанища. Хората правели острова все по хубав и удобен за живот. Свързали вътрешността с морето. После двата земни кръга и центраният остров били оградени с гигантски каменни стени, а мостовете били охранявани с кули. Стената около външния пръстен била покрита с мед; стената на вътрешния вал покрили с калай,а тази на самия акропол с неизвестен днес метал, който изпускал огнени отблясъци.

Построили великолепен дворец на централния хълм, но най-забележителната постройка бил храмът на Посейдон, дълъг около 200 метра. Отвътре целият бил покрит със сребро, а таванът му бил украсен със слонова кост, злато, сребро и неизвастния метал. Поствили там златни статуи: богът бил представен прав да кара колесница с шест крилати коня, а около него имало сто нереиди с делфини. Отвън имало още много статуи от чисто злато.

Разбира се, на всичко това съответствала страшна военна сила- Атлантида притежавала флот от 1200 галери и армия, толкова голяма, че само военачалниците били 60 000. Но понеже посейдоновите потомци се смесили с обикновените хора, човешката природа надделяла над божествената. Жителиге на Атлантида се изродили и станали алчни, груби и несправидливи.

Тогава Зевс се замислил за славния род, който изпаднал в такава жалка разпуснатост и решил да ги накаже, за да се вразумят и станат по-благопристойни. Боговете им пратили потоп и великата Атлантида била заличена от лицето на земята.

До ден днешен учени и обикновени хора се опитват да открият следи от изгубената цивилизация, но Атлантида все още очаква да бъде намерена…

 

Кастор и Полидевк

Според древната легенда, Гръмовержецът Зевс се влюбил безумно в Леда. Но той не можел да се среща с нея, тъй като денем тя била обкръжена от много хора в двореца. Затова, Зевс решил да я посети през нощта. Настъпила вечерта и Леда преспала в покоите на съпруга си Тиндарей, но когато се върнала в стаята си заварила Гръмовержецът, преобразен като лебед. В последствие Леда забременяла и родила в резултат на две яйца-в едното, от Зевс, Полидевк и Елена, в другото, от Тиндарей, Кастор и Клитемнестра.

Двамата братя израснали в дружба и честно приятелство. Те били един за друг най-близки приятели, независимо че Кастор се усъвършенствал в укротяването на коне, а Полидевк се увличал по юмручния бой. Съвместните им начинания също били забележителни, като най-забележителни са останали спасяването на тяхната сестра (Елена) от Тезей, участието им в Калидонския лов и похода на аргонавтите до Колхида – в търсене на златното руно, и отвличането на двете дъщери на Левкип – Феба и Хилаира. От своите геройства, близнаците си заслужили да бъдат пример за всички спартанци, докато от всички гърци били смятани за защитници в битка.

По време на престоя си на кораба Арго, чрез юмручен бой Полидевк убил славният „боксьор” Амик – син на Посейдон и нимфата Мелия (цар на бебриките в Битиния), който предизвиквал на бой всички чужденци на кораба. По време на отвличането на левкипидите пък, между двамата им братовчеди близнаците Идас и Линкей и Диоскурите (така са наричали двамата братя близнаци Кастор и Полидевк) избухнала жестока битка. В боя, прославеният със силата си Идас убил Кастор, а Полидевк убил надареният да вижда през всякакви прегради Линкей. Впоследствие, Зевсова мълния пронизала Идас. По молба на Полидевк, заради невъзможността да прежали брат си–най-добрият му другар, Зевс разрешил безсмъртието му да се раздели по братски (на половина), като по един ден братята прекарвали в подземното царство, и по един ден-на Олимп, в дома на боговете.

Според преданията, заради пословичната любов между двамата братя, Зевс ги възнесъл на небето като съзвездие Близнаци, което и до ден днешен показва пътя на моряците, на които те помагали.

Богинята Маха

В келтската митология Маха е комплексно божество-войн, владетел и богиня на суверинитета и плодородието, близко свързана със съдбата на самата страна-Ирландия.

Била божествена невеста, съпруга на човек на име Крунху. Тъй като била бърза бегачка, съпругът й постоянно се хвалел, че тя можела да надбяга кралските коне – най-бързите по тези земи. Той трябвало да докаже хвалбата си, и макар че Маха била на път да роди, я накарал да се състезава. Тя спечелила надбягването, но умряла, раждайки близнаци. В смъртния си час тя проклела мъжете от Ълстър-в момент на криза те да станат жертва на слабост, толкова жестока, колкото на жената при раждане, и тя да не ги напусне в продължение на пет дни и пет нощи.