Страшното езеро

Страшното Езеро в РилаПреди години на това езеро се събирали художници, за да го рисуват.
Веднъж, докато там бил един художник се разразила буря. От дълбокото езеро излезли вълни. Падали мълнии. Небето не се виждало от плътните облаци. Само светкавиците раздирали небето.
Грабнал художникът каквото можел да носи и хукнал надолу. По пътя срещнал друг човек, който се качвал към езерото.
Художника се развикал: „На горе е страшно! Страшно е!”
И именно от там дошло името му. А иначе самото езеро е повече от прекрасно.

Вкусът на болката

Един възрастен учител в Индия се уморил от постоянните оплаквания на ученика си. И тъй, една сутрин го изпратил да донесе сол. Когато се върнал, учителят накарал недоволния младеж да изсипе шепа сол в чаша с вода и после да я изпие.

– Какъв вкус има? – попитал той.

– Горчив – отвърнал ученикът.

Учителят се подсмихнал, а после казал на младежа да изсипе същата шепа сол в езерото. Двамата отишли мълчаливо до близкото езеро и когато ученикът хвърлил шепа сол във водата, старецът рекъл:

Пий сега от езерото.

Когато водата докоснала устните му, учителят отново го попитал:

ЕзероКакъв вкус има?

Сладък – гласял отговорът този път.

Тогава учителят седнал до сериозния младеж, който толкова много му напомнял на самия него, хванал ръцете му и казал:

Болката в живота е шепа чиста сол – ни повече, ни по-малко. Тя винаги остава една и съща. Но горчивината, която вкусваме, зависи от съда, в който се разтваря болката. Затова, когато те боли, можеш единствено да разшириш собственото си възприятие… Не бъди чаша. Бъди езеро.

 

Желанието трябва да бъде силно

1234Един учител завел свой ученик до едно езеро.

– Днес ще ти покажа какво означава истинска отдаденост – казал той.

Учителят повикал ученика да нагази в езерото до него, след което го хванал здраво за главата и я потопил във водата.

Минала една минута. По средата на втората минута момчето започнало да се бори с всичка сила да се освободи от ръцете на учителя и да се изправи на повърхността.

В края на втората минута учителят го освободил. Момчето се изправило с разтуптяно сърце и силно си поело въздух.

– Ти се опита да ме убиеш! – изкрещяло то.

Учителят го изчакал да се успокои и казал:

– Не се опитвах да те убия. Ако бях, сега нямаше да си тук. Просто исках да разбера какво почувства, когато беше под водата.

– Почувствах, че умирам! Единственото, което исках, беше да вдишам малко въздух.

– Точно така. Истинската отдаденост се появява само когато имаме едно-единствено желание и чувстваме, че ще умрем, ако не го постигнем.

Змейова дупка

ЗмейИма в Тревненския край, някъде около Чернева поляна, пещера, за която се говори, че била обитавана от змей. Хората наоколо почитали змея, смятали, че пази посевите от суша, болест и град. Някои дори го били виждали, но само за миг – толкова бързо минавал край тях, изгубвал се и само вятърът свистял в косите им. После разказвали, че бил хубавец – дрехите му светели като слънце, а очите му разбунвали моминските сърца.

Почитали хората змея, но и се страхували от него – гледали да не го разгневят, заобикаляли пещерата и дори не помисляли да влязат вътре. Говорело се, че там има голямо езеро, в което змеят обичал да се къпе, че златни късове и какви ли не скъпоценности покривали дъното. Толкова много били, че водата около тях блестяла. Казват, че просветвала дори и извън пещерата. Понякога тази вода тръгвала мътна – тогава и птиците замлъквали, а дърветата странно шумели. По това хората разбирали, че змеят е излязъл, оглеждали се в очакване да се появи отнякъде, приготвяли му дарове, сипвали му току-що издоено мляко. След това всичко тръгвало по старому.

Един ден змеят напуснал пещерата, облечен във войнишките си дрехи, и повече не се върнал. Някои се радвали, че вече не живее по тези места, други тъгували за него. Останала само Змеювата дупка и легендата…

Каппа

Каппа – 河童(„водно дете”), наричани още Гатаро(川太郎 – водно момче) или Кауако(川子 – водно момче) са легендарни същества; вид зли водни духове от японския фолклор. Повечето изображения показват каппа като човекоподобни същества, големи колкото дете, въпреки че телата им приличат повече на тези на маймуните или жабите, отколкото на човешки. В някои описания се казва, че лицата им имат маймунски черти, докато други ги показват със заострен клюн (или нос) като този на костенурките или с патешка човка. На рисунките обикновено са показани с дебели черупки и люспеста кожа, която варира цветово от зелено до жълто или синьо.

Каппа обитава езерата и реките на Япония и имат множество черти, които им помагат в тази обстановка, като ципестите ръце и крака. Дори понякога се казва, чемиришат на риба и несъмнено могат да плуват като рибите. Най-забелязващата се черта на каппа е пълната с вода вдлъбнатина отгоре на техните глави. Тези празнини са заобиколени от рошава коса.

Невероятната сила на каппа произхожда от тези, пълни с течност дупки и ако някой се изправи срещу една, може да се възползва от тази слабост като накара каппата да излее водата от главата си. Каппата притежава дълбоко чувство за етикет, затова ако му се поклоните най-вероятно и каппа ще отвърне с поклон, дори и това да означава да загуби водата на главата си. Веднъж изчерпана, каппа е сериозно отслабена и може дори да умре.

Други приказки разказват, че тази вода позволява на каппа да се движи по сушата и без нея те са неподвижни. Каппа са злонамерени пакостници. Техните лудории варират от относително невинни, до по-обезпокоителни като кражба на реколтата или отвличане на деца. Смята се, че се страхуват от огъня, и в някои села се провеждат годишни фестивали с фойерверки, за да подплашат духовете. Те са любопитни относно човешкия живот, порядки и цивилизация и могат да говорят. Даже могат да станат приятели на отделни хора, особено ако последните им поднасят дарове, най-вече краставици-любимата храна на каппа. Понякога японците пишат имената си върху краставици и ги мятат във водата, така че после каппата да не ги закача докато се къпят. Според легендата те са и добри лечители, които научили хората как да наместват счупени кости.

Легенда за Охридското езеро

Преди много години Охридското езеро не е съществувало. Там се намирала широка плодородна долина с гъсто заселени села. Сред долината имало извор, който се отварял и затварял. От него хората си наливали вода за пиене, перели там и дрехите си.

Веднъж на свечеряване една жена отишла да пере. Бързала да се прибере, преди да се стъмни, и забравила да затвори извора, та текъл цяла нощ. Когато съмнало и хората от по-далечните села станали, раздвижили се по работа, що да видят – цялата долина била покрита с вода, а от селата, дето били пръснати по нея, няма ни следа. Уплашили се хората. В страха си не могли и да помислят да затворят извора. Затова побързали да бягат и да се спасяват в близките планини.

Така възникнало сегашното красиво Охридско езеро, чиито сини и дълбоки води учудват всекиго.

Тукашните хора разказват, че охридското езеро е свързано с Преспанското. Те вярват, че под планината, която се пресича от река Галичица, Преспанското езеро се влива в Охридското. Когато се запъне тая връзка, то се препълва и потопява близките села.

 

Езерото Сиху

Западното езеро Сиху се намира в град Ханджоу, в източен Китай. То е невероятно красиво и с това привлича от древността до наши дни непрестанен поток от посетители. През ХІV в. известният италиански пътешественик Марко Поло идва в Ханджоу и възкликва при вида на езерото: „Тук се чувствам все едно съм попаднал в рая!”

Сиху е един скъпоценен камък в източнокитайския град Ханджоу, провинция Джъдзян. От три страни то е заобиколено с планини, гледката на водата му е прелестна. Тук има две дълги диги, наречени на имената на известните древнокитайски поети Су Дунпуо и Бай Дзюи. Тези диги, като два зелени пояса, се носят сред леките вълни; човек, като стъпи върху тях, вижда отблизо пъстрите цветя и зелените върби, а отдалече се виждат планините. С всяка крачка се разкрива нова гледка, което е невероятно завладяващо. Всеки сезон тук има своята прелест, която е опиянявала древните поети, които не са знаели, как да опишат красотата му. Танският поет Бай Дзюи написва стиха: „Да се иде в Ханджоу е най-вече заради езерото.”, за да предаде своята любов към Сиху. Поетът от династия Сун Су Дунпуо казва: „Светлината във водата е толкова красива и ясна; планините се виждат загадъчно сред дъжда; искам да сравня езерото с красавицата Сидзъ, която и без грим, и с грим, пак е красива.” Това стихотворение е станало безсмъртно.

Като се каже Сиху, хората веднага се сещат за известните в Китай и в чужбина „Десет гледки от езерото”, които обхващат: Пролет на дигата на Су Дунпуо, Луна в спокойното езеро, Сняг на прекъснатия мост, Цветя и риби във водата, Двойна луна и др.

Има много красиви предания за Западното езеро.  Едно от тях е за прекъснатия мост и е взета от известната на всички китайци легенда за бялата змия. Мостът е мястото, където се срещат случайно Бялото момиче Бай няндзъ и Сю Сиен.

Според легендата, имало една бяла змия, която се усъвършенствала хиляда години и най-накрая се превърнал в красивата и възпитана Бай няндзъ. Друга зелена змия се усъвършенствала 500 години и се превърнала в богата и изпълнена с младежка жизненост девойка Сяо Цин. Двете се събрали заедно и отишли да се разходят покрай Западното езеро. Когато стигнали до Прекъснатия мост, Бай няндзъ съзряла в тълпата хора един млад изтънчен образован човек и веднага се влюбила в него. Сяо Цин тайно направила магия и завалял дъжд.  Студентът Сю Сиен разтворил чадър и седнал да поплува в лодка.

Той видял двете момичета, които били измокрени до кости и им дал собствения си чадър, а себе си оставил да го вали дъжда. Бай няндзъ, като видяла, колко е добър и скромен Сю Сиен, още повече го харесала. В сърцето на Сю Сиен също се зародила любов към красивата девойка. С помощта на Сяо Цин, двамата млади влюбени се оженили и отворили лечебница на брега на езерото. Те лекували болести и така си спечелили любовта на местните хора.

За нещастие, майсторът от Храма на златната планина разбрал, че Бай няндзъ е дух и може да навреди на хората. Той тайно казал на Сю Сиен, че жена му е била бяла змия, която се превърнала в човек и му показал, как да разпознае това. Сю Сиен не бил съвсем убеден. Дошъл празника Дуану дзие, когато всички пият специално вино за прогонване на злите сили. Сю Сиен, по съвет на майстора, накарал Бай няндзъ да изпие това вино. По това време, тя вече била бременна, но не могла да разубеди Сю Сиен. След като изпила виното, тя си възвърнала веднага образа на змия, а Сю Сиен се стреснал до смърт. За да го спаси, въпреки че била бременна, тя отишла в далечната планина Кунлун да открадне билката на живота. Заради тази билка, тя се борила с пазителя и той най-накрая се трогнал от историята и й подарил билката. След като Сю Сиен се възвърнал към живота, той осъзнал, че жена му много го обича и двамата заживели щастливо.

Но майсторът от храма не желаел да вижда тази змия сред хората. С измама той вкарал Сю Сиен в храма и го накарал да стане монах. Бай няндзъ и Сяо Цин много се ядосали и повели водните войници да обсадят храма за да спасят Сю Сиен. Те използвали различни магии, предизвикали наводнение, като целият храм бил обкръжен с вода (от тук идва израза „Водата е потопила Златната планина Дзин шан”). Майсторът също използвал магии и понеже Бай няндзъ скоро трябвало да роди, то била надвита от майстора и с помощта на Сяо Цин избягали.

Когато те стигнали до Прекъснатия мост, се срещнали с избягалия от манастира Сю Сиен. След толкова много премеждия, те били пак на Прекъснатия мост. В гърдите им се смесвали различни чувства и те се прегърнали и заплакали. Бай няндзъ едва родила момченце и пак дошъл майстора. Той безсърдечно затиснал Бай няндзъ под пагодата Лейфън на брега на езерото и произнесъл заклинание, според което само ако изсъхне водата на езерото и пагодата падне, Бай няндзъ може да излезе на бял свят.

След много години, Сяо Цин се самоусъвършенствала още повече и се върнала на Западното езеро. Тя победила майстора, накарала водата на езерото да пресъхне, пагодата да падне и така освободила Бай няндзъ.

Тази трагична история на срещата и раздялата на Бай няндзъ и Сю Сиен на прекъснатия мост трогва посетителите на езерото и го прави още по-незабравимо.

Previous Older Entries