Биен Чюе

Веднъж, много известният доктор Биен Чюе прегледал владетеля Цан Хуан и  му казал: „Вие имате малък кожен проблем, но ако не се излекува навреме, после може да влезе във вътрешните органи.” Владетелят отрекъл: „Аз нямам никаква болест.” Докторът се сбогувал и си заминал. Владетелят казал на придворните си: „Лекарите обичат да лекуват хора, които не са болни само и само за да вземат пари.”

След десет дена, Биен Чюе пак минал от там и казал: „Болестта Ви вече е влязла в мускулите ви, ако пак не я излекувам, то тя ще се влоши!” Владетелят пак не обърнал внимание на това. Лекарят пак се сбогувал и си тръгнал, а владетелят пак не останал с добро впечатление от него.

След още десет дена, Биен Чюе пак прегледал владетеля и казал: „Болестта Ви е влязла вече в стомаха Ви, ако не се излекува навреме, ще стане много лошо.” Но владетелят пак не обърнал внимание на това.

След още десет дена, Биен Чюе от далеч погледнал владетеля и без да каже нищо, с наведена глава си тръгнал. Владетелят изпратил хора да го настигнат и да го попитат, защо си е тръгнал без да обели дума.

Лекарят отвърнал: „Когато болестта е върху кожата, може да се излекува с отвари от билки и компреси; като влезе в мускулите – с акупунктура и мокса; в стомаха – с по-силни отвари; но ако стигне до костите, лекарят вече е безсилен, а с това се занимава владетеля на Ада. Болестта на вашия владетел е вече в костите му, аз няма с какво да помогна.”

След пет дена, Цан Хуан почувствал болка в цялото си тяло и изпратил да доведат Биен Чюе, но лекарят отдавна си бил тръгнал. Не след дълго, владетелят умрял.

Тази легенда ни показва, че грешките и недостатъците на хората трябва да се поправят, защото ако се оставят така, то те ще станат по-големи и по-сериозни и не може да се предвиди края.

Advertisements

Легенди за бамбука

Трудно е да се повярва, че мощните гладки стъбла на бамбука принадлежат не на дървесно, а на тревисто растение. Но независимо от огромните си размери, той си е трева, макар и много едра. Бамбукът се числи към семейство Житни, като образува отделно подсемейство. Към него се отнасят около 50 рода с над 700 вида. Тези бързо растящи житни гиганти произхождат главно от тропиците и субтропиците на Азия, Африка и Америка. Обикновено растат в плътни обширни съобщества, дори формират големи „гори”. Някои видове се срещат и в Хималаите на много голяма надморска височина-до 4500 метра.

Едно от най-интересните свойства на бамбука е необикновено бързият му растеж. Обичайният прираст на повечето видове е 20-30 см за денонощие. Рекордьор в тази област е широко разпространеният в Япония бамбук, наречен от местното население „мадаке”. Наблюдавано е, че стъблата му за 24 часа нарастват с почти 120 см! Най-голяма височина обаче, достига бирманският бамбук, който е разпространен в Индия и Бирма. Дървовидните му стъбла се удължават до грандиозната височина от 40 метра при диаметър едва 20-30 см, достигайки значителни размери, бамбуците образуват и корона от странични клонки, гъсто облистени с тесноланцетни листа. С възрастта стъблата на някои от тях пожълтяват, други стават черни или се покриват с тъмнозелени или пурпурни щрихи.

Бамбукът цъфти непредсказуемо само веднъж в живота си и след прецъфтяване умира. Цъфтежът е рядко явление-някои видове цъфтят на 30-32 години, други – на 60, дори на 100-годишна възраст. Цветовете също са различни-малки, скрити в пазвите на листата и почти незабележими или събрани в едри метличести съцветия. Нищо чудно, че внезапното цъфване на бамбуковите гори се смята за изключително събитие, предвещава и избавление от глад, тъй като многобройните семена на бамбука не отстъпват на ориза по вкусови качества. При голяма част от представителите на това подсемейство плодовете са зърна, по-рядко орехчета‚ а в югоизточна Азия се среща интересен вид бамбук, чиито зърна приличат на малки круши. Причините за спонтанния цъфтеж на бамбука все още не са напълно изучени, но изследователите са открили пряка зависимост между появата на петна по слънчевата повърхност и залагането на цветовете.

Това чудновато растение играе огромна роля в изкуството и символиката на Изтока. За мъдреците възлите по стъблата на бамбука са стъпала по пътя към висшето познание. Един от атрибутите на гуан Ян – богинята на милосърдието, е бамбуково клонче. В Япония подаващите се изпод замята млади бамбукови кълнове символизират безкрайна младост и неукротима сила. За азиатците голият ствол на бамбука е олицетворение на скромността, а вечната му зеленина и крехка слабост-на преклонната възраст. Бамбукът присъства в много обреди. Парченца от него, сложени в огъня, се пръсват със силен трясък и изгонват злите духове.

На Изток, когато искат да похвалят личностните качества на някой човек, го сравняват с бамбукова пръчка. Тя е олицетворение на съвършената същност-огъва се, но не се чупи. Според азиатците любимото лакомство на мечетата панда означава изящество, постоянство и дълголетие. В Япония почитат растението като свещено и му се покланят като на божество. За филипинците е талисман – кръстът от него привлича щастието.

Бамбукът е символ на изгряващото слънце. Според японците той символизира лоялност, честност и чистота. Преди Нова Година на всяка врата се поставят борови и бамбукови клонки, които трябва да донесат щастие в къщата. Според японските традиции бамбукова плочка с изобразена лястовица е символ на приятелството, а с жерав-дълъг живот и щастие.

В Китай има легенда, разказваща за една майка, която заболяла много през зимата. Казали на сина й, че трябва да се свари чай от бамбук. Земята, обаче силно замръзнала и сина плакал безутешно през цялата нощ. На сутринта там, където падали сълзите му, земята се била размразила и покълнал бамбук.

В митологията на индонезийските племена богът на огъня се криел в бамбука-затова с помощта на пръчка от бамбук се пали огън.

Eдва ли има друго растение, като бамбука, с толкова голямо значение за населението на Източна Азия‚ Китай, Индия и Япония. Бамбукът буквално съпровождал човек от раждането му до смъртта: с нож от бамбук орязвали пъпната връв на новородените, после ги люлеели в бамбукови кошове, от бамбук правели играчки, домакински съдове, инструменти; с бамбук хранели добитъка, бамбук ядели и самите хора, а приборите били също бамбукови; книги били изписвани върху бамбукови пластинки; накрая изпращали човека в последния му път на бамбукова носилка…

Легенда за хризантемите

Живял в древен Китай жесток мандарин, който ограбвал безмилостно бедните хора. Млад момък се възмутил от постъпката му и навсякъде започнал да говори, че трябва да се поведе борба срещу него. Войниците на мандарина хванали момъка и той бил осъден на смърт.
Девойката, която обичала младежа, отишла при мандарина,паднала на колене и го помолила поне с един ден да отложи изпълнението на смъртната присъда. Така горещо го молела,че той най-после се трогнал от силната Ѝ любов. Мандаринът откъснал една цветна пъпка от най-близкия до него храст и я подал на девойката. Казал да я вземе и на другия ден, когато тя се разтворела и цъфнела, той щял да отсрочи изпълнението на смъртната присъда с толкова дни, колкото листенца имало на този цвят.
Девойката взела пъпката и се прибрала у дома. Цял ден тя не само разлиствала, но и разнищвала листенцата,така че да се получи чуден цвят. На сутринта девойката занесла цветето на мандарина. Учуден, той започнал да брои листенцата.Останал възхитен от прекрасния цвят и тъй като не могъл да преброи листенцата, освободил момъка.
Не напразно хризантемата е национално цвете на Китай и Япония.На Японския орден за най-висока заслуга е изобразена хризантема с шестдесет лъча.

Гинко билоба

Гинко билоба е най-древният вид дърво на Земята. Срещало се е още преди 200 000 години. Негови останки са разкрити при разкопки на древни слоеве в Европа и Америка. Има го най-много в Япония и Китай. Там го наричат „Дърво на живота” и го използват повече от 5 000 години. След атомната бомба, заличила всичко в Хирошима, единствено на следващата година оживяло дървото гинко, което растяло пред Общината.

След последния ледников период гинкото се е съхранило само на малка територия в Източен Китай, в планините Дян Му-Шан, покрай границата между провинциите Чжецзян и Анхой, където образува гори заедно с други иглолистни и широколистни видове. По-късно, заедно с будизма се разпространява в цяла Източна Азия. В Китай и Япония са известни великолепни екземпляри от гинко, които са били засаждани край будистките храмове. Някои от тези дървета достигат възраст над 1500 години. Съществува легенда, според която дойката на японския император Наихаку-Коджо, умирайки, е помолила да не издигат паметник на нейния гроб, а да посадят едно гинково дърво, за да може душата й да продължи да живее в него. Будистките монаси смятат, че двуделните листа на гинкото символизират двете начала на света – „ин” и „ян” и са символ на мъдрост и съсредоточеност, издръжливост и дълголетие. До днес в Китай, Япония и Корея гинкото се нарича още и „дърво на младостта”.

Легенди за появата на чая

Легендите за това как се е появил чаят са многобройни и вълнуващи. За негови откриватели се считат както смели войни, така и обикновени селяни, както богати търговци, така и бедни дървари, както красиви девойки, така и зли вещици. Всяка една от тези легенди носи в себе си частица от истината за направеното преди толкова много години откритие.
От уста на уста се предавала невероятната история за смел войн, тръгнал на дълъг път, за да завоюва нови земи и да участва във вълнуващи приключения. Вървейки по каменистия и трънлив път младият мъж стигнал до малка горичка, която пресичала пътя му. Тласкан от невидима сила навлязъл в нея. С наближаването на залеза, войнът започнал да усеща тревогата от наближаващата нощ, която щяла да го завари неподготвен и без подслон в гората. Оглеждайки се във всички посоки с надеждата да открие място, където да пренощува младият момък се спрял край едно красиво дърво. Бил омагьосан от красотата му и възхитен от плавното движение на клоните под допира на лекия ветрец. Запленен от гледката той решил, че най-после е открил подходящото място за почивка. Смелият войн запалил огън, отпил жадно от котлето вода и заслушан в лекия ветрец и песента на птиците се унесъл в спокоен сън.
На сутринта, щом слънцето изгряло, той се събудил и открил нещо невероятно–огънят, запален вечерта, все още горял, а отгоре му, необезпокоявано, къкрело котлето с вода. Смелият мъж започнал да се чуди какво витае в тази гора и дали дървото нарочно не го е примамило на това място, пленявайки го с красотата си. В същия момент се извил силен вятър и клоните на красивото дърво се залюлели пред смаяния поглед на момъка. От короната му се отронили няколко листа, които паднали точно в котлето с къкрещата вода и веднага променили цвета й в кафяв. Войнът стоял вцепенен, смаян от случилото се. Разумът му нашепвал да избяга от омагьосаната гора, но сърцето му нареждало друго. С разтреперани пръсти той се доближил да котлето и отпил от течността. За негова най-голяма изненада, водата с потопените листа била удивително вкусна и с учудващо приятен аромат.
Зарадван от необикновеното си откритие, младият мъж решил, че боговете са му дали знак и че може би те са го пратили на това пътуване, за да открие тази уникална напитка. Благодарейки горещо на боговете, той се поклонил пред дървото, подслонило го през нощта и дало му този безценен дар и с треперещи пръсти откъснал клонка от короната му. След това потеглил към дома си със щастлива усмивка и спокойно сърце.
Връщайки се в родното си място той представил новото си откритие и всички единодушно решили да засадят красивата клонка в неговия двор. Клонката израснала бързо и се превърнала в стройно дърво, обсипано с бели цветове и ароматни листа.
До ден днешен се носи легендата, че чаят расте на места, където властва доброто, издигайки короната си като щит, защитващ мира и спокойствието. Това е и причината, поради която напитката с чаените листа носи спокойствие на хората, зарежда ги с енергия и ги кара да се насладят на живота и да повярват във вълшебства, така както е направил и смелият войн преди хиляди години…

Друга легенда ни пренася в 2737 година преди новата ера. По това време Китай е управляван от Втория си император – Шен Нун. Майка му веднъж видяла дракон да лети над планините и моментално заченала. След девет месеца се появил на бял свят Шен Нун, който научил китайците да бъдат ненадминати майстори на земеделието. Той навсякъде ходел с триножник, на който било закачено котле, за да прави в него отвари от различни треви. Веднъж в кипящата вода паднали донесени от вятъра листенца на чаено дърво. Шен Нун опитал отварата и тя толкова му харесала, че до края на живота си пиел само от нея. Така или иначе, на всичките му портрети, този император е изобразяван като дъвчещ различни треви зелен мъж.

Третата легенда е от 519 година преди нашата ера, но пък е много по-поетична. Неин герой е косматият индийски монах Бодхидхарма. Емигрирал той от Индия в Китай и основал там будистката секта „Чан“, позната на целия свят в японския си превод „Дзен“. В планината Суншан Бодхидхарма създал безспорно най-известния в днешно време манастир – манастира Шао Лин. Започнал да учи монасите на медитация, като им обещал, че девет години ще съзерцва една стена. Но още на втората нощ заспал. Събудил се и бесен от това, че се е изложил, откъснал клепачите си и ги стъпкал, за да не заспи никога повече. Дали Буда е видял това отгоре, не знаeм, но от стъпканите клепачи поникнало даряващото бодрост чаено дръвче. И до ден днешен на китайски, а и на японски, йероглифът за клепач е абсолютно идентичен с този, който обозначава  думата чай.