Денят на Свети Давид

St. David's day1Денят на Свети Давид се празнува на 1 март, в чест на покровителя на Уелс Dewi Sant. Той бил келтски монах, игумен и епископ, живял през шести век и разпространил християнството там. Най-известната история за Свети Давид разказва как проповядвал пред огромна тълпа, а изведнъж земята се разтресла и издигнала под краката му. Оказало се, че светецът стоял на върха на висока скала, като по този начин всеки човек имал по-голям шанс да чуе думите му. Отпразнуването на деня се ознаменува като хората носят навсякъде нарциси и праз. Двете растения традиционно са считани за национални емблеми. Съществуват st_davids_day3много пояснения как празът бил присвоен за национална емблема на Уелс. Едно от тях е че в навечерието на битката със саксонците, Свети Давид посъветвал всички хора в страната да носят праз на техните шапки, за да могат да различават приятелите си от враговете. Шекспир също споменава в пиесата „Хенри V”, че уелските стрелци носели праз в битката при Аженкур през 1415 година.
St. David's day2На празника някои деца в Уелс са облечени в национални костюми, които са съставени от висока черна шапка, яка и дълга рокля. Националното знаме на Уелс изобразява летящ огнено червен дракон на зелено-бял фон и в деня на Свети Давид се среща навсякъде, където отидете.

Advertisements

Потомците на Дракона

ДраконНазванието „Потомци на дракона” идва от легенди в древен Китай. Според легендата, преди императора Хуанди, тотемът на китайците бил мечка. За да успокои подчинените племена, императорът Хуанди решил драконът да бъде тотем вместо мечката. Главата на Дракона приличала на мечката, а тялото – на змия, която била друг тотем на тогавашните племена. Може да се каже, че тотемът Дракон е съчетание на тотемите на различните племена.

От император Хуанди, тотемът Дракон започнал да се използува като орнамент в различни битови предмети и се превърнал в йероглиф. На черупките на костенурки и на порцелан, открити в исторически находища, има йероглифа Дракон.

Постепенно Драконът се превърнал в символ на китайската нация. В Китай се разпространяват безброй легенди за Дракона, например императорът Яен бил роден от съюза на Небесия Дракон и земната жена Дън, император Хуанди бил роден от съюза на Голямата мечка и жена Фубао, а император Яо – от съюза на Червения Дракон и Чинду. Щом предшествениците на китайската нация са деца на Небесен Дракон, логично е китайците да са потомци на Дракона.

Сусаноо и Аматерасу

Имало едно време един брат и една сестра на име Сусаноо и Аматерасу, създадени от Изанаги – богът на морето.

Докато братята на Сусаноо покорно държали позициите си във Високата равнина на Рая, той създавал неприятности на земята. Пренебрегнал работата си поради причината, че много от растенията на земята загивали. Изанаги попитал Сусаноо защо е тъжен, а той ясно заявил, че не харесвал земята, и вместо това искал да бъде в Йоми (Подземното царство на мъртвите) с неговата Изанами (Богинята на сътворението и смъртта). Изанаги се разгневил и наказал Сусаноо.

Преди Сусаноо да слезе в Йоми, той решил, че трябва да се върне в Рая да се сбогува със сестра си. И започнал своето пътуване, въпреки че неговото издигане предизвикало голям земетръс на земята. Чувайки това, Аматерасу се уплашила, че приближаването на Сусаноо е злонамерено. Аматерасу се подготвила за битка, и изчакала Сусаноо да се доближи.

Когато Сусаноо се появил, се опитал да обясни на Аматерасу, че е дошъл единствено да и каже сбогом. Тя искала доказателство и решила да направи състезание за създаване на поколение. Този който създаде раждане на мъж с червена кръв, ще покаже кой е праведния брат. Аматерасу взела меча му и му дала броеница в замяна. И двата предмета били измити и приготвени за състезанието. Аматерасу започнала първа, захапвайки сабята създала три божества от дъха си. Тогава Сусаноо сложил броеницата в устата си и създал пет божества от нея.

Сусаноо бил победителят, но въпреки божествата, които създала, Аматерасу била праведната сестра. Сусаноо се разярил и атакувал с хаос цялата земя и целия рай. Накрая, Аматерасу избягала и се затворила в пещера. Отсъствието на слънцето, било много тежко, и изисквало връщането на Аматерасу, давайки на Сусаноо строга присъда. Неговата броеница била скъсана, неговите нокти – на краката и ръцете, били изтръгнати, и бил подложен на няколко смущаващи ритуала. Накрая, боговете го изгонили от Рая е го изпратили в подземното царство на Йоми.

По-късно, когато Сусаноо се среща и убива драконът Ямата но Орочи (Осем разчленената змия), той открива таен меч, който бил скрит в опашката на чудовището. Подарил този меч, мечът Ама но Мура кама но Цуруги (Мечът на събиращите се облаци на Рая) или Кусанаги но Цуруги (Треворежещият меч) на Аматерасу.Според легендите тя го дала на нейния наследник Ниниги заедно с огледалото Ята но Кагами и скъпоценния камък Ясакани но Магатама. Този меч, огледало и скъпоценен камък са станали трите Свещени имперски съкровища на Япония.

Заливът Ха Лонг

Заливът Халонг (Ха Лонг) е чудо на природата и едно от най-популярните туристически места във Виетнам. В продължение на 120 километровата брегова линия на залива са пръснати около три хиляди острови, островчета и самотни скали. Освен това има и коралови рифове, мангрови горички, малки пресноводни езера, блатни гори и, разбира се, пясъчни плажове.

Самото име на залива Халонг примамва към пътешествие. То може да се преведе като „Залива на спускащия се дракон“ или „Там, където драконът слязъл до морето“. На виетнамски звучи като Вин Ха Лонг.

Съгласно легендата, когато местните жители се сражавали с китайските окупатори, боговете изпратили семейство дракони да защитят земите им. Драконите започнали да плюят скъпоценни камъни, които се превърнали в острови и островчета, формирайки защитна стена. Благодарение на нея хората отстояли земята си, а после създали държава с името Виетнам.

Обаче след това и драконите решили да се установят там. Мястото, където майката-дракон, спускайки се към морето, разбила крайбрежието на хиляди парченца, започнали да наричат Ха Лонг, а мястото, където се спуснали нейните деца – Бей Ту Лонг. Местните жители до ден днешен вярват, че в залива живее дракон.

Като едно от най-красивите места на земята, заливътХалонг е включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. Наричан и осмо чудо на света, той заема площ 1 553 кв. км, а по-голямата част от островите му са необитаеми и почти не са били докосвани от въздействието на хората. Постоянни жители има само на островите Туан Чау и Кат Ба.

На някои от островите има рибарски селца. В морето тук живеят над 200 вида риби и 450 вида мекотели. Имената на много от островите са интерпретация на формата им. Например: Voi (слон), Ga Choi (боен петел), Mai Nha (покрив). Но само 989 от островите имат имена.

Халонг има и друга забележителност: пещерите. Те са три типа: формирани под нивото на подпочвените води, създадени от скали, и пещери, образувани от морето. Най-голямата пещера в залива е Ханг Дау Го или Пещерата на дървените колове. Името си тази пещера получила, благодарение на един исторически факт – през 1228 г. генерал Тран Хун Дао съхранявал тук дървени колове за защита от нашествениците. А в края на 19 век френски туристи я нарекли Пещерата на чудесата. Тя се състои от три големи зали с многобройни сталактити и сталагмити. И с графити, оставени от онези френски туристи от 19 век. Заради всичко това, в тази пещера човек може да се почувства като в приказка.

В залива Халонг не по-малко интересни са и пещерите Бонау и Хангхан.

Друга особеност на залива Халонг е и изобилието от езера на самите острови. Само на остров Дао Бе има шест такива изолирани езера и всичките са в карстови дупки.

В Халонг има 14 ендемични флорални вида и 60 ендемични животински вида.

Според научни исторически изследвания тук преди десетки хиляди години са живели и праисторически хора: древната култура Soi Nhụ е живяла около 18 хил.-7 хил.години пр.н.е., културата Cái Bèo 7-5 хил. години пр.н.е. и културата  Hạ Long преди 5-3500 г. пр.н.е. В някои от пещерите са открити много артефакти и от историята на Виетнам. А видният виетнамски конфуциански учен, поет и политик Нхуен Трай преди 500 г. нарекъл Халонг в един свой стих „едно скално чудо в небето“.

Климатът в залива е тропически, влажен, с два сезона – горещо и влажно лято, и суха и студена зима. Някои от островите всъщност са кухи, с огромни пещери, покрити с плътна джунгла отгоре, и изглеждат много зрелищно, стърчащи от океана.

Населението край Халонг е около 1600 души, живеещи в четири рибарски комуни. Живеят в плаващи къщички и се издържат чрез риболов и отглеждане на местни растителни и животински морски видове.

През 1962 г. Министерството на културата, спорта и туризма на Виетнам определя залива Ха  Лонг за Национален природен паметник, а по-късно е вписан и в книгата за световно наследство на ЮНЕСКО за пръв път през 1994 г., а при актуализиране на списъка през 2000 г. – отново, общо  434 кв. км и 775 острова и островчета от Халонг.  През 2009 г. Халонг е номиниран и за новите Седем природни чудеса на света.

Дракони

Известно е, че древните хора почти повсеместно са почитали змиите като свещени. В Древен Египет, две змии с царски корони символизират единството между северната и южната части на страната. На юг, в полумитичното царство Куш, се кланяли на крилатата змия. В Тибет и Непал свещените тръби на местните будистки монаси са украсени с фигури на змии, в съседна Индия пък върховният бог Вишну нерядко е изобразен върху трон от живи змии. Странни, подобни на змии, същества са били обожествявани в Шумер, Асирия и Вавилон, а „пернатата змия” Кетцалкоатъл се смята за създател на ацтекската империя в Мексико. Почти по същия начин изглежда и най-великият бог на древните маи – Кукулкан.

На пръв поглед, в това няма нищо необикновено – за свещени животни в една или друга стари цивилизации са се смятали и котката, и мечката и дори кравата. Интересно е обаче, че култът към змията в прастарите човешки култури не е свързан с реално съществуващото в природата влечуго, а то по-скоро символизира друго, при това изключително загадъчно същество – Змеят или Драконът, присъстващи буквално във всички по-значителни епоси на Стария свят.

Като започнем от „хилядоглавия змей” Шаша, носещ на гърба си бог Вишну и свършим с Питон, оракулът на Дракона от общоелинското светилище в Делфи, тези същества почти винаги се описват като носители на някакво „висше знание”, което са предали и на хората. В египетските и халдейски митове, както и в легендата за мексиканския полубог Вотан, се твърди, че драконите се появили на Земята от тайнствени проходи, свързващи нашата планета с други подобни светове, намиращи се в небесата. В най-древните китайски книги също се споменава, че драконите идват от „странни места, намиращи се отвъд небесните предели”.

В древноиндийският епос се подчертава, че хилядоглавият змей Шаша предава познанията си по астрономия на първия индийски астроном – легендарният Харга, както и, че Шаша имал способността „да променя времето”. Учител на хората е и героят от легендите на ацтеките Кетцалкоатъл – „пернатата змия”. В почти всички древни митове, драконите са носители на цялото тогавашно познание и родоначалници на повечето науки. Неслучайно статуите на древногръцкия бог Ескулап винаги го изобразяват държащ чаша, около която се увива свещената змия.

Внимателният анализ на откъслечните сведения, съдържащи се в древните митове, показва и още нещо, много интересно. Оказва се, че драконите са същества, предшестващи в хода на еволюцията не само появата на хората, но и на човекоподобните богове. Нещо повече, в момента на появата на последните, драконите вече са достигнали високо ниво на знания и мъдрост, част от която предават и на боговете с човешки облик. Последователност и приемственост, доста наподобяваща онази между следващите една след друга цивилизации. Не по-малко интересно е, че в по-късните митове, в които човекопободните богове вече играят най-важната роля, драконите постепенно се сдобиват с все по-ясно изразени отрицателни черти и нерядко влизат в пряк сблъсък със своите наследници в божествения свят. Така най-големият подвиг на древноиндийския митичен герой Индра е тъкмо победата му над чудовищния змей Вритрой, всички славянски божества активно участват в битката на върховният бог Перун със Змея, Йехова се справя с митичния Левиатан, а  Свети Георги побеждава Дракона. В крайна сметка, нещата стигат дотам, че в повечето съвременни религии, злото, т.е. Дяволът, нерядко придобива много от външните признаци на Змея-Дракон.

Макар внимателният анализ да показва, че появата им на Земята е била по-скоро принудителна и християнските „откровения” и китайските легенди разказват за жестоки схватки в небето между „силите на доброто” и Драконите, в резултат от които последните били заставени да „кацнат” на нашата планета. В някои от митовете дори се загатва, че Драконите се разбунтували срещу реда в „небесната империя”, били разгромени в последвалите схватки с нейните управници и, търсейки убежище, се отзовали на Земята. В един древноиндийски текст пък посочва и мястото на космическата битка. Там се твърди, че сблъсъкът между боговете, начело с Вишну и асурите и демоните (т.е. драконите) се е състоял някъде „в северната част на Млечния океан”. Навремето се е предполагало, че става въпрос за Атлантическия океан. Някои съвременни учени обаче смятат, че под това име спокойно би могла да фигурира нашата Галактика, видимата част от която още от най-дълбока древност се нарича Млечен път.

В митовете не е трудно да се проследи и еволюцията в отношенията между низвергнатите дракони и с хората. В самото начало (и в най-древните легенди) Драконите еднозначно били възприемани като „цивилизатори, учители” и, съответно, богове на човечеството. В по-късните митове обаче се появяват нови страни в отношенията между низвергнатите дракони и хората. Възможно е войната да е завършила с катастрофа, изстрила следите от създадената с помощта на Драконите древна човешка цивилизация. Макар че е вероятно и, с течение на времето, Драконите, които и без това са били малобройни, да са деградирали сериозно, ставайки уязвими за своите ученици, които в крайна сметка са ги унищожили напълно. Споменът за контакта постепенно се изтрил от съзнанието на хората, макар че в подсъзнанието им той вероятно все още съществува. Иначе защо в повечето фантастични филми и романи извънземните притежават толкова черти на легендарните Дракони?

 

Вахагн u вишабите

Според един арменски мит в началото бил хаосът. После се появили земята и небето. От техния съюз се родил първият бог. Небето стенело в родилни мъки, когато се раждал бог Вахагн. Сред пламъците на тръстиката се появил млад мъж с огнени коси, брадата му била от пламъци и очите му светели като малки слънца. Вахагн бил много красив и много силен. Той владеел  небето и светкавиците. Дошъл с мисия на този свят. Трябвало да спаси хората от страшните летящи дракони, наречени вишаби, които били адски създания и владеели гръмотевичните бури и виелици. Тези страшилища живеели в планините, много високо в облаците.

Вишабите причинявали на хората хиляди бедствия и страдания. Когато те скачали на земята, ставали страшни земетресения. Случвало някой вишаб да захапе Слънцето – тогава ставало затъмнение и хората изпадали в ужас. Ако вишаб треперел от студ, си правел вулкан, за да се стопли, а за хората пак настъпвали страшни мигове.
Ваханг искал да направи добрина на хората, затова се борел със злите вишаби, за да ги унищожи. При една от битките в небето му дотрябвал огън. Ваханг взел наръч слама и поискал да го запали от слънцето, но сламките се разхвърчали и така се образувал Млечния път в небето.
Вахагн решил да подмамва вишабите един по един, за да ги убие. След много страшни битки той ги избил всичките и по света зацарували мир и ред.