Легенда за Атанасовден

Свети АтанасОбщоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаело със свити отпред лапички и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. От тогава и останал обичаят, двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.

В техните дни ковашките еснафи жертват овни или бикове в чест на своите патрони и организират тържествени големи трапези. Във връзката Антоновден-Атанасовден се долавя християнизираният, но древен близначен мит. В народните схващания братята са представени като покровители и защитници на налбантите и железарите: оттук св. Атанас е патрон на ковашкия еснаф, а и на побратимяването. Вероятно в основата са залегнали езически представи за небесните ковачи-богове. Не случайно точно тези светци „затоплят земята” и „я обръщат към лято”.

Реклами

Приятели

paradise_beach_man_dogПо дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата – музика, цветя, ромолене на ручеи.

– Какво е това?-попитал пътешественикът пазача на портата.

– Това е раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински….

– Има ли вода?

– Колкото искаш – чисти фонтани, прохладни басейни.

– А ще ми дадат ли храна?

– Колкото поискаш.

– А кучето?

– Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.

Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.

– Може ли да пием вода тук?-попитал човекът с кучето пазача.

– Да, на двора има кладенец.

– А кучето ми?

– До кладенеца има поилка.

– А дали ще ви се намери малко храна?

– Да, ще те нахраним.

– А за кучето?

– Ще се намери кокалче.

– Какво е това място?

– Това е раят.

– Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.

– Лъже! Там е адът.

– Но как търпите това?

– Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.

Огледалото

ОгледалотоЖивял някога един крал. Той си построил огромен дворец. Това бил един дворец с милиони огледала. Абсолютно всичко, стените, пода и таваните били покрити с огледала.

Веднъж в двореца притичало едно куче. Огледало се и видяло около себе си множество кучета. Те били навсякъде. И като достатъчно умно, кучето се озъбило, за да се защити за всеки случай от тези милиони кучета наоколо и да ги изплаши. В отговор всички кучета му се озъбили. Кучето почнало да ръмжи – срещу него всички кучета му отговорили със същото.

Сега кучето било сигурно, че животът му е в опасност и започнало да лае. То започнало да лае с всички сили, много отчаяно. Но щом залаяло и онези милиони кучета също започнали да лаят. И колкото повече то лаяло, толкова по-силно те му отговаряли.

На сутринта намерили нещастното куче мъртво. А то било там само, в двореца нямало никой, там имало само тези милиони огледала. Никой не се беше борил с него, защото не е имало кой да го направи, но то видяло себе си в огледалата и се изплашило. И когато започнало да се сражава, отраженията в огледалата също влезли в бой. То загинало в борбата с милионите собствени отражения, които го заобикаляли от всички страни.

Ако няма никакви препятствия вътре във Вас, то не може да има и никакви препятствия извън Вас, нищо не може да застане на Вашия път. Такъв е законът.

Светът е само едно отражение, той е едно огромно огледало.

Китсуне

Китсуне – 狐, са много известни в японския фолклор. Буквално името им означава „лисица”. Историите ги описват като интелигентни същества, притежаващи магически способности които се засилват с възрастта. Сред тях най-важно е умението да приемат човешка форма. Някъде се описва че ги използват за да мамят , но има и текстове където се посочва че са добродушни, верни приятели и роднини на хората. Китсуне се свързват с Инари (богинята на ориза и плодородието) като нейни вестоносци. Колкото повече опашки има една такава лисица толкова по-силна е тя. Най–много може да бъдат девет. В някои легенди се казва, че им растат след като изминат 1000 години. Когато израсне и деветата последна опашка Китсуне става златна. Друга интересна характеристика е че те могат да виждат и чуват какво става навсякъде по света. Човешка форма може да приемат едва когато станат най-малко на сто години (или 50 според други). Поверие гласи че всяка девица заварена по тъмна доба и сама, може да бъде такава лисица. Когато приеме човешка форма Китсуне крие опашките си. Всичко това обаче става безполезно когато наблизо има куче. Китсуне мразят и същевременно се страхуват от кучета, защото те ги виждат нормални. Дори в човешка форма са неспокойни в присъствието на куче. Истинската форма на Китсуне може да се наблюдава и по сянката от луната вечер или отражението им във вода. Други характеристики са това да предизвикват мълнии с опашките си, да създават илюзии и да летят. Но освен всичко те имат способността да обладаят жив човек, най-често млади момичета, като техния дух влизал в човешкото тяло изпод ноктите или през гърдите. Обладаните често бивали смятани за луди и вечер виели като лисици. Изгонването им ставало чрез специален ритуал, изпълнен от свещеник.