Млечният път

Млечният пътМлечният път е привлякъл погледа на хората още в най-дълбока древност. В митологията на древните гърци за него се разказва следното.

В деня на раждането на Херкулес Зевс, зарадван, че най-красивата смъртна жена Алкмена му е родила син, предопределил той да стане най-прославеният герой на Гърция. За да придобие синът му Херкулес божествена сила и да бъде непобедим, Зевс заповядал на пратеника на боговете бог Хермес да вземе Херкулес и да го донесе на Олимп, за да бъде закърмен от великата богиня Хера.

С бързината на мисълта литнал на крилатите си сандали бог Хермес. Незабелязан от никого, взел току-що родения Херкулес и го донесъл на Олимп. Богиня Хера била заспала под една отрупана с цвят магнолия. Тихо пристъпил до нея бог Хермес и оставил на гърдите й малкия Херкулес. Жадно започнал той да суче божественото й мляко, но богинята се събудила. С гняв и ярост Хера отблъснала Херкулес, когото намразила още преди да се роди. Божественото й мляко се разляло от гърдите й и потекло като река по небето. Така се образувал Млечният път (галактиката, галаксията).

Нашият народ нарича Млечния път с името Кумовата слама или просто Сламата. За нея съществува следната легенда.

През една люта зима, когато дебел сняг затрупал всичко, на един сиромах човек се свършила храната за воловете. Ден и нощ си биел главата той отгде да вземе малко слама да им даде, за да не измрат от глад…

В една студена, тъмна нощ той взел кош и отишъл у кръстника си, който имал много камари слама. Предпазливо напълнил коша си той я тихичко си тръгнал. В тъмната нощ той не видял, че кошът бил продънен. Като вървял с коша на гърба си към дома, сламата падала сламка по сламка от продънения кош и образувала диря след него. Като дошъл у дома си — що да види!? — Вътре не останала нито една сламка.

Когато се съмнало, кръстникът отишъл да наскубе слама от камарата, за да нахрани добитъка си, и видял, че през нощта някой е откраднал от него. Тръгнал по дирята от разпръснатата слама и стигнал в къщата на кумеца си. Извикал го и започнал да му се кара защо е откраднал през нощта от него, а не му е поискал. Кумецът започнал да се оправдава и да лъже, че не е ставал през нощта. Тогава кръстникът му го хванал за ръка, извел го на улицата и му показал дирята от разпръснатата слама. Засрамил се кумецът.

Тръгнал си кръстникът и изрекъл:

— Нека тая крадена слама се запали и никога да не гасне, за да се знае и помни, че от кръстник не трябва да се краде…

Запалила се сламата и оттогава до ден днешен гори на небето кумовата слама.

Advertisements

Европа

ЕвропаФиникийският цар Сидон имал дъщеря хубава като богиня-Европа. Веднъж тя сънувала сън: Азия и материкът, отделен от континента с море, се превърнали в жени, които се борели за нея- кой да я спечели.И двете искали да я притежават. Победена била Азия, която макар, че възпитала и отгледала Европа, трябвало да я отстъпи на другата.

Когато се събудила, Европа започнала да се моли на боговете, ако я очаква някакво нещастие да го предотвратят. Облякла се и заедно с други девойки отишла да си играят на една зелена ливада. Там лудували и брали цветя в златните си кошнички. Видял я синът на Кронос-Зевс и решил да я открадне. За да не я уплаши той се превърнал в красив бик. На челото му блестяло сребърно петно, рогата му-извити като „нов месец” станали златни. Девойките заобиколили чудното животно и започнали да го галят.

Европа 1Бикът се приближил до Европа, която го прегърнала и целунала. Той легнал в краката и, сякаш я молел да се качи върху него. Тя наистина се качила на гърба му. Тогава той станал и се затичал към морето. Уплашила се Европа и викала за помощ, но бикът се хвърлил в морето и като делфин заплувал по лазурните му води. Самият бог на морето Посейдон, заобиколен от морски божества, плавал напред и правел път в морето за своя велик брат Зевс.Треперейки от страх Европа се държала за златните рога на бика.

Скоро се очертали бреговете на остров Крит. Бикът  бързо доплувал до брега и се превърнал отново в красивия бог Зевс. От този съюз им се родили трима синове-мъдри и силни: Минос, Радамант и Сарпедон.

Впоследствие, обаче, Европа се омъжила за Астерион, царя на Крит, който умирайки бездетен, оставил властта над острова на синовете на Европа от Зевс.

 

Музите

МузитеСпоред гръцката митология музите са деветте дъщери на Зевс и Мнемозина, покровителка на изкуството и науката.

Калиопа (сладкозвучна) – музата на епическата поезия и по общо на науката. Тя е най-възрастната и най-мъдрата от музите. Съдия в спора за Адонис между Афродита и Персефона. Майка на тракийския певец Орфей и Лин (в други митове, Орфей е син на цар Еагър). Нейните атрибути са плоча или свитък и калем.

Талия (цветуща) – муза на комедията и леката поезия. Тя е жената на Аполон, а децата им са корибантите. Изобразявана е с комическа маска в лявата ръка и с овчарска гега в дясната на главата с лавров венец.

Урания (небесна) – муза на астрономията и астрологията. Изобразявана е със земното кълбо и указателна палка в ръце.

Мелпомена (пееща) – муза на трагедията и театъра. Често е изобразявана с венец от лозови листа или от листа на кипарис, с мантия, с трагическа маска в едната ръка или меч или тояга в другата (символ на неизбежното наказание за човек, нарушил волята на боговете).

Полихимния (богата с хвалебствени песни) – муза на химническата поезия, първоначално муза на танца, по-късно и на пантомимата. Изобразява се забулена, без атрибути.

Евтерпа (услаждаща) – муза на музиката и лирическата поезия, изобразявана е като млада жена с флейта. Според някои писатели тя е измислила двойната флейта.

Клио (прославяща) – муза на историята. Изобразявана е с руло пергамент и дъскички. Името ѝ идва от корена κλέω или κλείω, означаващ „разказвам“ или „правя известен“.

Ерато (обична) – муза на любовната поезия. Изобразявана е с лира или китара в ръка.

Терпсихора (обичаща танците) – музата на танца. Обикновено е изобразявана танцуваща с лира и плектрон в ръце.

Аврора

АврораФеноменът наречен Северното сияние или Аврора очарова и в същото време изумява човечеството още от древни времена. В гръцката митология богинята-сияние е наречена Еос (на римляните тя е позната като Аврора)-дъщеря е на титана Хиперион и на титанидата Тея, сестра на Хелиос и на Селена. Според една друга версия тя е дъщеря на Хелиос и на Нощта. От първия си съпруг Астрей родила ветровете Борей, Зефир, Нот и звездите. За поетите от Омир нататък е облечена в багрите на утринното небе, тя е розовопръста, шафранодрешна, лъчезарна, златопрестолна, роснокоса, пурпурна. Всяка сутрин носи светлината на боговете и хората. Тя е тази, която изплува из морските дълбочини на дивна колесница с конете си Лампос и Фаетон – „Блестящият” и „Искрящият”, подкарва звездите (пред нея бърза единствено Зорницата), пропъжда тъмнината и отваря с розовите си пръсти пред колесницата на Слънцето златните небесни порти. Героиня е на четири любовни романа, в които се явява все похитителка. Отвела в обитела на боговете надарения с божествена красота Клит, сина на Мантий от гадателския род на меламподидите. Отвлякла ловеца Орион, сина на Посейдон, но боговете се разгневили и богиня Артемида го пронизала със стрела на остров Ортигия. След смъртта му Зевс го въздигнал заедно с ловното му куче в съзвездие на утринното небе близо до Плеади. Отвлякла и страстния ловец Кенфал, сина на Дейон и внука на тесалийския цар Еол, скоро след сватбата му, след като го отчуждила от невестата Прокрида. ЕосНай-известното увлечение на Еос е по Титон, за когото още Омир съобщава че е син на троянския цар Лаомедонт, брат на Приям и баща от Еос на етиопския цар Мемном. Пленена от красотата му , богинята го обикнала, похитила и отвлякла в океана, а в друга версия в страната на Слънцето – Етиопия. Оттам всяка сутрин се надигала от леглото му, за да разнася дневната светлина. Обърнала се с молба към Зевс да дари любимия й с безсмъртие, но забравила да поиска за него и вечна младост. Така Титон пред нейните очи като всички смъртни се състарявал и смалявал, докато запазил само гласа си, превърнал се на щурец. От срам тя го скрила от чуждите очи, в залостената си спалня, а Мемном, като съюзник на троянците в троянската война бил пронизан от стрелата на Ахил. В мига на неговата смърт Еос избледняла и облак забулил Ефира. Оттогава майката плачела при всяко зазоряване. Капките утринна роса били нейните сълзи.

Желанието на Хелиос

ХелиосПокровителят на остров Родос е гръцкият бог Хелиос. Има легенда, която разказва защо богът на слънцето е защитник на островитяните. Според преданието, когато върховният бог Зевс решил да раздели земята между останалите богове, Хелиос бил на ежедневната си обиколка на небето. Зевс го забравил и не му оставил късче земя, над която да господства. След залеза си, когато се прибрал в дома на боговете, Хелиос разбрал, че е останал с празни ръце. Зевс поискал да направи повторно разпределение. Вместо да се ядоса обаче, гръцкият бог бързо намерил разрешение на проблема. Той помолил Зевс да му даде остров Родос, който тогава още бил под морските води, но от висотата на небето Хелиос видял как започвал да се издига от Егейско море. Доказателство, че островът наистина се е издигнал от водните дълбини, е че и на най-високите хълмове на Родос често се намират вкаменели миди.

Арахна

В древногръцката митология Арахна е дъщеря на лидийския цар Идмон. По цяла Лидия се носила славата на Арахна като изкусна тъкачка. Тя се гордеела, че няма равна в изкуството на тъкането. Веднъж възкликнала, че дори и Атина не можела да я победи, ако се състезават. Раздразнила се Атина и се явила пред нея като сбръчкана старица, опитала да я разубеди, но Арахна била непреклонна. Богинята се ядосала и се появила пред Арахна в цялата си прелест.

Започнало състезанието. Атина изобразила спора с Посейдон за властта над град Атина, а Арахна изобразила сцени от живота на боговете – любовните похождения на Зевс, Дионис и Посейдон. Работата на Арахна била съвършена, но била израз на неуважение към боговете. Арахна възкликнала „Ето пример от живота на боговете”, а Атина изобразила падащия с разтопени криле Икар и казала „А, ето пример на човешко високомерие”. Така победата била присъдена на Атина. В гнева си, обаче, богинята, с помощта на Хеката, превърнала Арахна в паяк. Атина я проклела да тъче непрестанно, но вятърът да къса винаги платното й. Оттогава Арахна все тъче, а платното и все се разваля.

Теменуга

Теменугата като деликатно момиче крие ароматната си главица в тревата и затова я наричат „срамежливо цвете”. Теменужката е любимо цвете през вековете. Според древногръцката митология една от дъщерите на Атлас била преследвана от Аполон. Тя не отвръщала на любовта му и помолила всемогъщия Зевс за закрила. За да я спаси от страстните преследвания на слънчевия бог, той я превърнал в уханно цвете, което се открива само по аромата му, и то когато смирено сведеш глава.

Още рицарите от времето на крал Артур имали навика да се съветват с нежното цвете. Те гадаели за бъдещето по броя на цветчетата и разположението на багрите им. По-късно християните наричат теменужката „цвете на троицата”, тъй като тя винаги има три окраски на своите цветчета.

Според казаците пък теменужките са капките Христова кръв, паднали в основата на кръста. Затова те ги смятат за цвете на траура и скръбта. Белите теменужки пък според французите са докоснати от дрехата на Богородица.

Трета легенда замесва Афродита с появата на теменужката. Богинята се къпела в едно планинско езеро, когато забелязала, че смъртни мъже я наблюдават, скрити зад един храст. Тя веднага притичала при Зевс и помолила той да ги накаже. Гръмовержецът решил да ги превърне в теменужки, на чиито цветчета сякаш са изписани очи и устни.

Дивата теменужка пък се е появила от сълзите на изгонения от рая Адам. Според друга легенда Прозерпина беряла диви теменужки, за да ги подари на Юпитер. Но я отвлякъл владетелят на подземното царство. Докато я носел към своите покои, няколко цветчета изпадали на земята – там, където е сега Сицилия. Цветето толкова се харесало на местните, че те го изсекли и на своите монети.

Previous Older Entries