Европа

ЕвропаФиникийският цар Сидон имал дъщеря хубава като богиня-Европа. Веднъж тя сънувала сън: Азия и материкът, отделен от континента с море, се превърнали в жени, които се борели за нея- кой да я спечели.И двете искали да я притежават. Победена била Азия, която макар, че възпитала и отгледала Европа, трябвало да я отстъпи на другата.

Когато се събудила, Европа започнала да се моли на боговете, ако я очаква някакво нещастие да го предотвратят. Облякла се и заедно с други девойки отишла да си играят на една зелена ливада. Там лудували и брали цветя в златните си кошнички. Видял я синът на Кронос-Зевс и решил да я открадне. За да не я уплаши той се превърнал в красив бик. На челото му блестяло сребърно петно, рогата му-извити като „нов месец” станали златни. Девойките заобиколили чудното животно и започнали да го галят.

Европа 1Бикът се приближил до Европа, която го прегърнала и целунала. Той легнал в краката и, сякаш я молел да се качи върху него. Тя наистина се качила на гърба му. Тогава той станал и се затичал към морето. Уплашила се Европа и викала за помощ, но бикът се хвърлил в морето и като делфин заплувал по лазурните му води. Самият бог на морето Посейдон, заобиколен от морски божества, плавал напред и правел път в морето за своя велик брат Зевс.Треперейки от страх Европа се държала за златните рога на бика.

Скоро се очертали бреговете на остров Крит. Бикът  бързо доплувал до брега и се превърнал отново в красивия бог Зевс. От този съюз им се родили трима синове-мъдри и силни: Минос, Радамант и Сарпедон.

Впоследствие, обаче, Европа се омъжила за Астерион, царя на Крит, който умирайки бездетен, оставил властта над острова на синовете на Европа от Зевс.

 

Индра

Индра 1Индра е бог на бурите, гръмотевиците и мълниите. Символизира силата, енергията и виталността. Индра едва не погубил своята майка Адити, разпорвайки корема й при раждането си. Веднага след това метнал мълния, която осветила всичко, правейки земята видима за небето и небето видимо за земята. Той задвижил слънцето, което стояло неподвижно до този момент. Виждайки това, небето, земята и въздуха се разтреперили, а майка му се скрила от страх.

Още с появяването си превъзхождал останалите богове по сила и мъдрост. Те се изплашили, че новороденият ще промени установения порядък и опасенията им се потвърдили. Завземайки върховната власт, заедно със слънцето започнал да преустройва света. Новия свят бил изграден като дом – поддържали го четири стълба и бил покрит с небето, като покрив. В този дом имало две врати – всяка сутрин, през широко отворената източна врата влизало слънцето, а вечер излизало през западната.

Индра осигурявал устойчивостта на света, поддържайки небето и оправяйки земята. Независимо от могъществото си обаче, поведението на Индра било като на обикновените хора. От всички богове, само той си позволявал да мами, да пиянства и бил винаги готов за любовни похождения. Тези негови качества биха могли да го превърнат в лош, плашещ бог, но той прощавал с лекота хорските прегрешения, пазел хората от нещастия и се грижел за добитъка. В негово лице те виждали приятел и покровител.

Още от самото начало той бил почитан като бог на бурята, олицетворяващ пречиатващата й сила. Негово оръжие е божественият огън – мълнията. Ежегодно, в края на сухия сезон, Индра повтарял велик подвиг, убивайки Вритра. Този огромен дракон, лежал в планините и държал цялата небесна вода в деведесет и деветте пръстена на тялото си. Хората се обръщали с молба за помощ към всички богове, но те се бояли да встъпят в бой с чудовището. Единствен Индра се съгласил да им помогне. Преди да започне битката, той изпил три езера „сома” (божествения еликсир) и изял триста бивола. Вятърът управлавал колесницата му, а останалите богове се съгласили да му помогнат, но при първия рев на дракона, избягали.

Индра 2Бойният дух на Индра бил поддържан от химните, които пеели жреците и от жертвите, принасяни от обикновените хора. След тежка битка, Индра убил Вритра и освободил водата, спасявайки всички от сушата.

Тясно свързани с Индра са пет митични персонажа, символизиращи различните прояви на бурята: Трита Аптия – някога заемали високо положение в йерархията на боговете, но след това били изместени от Индра; Апам Напат – небесният огън, който живеел в буреносните облаци; Матаришван – мълнията. Него, както и Апам Напат ги отъждествяват с бога на огъня – Агни. Призовават го на брачните церемонии, за да съедини сърцата на младоженците и да възпламени искрата на новия живот; Аджа Екапад – понякога е видим като лъч, пробиващ буреносните облаци; Ахи Будхния – добър дракон, който обитава небесните и земните води.

Хор

Хор 1Гръцкото име на египетския бог Хор е Хорус и означава „Този, който е горе” или „Този, който е далече.” Божеството има глава на сокол и носи двойната корона на Египет и ореол от слънчевия диск. Произходът на бог Хор е също толкова неясен, колкото е объркваща свързаната с него митологична традиция. В цял Египет има голям брой светилища на Хор, които често носели различни наименования. Изглежда първоначално е съществувал Хор (на египетски Хару), чийто символ е соколът (наричан бик). Този Хор бил господар на небето, а неговото владичество се потвърждава от текстове от Старото царство, които отъждествяват Хор с големия бог, същинското небесно божество. Въпросът е само, дали Хор бил символизиран от сокола, защото първоначално той е бил небесен бог, или защото първоначално е бил сокол и естеството на тази летяща високо в небето птица го е превърнала в господар на небето.

Хор 2По времето на Хелиополския синкретизъм Хор е отъждествен с Ра в образа на Ра-Харахти (Хор от хоризонта), който се явил още в тиниската епоха в образа на човек с глава на сокол. Този Хор изглежда е Хор от Летополис (Втори ном от Делтата), с прозвището Хор Хенти Ирти – Хор с двете очи, който ръководи – като двете очи са Слънцето и Луната. Освен този небесен Хор, в мита за който някои египтолози привидяха историческо събитие, въз основа на което се е развил легендарен епос. В Бехедет (съвременен Даманхур в 17 ном от Делтата) откриваме един Хор с прозвището Стари или Велики (Хароерис), който бил смесван с един друг Хор от Шемнис, близо до Буто, наречен Младия или Детето (Харпократ). Този Хор, за когото решили, че е син на Изида и Озирис, изиграл решаваща роля в прочутата битка между Сет и Озирис.

Текстове от Пирамидите представят най-старата версия на легендата за този бог. Изида, въплътена в образа на лешояд, кацнала върху тялото на мъртвия Озирис и заченала Хор, когото родила и отгледала, за да отмъсти за баща си. Когато пораснал, Хор предизвикал Сет в битка. В нея Сет му извадил окото, но Хор си го взел, победил Сет и го кастрирал. Накрая съветът на боговете възкачил Хор на трона на неговия баща Озирис, а Сет бил осъден вечно да носи Озирис.

Към легендата Плутарх добавя елементи, които несъмнено отвеждат много назад във времето – той представя Хор като син на Озирис, роден след смъртта му, когото Изида отгледала в тръстиките и мочурищата в Шемнис, за да го скрие от преследващия го Сет. Когато станал мъж, той напуснал Шемнис и отишъл в Буто да получи короната на Долен Египет, откъдето тръгнал на война срещу последователите на Сет, заедно със своите поддръжници Шемсу Хор (Служители на Хор).

Според един документ от късната епоха (Шабана) Тот или Геб бил съдник на спора и разделил Египет между враждуващите. Геб размислил и накрая отдал цял Египет на Хор. Тези битки между привържениците на Хор и тези на Сет са изобразени върху вътрешните стени на галерията, която огражда наоса в Едфу. Там се виждат Шемсу Хор върху платноходки, въоръжени с харпуни, откъдето удрят последователите на Сет, изобразени като хипопотами.

Хор 3Други текстове излагат крайния двубой между Сет и Хор. Последният е с извадено око от противника си, но успял да си го вземе и повалил Сет. Най-вероятно този двубой се е състоял в пустинята Кер-Аха, т.е. на изток от днешен Кайро.

Според някои автори Хор от Бехедет (Големият Хор), който впоследствие се превръща в бог-воин, вероятно е основателят на царството в Делтата, дотогава владение на последователите на Сет от Юга. Впоследствие Младият Хор повел бунта срещу господството на последователите на Сет. Изглежда така Хор успява да обедини Египет и да наложи култа към Озирис над цялата долина на Нил. Когато Египет отново се разделя на две земи в края на додинастическата епоха, Хор остава божество на държавата в Горен Египет, в Нехен (Хиераконполис). В Горен Египет имало и друго светилище на Хор – храмът в Едфу, в който е съхранен споменът за битката на привържениците на Хор срещу Апопис, т.е. срещу Сет. Един от Текстове на Пирамидите, отнасящ се за тази война, може да хвърли нова светлина върху едно стъписващо злодеяние, каквото е човекоядството, за което според Ювенал са виновни жителите на Дендера, т.е. последователите на Хор:

„(Хор) залови последователите на Сет, счупи главите им, отряза краката им, изтръгна вътрешностите им, извади сърцето и изпи кръвта им”, се казва там.

Хор 4Това изглежда е ехо от племенните борби в додинастически Египет, където, подобно на някои примитивни народи, пиели кръвта на враговете си и дори изяждали суровото им месо, за да придобият жизнената им енергия.

Хор е смятан за първият фараон. Фараонът на Египет е негово въплъщение и именно тази божествена същност дава законното основание за владичеството. Според един папирус от Рамезеума, епосът на Хор вероятно е бил представян и като театрална пиеса или по-скоро като средновековна мистерия в различни храмове по време на някои празници, и най-вече на зимния празник в Едфу, с който била чествана победата на Хор над Сет и привържениците му.

Хор е баща на четири божества, свързани с канопите от египетските погребални вярвания: Имсет (Амсет) (човек), Хапи (маймуна), Дуамутеф (чакал), и Кебехсенуф (сокол).

Създаването на света според скандинавската митология

Скандинавска митология 1Според Скандинавската митология в началото не е имало буквално нищо. Нищо, освен една огромна бездна, наречена Гинунгагап, а на север и на юг от нея – съответно царството на мъглите, Нифелхейм и царството на огъня, Муспелхейм. Изведнъж от царството на мраза и мъглите се появил изворът Гергелмир, който пълнел всички морета. От него бликнали дванадесет могъщи и големи реки, които стремглаво се понесли на юг към Муспелхейм. Разбира се, Нифелхейм сковавал водите на извора, но той бил толкова могъщ, че никога не пресъхнал или замръзнал. За сметка на това ледовете се понесли още по-бързо към царството на огъня. Накрая, ледът достигнал толкова близо, че започнал да се топи.

Когато искрите и пламъците от огненото царство се смесили с леда, на място, наречено Гинунгагап или Хаос, Празнота, те му вдъхнали живот и от него се появила исполинската фигура на първото живо същество – великана Аургелмир, познат и като Имир. От лявата ръка на Имир се появили момче и момиче, а от краката му се родил шестоглавият великан Трудгелмир, предшественик на хримтурсите, рода на великаните или тролите, коварни и жестоки като пламъка и леда, които създали техния прародител. Заедно с великаните, от топящия се лед се появила и гигантската крава Аудумла. Четири реки от мляко потекли от вимето й, давайки храна на Имир и децата му. Понеже все още нямало пасища, Аудумла се хранела, облизвайки солените ледени грамади. Една от тези грамади постепенно се стопила и от нея се появил могъщият великан Бури, чийто син, Бор, взел великанката Беслу за жена. Тя родила трима синове-богове – Один, Вили и Ве.

Скандинавска митология 2Но на новородените богове от расата Аезир, или наречени ази, не се понравил света, в който трябвало да живеят, а и не искали да понасят тираничното господството на жестокия Имир. Те въстанали срещу него и след дълга и тежка битка го убили. Рукналата от него кръв удавила кравата Аумдула и всички други великани, без един. Само внукът на Имир – великанът Бергелмир успял да построи лодка, с която се спасил заедно с жена си.

Сега вече никой не пречел на боговете да уредят света според своето желание. От тялото на Имир те създали земята – кръгла и плоска. Нарекли я Митгард, или Средната земя. Разположили я всред огромното море, образувано от кръвта на великана. С черепа на Имир създали небосвода, с костите му – планините, а от косите – дърветата. От зъбите му направили скалите, а от мозъка – облаците. От искрите на Муспелхейм създали звездите. Живата искрица нарекли Сол, а мъртвобледата сгруя оформила Мани. Сол бил олицитворение на огъня и топлината, а Мани контролирал течението на водите и въобще движението.

Скандинавска митология 3Първата зеленина, която поникнала било вечно зелено и огромно ясеново дърво, което по-късно било наречено Игдразил. То е първото растение и клоните и корените му проникнали и докоснали всичките девет свята, а корените му лежали в три страни – Нифелхейм, Йотунхейм и Митгард. Измежду тях бликали чудесни извори. Първият – Гергелмир в Нифелхейм, вторият в Йотунхейм. Това бил изворът на мъдростта. Страшният, сляп великан Мимир, най-могъщият от всички великани, охранявал водите му и не позволявал никому да пие от него. Третият извор – Урдр, се намирал в Митгард. Той бил толкова прозрачен и чист, че който се потопял в него, ставал бял като сняг. Във водите му може да се види във вид на отражение всичко, което се е случило в миналото, а пиейки от него се придобивало познание за причините, довели до настоящето. До този извор било обиталището на норните. Там те разплитали нишките на съдбите на всяко човешко същество от първия ден.

След като сътворили света, Один и братята му решили да го населят. Отишли на брега на морето и видяли две дървета – ясен и бряст. Один им вдъхнал дух и съзнание, Вили им дал ум и чувства, а Ве – сетива и реч. Те се превърнали в първия мъж – Аск и първата жена, Ембла. Заселили се в Митгард, и били праотците на всички хора. Друга легенда гласи, че Аск и Ембла се спасили под кората на Игдразил. При изграждането на новия живот, боговете и хората се ръководели от „Златните таблици”, които някога принадлежали на Один. Така новият свят щял да израстне по-миролюбив и освободен от старите демони.

Синовете на Бор поразмислили какво да правят с оцелелите великани и решили, че трябва да има някаква гаранция срещу това те отново да завладеят всички светове. Отвъд морето, на север от Митгард, те създали страната Йотунхейм и я дали във владение на спасилия се великан Бергелмир и неговите потомци – ледените великани.

Скандинавска митология 4Децата на Бергелмир, живели в Йотунхейм, а един от синовете му, на име Нарви имал дъщеря на име Нот, или нощ. Тя имала трима съпрузи, от които били нейните деца. От великана Наглфари се родил синът й Ауд. Със следващия си съпруг – Анар имали дъщеря Йорт, земя, надарена с плодородие, а с последния – Делинг създали син – Дагр, носител на дневната светлина. Один помолил Нот и сина й Дагр да се качат на две великолепни колесници, движещи се по пътя на Сол, така че да носят със себе си нощтта и деня на хората. Конят на Нот се наричал Хримфакси и неговата грива носела тъмнината, докато конят на Дагр – Скинфакси осветявал с блестящата си грива небето и земята. Сол също имал два коня – Арвак и Алсвидр, гривите им излъчвали светлина, а самия Сол – топлина.

След време боговете станали повече, а на най-стария от тях – Один, му се родили много деца, които създали своя собствена страна. Нарекли я Асгард. Била високо над облаците, толкова високо, че нито един смъртен не можел да я види. Тогава поставили мост от трептящ лед в небесата, който светел с цветовете на дъгата и свързвал света на Средната земя с Небесния свят – този мост бил наречен Бифрост. Лошо се пишело на онзи, който дръзнел да се изкачи по него. Червената ивица на моста-дъга бил вечният, никога неугасващ пламък. Той бил безвреден за боговете, но изгарял всеки смъртен, който се докоснел до него.

Царете-богове

AncientEgyptMapВ Египет отначало царувал владетелят на всемира, баща на боговете, Ра. Когато се уморил да властва над земята, тронът му бил зает от сина му Шу. Шу бил добър и справедлив цар, на неговите заповеди се подчинявали небето и земята, силите на долния свят, вятърът, океанът, планините и реките. Както се научил от баща си, издавал закони и наредби за смъртните.

Появилите се в началото от царуването на Шу синове на злото страшилище, на змията Апофис, врагове на боговете и хората, унищожили по пътя си всичко, превърнали градовете в развалини, изтребили хората. Шу укрепил стените на градовете, съюзил се с източните царе и разбил армията на Апофис. След това на египетската земя настъпил мир, името на Шу било почитано като на бог, никой не посмял вече да вдигне оръжие срещу него.

Един ден обаче Шу се разболял и в пищните палати настанала суматоха, тъй като по земята на двете империи се криели още много злосторници. Богът Геб сметнал, че е време да се вдигне срещу властта на Шу. Нахлул в царския дворец и започнал да обсажда с любовни предложения собствената си майка Тефнут. На пладне, докато боговете съпровождали Ра в неговия небесен път, Геб принудил майка си да приеме неговата любов.

Geb,_Nut,_ShuТогава над палата се спуснал мрак и избухнала ужасна буря, която вилняла непрекъснато седем дни и седем нощи. Нито хората, нито боговете можели да се видят един друг. Когато най-сетне се прояснило и небето утихнало, придворните намерили Геб на трона на неговия баща. Уплашени, те се явили пред трона на новия владетел, покорно коленичили пред него и зацелували краката му. След това Геб царувал 75 години, през което време баща му Шу останал на небето, за да не го сполети отмъщението на сина му.

Веднъж цар Геб тръгнал на път, за да обходи своите провинции. В храма на един северен град той се заинтересувал за съдбата на жителите. Народът с твърде голяма благодарност си спомнили за властването на Шу. Той бил укрепил техния град, победил синовете на Апофис, а победените – в образ на змии – нагодил върху своята корона. Геб със завист слушал похвалите за баща си и казал:

– И аз искам да украся короната си с такава змия.

geb-nut-shu-BudgeЗавели владетеля в храма на змиите. В един сандък там пазели една от змиите Апофис. Геб веднага посегнал към нея, но змията се надигнала и изпуснала от гърлото си огромен пламък. Свитата на Геб била умъртвена, а самият цар получил страшни рани и едва се избавил. По съвета на главните сановници Геб накарал да донесат от храма на Ра главната змия, закрепил я на короната си и я държал там, докато напълно оздравели раните му.

След това свикал на събрание подвластните си богове и поискал от тях съвет как да подобри управлението си. Придворните учени извадили светите книги, прочели написаното в тях за баща му и предложили да следва примера на владетеля Шу. Геб послушал съвета, осигурил реда в провинциите на Долен и Горен Египет, укрепил градовете, построил храмове и започнал да напоява земите с водите на регулирания Нил. Това било времето на царете-богове, на отколешния златен век.

Кецалкоатъл

КецалкоатълВ началото човеците били пръснати из всемира, били прах, носещ се, където вятърът бил нищо, където водата била нищо, където нищо не било земя, където разпръснатият човек бил нищо, където нищо било нищо. Кецалкоатъл ги събрал, дал им форма, направил ги. От звездите създал очите им; от мълчанието на съществото си извлякъл ума им и го вдъхнал в ухото им; от слънцето изтръгнал една идеа и създал храна, за да преживяват, която се наричала царевица и била огледало на слънцето, и имала цвят, който давал живот на кръвта и на бузите.

Кецалкоатъл освен това е бил мъдър мъж, жрец, върховен управник на Толян. По време на управлението му градът винаги бил изпълнен с величие: нефрити, корали и тюркоази красели света; жълти и бели метали, скъпи метали; охлюви, братя на слуха, спирали на шума, съдове на песента; пера от кецал (птица, обитаваща топлите райони на Централна и Северна Америка), червени и жълти пера, изпъстряли това величие. Имало всякакви видове какао, всякакви видове памук с всякакви цветове – във всичките си творения Кецалкоатъл бил голям майстор и извор на изобилие.

Той постоянно търсел себе си, но в един момент престанал и се поддал на изкушенията, съгрешил и после избягал. Бил измамен от магьосник, който променил съдбата му. Това бил Тескатлипока, магъосник и негов брат, сянка на светлината му, който сложил пред очите му лъжливо черно огледало и когато Кецалкоатъл се огледал в него, видял лика си разкривен, с хлътнали очи и големи сенки под тях, видял маската на подправените си черти, видял тъмната си страна, изплашил се от образа си и сетил страх от лицето си. Веднага след това бил поканен да пие пулке (гъста и силна алкохолна напитка), напитка, която го опиянила и помътила разсъдъка му. Както бил пиян, поискал да доведат сестра му Кецалпетатъл и заедно с нея пил още повече. Напълно опиянени, братът и сестрата били завладени от желанието и тогава легнали един до друг. По съмнало, идвайки на себе си, Кецалкоатъл се разплакал, после поел на изток и се качил на сал, направен от змии. Отишъл в черно – червената земя на Толян, за да намери отново себе си и след това да се изпепели.

Когато Кецалкоатъл се самозапалил, от сърцето му изскочила синя искра. Сърцето му, цялото му същество, се отделило от огъня, излетяло в небесните висини и се превърнало в Утринната звезда.

Адапа-владетелят на Ериду

Адапа 1Ериду, шумерски град на брега на Персийския залив, е едно от най-древните месопотамски селища. Оттук шумерите се разпръснали, за да завладеят и други области от Междуречието. Блестящата слава и името на града се запазили за дълго време. Митът за Адапа служи като доказателство за тази слава. Той разказва как в древни времена градът е получил от боговете блясък и власт. На небето Адапа се опълчил срещу главния бог Ану и изпълнил съвета на Еа, бога на своя град, като отказал да приеме от ръката на Ану храната, която давала вечен живот.

Владетелят на Ериду, Адапа, един ден отишъл да лови риба в морето. Ладията му стремително порела вълните, когато изведнъж излязъл силен южен вятър.

Вятърът яростно дърпал платната, после преобърнал кораба и рибарите изпонападали в зарибената вода. Адапа се покатерил на един отломък и се провикнал гневно:

– Пази се, зли южни ветре! Като те хвана, ще пречупя крилете ти!

Без да обръща внимание на заплахата, смеейки се, вятърът играел около Адапа, който с внезапно движение го сграбчил и му пречупил крилете.

Минавали дните, вятърът не набръчквал вече огледално гладката повърхност на морската вода, вихърът не издигал нависоко яростните вълни. Когато на седмия ден от затишието господарят на небето Ану все още напразно очаквал вятъра, най-сетне се обърнал към своя пълководец Илабрат и му казал:

– Защо ли е забравил задължението си южният вятър? Ето вече седми ден откакто не е разлюшквал дърветата край брега.

– Чуй, господарю на небето, защо е утихнал южният вятър: в гнева си Адапа е пречупил крилете на вятъра. Затова той не лети вече над обширното море.

– Повикай при мене виновника! – извикал Ану.

Когато Еа научил, че Адапа трябва да се представи пред небесния господар, той го повикал при себе си и казал на своя любимец:

– Облечи траурни дрехи, така се представи на бога Ану, на сина на Ансар и Кисар. Когато прекрачиш портата на рая, ще срещнеш двамата пазачи на небесните врати, боговете Тамуз и Гизида. Поздрави ги с подобаваща почит и ако те запитат защо си в траур, отговори: „Двама велики богове са изчезнали от земята. Заради тях съм в траур, заради тях е в траур и земята.” За тия твои думи двете божества ще те обикнат и с благосклонност ще си спомнят за тебе пред Ану. Когато се представиш пред господаря на небето, пази се! Ако те покани с храна и питие, не ги приемай! Храната е храна на смъртта, питието – питие на смъртта! Но ако постави пред тебе елей и чудни дрехи, поръси се със свещенния елей и се наметни с украсеното наметало. Върви, сине, и нека щастието те съпровожда!

Адапа се простил с Еа и тръгнал към небето. И всичко се случило така, както бил казал Еа: при небесната порта стояли двете божества Тамуз и Гизида. Спрели господаря на Ериду и му рекли:

– Какво търсиш по тези места, заради кого си в траур?

– От нашата земя са изчезнали две божества, Тамуз и Гизида, тях оплаквам, тях търся, заради тях нося тъмния цвят на мъката.

Боговете добросърдечно слушали отговора на Адапа и много обикнали младежа. Завели го пред небесния господар и Адапа с дълбок поклон поздравил бога, който седял на своя златен трон.

– Отговаряй, Адапа! – креснал му Ану. – Защо си пречупил крилете на южния вятър?

– Господарю! Бях на морето с рибари и южният вятър преобърна кораба ми. Аз пък го сграбих и му пречупих крилете. Така беше.

Тогава Тамуз и Гизида пристъпили пред трона на Ану:

– Слава на тебе, Ану! Адапа наистина е прегрешил, но се е разкаял. Забрави, господи, обидата, нанесена на твоя слуга, вятъра.

Погледът на Ану се смекчил и той рекъл благосклонно:

– Еа ти е показал вътрешността на небето и земята. Той те е сътворил силен, мъдър и могъщ вероятно според твоите заслуги.

Адапа и АнуСлед това Ану се обърнал към своите слуги и променяйки предишния си план, заповядал да донесат храната на живота и питието на живота.

Слугите поставили пред Адапа храната и питието, но той, без да знае какво върши, отблъснал от себе си потира и блюдото, без да вкуси от тях. Мислел, че го канят с храната на смъртта и питието на смъртта.

– Как, Адапа?! – извикал Ану. – Защо отказваш да вземеш от моята храна и моето питие?

– Следвам заповедта на Еа, господи! Той ми е забранил да взема от храната и от питието.

Тогава за обезщетение Ану подарил на Адапа скъпоценно наметало и ароматично масло.

Младият владетел намазал с маслото челото си и наметнал върху себе си скъпоценното наметало. Господарят на небето го изпратил със следните думи:

– Ти не вкуси от храната и питието на вечния живот. Вместо него ще ти подаря земна слава. Прощавам ти твоето провинение, върни се в своя град и извести на хората, че светият град Ериду ще бъде прославен и свободен. А ти като награда за своята смелост ще придобиеш уважението на смъртните.

Previous Older Entries