Кривата гора

Кривата гораВ северозападна Полша (близо до Грифино) има странна гора. Около 400 иглолистни дървета са израсли така сякаш са приклекнали – при това всичките в една посока (на север). Тази група дървета е посадена през 1930 и е обградена от нормални прави борове. Площта на тази територия е 1,7 хектара. Сега така наречената крива гора е природен паметник, и строго се охранява, а сеченето и е абсолютно забранено.
Но фактът си остава факт: повече от 400 дървета имат практически еднакви криви извивки на стволовете си. На 25 см от семята дърветата се изкривяват на север , а след това стволът им отново се изправя. Никой няма и понятие, защо те растат точно по този начин. Имало е предположения, че това се дължи на промени във времето или на някакви природни явления, но никой не е успял да докаже каквото и да било.
В Кривата гора се срещат екземпляри и с много по-извити стволове. Предполага се, че това се е получило в резултат на човешка намеса (макар че не е доказано напълно). Изглежда дърветата са подложени на някаква механична сила за да израстат по този начин.Кривата гора 2
Една от най-популярните версии (също недоказана) е, че там са се провеждали експерименти. Предполага се, че дърветата са били специално извити така, за да може от тях по-лесно да се произвеждат определени детайли за мебели, лодки и кораби.
Всъщност, каква е истината, никой не знае…

Двете чайки

ЛистоИмало едно време на безлюдно островче, което сякаш случайно изплувало от океана, едно неизвестно дърво. Листата му били огромни, а клоните му, надвиснали над морето, почти докосвали повърхността му. Тъй като все още сезоните не съществували, това дърво било вечно зелено и листата му никога не увяхвали. Но ето, че един ден задухал страшен вятър и няколко листа паднали във водата. Почти всички изчезнали под вълните, само две успели да се задържат на повърхността.

Носени от течението, те плували дълго, докато един пенест водовъртеж им препречил пътя. Дълго се въртели в този вихър от вода и въздух, като бавно слизали по спиралите на водния лабиринт. Най-после стигнали дъното на океана, където се превърнали в двойка бели чайки.

Минало много време, преди двете птици да излязат отново на повърхността на океана: да плуват срещу течението на водовъртежа съвсем не било лесно. А когато изплували, те разперили големите си криле и литнали. Двете чайки летели в продължение на много дни, като навсякъде виждали безкрайния пенещ се океан.

Пожелали да намерят островчето, където се били родили като листи на странното дърво. Трябвало да летят твърде дълго, за да го открият, и когато го намерили, се почувствували истински щастливи.

После за тях настъпил периодът на ухажването и любовта. След време женската чайка трябвало да снесе яйцата си и тъй като все още не знаела как да свие гнездо, ги снесла във водата. И там те се разчупили.

От първото яйце се показали небето и звездите, луната и слънцето, облаците и небесната дъга. От второто – земята и нейните равнини, планини, езера и гори. И едва много, много по-късно дошли боговете, а те пък създали хората.

Легенда за какаото

Какаово дървоНякога, в далечни времена, живял вълшебникът-градинар Кетцалкоатл, който имал невероятна градина. Сред многото дървета в градината растяло и какаовото дърво, от което хората готвели шоколатл. Но Кетцалкоатл много се възгордял, провъзгласил се за безсмъртен и боговете го наказали, като го лишили от разум. В безумието си той разрушил градината. Оцеляло само какаовото дърво, оставайки по този начин единственото вълшебно дърво на земята.

Източник:

http://prit4ite.blogspot.com/2013/03/legenda-za-kakaoto.html

Бонсай

Бонсай 1За изкуството бонсай разказват много легенди и всички те са с много обич и почит към традицията. Говори се, че през ІІІ век китайският император от династията Хан  пожелал да има миниатюрно копие на своята империя, на която да се радва всеки ден и да усеща, че я владее. Архитектите и градинарите създали макет на империята, който бил истински шедьовър. Именно тогава се зародило и изкуството на миниатюрното градинарство.

Друга китайска легенда разказва за китайски поет на име Гуен Минг, живял през 4 век след Христа. След своето пенсиониране той започнал да отглежда хризантеми в саксии. Някои историци вярват, че това е още една крачка към отвърждаването и отглеждането на големи растения в малки саксии.

Принципите на даоизма също са в съзвучие с бонсай, тъй като се счита, че обектите могат да се контролират чрез контролирането на техните копия. Умалените копия са доста удобни, но трябва напълно да съответстват на оригинала, а далечната цел е безсмъртието.

Хората, коитоБонсай 2 отглеждат бонсай вярват, че малкото дърво и съдът, в който то се отглежда са едно цяло. Всичко започнало с идеята да бъдат поставяни умалени модели на дървета в саксии, чиято основна цел била да създават чувство за близост с природата, хармония и спокойствие в дома.

Лесно се забелязва, че дърветата са много по-дълголетни от хората. Както се вярвало, че могат да се придобият качествата на победения враг – неговата сила, храброст и воля, така се вярвало, че с помощта на бонсай хората могат да постигнат и дълголетие.

Самата дума буквално означава „растение на поднос”, „засаден в поднос” или „градинарство в поднос”. За първи път бонсай се споменава през ІІІ век, а рисунки на хора, държащи миниатюрни дръвчета, са запазени от VІІІ век. Това изкуство постепенно се разпространява по целия свят.

Изкуството бонсай е пренесено в Япония от китайски монаси и намира радушен прием. Японците са така усърдни, че бонсай става неотменна част от тяхната култура. Това, че едно дърво достига до желаната форма след няколко поколения, се превръща в символ на приемствеността и традициите, с които Империята на слънцето се гордее.

Бонсай 3Първите дръвчета бонсай пренесени в Европа били от Япония и Китай, а първото по-официално представяне на растенията било на Третата световна експозиция в Париж през 1878 година, по-късно през 1889-та и 1900-та година. Това запалило интереса на европейците по миниатюрното изкуство. Първите реакции в Европа обаче били отрицателни. На Запад смятали, че дръвчетата изглеждали измъчвани, а хората, които ги отглеждали били подложени на широко обществено обсъждане и порицание. Все пак трябвало да мине известно време, в което бонсаят да бъде признат за истинско изкуство, а това се случило чак през 1935 година. И така е до наши дни, когато да си отглеждаш бонсай у дома е най-нормалното нещо, което може да се случи на една домакиня.

Търпеливост и смирение

Tamarind treeЕдин летен ден Буда решил да направи дълга разходка. Той тръгнал бавно по пътя, наслаждавайки се на красотата на природата. На едно кръстовище се натъкнал на мъж, който се молел. Мъжът, разпознавайки Татхагата, коленичил пред него и разплакано казал: „Учителю, колко тежък и горчив е животът. Някога аз бях щастлив и заможен, но онези, които обичах ми отнеха всичко с лъжа и измама. Сега съм отритнат и презрян. Кажи ми, учителю, колко пъти ще трябва да се прераждам в такива злочести съществувания, преди най-накрая да позная блаженството на Нирвана?” Буда се огледал наоколо и видял едно мангово дърво. „Виждаш ли това дърво, попитал той.” Мъжът кимнал. Тогава Буда му казал: „Преди да се освободиш от страдание, ще преживееш толкова прераждания, колкото плодове манго има на дървото.” А дървото било натежало от десетки и десетки плодове. Мъжът изпъшкал. „Но, учителю, рекъл той разочарован, аз съм спазвал Предписанията! Живял съм праведно. Защо трябва да съм осъден да преживея толкова страдание?” Буда въздъхнал: „Защото така трябва да бъде, после продължил по пътя.”

Стигнал до друго кръстовище, на което един друг човек се молел. Този човек също го познал и коленичил пред него. „Учителю, животът наистина е тежък и горчив, казал той. Аз съм изпитал толкова терзания. Като момче, загубих родителите си. Вече мъж, загубих жена си и чудесните си дечица. Колко пъти още ще трябва да се прераждам, преди да позная безграничната обител на твоята любов? Буда погледнал към ширналото се поле, покрито с разцъфнали цветя: „Виждаш онези цветя в полето, попитал той.” Мъжът кимнал. Тогава Буда казал: „Преди да познаеш свободата, ще се прераждаш толкова пъти, колкото са цветовете в полето.” Виждайки морето от цветя, мъжът заплакал. „Но, учителю, аз винаги съм живял като добър човек. Бил съм честен и справедлив и никога не съм наранил някого. Защо ще трябва да преживея още толкова страдания?” Буда въздъхнал: „Защото така трябва да бъде, и продължил пътя си.”

На следващото кръстовище пред него смирено коленичил друг молител. „Учителю, колко тежък и горчив е животът, оплакал се той. Денем се трепя под палещото слънце, а нощем лежа върху студената и влажна земя. Толкова глад, жажда и самота. Още колко пъти ще се прераждам в такива нещастия, преди да прекрача портите на Рая?” Буда се огледал и видял едно тамариндово дърво. Всеки клон на това дърво имал множество разклонения и по всяко разклонение растяли десетки дребни листа. „Виждаш ли тамариндовото дърво, попитал го Буда.” Човекът кимнал. „Преди да постигнеш освобождение от страданията, ще се преродиш още толкова пъти, колкото са листата върху тамариндовото дърво.” Човекът се вгледал в хилядите листа на тамариндовото дърво и по страните му се стекли сълзи на благодарност. „Колко си милостив, учителю, рекъл той и опрял чело в земята пред нозете на Буда.” Тогава Буда казал: „Изправи се, добри ми приятелю, и ела с мен.” От този ден тамариндовото дърво станало символ на търпеливостта и смирението.

Вайнамойнен

ВайнамойненИмало едно време един свръхмагьосник, появил се от океана, на име Вайнамойнен. Светът бил още в самото начало и все още не съществували хората. Към небето се издигали само няколко дървета. Едно от тях станало толкова високо, че слънцето и луната се заплели в клоните му. И изведнъж всичко над земята замряло. Вайнамойнен разбрал, че трябва да стори нещо.

Той знаел още преди да излезе от морските дълбини, че без правилното редуване на деня и нощта живот на сушата не може да има. Докато размислял, видял нещо да се пени сред морските вълни и недалеч от мястото, където се намирал, от водата се показало дете.

То било високо колкото палец и сякаш цялото било изваяно от мед. Имало медна качулка, медни обувки, медни ръкавици, меден колан, медна брадвичка и нож.

Като го видял, Вайнамойнен си помислил, че то има вид на герой, макар да било още дете. Те застанали за миг един срещу друг мълчаливи, после свръхмагьосникът попитал:

— Кой си ти, малкият? Кои са твоите хора? Като те гледам така, ми се струва, че принадлежиш по-скоро на света на мъртвите, отколкото на този на живите?

Детето, излязло от водата, изчакало един миг, после отвърнало:

— Аз съм един малък морски герой и дойдох да отсека дървото, което е спряло движението на света.

— Като те гледам — отвърнал свръхмагьосникът, — ми се струва, че не си съвсем подходящ за подобно усилие.

Не бил изрекъл още тези думи, когато видял детенцето да се превръща в огромен герой, толкова висок, че краката му газели във водата, а главата му докосвала най-високите облаци.

Брадата му била толкова дълга, че стигала до коленете, а косите му плували по повърхността на водата. Главата му била огромна и разстоянието между двете очи било почти цяла миля.

Героят излязъл от морето и тръгнал през камънаците по брега. Като взел седем от тях, той наточил острието на своята бронзова секира. После решително се отправил към голямото дърво.

С три скока се намерил до него и веднага се заел да го сече със секирата си. Нанесъл му само три удара. При първия Вайнамойнен почувствувал миризмата на изгоряло, при втория видял една искра да изскача от огромното стъбло, а при третия удар един дълъг пламък започнал да лиже гигантското дърво.

В същия миг светът се залюлял. Дървото се наклонило най-напред наляво, после надясно и накрая рухнало. Тогава слънцето отново поело своя път и цялото небе се задвижило.

 

Световното дърво при славяните

Световното дърво 1Славяните си представяли Вселената като едно гигантско дъбово дърво, наричано „Световно дърво”. В короната му е свила гнездо вълшебната „Жар-птица” – вестителка на боговете, пътуваща между световете на хората и боговете. В корените пък живеела огромна змия, която свързвала света на живите и света на мъртвите. По вертикалата на Световното дърво били разположени трите вселенски свята – „Прав”, „Яв” и „Нав”.

Прав е короната на Световното дърво, горният свят, небесните селения, обитавани от боговете. Името му е в основата на думите правда, право, правилно, т.е. това е светът на върховната истина, на справедливостта. Там живеят боговете, които се подчиняват на основните космични принципи, на вселенския ред и божествената йерархия, установени от прародителя – бог Род. Всред тези богове пръв е бог Сварог – небесния господар, родител на божествата, наричан „Всевишният”. Той управлява над Прав, грижи се за поддържането на вселенския огън – един от четирите основни елемента – и не се интересува особено от земния свят.

Светът на видимото, на хората, се нарича Яв и представлява ствола на Световното дърво. Яв е всичко около нас, материята, сред която живеем, която е явна, т.е. видима. Тук най-силно се усеща типичният за славянския мироглед – дуализъм и противопоставяне. Тук се сблъскват живот и смърт, добро и зло, щастие и страдание, ден и нощ, светлина и мрак, здраве и болест, топлина и студ. Затова и Яв се възприема като преходна реалност между двете крайни реалности Прав и Нав. Над света на хората властва бог Перун – господар на мълнията и възмездието, наричан „Всемогъщият”. Той следи дали се спазва божественият закон на земята и ако бъде нарушен, въздава заслуженото на престъпилите го. А на ония, които спазват закона, почитат боговете си, уважават ги и се вслушват в поученията им, Перун донася благополучие.

В корените на Световното дърво е Нав – подземният свят на смъртта и злото. Там обитават духовете на мъртвите (нави), змейовете и други злотворни чудовища, а над всички властва богът на злото и мрака – Чернобог, придружаван от своята страховита спътница – богинята на смъртта Мора. Нав е пълният противовес на Прав, но съвсем в дуалистичен дух, на самия вход към Нав се намира и вечнозелената, винаги топла и светла градина Рай, където праведниците намират покой след смъртта си. В Рай живее богът на познанието, вълшебствата, богатството и стадата Велес, край когото често седят праведните души и водят дълги беседи. Точно тия души, които обитават Рай, усвояват големи свръхестествени способности, и когато живите им роднини са в затруднение, могат да помогнат.

Над трите вселенски свята бди бог Троян, „Всевиждащият”. С трите си глави, той вижда и знае всичко в Прав, Яв и Нав. Следи за съблюдаването на световния ред и възможно най-бързо възстановява космичния баланс, ако бъде нарушен. Именно балансът е основна грижа на Троян, не благодеянието, не налагането на светлото, доброто над тъмното, злото, а равновесието между стихиите.

Previous Older Entries