Аврора

АврораФеноменът наречен Северното сияние или Аврора очарова и в същото време изумява човечеството още от древни времена. В гръцката митология богинята-сияние е наречена Еос (на римляните тя е позната като Аврора)-дъщеря е на титана Хиперион и на титанидата Тея, сестра на Хелиос и на Селена. Според една друга версия тя е дъщеря на Хелиос и на Нощта. От първия си съпруг Астрей родила ветровете Борей, Зефир, Нот и звездите. За поетите от Омир нататък е облечена в багрите на утринното небе, тя е розовопръста, шафранодрешна, лъчезарна, златопрестолна, роснокоса, пурпурна. Всяка сутрин носи светлината на боговете и хората. Тя е тази, която изплува из морските дълбочини на дивна колесница с конете си Лампос и Фаетон – „Блестящият” и „Искрящият”, подкарва звездите (пред нея бърза единствено Зорницата), пропъжда тъмнината и отваря с розовите си пръсти пред колесницата на Слънцето златните небесни порти. Героиня е на четири любовни романа, в които се явява все похитителка. Отвела в обитела на боговете надарения с божествена красота Клит, сина на Мантий от гадателския род на меламподидите. Отвлякла ловеца Орион, сина на Посейдон, но боговете се разгневили и богиня Артемида го пронизала със стрела на остров Ортигия. След смъртта му Зевс го въздигнал заедно с ловното му куче в съзвездие на утринното небе близо до Плеади. Отвлякла и страстния ловец Кенфал, сина на Дейон и внука на тесалийския цар Еол, скоро след сватбата му, след като го отчуждила от невестата Прокрида. ЕосНай-известното увлечение на Еос е по Титон, за когото още Омир съобщава че е син на троянския цар Лаомедонт, брат на Приям и баща от Еос на етиопския цар Мемном. Пленена от красотата му , богинята го обикнала, похитила и отвлякла в океана, а в друга версия в страната на Слънцето – Етиопия. Оттам всяка сутрин се надигала от леглото му, за да разнася дневната светлина. Обърнала се с молба към Зевс да дари любимия й с безсмъртие, но забравила да поиска за него и вечна младост. Така Титон пред нейните очи като всички смъртни се състарявал и смалявал, докато запазил само гласа си, превърнал се на щурец. От срам тя го скрила от чуждите очи, в залостената си спалня, а Мемном, като съюзник на троянците в троянската война бил пронизан от стрелата на Ахил. В мига на неговата смърт Еос избледняла и облак забулил Ефира. Оттогава майката плачела при всяко зазоряване. Капките утринна роса били нейните сълзи.

Advertisements

Смъртта на Язон

(Продължение 16)

Язон и ГлавкаСлед убийството на Пелий изгонените от Йолк Язон и Медея отишли да живеят при цар Креонт в Коринт. Медея родила двама синове. Язон и Медея би трябвало да бъдат щастливи дори в чужбина. Но съдбата не отредила щастие нито на Язон, нито на Медея. Запленен от красотата на Креонтовата дъщеря Главка, Язон изменил на клетвите, дадени в Колхида на Медея още по времето, когато получил вълшебния мехлем; изменил той на онази, с чиято помощ извършил големия подвиг. Язон решил да се ожени за Главка и цар Креонт се съгласил да даде дъщеря си за жена на знаменития герой.

Когато Медея научила, че Язон й изменя, обезло я отчаяние. Тя, както и по-рано, обичала Язон. Сякаш превърната в бездушен камък седяла Медея, потопена в скръб. Нито ядяла, нито пиела, нито слушала утешителни думи. Постепенно бесен гняв я овладявал. Нейният неукротим дух не можел да се успокои. Нима можела да понесе тя, дъщерята на колхидския цар, син на лъчезарния Хелиос, да възтържествуват над нея враговете й, да се гаврят с нея! Не, Медея била страшна в гнева си; нейното отмъщение трябвало да бъде ужасно по своята жестокост. Медея щяла отмъсти и на Язон, и на Главка, и на баща й Креонт!

Медея решава съдбата на ЯзонВ бесния си гняв Медея кълняла всички. Тя проклинала децата си, проклинала и Язон. Медея страдала и молила боговете да отнемат изведнъж живота й с един удар на светкавица. Какво друго освен жажда за отмъщение било останало в живота й? Медея призовавала смъртта; това щял да бъде краят на нейните мъки; смъртта щяла да я освободи от скръбта. Защо Язон бил постъпил тъй жестоко с нея, която го спасила; помогнала му, като приспала дракона, да придобие златното руно; която, за да го спаси, примамила в засада брата си и която заради Язон убила Пелий? Медея призовавала Зевс и богинята на правосъдието Темида да бъдат свидетели на това, как несправедливо бил постъпил с нея Язон. Все по-непоколебимо и по-непоколебимо ставало решението на Медея да отмъсти на Язон.

Но ето че дошъл Креонт. Той заявил на Медея, че тя трябвала незабавно да напусне Коринт. Креонт се страхувал от нея. Той знаел колко страшна е тя в гнева си; знаел колко могъщи са нейните магии: та тя можела да погуби и дъщеря му, и самия него.

А Медея, за да спечели време за отмъщението, си дала вид, че се подчинява на Креонт, че признава правото му да я изгони, но го помолила само за едно – да й разреши да остане само още един ден в Коринт. Креонт се съгласил, без да подозира, че с това сам се обрича на гибел. Той заплашил Медея, че ако лъчите на изгряващото слънце я заварят в Коринт, щял да  накаже със смърт и нея, и синовете й. Медея знаела, че няма защо да се бои от смъртно наказание. Креонт щял да загине преди нея, не току-тъй се е клела тя на бледоликата богиня Селена и на своята покровителка Хеката, че ще погуби враговете си. Не, не тя, а те нямали да избегнат смъртното наказание.

Напразно Язон уверявал Медея, че за нейното добро и за доброто на децата той се жени за Главка; че неговите синове ще намерят подкрепа в своите бъдещи братя, ако боговете му изпратят деца от новия брак. Медея не можела да повярва, че думите на Язон са искрени; тя го упреквала в измяна и го заплашвала с гнева на боговете; не искала да го слуша. Сега Язон, когото някога така е обичала, заради когото е забравила баща, майка, брат и родина, й е омразен. Язон си отишъл разгневен, а подир него се носели подигравките и заканите на Медея.

Медея и децата йВ това време пристигнал в Коринт на път от Делфи за Троизена атинският цар Егей. Той дружелюбно поздравил Медея и я попитал защо е така опечалена. Медея му разказала за своето нещастие и го помолила да даде на нея, прокудената и забравена от мъжа си, убежище в Атина. Тя обещала на Егей, че ще му помогне със своите магии; обещала му, че той ще има многобройно потомство, че няма да остане бездетен, както дотогава, стига само да й даде подслон. Егей се заклел, че ще приюти Медея. Заклел се в богинята на земята Гея, в Хелиос, Медеиния дядо, във всички богове на Олимп, че няма да я предаде на враговете й. Само едно единствено условие поставил: тя трябвала да дойде в Атина сама, без негова помощ, тъй като Егей не искал да се скара с царя на Коринт.

След като си осигурила убежище, Медея пристъпила към изпълнението на замисленото отмъщение. Тя решила не само да погуби Креонт и дъщеря му Главка, но и да убие децата си, деца на Язон. Тя изпратила прислужничката си да повика Язон. Пред него Медея се показала покорна; тя си дала вид, че се е помирила със съдбата си и с решението на Язон, и го помолила само за едно – да убеди Кренот синовете й да останат в Коринт. Дошли и децата. Като ги видяла, Медея заплакала, прегърнала ги, целунала синовете си; тя ги обичала, но жаждата й за отмъщение била по-силна от любовта към децата.

Под предлог, че се стреми да склони Главка да остави децата й в новия дом на Язон, Медея й изпратила като  подарък скъпоценна дреха и златен венец. Този именно подарък носел със себе си гибел. Щом Главка облякла дрехата и сложила на глава венеца, отровата, с която били напоени те, проникнала в тялото й; венецът стегнал главата й като меден обръч, дрехата горяла като огън тялото й. Главка умряла в страшни мъки. Притичал й се на помощ баща й: той прегърнал нещастната си дъщеря, но дрехата прилепнала и към него. Той се стараел да отдели тази дреха от тялото си, но с нея заедно откъснал и парчета месо. И Креонт загинал от подаръка на Медея.

Медея и колесницатаЗастанала до своя дворец, Медея тържествуваща чула, че Креонт и Главка са загинали; но тяхната гибел не е утолила жаждата й за мъст: защото тя е решила да убие и своите деца, за да накара Язон още по-силно да страда. Сега и друго обстоятелство подтиква Медея да се реши на това убийство – тя знае каква участ застрашава синовете й, когато роднините на Креонт ще им отмъщават за престъпленията на майка им. Набързо Медея отишла в двореца и тозчас се чуват оттам виковете и стенанията на нейните синове. Родната им майка ги е убила. А Язон, когато Креонт и дъщеря му Главка загинали от ръката на жена му Медея, страхувайки се, че родствениците на Креонт за отмъщение ще погубят синовете му, бърза да се прибере в двореца си. Но вратата, която водела в двореца, била затворена. Язон искал да я разбие. Изведнъж във въздуха се появила Медея на изпратената й от бог Хелиос колесница, запрегната с дракони; в краката й лежали убитите от нея синове. Язон изпаднал в ужас. Той молел Медея да му остави поне телата на неговите синове, за да може да ги погребе. Но и това утешение не му дала Медея и бързо изчезнала с чудесната колесница. Безрадостен бил целият по-нататъшен живот на Язон. Никъде той не можел да остане задълго. Веднъж той минавал през Истъм, покрай мястото, където стоял изтегленият на брега кораб „Арго”, посветен от аргонавтите на бога на морето Посейдон. Умореният Язон полегнал да си почине на сянка под кърмата на кораба и заспал. Когато Язон спокойно спял, кърмата на изгнилия вече кораб се сринала и затрупала със своите отломъци спящия Язон.

Край!

Язон изпълнява поръката на Еет

(Продължение 12)

Настъпила нощта. Като се облякъл в черни дрехи, Язон отишъл на брега на река Фазис и там в потайна доба се окъпал в бистрите й води. После изкопал дълбок трап и принесъл над него, както му била наредила Медея, жертва на Хеката. Щом като принесъл жертвата, земята се раздрусала и се появила великата Хеката с горящи факли в ръце. Страшни чудовища и бълващи огън дракони обкръжавали Хеката; около нея лаели и виели ужасни адски кучета. Нимфите от околността с висок крясък избягали, като видели Хеката. Ужас обхванал Язон, но като помнел думите на Медея, без да се обръща назад, той вървял към „Арго”, където го чакали другарите му.

Щом настъпило утрото, аргонавтите изпратили Теламон и Мелеагър при Еет да вземат драконови зъби. Еет им дал зъбите на убития от Кадъм дракон и започнал да се тъкми да отиде на Аресовата нива, за да види как Язон ще изпълни поръчението му. Еет облякъл своите доспехи, покрил главата си с шлем, блестящ като слънце, взел в ръце копието и щита си, които по тежест били само по силите на Херкулес, и се качил на колесницата си; колесницата управлявал син му Абсирт.

Аргонавтите също се стягали да отидат на Аресовата нива. Язон намазал копието, меча и щита си с вълшебния мехлем, а после и себе си намазал с него. Страшна сила усетил той тогава в цялото си тяло. Мускулите му станали сякаш челичени, тялото му станало като изковано от желязо. Когато аргонавтите пристигнали със своя бързоплувен „Арго” до Аресовата нива, Еет вече ги чакал, а около нивата, по склоновете на хълмовете, се тълпели колхидците. Язон слязъл на брега, блестящ като лъчезарна звезда със своите доспехи. Той тръгнал из нивата, намерил там железен плуг и меден хомот и като се закрил с щита си, отишъл да търси изпускащите огън бикове. Изведнъж двата бика изскочили от една пещера и с яростен рев се нахвърлили върху героя. От устата им излизали кълба огън. Прикрит с щита, героят ги чакал. Ето биковете връхлетели върху него и със страшна сила блъснали с рога Щита на героя. Никой не би издържал такъв удар, но Язон стоял непоклатим като скала. За втори, за трети път биковете се нахвърлят с рев върху него, вдигайки облаци прах. Язон хванал един след друг с могъщите си ръце биковете за рогата и ги довлякъл до плуга. Биковете се дърпали; те горели Язон с огън, но той останал невредим и яростните бикове не могли да се изтръгнат от ръцете му. С помощта на Кастор и Полидевк Язон ги впрегнал в плуга. Подкарвайки биковете с копието си, Язон изорал цялото Аресово поле и засял нивата с драконовите зъби. Като завършил, сеитбата Язон разпрегнал биковете, страшно креснал и ги ударил с копието. Биковете полетели като бесни и се скрили в дълбоката пещера. Първата половина от работата била свършена; сега трябвало да се чака кога ще израстат на нивата воините. Язон отишъл на брега на Фазис, гребнал с шлема си вода и утолил жаждата си. Но не можал да си отпочине. Ето че на нивата се показало от земята острието на копие, след него – второ, трето, четвърто и цялата нива се покрила сякаш с медна четина. Земята сякаш се размърдала и от нея се показали шлемове и глави на воини. Ето вече цялата нива се покрила с воини в блестящи доспехи. Като си спомнил думите на Медея, Язон грабнал грамаден камък; такъв камък не можел да бъде вдигнат и от четирима измежду най-силните герои, но Язон го вдигнал с една ръка и го запратил далеч всред тълпата родени от драконовите зъби воини. Хванали се за оръжието воините и между тях се започнала кървава битка. Язон се нахвърлил с меч върху воините, повалял ги един след друг и скоро цялата нива била покрита с убити воини – нито един от тях не останал жив; всички загинали от силната ръка на Язон. Цялата нива покрили те като отрязани с остър сърп класове, застилащи плодородна земя. Подвигът бил извършен. Изумен Еет гледал Язон, учудвайки се на свръх силата му. Страшно свъсил вежди царят, в очите му засвяткал гняв. Без да промълви нито дума, той полетял с колесницата си към града, мислейки само за едно – по какъв начин да погуби необикновения чужденец. А Язон, като се върнал на „Арго”, се отдал на почивка всред своите приятели, които славели големия му подвиг.

Следва продължение…

Пелопс

Пелопс (гр. Πέλοψ) в древногръцката митология бил син на Тантал и Диона и брат на Ниоба и Бротей. Поради полубожествения си произход,баща му Тантал е бил винаги добре дошъл на трапезата на боговете на Олимп. Той обаче откраднал нектар и амброзия, дал ги на хората и им разказал за тайните на боговете. Веднъж, за да изпита тяхната въздесъщност, той убил, нарязал и сварил сина си Пелопс и им го поднесъл на трапезата. Боговете, разбрали ужасната истина и не докоснали храната. Само Деметра, тъжна и унесена заради отвлечената си дъщеря Персефона, не разбрала каква е храната и изяла част от рамото на момчето. По заповед на Зевс, частите от тялото на младежа били събрани и сварени в свещен котел, заедно с направено от Хефест рамо от слонова кост. Така Пелопс бил съживен. Оттогава при всички потомци на Пелопс се появявало блястящо бяло петно на едното рамо.

Веднъж Пелопс видял хубавата Хиподамия, дъщерята на Еномай — царя на град Пиза. Еномаевата дъщеря пленила героя с хубостта си и той решил да я вземе за жена. Но не било лесно да се получи ръката на Хиподамия. На Еномай било предсказано от оракул, че той ще загине от ръката на зетя си. За да предотврати тая си орис, Еномай решил да не омъжва дъщеря си. Той обявил, че ще даде Хиподамия за жена само на оня герой, който го победи в надбягване с колесница; но ако самият той излезе победител, победеният трябва да заплати с живота си. Еномай решил да постъпи така, защото в цяла Гърция нямало равен нему по изкуството да управлява колесница, пък и конете му били по-бързи от буйния северен вятър Борей. Царят на Пиза можел да бъде сигурен, че нито един герой не ще го победи. Въпреки това мнозина гръцки герои не се спирали пред опасността да се лишат от живота си, като загинат от ръката на жестокия Еномай. Един след друг идвали те в двореца му, готови да се състезават с него само и само да получат за жена Хиподамия—така хубава била тя. Всичките ги постигнала зла участ—Еномай ги убивал, а главите им набучвал на вратите на своя дворец, та всеки новоидващ герой, като види колко много славни герои са паднали от ръката на Еномай, предварително да знае каква участ го очаква. И това не възпряло героя Пелопс. Той решил на всяка цена да получи Хиподамия и потеглил към двореца на коравосърдечния цар Еномай.

Притеснявайки се от състезанието Пелопс извикал Посейдон на помощ, който му дал два крилати коня, за да водят колесницата. Не съвсем убедени в победата, Пелопс и Хиподамия убедили Миртил, син на Хермес и водач на колесницата на Еномай (срещу обещание за половината царство) да им помогне. Вечерта преди надбягването той разместил оста на колелата на колесницата. Когато състезанието започнало и Еномай почти бил стигнал колесницата на Пелопс и се канел да го убие, колесника му се счупил. Миртил оцелял, но Еномай бил влачен от конете до смърт. Тържествуващ Пелопс се върнал в Пиза, оженил се за Хиподамия и завладял цялото царство на Еномай. А когато дошъл при него Миртил, Еномаевият кочияш, и поискал като награда половината от царството му, на Пелопс досвидяло да се прости с тая половина. Коварният Танталов син с хитрост примамил Миртил на морския бряг и го блъснал от високата скала в бурните вълни. Като падал от скалата, Миртил проклел Пелопс и цялото му потомство. Колкото и да се мъчел Танталовият син да смекчи разгневената душа на Миртил, колкото и да се стараел да укроти гнева на неговия баща Хермес, всичко било напразно. Проклятието на Миртил се изпълнило. Оттогава неизброими нещастия преследвали потомците на Пелопс, а със своите злодеяния те си навлекли наказанието на боговете.

Гордиевият възел

Според легендата, разказвана от древните историци, Гордий бил само прост земевладелец. Веднъж орел се приземил на хомота на неговите бикове по време на оран. Това било знамение, че Гордий щял да получи царската власт.

Скоро фригийците се лишили от цар. Оракулът, който изпратил орела, и към когото се обърнали фригийците, им дал съвет да изберат първия, когото срещнат, за цар. Този човек се оказал Гордий. Той отивал към храма на Зевс с обикновената си колесница, когато фригийците го срещнали. Провъзгласили го за цар, а Гордий основал нова столица с неговото име-в знак на благодарност към провидението, което изменило цялата му съдба. Сложил колесницата в цитаделата на столицата, в храма на Зевс. При това направил сложен възел на хомота, дето бил кацнал орела. Било предсказано, че който  успее да развърже гордиевия възел, ще царства над цяла Азия.

През  ІV в.пр.Хр. Александър Македонски, при своя поход на изток, минал през град Гордий. Жителите го запознали с предсказанието. Александър ги изслушал благосклонно, като не се издал, че Аристотел му е дал някои съвети по случая. Той изтеглил меча си и с един удар разсякъл кълбото от възли в самото му ядро. След известен период от време той се превърнал във владетел на цяла Азия.

Оттук идва и изразът „гордиев възел”  за всяко объркано преплитане на обстоятелства. „Да се разсече гордиевият възел” означава да се реши някакво сложно, объркано дело, затруднения по насилствен, праволинеен, радикален начин.

Легенда за кехлибара

Един ден Фаетон, син на Хелиос-Богът на Слънцето, успял да убеди баща си да му разреши да покара неговата колесница. Бащата се съгласил, но щом конете усетили, че този, който ги направлява е неопитен, подивели. Слънцето обгорило африканската земя и почернило населението Ѝ. За да спре причиняването на повече щети, Зевс ударил Фаетон със светкавица. Сестрите на Фаетон, Хелиадите оплаквали съдбата на брат си, кълнейки боговете и в резултат на това били превърнати в тополи за наказание. В тъгата си те продължили да плачат и сълзите им се превръщали на смола от която по-късно се образувал кехлибарът. Години по късно морето все още изхвърля кехлибарените сълзи на сестрите по своите брегове.