Один

OdinОдин е върховният бог в митологията на скандинавците. Повелител на небето и справедливата война, следи за справедливост. Баща на Тор, Тир, Балдур и други богове.
Один, върховният бог, седял на трона си в най-великолепната зала на Валхала със златен шлем и в златна броня. В него съжителствали силата и мъдростта, изкуството на поезията и силата на властта. Той създал човешките закони според митовете, наредил жертвоприношенията и по негова заповед валкириите водели във Валхала падналите в боя герои, където те ще пируват заедно с Один до края на света-Рагнарьок, когато ще излязат на последен бой рамо до рамо с боговете срещу Локи и слугите му.
Один седял на златен трон и държал в ръката си направено от джуджета копие, наречено Гунгнир, което при всяко хвърляне безпогрешно улучвало целта. Осмокракият му кон Слейпнир можел да го пренесе в боя по-бързо от вятъра. На лявото и дясното рамо на Один са кацнали по един черен гарван-Хугин и Мунин, мисълта и паметта. Один пращал всяка сутрин своите птици и те обикаляли целият свят и донасяли новини за съдбата на народите. До Один седели вълците Гере и Фреке, на които давал цялата си храна, от която самият той нямал нужда.
Когато настъпи Рагнарьок и Локи нападне Асгард, Один ще се сражава с чудовищния вълк Фенрир, който ще го погуби, ала синът му Видар ще отмъсти за него, убивайки звяра.

Хорското мнение

Хорското мнениеБаща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали по работа из селото. Бащата казал:
– Сине, ти се качи на коня, а аз ще повървя.

Като ги видели, селяните рекли:
– Ей, гледай какъв син – баща му ходи пеша, а той язди!

На другия ден бащата се качил на коня, а синът ходел. Селяните рекли:
– Какъв баща е този, дето оставя детето си да ходи пеша, а пък той язди!

На третия ден и двамата се качили на коня. Селяните:
– Брей, нямат милост тези, ще уморят добичето!

На четвъртия ден и бащата, и синът, тръгнали да вървят пеша, водейки коня. А селяните:
– Хахаха, гледай какви глупаци само! Кон имат – пеша ходят! Хахаха…

На следващия ден, от притеснение какво ще направят този път, конят умрял. Тогава бащата рекъл на сина си:
– Виждаш ли сине, какво се случи? Помни, че ако постоянно слушаш какво говорят хората – и ти ще свършиш като коня!

Легенда за появата на названието Чингис

Чингис ханЧингис хаган бил роден в годината на черния кон (1162 г.), на шестнадесетия ден на първия летен месец на по пладне. Говори се, че когато се появил на бял свят, в дясната си ръка стискал черен съсирек от кръв, голям колкото ашик.

Докато празнували раждането на детето, в стана довели татарския пленник Темуджин. И тъй като той бил заловен точно в този ден, нарекли новороденото Темуджин. Дали му това име и затова, защото го люлеели в желязна люлка (от temür ~ tömür – „желязо”).

Седмица по-късно, насред един морски остров в продължение на три дни върху един черен камък кацала черна птица и когато слънцето започвало да клони на запад, тя започвала да пее.

Йисугей Багатур, бащата на Чингис хаган, казал: „Тази птица предвещава нещо.” Разсякъл черния камък и вътре съгледал златен печат, който се издигал към небето. А след това камъкът като преди се затворил, птицата като преди зачирикала.

Отново разсякъл камъка и вътре съзрял сребърен печат, който тутакси паднал и потънал в морето. И пак камъкът се разтворил, а птицата зачуруликала.

Йисугей Багатур казал: „Появата на тази птица точно сега, когато се роди момчето, трябва да е някакво знамение.”

Още веднъж разсякъл камъка и съгледал в него печата Хасбу (нефритовия печат на династията Юан). Взел го и го обсипал с почести. Запалил худж (благовонни пръчици) и дзул (вид кандило) и докато стоял край него отново се появила черната птица, кацнала на димника (кръгъл отвор на покрива на юртата) и зачуруликала: „Чингис, чингис!” Песента на птицата била изтълкувана като знамение и затова започнали да наричат детето Чингис.

Защо подковата носи щастие?

Подкова 1Множество легенди и поверия за подкови идват от реалния живот. В раните векове на нашата ера, желязото е току-що открито в Европа. То било много скъпо и всеки железен предмет имал висока цена.
В селските дворове желязото било много рядко срещано. Ако някое семейство намерело на пътя желязна подкова, то това се считало за голям успех. От нея можело да се направи, например, нож и няколко гвоздея.

В различните европейски страни съществуват различни легенди за подковата, като символ на благоденствие, късмет и щастие. Смятало се , че щом конят е подкован, той е защитен от вещици и зли духове, тъй като желязото имало способността да ги прогонва.

Подкова 2Според една английска легенда, покровителят на ковачите  Свети Дънстан бил навестен в работилницата си от самия Сатана. Той пожелал подкова за копитото на коня си. Но Дънстан видял в това шанс да го накаже за злините му и почнал да го подковава със страшна сила самия Сатана, вместо коня му. Дяволът завил от болка, но тъй като не можел да се отскубне, замолил ковача да се смили над него. Тогава Дънстан го накарал да обещае, че никога няма да припарва до място, в близост до което има подкова, и чак тогава го пуснал. Затова хората днес вярват, че ако забият подкова над вратата на дома си, дяволът ще бяга от тях и вкъщи ще цари мир и хармония.

Поради специфичната форма на подковата (полумесец) още в най-старите легенди я посочват като свещен символ. Някои дори оприличават формата й с тази на символа на египетската богиня на плодородието Изида. По същата причина и турските народи я смятат за носеща късмет, поради близката й с полумесец форма. Китайците и индийците пък оприличават формата на подковата с извивките на свещената змия Нагендра.

Ирландския вариант на легендата пък разказвa за състезание между боговетеПодкова 3, по време на което една от конските подкови паднала върху земите на Изумрудения остров, залети от морето. Изведнъж, като с магия, водите се успокоили и се отдръпнали. Може би затова подковата също е от значение и за моряците. Ако се закачи към мачтата, над вратата на каютата или под палубата, то късметът задължително щял да съпътства кораба. Именно затова на мачтата на фрегатата на знаменития адмирал Нелсън също имало закачена подкова.

По нашите земи също се е смятало за добра поличба да намериш подкова на пътя. В някои места е съществувал дори специален ритуал при подобни случаи. Трябвало да се вдигне подковата, да се плюе, да се намисли желание, да се хвърли надалече през лявото рамо и след това без оглеждане да се върви напред. На други места съществувал друг обичай – взимали находката и я заковавали на входната врата. Ритуалът със закачането на входната врата е разпространен и популярен из цял свят.

Кентаврите

Кентавър 1Първите кентаври от гръцката митология били войнствени създания. Скитащи на стада в планините на Северна Гърция, те водили див и разюздан живот. Полухора, полуконе, кентаврите били красиви наглед, ала винаги били готови да пиянстват, да се бият и да отвличат човешки жени. Веднъж поканени да присъстват на сватбата на своя съсед, лапитския цар Пиритой, пияните кентаври обидили гостенките, опитали се да отвлекат невестата и повели кръвопролитна битка със своя домакин и неговите привърженици-сражение, което изгубили.

Митологията свързва съзвездието Стрелец с кентавъра Хирон. Той бил от главата до кръста човек, а останалата част от тялото му – охранен кон с четири крака и здрави копита. Хирон бил най-мъдрият кентавър. В полите на планината Пелион се намирала пещерата, в която живеел. В нея върху клон от лаврово легло лежал Хирон и свирел на златна лира. С нежни песни той учел на мъдрост и знания своите ученици. Той пеел за вечния и безгрижен Хаос, който съществувал преди всичко друго, и в него се намирал изворът на живота и света. От него възникнали светът и безсмъртните богове. От него произлязла и Земята – богинята Гея. Той пеел още и от Хаоса се родила могъщата сила, която давала живот на всичко –Любовта (Ерос). Хаосът родил вечният Мрак и тъмната Нощ, от които произлезли Светлината и Денят. Хирон пеел за огъня в недрата на Земята, за билките, които лекуват болестите, пеел как човекът може да предсказва бъдещето. Възпявал още красотата на здравото тяло на човека, безстрашието и смелостта на героите. Така всеки ден с песни кентавърът Хирон предавал мъдростта си на своите ученици.

Кентавър 2Когато Хелиос започвал да се спуска към водите на безкрайния Океан в западния край на Земята, учениците на Хирон отивали на лов в планините.Към залеза на Хелиос те се връщали и отивали при своя учител да се похвалят с успеха си. Херкулес оставил пред него два елена, Пелей оставил две сърни, а Орфей водел жив козел. Хирон ги похвалили за проявените сила и смелост. Пристигнал и Ескулап, който носел голям букет от горски цветя и билки. Той започнал да разказва на Хирон, че видял една змия как ухапала коза и тя започнала да се гърчи от болка. Козата изяла няколко листенца от тая билка и болките и веднага преминали. Затова той набрал от тази билка, която лекувала ухапване от змия. Хирон се зарадвал на разказа на Ескулап. Той го насърчил все така старателно да търси билки и да лекува хората. С настъпването на вечерта учениците на Хирон отивали в гората за да насекат дърва. След това наклаждали буен огън, в който изпичали убитите елени и сърни. След вечерята, учениците заобикаляли Хирон и започвали да беседват по различни въпроси. После всички заедно със своя учител свирели и пеели. Песните им огласяли планините.

Когато богиня Еос (Зората), отваряла вратите, за да излезе Хелиос с колесницата си, кентавърът Хирон се събуждал. Отивал на извора да се изкъпе и се връщал в пещерата. Изсвирвал със своя рог и учениците се събуждали. Те отивали на извора, изкъпвали се и отивали в пещерата. Хирон ги повеждал из гората на сутрешна разходка. Освежени и ободрени, те се връщали в пещерата, за да се нахранят. След това кентавърът ги завеждал на една просторна зелена поляна в гората. Те седели около него и слушали мъдрите му думи. Когато свършел учениците му почвали да се упражняват. Мъдрият Хирон знаел бъдещето на своите ученици и затова към всеки от тях проявявал съответните грижи, за да го подготви за бъдещите му подвизи.

Кентавър 3Повечето от учениците на Хирон участвали в похода на агронавтите за златното руно в Колхида, под покровителството на Язон. Езон, бащата на Язон, бил цар на Йолк. Брат му Пелий заграбил властта и избил приятелите на Езон. Езон и сина му едва се спасили, като избягали една нощ и стигнали до планината Пелион. Езон показал на сина си пещерата на Хирон и му казал, че ще го остави тук, за да може Хирон да го научи на всичко, за да стане смел и да отмъсти на чичо си.
Хирон приел Язон и двадесет години го учел, за да изпълни завета на баща си. Когато Язон овладял занаята на своя учител, организирал поход до Колхида за златното руно. Всички негови съученици Взели участие в похода. Сред тях бил и известният певец Орфей. На път те се отбили до Хирон. Той много се зарадвал като видял всички свои ученици тръгнали да извършват един от най-големите подвизи. Сложили богата трапеза. Орфей започнал да свири. Далеч в планините се леели звуците на нежната песен. Просълзен от радост Хирон му казал да накара хората да забравят страданията си, да ги направят радостни и щастливи със песните си, защото това било богатството което имал само Орфей. Той изразил щастието си, че имал такъв ученик. След смъртта на кентавъра Хирон боговете го превърнали в съзвездието Стрелец и го оставили на небето.

Еднорогът

Еднорогът представлява кон с изяществото на газела и с голям рог в средата на челото. Еднорогът, едновременно грациозен и див, е изключително популярен и се среща в голям брой легенди, съчинени от източни и западни народи. През средновековието смятали, че той може да бъде приближен само от млади момичета. На рога се приписвали вълшбни качества – например да пречиства водата и да неутрализира отровите. Твърдяло се, че вълшебното животно се превръща в истинска фуруя при вида на своя враг – слона. Рогът му бил по-скъп от цял град. Случайност ли е фактът, че Еднорога бил познат едновременно в толкова отдалечени помежду си култури като европейската и китайската? Дали Еднорогът не е „сухоземната” версия на нарвала с неговия рог? Съществувал ли е наистина, или е само приказно превъплащение на нарвала?

„Легендарния Еднорог съществува!” – с това доста удивително съобщение се обръща към цяла Европа не кой да е, епископът на Севилия Изидор. По онова време думите на висшия духовник имали голяма тежест и значение, както и самия факт, че един епископ лично прави през VII век изказването по темата за еднорога. Имал е обаче основателна причина. По онова време църквата била в много изострени отношения със секти и течения, подлагащи на съмнение ортодоксалното учение. Както се изразил един учен „при това положение един епископ никога няма да започне да разпространява езически легенди, от което де последват още повече вълнения и несигурност. Не, щом еписпът е казал, че еднорогът съществува, значи той наистина е бил убеден в това.”

Според „Лексикон на традиционните символи” еднорогът е лунен, женствен символ, чиято мъжка противоположност е лъвът; въплъщава целомъдрието, чистотата, непорочността, свършената доброта, добродетелта и силата на духа и тялото, непреходността. Тъй като двата му рога са сплетени един в друг, символизира единството на противоречията и неделимата господарска власт. При изобразяване на Дървото на живота от двете му страни се изписва по един еднорог като страж. Борбата между лъва и еднорога олицетворява слънчевите лъчи и лунни сили и антиподните двойки. Рогът му може да открива и неутрализира сложената във вода отрова.

В Египет еднорогът е символ на всички морални добродетели. При алхимиците той олицетворява живака, чиято противоположност е сярата, олицетворявана от лъва. В Китай често го отъжествявали с квилин, едно от четирите духовни създания. Квилин е китайско-легендарно същество, наричано понякога еднорог, олицетворяващо обединяването на силите Ин и Ян (Ян съответства на мъжката, а Ин – на женската сила). Рогът е знак за щастие на императора. В Християнския свят рогът като противоотрова символизира силата на Христос да унищожава греховното; това, че рогът е само един, символизира единството на Христос – син или Христос като единствения Божи син. Олицетворявайки чистота, целомъдрие и непорочност, той е атрибут н Дева Мария и символ на всички морални добродетели. Животът му на единак олицетворява живота в манастира, атрибут на Св. Юстина от Антиохия и Св. Юстина от Падуа. При даоистите еднорогът е основен символ, в образа на квилин събира петте елемента и дородетели. При гърците и римляните рогът е лунен сърп. Еднорогът е атрибут на всички девици, богините на луната и най-вече на Артемида и Диана. В хералдиката еднорогът има тяло и глава на кон, лъвска грива, крака и копита на елен, а в средата на челото – вит рог; заедно с лъва олицетворява силата на слънцето и луната. В Иран въплъщава свършенството, всички морални добродетели. При евреите – кралското владичество, силата на тялото, могъществото. В Шумер е бил лунен символ, символ на непорочните богини, изобразява се заедно с дървото на живота. Ктасей съобщава (ок 400 г. пр. н. е.) за съществуването на подобен на магаре кон, с целебен рог, който е много див и може да бъде хванат само от девица. Плиний го описва с тяло на жребец, глава на елен, слонски крака, зурла на глиган и черен, дълъг два лакътя рог на челото, под който е израснал гранат, лекуващ при докосване всякакви рани. Сърцето на животното също лекувало и с право еднорогът станал емблема на аптеките. През 1933 година американския биолог д-р Франклин Дав опитал да създаде еднорог. Той оперирал новородено теле, присаждайки корените на рогата му един до друг, в средата на челото. Действително израстнал само един рог. Но животното си останало пак теле, а рогът – говежди. И въобще не приличал на усукания, прав рог на еднорога. Историите не свършват до тук и дори в цирк „Ringling Bros., Barnum & Bailey” сензационно обявили, че ще представят на уважаемата публика истински еднорог. Възмутени природозащитници ги обвинили в измама и измъчване на животни. На коза били имплантирани рога на крава. Каквото и да е представлявал в действителност еднорогът от цирк „Ринглинг” той също не се доближавал до общоприетата представа. Днес съществува още една възможност – генното инжинерство. При съвременното състояние на тази наука изглежда лесно да се създаде животно, изглеждащо като толкова описаното през вековете митично същество. Но не е така лесно. Освен това, вече е на лице достатъчно чувствително обществено съзнание, непозволяващо безобразно да се прави всичко възможно. Такова нещо сигурно би предизвикало вълна от възмущение.

Дори Еднорогът да е само плод на фантазията и неговата „загадъчност” да остава само в рамките на изложените тук моменти, защо тогава това същество продължава да занимава вече толкова векове човечеството, докосва нещо у хората, кара ги да се учвстват съпричастни и буди духовете им?

Пегас

В гръцката митология доста почитан е красивия бял кон с криле Пегасус. За този жребец гърците вярвали, че носи мълнии и други оръдия на Зевс. Според гръцката митология е участвал в много древни битки.

Гръцката митология разказва, че богът на морето – Посейдон се влюбил в Медуза, пазителка на храма на Атина. Един ден той я съблазнил в храма, но когато Атина разбрала какво се е случило, за да накаже Посейдон, проклела Медуза да се превърне в чудовище с отвратително лице и със змии за коса. Според проклятието всеки, който погледнел лицето й, щял да се превърне в камък. Медуза била наказана да живее на изолирания горгонов остров.

Пегас е изскочил от кръвта на Медуза, когато Персей – син на Зевс и Данае, я убива. От горгоновия остров Пегас отлита на планината Хеликон и за него започват да се грижат деветте музи. Този крилат кон е едно от най-красивите създания, които някога са виждали древните гърци.

Легендата за Пегас разказва, че след много години Атина го намира и го подарява на гръцкия герой – Белерофонт, като му дава и златни юзди, за да може да опитоми жребеца. Един ден, когато Пегас пасял около бреговете на един поток, Белерофонт метнал юздата върху него и след като го опитомил двамата станали неразделни приятели и се разхождали над седемте планини и морета.

Пегас бил по-бърз и от вятъра. С помощта на Пегас Белерофонт успял да извърши много велики подвизи, в това число да избави жителите на Ликия от чудовищната Химера. Окрилен от своите победи, героят искал да се възкачи на Олимп и да стане равен с олимпийските богове. Боговете се разгневили и наказали Пегас с лудост, карайки го да хвърли своя стопанин на земята. Според легендата след като паднал на земята Белерофонт ослепял, окуцял и бродил по света, надявайки се конят му да се върне. Пегас обаче бил приет добре и станал любимият кон на Зевс, който го използвал, за да му носи оръжията.

Пегас се сприятелил с Персей, синът на Зевс. Веднъж докато яздели над Средиземно море видяли красива девойка, завързана за скала и водна змия, искаща да изяде момичето. Това била Андромеда, дъщерята на кралицата на Етиопия. Тя им разказала, че майка й я дала за жертвоприношение на морската кралица, за да може да предпази Етиопия. Персей я спасил от змията и скоро след това те се оженили.
Атина, дарила Пегас със златна юзда, го завела до Юпитер, където той теглел каляската му. Аврора, богинята на зората, понякога също го яздела, за да може да сменя настъпването на деня и нощта.

Всички боговете обичали жребеца. Като награда за неговата служба Зевс създал съзвездие за крилатия кон в деветото небе на земята.