Легенда за Атанасовден

Свети АтанасОбщоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаело със свити отпред лапички и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. От тогава и останал обичаят, двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.

В техните дни ковашките еснафи жертват овни или бикове в чест на своите патрони и организират тържествени големи трапези. Във връзката Антоновден-Атанасовден се долавя християнизираният, но древен близначен мит. В народните схващания братята са представени като покровители и защитници на налбантите и железарите: оттук св. Атанас е патрон на ковашкия еснаф, а и на побратимяването. Вероятно в основата са залегнали езически представи за небесните ковачи-богове. Не случайно точно тези светци „затоплят земята” и „я обръщат към лято”.

Реклами

Защо подковата носи щастие?

Подкова 1Множество легенди и поверия за подкови идват от реалния живот. В раните векове на нашата ера, желязото е току-що открито в Европа. То било много скъпо и всеки железен предмет имал висока цена.
В селските дворове желязото било много рядко срещано. Ако някое семейство намерело на пътя желязна подкова, то това се считало за голям успех. От нея можело да се направи, например, нож и няколко гвоздея.

В различните европейски страни съществуват различни легенди за подковата, като символ на благоденствие, късмет и щастие. Смятало се , че щом конят е подкован, той е защитен от вещици и зли духове, тъй като желязото имало способността да ги прогонва.

Подкова 2Според една английска легенда, покровителят на ковачите  Свети Дънстан бил навестен в работилницата си от самия Сатана. Той пожелал подкова за копитото на коня си. Но Дънстан видял в това шанс да го накаже за злините му и почнал да го подковава със страшна сила самия Сатана, вместо коня му. Дяволът завил от болка, но тъй като не можел да се отскубне, замолил ковача да се смили над него. Тогава Дънстан го накарал да обещае, че никога няма да припарва до място, в близост до което има подкова, и чак тогава го пуснал. Затова хората днес вярват, че ако забият подкова над вратата на дома си, дяволът ще бяга от тях и вкъщи ще цари мир и хармония.

Поради специфичната форма на подковата (полумесец) още в най-старите легенди я посочват като свещен символ. Някои дори оприличават формата й с тази на символа на египетската богиня на плодородието Изида. По същата причина и турските народи я смятат за носеща късмет, поради близката й с полумесец форма. Китайците и индийците пък оприличават формата на подковата с извивките на свещената змия Нагендра.

Ирландския вариант на легендата пък разказвa за състезание между боговетеПодкова 3, по време на което една от конските подкови паднала върху земите на Изумрудения остров, залети от морето. Изведнъж, като с магия, водите се успокоили и се отдръпнали. Може би затова подковата също е от значение и за моряците. Ако се закачи към мачтата, над вратата на каютата или под палубата, то късметът задължително щял да съпътства кораба. Именно затова на мачтата на фрегатата на знаменития адмирал Нелсън също имало закачена подкова.

По нашите земи също се е смятало за добра поличба да намериш подкова на пътя. В някои места е съществувал дори специален ритуал при подобни случаи. Трябвало да се вдигне подковата, да се плюе, да се намисли желание, да се хвърли надалече през лявото рамо и след това без оглеждане да се върви напред. На други места съществувал друг обичай – взимали находката и я заковавали на входната врата. Ритуалът със закачането на входната врата е разпространен и популярен из цял свят.