Таунг Калат

Taung KalatСред равнините на централна Бирма (Мянмар), магически се издига изгасналия вулкан Монт Попа. Цилиндричното формирование е на 736 м. надморска височина, а на върха му е кацнал будисткия манастир Таунг Калат. Множество поклонници се стичат към върха, за да им се поклонят в дните на пълнолуние, когато се честват празниците Nayon (май/юни) и Nadaw (ноември/декември). Преди манастирът да стане будистки, в тяхна чест местните жители принасяли в жертва животни, което днес е забранено от властите на страната.
За да стигнат до молитвените зали, вярващите трябва да събуят обувките си и боси да изкачат 777 стъпала до върха – малка жертва за постигане на душевен мир и пречистване.
Монт Попа – цвете на санкритски – се издига на 1518 м. надморска височина. Последната му вулканична активност е била през 442 години пр.н.е. и има много малка опасност островърхия, златен храм да бъде изстрелян към седмото небе от ново изригване.
Това е място, където будизмът мирно съжителства с традиционната вяра в духове – натове. Според местната легенда натовете обитават свещената планина Попа и манастирът Таунг Калат е техен дом, затова в основата му са издигнати статуи на 37 ната.
Манастирът е построен в сърцето на Бирма и от върха се разкрива неповторима панорамна гледка към четирите посоки на света. Таунг Калат не е просто религиозно място, то е и изключително красиво произведение на изкуството.

Връх Стовци

Връх СтовциВърхът  се намира в северното подножие на Широка планина (дял от Западна Стара планина) и е уникална природна забележителност. Намира се на 866 м. надморска височина западно от село Смоляновци.

За самия връх съществува стара легенда. Някога там имало воденица, наричана „Хайдушката“. Имало и кладенец, който позволявал отглеждане на животни. Коне, кози и стадо от 100 овце населявали красивата местност. Всяка сутрин един овчар огласял тишината с меден кавал. Другар му бил черен овен с вити рога. Една сутрин, щом чул кавала, овенът се затичал към пастира. От радост така се засилил, че съборил човека в пропастта, и той полетял след него. Последвали ги и стоте овце. Оттогава местността е кръстена Сто овци, а през годините за благозвучие започнали да я наричат Стовци.

Това е легенда, но истина е, че още римляните са оценили стратегическото място на върха и си построили на него наблюдателен пост. До ден днешен има останки от крепостни стени. По-късно на това място е имало раннохристиянски манастир, от който също има останки. Местните хора още помнят, че се е наричал „Йоан Предтеча“. През 1850 година в манастира било открито килийно училище. Кога е разрушен до основи, историята не казва. Но жителите на Смоляновци всяка година посещават мястото в деня на Кръстителя.

 

Дяволският връх

Дяволският връх е част от планинския пейзаж в Кейптаун, ЮАР. Той се извисява на 1000 м. височина и е по-нисък от Тейбъл Маунтин, чиято височина е 1087 м.

Старото наименование на Дяволският връх било Уинд-бърг (Wind-berg) или Чарлз Маунтин (Charles Mountain). Сегашното си наименование е получил през 19 век при превод от датски- „Duiwels Kop” и се предполага, че произлиза от местна легенда за холандец на име Ян ван Хънкс. Той живеел в подножието на планината и всеки път, когато искал да пуши лула, жена му го гонела навън. Един ден, докато пушел в мрака, той срещнал загадъчен непознат, който също пушел. Започнали да се състезават, кой ще изпуши повече. В крайна сметка се оказало, че странникът бил Дяволът и Ван Хънкс бил спечелил. Пушекът, който се получил от това състезание, покрил върха и може да се види и до ден-днешен.

Предполага се, че името на върха е изменено от Duifespiek ( Върхът на Гълъба) на сегашното Duiwelspiek (Дяволският връх), тъй като на датски думите за гълъб и дявол звучат по един и същ начин.

Тенерифе

Тенерифе е най-големият по площ остров от архипелага на Канарските острови, а също и най-населеният остров в Испания. На територията на остров Тенерифе се намира и най-високият връх в цялата страна – връх Тейде(3 718 м.).  Според легендата на коренните жители на върха живее бога, родител на седемте острова. Сянката, която той хвърля е 200 километра навътре в океана. При ясно време от върха на кратера на Тейде, може да се видят всичките острови от групата. Площта на острова е 2034 кв.км. Към администрацията на Тенерифе, спадат островите, Ел Йеро, Ла Палма и Ла Гомера. Именно тук се намира парламента на автономията Канарски острови.

Легендите са част от фолклора на Тенерифе, но два мита за острова и архипелага към който той принадлежи, са занимавали учени и историци през вековете. Те продължават да очароват света и до днес. Първата легенда твърди, че Канарските острови са всъщност планинските върхове на изгубения континент Атлантида над който е властвал самият Посейдон. От друга страна Според класически писания, датирани векове преди Христа, на архипелага от който Тенерифе е част, се е намирала градината на Хесперидите. В нея растяло ябълково дърво, което давало златни плодове.

Първият народ населявал Тенерифе и Канарските острови били Гуанчите. Те вероятно произхождали от Берберската култура и се занимавали главно със земеделие и животновъдство и живеели в пещери. Интересното при първите жители на Тенерифе е, че те не познавали мореплаването.

В началото на XV в. започнали набезите на европейците. Испанците завладели острова през 1496 г. През XVIII в. англичаните направили няколко неуспешни опита да завземат Тенерифе, последният от които на Адмирал Хорацио Нелсон.

Легенда за връх Мургаш

Мургаш е най-високият връх в Западна Стара планина. Неговата височина е 1687 метра надморска височина. Изграден е от палеозойски скали и има куполовидна форма със стръмни склонове. От подножието му извират реките Елешница и Батулийска река.

Легендата за връх Мургаш гласи, че преди много векове живяла много красива мома, толкова красива, че била за чудо и приказ. За нейната хубост и работливост се пеели песни и славата й се носела надлъж и на шир. Идвали момци от близки и далечни села, пращали сватове да я искат, но тя все ги връщала, все не ги харесвала, не ги намирала достойни за нейната хубост и трудолюбие. Минали години, омръзнали годежарите на девойката. Често отказвала да приеме в дома си сватове. Ала те от дума не разбирали, все се надявали, че с настояване и търпение ще склонят девойката, ще разтопят студеното й сърце. Почудила се девойката как да ги надхитри и да се спаси от честите годежари. Изведнъж й хрумнала една хитрина и казала:

– Ще се омъжа за оня момък, който ме натовари на гърба си и ме изнесе на най-високия връх на планината!

Повечето се стъписали от това желание и се отказали, но други, по-смели момци се решили да опитат. Ала всички падали от умора още по средата към върха.

Минало време и един ден в селото пристигнал смел и юначен момък. Казвал се Мургаш. Отишъл при девойката, за която се носели приказки, за ненагледната й хубост и се пеели песни за нейната доброта и работливост.
Когато я зърнал, се замаяла главата му, затуптяло юнашкото му сърце. И без много да му мисли, метнал девойката на гърба си и като хала потеглил нагоре из стръмното – не усещал ни тежест, ни умора. Неговата любов и сила го водили напред към високия и труднопроходим връх. Успял да се изкачи със скъпия товар на върха, но стигнал до целта си, той се строполил мъртъв на тревата. Погребали го на най-красивия връх в Стара планина, където той намерил смъртта си и поднесли своята почит, като кръстили върха на негово име.

Връх Петрахиля

Връх Петрахиля е символ на град Тетевен. Висок е 1 179 м. Каменният му лоб, с височина около 130 м, пръв посреща слънчевите лъчи. От тук произлиза и името на върха (от гръцки “петрос” – камък и “хелиос” – слънце) – Слънчев камък. Върху скалата при подходящо осветление се виждат знаци със значителни размери. Едни ги виждат като букви, а други като хурка с вретено.

За Петрахиля се носят някои легенди. Според една от тях, левент Димо е задирял красивата мома Цвята. Свирил и той с кавала, а тя слушала в захлас. За срещите си с него се обличала с най-хубавата премяна. За да го изпита колко е юначен се съгласила да му пристане, ако забие хурката й в скалата на Петрахиля. Речено – сторено. Той се изкачил на върха. Спуснал се с въже от павет и забил хурката. Но въжето се скъсало и той паднал от шеметна височина. А хурката останала да напомня за облога на двамата влюбени. И затова нощем, когато вятърът запее над Петрахиля, той пее за погиналия левент Димо.