Бонсай

Бонсай 1За изкуството бонсай разказват много легенди и всички те са с много обич и почит към традицията. Говори се, че през ІІІ век китайският император от династията Хан  пожелал да има миниатюрно копие на своята империя, на която да се радва всеки ден и да усеща, че я владее. Архитектите и градинарите създали макет на империята, който бил истински шедьовър. Именно тогава се зародило и изкуството на миниатюрното градинарство.

Друга китайска легенда разказва за китайски поет на име Гуен Минг, живял през 4 век след Христа. След своето пенсиониране той започнал да отглежда хризантеми в саксии. Някои историци вярват, че това е още една крачка към отвърждаването и отглеждането на големи растения в малки саксии.

Принципите на даоизма също са в съзвучие с бонсай, тъй като се счита, че обектите могат да се контролират чрез контролирането на техните копия. Умалените копия са доста удобни, но трябва напълно да съответстват на оригинала, а далечната цел е безсмъртието.

Хората, коитоБонсай 2 отглеждат бонсай вярват, че малкото дърво и съдът, в който то се отглежда са едно цяло. Всичко започнало с идеята да бъдат поставяни умалени модели на дървета в саксии, чиято основна цел била да създават чувство за близост с природата, хармония и спокойствие в дома.

Лесно се забелязва, че дърветата са много по-дълголетни от хората. Както се вярвало, че могат да се придобият качествата на победения враг – неговата сила, храброст и воля, така се вярвало, че с помощта на бонсай хората могат да постигнат и дълголетие.

Самата дума буквално означава „растение на поднос”, „засаден в поднос” или „градинарство в поднос”. За първи път бонсай се споменава през ІІІ век, а рисунки на хора, държащи миниатюрни дръвчета, са запазени от VІІІ век. Това изкуство постепенно се разпространява по целия свят.

Изкуството бонсай е пренесено в Япония от китайски монаси и намира радушен прием. Японците са така усърдни, че бонсай става неотменна част от тяхната култура. Това, че едно дърво достига до желаната форма след няколко поколения, се превръща в символ на приемствеността и традициите, с които Империята на слънцето се гордее.

Бонсай 3Първите дръвчета бонсай пренесени в Европа били от Япония и Китай, а първото по-официално представяне на растенията било на Третата световна експозиция в Париж през 1878 година, по-късно през 1889-та и 1900-та година. Това запалило интереса на европейците по миниатюрното изкуство. Първите реакции в Европа обаче били отрицателни. На Запад смятали, че дръвчетата изглеждали измъчвани, а хората, които ги отглеждали били подложени на широко обществено обсъждане и порицание. Все пак трябвало да мине известно време, в което бонсаят да бъде признат за истинско изкуство, а това се случило чак през 1935 година. И така е до наши дни, когато да си отглеждаш бонсай у дома е най-нормалното нещо, което може да се случи на една домакиня.

Годжи бери

Годжи бери 1Това се случило в богатите години на китайската династия Тан. Пътуващи от Запад търговци срещнали млада девойка, която ругаела и удряла немощен старец. Търговците скочили да помогнат на стареца, възмутени от младото момиче. Каква била почудата им, когато чули следното: „Не се намесвайте! Това е синът ми” – казала девойката. „И напълно си е заслужил наказанието, защото никога не ме слуша!”. Оказало се, че майката всъщност е на над 300 години, но изглежда така благодарение на чудодейна билка, която пие всеки ден. А малкият й син бил „едва” на 90 години, но изглеждал ужасно, защото отказвал да приема плодовете й. И сега бил оглупял, остарял преждевременно, немощен, полусляп.

Търговците дали и последните си пари на жената, само и само да узнаят от нея името на магическата билка на младостта. Тя се наричала Годжи!

Годжи бери е дългогодишен храст с малки червени плодове и жълти бъбрековидни семенца. Плодовете му са най-ценената част в медицината, въпреки че цялото растение е лечебно. Храстът е с много здрави корени и може да вирее по няколкостотин години, като издържа на всякакви температурни условия. Расте от 2000 до 4000 м. в Тибет, Непал и Китай. Вирее и на други места, но губи от свойствата си и плодчетата са значително по-малки.

Годжи бери 2Лечебните свойства на билката Годжи бери са познати в Китай от хилядолетия.  Древната медицинска книга „Трактат за билките и техните свойства” („Яо син лун”) отделя специално внимание на годжито и пише, че плодовете му „възвръщат запасите на телесните течности, успокояват духа, освежават и проясняват тена на кожата и укрепват очите”. В друга класическа китайска книга „Билки и хранолечение” („Шъ ляо бън цао”) се казва, че годжито „укрепва мускулите и сухожилията, предпазва от настинки и води до дълголетие.”  Поетът Лю Юйси от династия Тан (618-907 г.) възхвалява чудните ефекти на билката в поема за Годжи. В нея пише, че дори водата от кладенец в близост до растението може да помогне на хората да постигнат дълголетие.

Един от най-известните лекари и фитотерапевти в историята на Китай, Ли Шъджън, в знаменития си труд „Основи на Фармакопедията” („Бънцао Ганму”) от 1578 г. споменава, че жителите на село Нанчю имали навика да ядат плодове от  годжи и почти всички са дълголетници.

Въпреки че официалните китайски регистри документират, че Ли Чинюн е живял цели 256 години, името му по-скоро е свързвано с много легенди и фантастични разкази. Признат лечител, билкар и майстор на бойните изкуства, той надживява девет поколения императори, погребва 23 съпруги и оставя над 180 потомци. По спомени на очевидци, лицето на Ли Чинюн по нищо не се отличавало от онези на по-младите от него с 200 години. Истинското му признание като лечител идва след 100-годишнината му. Тогава получава и първата си императорска грамота. Когато навършва 200 години, става университетски преподавател. Специалността му била предимно очните болести и заболяванията на костната система. „За да живееш дълго – обяснявал Ли Чинюн –  трябва да имаш спокойно сърце, да седиш като костенурка, да ходиш весело като гълъб и да спиш като куче!”

Една от тайните на дълголетието си Ли Чинюн отдавал на специална отвара, в която най-важната съставка била, разбира се, Годжи.

Годжи бери 3Друга легенда гласи, че плодовете Годжи и уникалните им свойства са открити от будистки монаси в Тибет. Няколко монаси се престрашили да опитат плодовете, без да се страхуват, че може да са отровни. Вкусът им допаднал и тъй като храната им и без това била оскъдна, започнали всеки ден да ядат Годжи. След години абсолютно всеки от тези монаси надживял с много останалите, които не приемали червените плодчета.

Също по време на династията Тан, в близост до стената на известен будистки храм бил изкопан кладенец. Непосредствено над него надвесвали клоните си храсти Годжи. С течение на времето презрелите плодове падали във водата. Всички, които идвали да се молят в храма и да пият от кладенеца, не се състарявали като останалите. Казват, че дори 80-годишните нямали бели коси и имали здрави зъби.

Всъщност,  годжито допринася не само за дълголетие, но често е свързван и с красотата. В миналото девойките от знатните фамилии са пиели чай от годжи, за да изглеждат по-млади и по-красиви. Мъжете пък са използвали годжи за засилване на половите сили. Не случайно в Китай има поговорка: „Който отива на командировка далеч от къщи, да не взима годжи със себе си.”, тъй като той е силен афродизиак.

Боговете на животните

Още от началото на света, човекът е неделима част от природата и животните. Ето защо почти всички народи си имат свой Бог на животните, който управлява необятните горски царства и помага на хората.

ТигърВ китайската митология, ролята на Царя на животните се е паднала на Тигъра. Той е Богът, носи в себе си началото на Ин и Ян. В китайската философия и метафизика Ян и Ин са доброто и злото. Ин е тъмният, пасивен елемент и се свързва с водата, въздуха, нощта и Луната. Ян е светлият, активен елемент на развитието, съзиданието и се свързва с огъня, земята, деня и Слънцето. В съответствие с  четирите елемента, четирите сезона и четирите посоки на света, свещените тигри са няколко типа. Белият тигър съответстна на Запад. На Изток царува Синият тигър. На Север доминира Черният, а на Юг – Червеният тигър.  Към тях има и пети тигър – Жълтият тигър, който е символ на владетеля, на слънцето, Богът на животните. На него се подчиняват всички природни царства и хора.

ЕленВ легендите на келтите, предците на съвременните ирландци, богът на животни е елен. От тази легенда, предполагат историците, е възникнала идеята Дядо Коледа да обикаля света с шейна, водена от елени.  Легендата разказва, че тези животни са присъствали в създаването на династията на ирландските крале. Елените се считат за закрилници на пътниците из тъмни и опасни пътища. На тези животни се преиписват лечителски способности.

ЕднорогБез съмнение, най-мистериозният Бог на животни, е еднорогът. Изследователите смятат, че прототипът на това митично създание, е индийският носорог. Образът на приказното създание е различен в различните легенди.  Първоначално животното е било описвано като магаре с дълъг рог на челото. Впоследствие еднорогът придобива красива визия на бял кон със златист рог. Най-често е изобразяван в картини близо до християнски девици. Еднорогът символизира чистота и девственост. Белият еднорог носи след себе си светлина, добро начало. В Древен Китай еднорогът е изобразяван на герба на императора, което е свидетелствало за покровителство от висши сили.

КраваВ Древна Индия пък животните си имат не Бог, а Богиня. Това е кравата. Тя е символ на плодородие, благоденствие, мир и просперитет. Тези животни са земното въплъщение на Боговете. Затова в индуизма е забранено консумирането на говеждо месо от хората.

Древните египтяни пък почитали бога на плодородието Апис, чието земно превъплажение бил бикът. Сияещият диск върху рогата му е бил връзката му с бога на слънцето Ра.  Специални участия в богослужАписенията на египтяните са взимали черните бикове с бели петна. Постепенно Апис започнал да играе важна роля в култа към Озирис, владетеля на подземното царство на мъртвите.  Апис е божеството на древния град Мемфис, което се превъплъщава в бял бик на черни петна, отглеждан в храма. След смъртта му, животното е било балсамирано и погребано с тържествена церемония в погребална галерия.

Предаването на властта от Яо на Шун

ЯоПрез дългия период на феодализма в Китай, императорският пост се предавал от баща на син. Но в китайската митология, първите три императора Яо, Шун и Ю предават властта не по кръвна линия. Хората с добродетелно поведение и способности били издигани за този пост.

Яо е първият митичен китайски император. Когато той остарял, решил да си намери заместник и затова събрал вождовете на всички племена на съвет. След като съобщил за решението си, човек на име Фан Чи рекъл: „Твоят син Джу Дан е просветен човек и е най-подходящ за твой наследник.” Яо отвърнал строго: „Не съм съгласен, моят син не е с добродетелен характер и обича да се кара с хората.” Друг казал: „Гун Гун, дето се грижи за напояването, също е подходящ.” Яо поклатил глава и отвърнал: „Гун Гун е умел в приказките и външно изглежда много почтителен, но вътрешно е съвсем друг. Ако сложим него, няма да ми е мирно на душата.” Така, него ден съветът не решил нищо и Яо продължил да търси наследник на мястото му.

След известно време. Яо пак свикал всички вождове на съвет. Този път, много вождове издигнали обикновения младеж Шун. Яо поклатил в съгласие глава и рекъл: „А! И аз съм слушал, че този човек е много добър. Може ли да ми разкажете по-подробно?” Те му разказали следното: бащата на Шун бил глупав-преглупав човек и хората го наричат Слепия старец. Родната майка на Шун починала много рано, а мащехата му се отнасяла много лошо с него. Той имал брат от мащехата си, който се казвал Сян, надут до невъзможност и любимец на баща си. Въпреки всичко, Шун се държал много добре с баща си, мащехата си и брат си. Затова, всички смятали, че Шун е много добродетелен младеж.

ШунКато изслушал разказа за Шун, Яо решил първо да изпита младежа. Той омъжил двете си дъщери Ъхуан и Нюин за Шун и му построил хамбар за зърно, както и му дал много добитък. Мащехата и брат му, като видели това, сърцата им се изпълнили със завист. Заедно с баща му, те решили да му сторят зло.

Веднъж, бащата извикал Шун да поправи покрива на хамбара. Шун се качил по стълба на покрива и тогава баща му запалил огън отдолу, с намерението да изгори Шун. Като видял от покрива огъня, Шун искал да слезе по стълбата, но тя вече не била там. За късмет, Шун носел със себе си две бамбукови шапки да се пази от слънцето. Във всяка ръка той сложил по шапка, размахал ги като крила и така скочил долу. Шапките се понесли по вятъра и Шун се приземил леко на земята, без да се рани.

Бащата и братът на Шун въобще не се зарадвали на това и го извикали да копае кладенец. Когато Шун слязъл в кладенеца, бащата и братът хвърлили вътре голям камък и запушили отвора на кладенеца, като решили да погребат Шун жив вътре. Те не очаквали, че Шун, като слязъл на дъното на кладенеца, изкопал дупка до повърхността и се върнал жив и здрав в къщи.

Сян не знаел, че Шун вече се спасил и доволен се върнал в дома си и казал на баща си: „Този път брат ми със сигурност ще умре и аз измислих този хубав план. Сега може да си поделим богатството на брат ми.” Като свършил да говори, се запътил към дома на Шун. Той се втрещил като видял Шун да седи и свири на цин. Удивил се много вътрешно, но изрекъл: „Ах, толкова ми липсваше!” Шун се направил, че не знае нищо и казал: „Ти дойде тъкмо навреме, имам много работа и имам нужда от помощта ти.” След това, Шун продължил да се отнася по старому към баща си и брат си, а те двамата не посмели да му сторят друго зло.

Шун 2След време, Яо подложил Шун на много други изпитания и се уверил, че е много добродетелен и способен човек и решил да му предаде императорския пост. Този вид предаване на властта, в Китай се нарича „Шанжан” (отстъпване на престола на друг). След като приел поста, Шун продължил да се труди като обикновените хора и спечелил доверието на всички. След няколко години, Яо починал и Шун мислел да предаде поста на сина на Яо – Джу Дан, но никой не се съгласил. Когато Шун остарял, по същия начин той избрал добродетелния, надарен и добре подготвен Ю за свой наследник.

Хората вярват, че през епохата на Яо, Шун и Ю, в Поднебесната е нямало борба за власт и облаги, императорът и обикновените хора живеели един и същ хубав и прост живот.

Жълтият император и Чъйоу

Хуанди 1Преди много хиляди години, по поречието на Хуанхъ и Яндзъ живеели множество родове и племена. Сред тях, Жълтият император Хуанди бил най-известният вожд на племе от района на Хуанхъ. Друг известен вожд бил Йенди. Хуанди и Йенди били братя. Най-известният вожд от поречието на Яндзъ пък бил Чъйоу, който бил много силен и мощен.

Чъйоу имал 81 братя, всички те имали животински тела и човешки лица, с медена глава и железни ръце и нямали равни по свирепост. Те умело боравели с всякакви бойни оръжия като мечове, лък и др. Чъйоу често повеждал своето силно племе да напада и завзема други племена.

Веднъж, Чъйоу нападнал земите на Йенди, който веднага вдигнал войските си да защитава земите си. Но той не бил равностоен противник на Чъйоу и бил разгромен от него. Йенди нямал друг избор, освен да избяга при Хуанди да търси помощ. Хуанди отдавна мислел да се срази с това племе и да го унищожи, затова свикал всички вождове с войските им и се сразили с Чъйоу в широкото поле в местността Джуолу. Това е известната битка от Джуолу.

Хуанди 2От начало, Чъйоу, който имал по-добри оръжия и смели и свирепи бойци, удържал победа след победа. После, Хуанди повикал на помощ дракона и други вълшебни и силни същества. Въпреки че войската на Чъйоу била смела и жестока, те не можали да удържат срещу войската на Хуанди и неговите съюзници, и, сразена, се разбягала.

Хуанди повел хората си в преследване, но изведнъж небето се стъмнило, паднала гъста непрогледна мъгла, задухал бурен вятър, светкавици и гръмотевици почнали да падат, завалял пороен дъжд и нямало как да се продължи с преследването. Оказало се, че Чъйоу бил помолил бога на вятъра и бога на дъжда да му помогнат. Хуанди не желаел да приеме тези пречки и помолил бога на сушата да му помогне, да спре дъжда. В едно мигновение, дъждът и вятърът спрели и всичко наоколо се прояснило.

Чъйоу с магия пак спуснал гъста мъгла и войниците на Хуанди се загубили. Но Хуанди използвал, че Полярната мечка винаги сочи север и направил „кола-компас”, която им помогнала да намерят пътя.

След още множество бурни битки, Хуанди най-накрая успял да убие 81-те братя на Чъйоу и хванал жив самия Чъйоу. Хуанди заповядал да оковат пленника и да го убият. Но понеже се притеснявал, че след смъртта си Чъйоу може да се превърне в зъл дух, заповядал главата и тялото му да бъдат погребани в две отдалечени много едно от друго места. Оковите му били хвърлени в планината и се превърнали в кленова гора. Всяко едно червено кленово листо напомняло за капките кръв на Чъйоу.

ХуандиСлед смъртта на Чъйоу, неговият страшен и жесток образ продължавал да плаши хората. Хуанди нарисувал неговия образ на бойните си знамена за да вдъхновява бойците си да се бият смело, както и за да устрашава другите племена. По-късно, Хуанди завоювал подкрепата на много племена и постепенно станал вожд на всички.

Хуанди бил много надарен и изобретил много неща, като дворци, коли, кораби, разноцветни дрехи и др. Неговата съпруга се казвала Лейдзу и тя също изобретявала различни неща. Отначало, копринените буби били само диви и хората не знаели, как да ги използват. Именно Лейдзу научила хората да отглеждат копринени буби и да тъкат коприна. От тогава в Китай започнало да се развива употребата и производството на коприна. Хуанди измислил още и беседките, а Лейдзу – подвижната беседка – чадъра.

Китайските древни предания изразяват голямо преклонение пред Хуанди и затова следващите поколения се наричат потомците на Жълтия император. Тъй като Хуанди и Йенди са близки роднини, а в последствие взаимно се смесват, китайците също често казват, че са потомци на Йенди и Хуанди. В памет  на тези двама велики общи прародители, китайците са построили мавзолей на Хуанди и Йенди в планината Чяо шан, в околия Хуанлин, провинция Шаанси. Всяка пролет, китайци от цял свят се стичат тук за да се поклонят на прародителите на китайската нация.

 

Потомците на Дракона

ДраконНазванието „Потомци на дракона” идва от легенди в древен Китай. Според легендата, преди императора Хуанди, тотемът на китайците бил мечка. За да успокои подчинените племена, императорът Хуанди решил драконът да бъде тотем вместо мечката. Главата на Дракона приличала на мечката, а тялото – на змия, която била друг тотем на тогавашните племена. Може да се каже, че тотемът Дракон е съчетание на тотемите на различните племена.

От император Хуанди, тотемът Дракон започнал да се използува като орнамент в различни битови предмети и се превърнал в йероглиф. На черупките на костенурки и на порцелан, открити в исторически находища, има йероглифа Дракон.

Постепенно Драконът се превърнал в символ на китайската нация. В Китай се разпространяват безброй легенди за Дракона, например императорът Яен бил роден от съюза на Небесия Дракон и земната жена Дън, император Хуанди бил роден от съюза на Голямата мечка и жена Фубао, а император Яо – от съюза на Червения Дракон и Чинду. Щом предшествениците на китайската нация са деца на Небесен Дракон, логично е китайците да са потомци на Дракона.

Ню

Ню – 鵺, е легендарно същество от японската митология. На външен вид изглежда като Химера (съставено от части на различни животни) с глава на маймуна, тяло на енотовидно куче, тигрови лапи и змия вместо опашка. Може да се придвижва като се превърне в черен облак. Ню обикновено носи нещастие и тъга. Според една легенда император Хейке се разболял защото едно такова Ню се било скатало на върха на резиденцията му през лятото на 1153. Императора оздравял чак след като самурая Минамото Йоримаса не убил съществото. Това станало като се качил на покрива и изстрелял запалена стрела. Веднага от облака паднало тялото на мъртвото Ню, което по-късно Минамото хвърлил в японско море. Местна добавка към историята разказва как тялото продължило да плава покрай бреговата ивица и местните, уплашени да не ги сполети проклятие го взели и заровили.

Previous Older Entries