Растението Коледна звезда

Коледна звезда 1Коледната звезда е растение от семейство Млечкови. Родината Ѝ са тропическите райони на Мексико и Гватемала. Там тя се среща под формата на храсти. Коледната звезда е традиционен коледен символ в Америка, Западна Европа, а от скоро време и в България.
Коледната звезда в диво състояние е вечнозелен храст с височина до 3 – 4 м. Декоративните стайни хибриди са растения с височина до 30 – 40 см. Листата на коледната звезда са елипсовидни с ясно очертани жилки и с дълги дръжки. Във върховете на стъблата листата се променят и образуват розетка, която се обагря в червено и прилича на „звезда“. Същинският цвят представлява няколко дребни цветчета, разположени в средата на цветната розетка. Цъфти от декември до февруари. Растението е отровно, сокът му предизвиква кожни раздразнения.
Ацтеките са използвали растението като лечебно средство, както и за получаване на червена боя. Появата на цветето в страната на ацтеките е свързана с красива коледна легенда. В навечерието на Рождество бедно момиче много искало да остави някакъв подарък пред статуя на Исус Христос в малко мексиканско градче, но нямало нищо. „Исус ще приеме всеки дар, стига да е от сърце”, успокоил го баща му. Тогава момичето набрало от полето сухи цветя и ги поставило молитвено пред статуята на Спасителя. На Бъдни вечер сухият букет разцъфнал в големи алени цветове.
Има и друга версия на тази легенда. В нощта на Рождество малко момиченце вървяло тъжно към църквата, защото нямало какво да поднесе на Младенеца. Спряло до храстите и горчиво заплакало. Сълзите му покапали по листата на един от тях и те се оцветили в червено. Щастливо, момиченцето откъснало няколко клончета и ги сложило пред яслата на Исус.
Коледна звезда 2В Чили и Перу наричат това цвете Короната на Андите, защото красотата му била достойна да краси върховете на тази планина. По-късно, пак от Мексико, тръгнало и търговското му наименование – „Поинзеция”, което е съпроводено с интересна и загадъчна легенда. Според мексиканците, точно там, на мексиканска земя, през далечната 1825г. в Коледна звезда се влюбил Робърт Джоел Поинзет – американски посланик в Мексико по това време. Когато събрал смелост и представил своята любима в Щатите, всички не само я харесали, но и веднага започнали да я наричат с неговото име – „Поинзеция.” Американците дори са й нарекли специален ден от своя празничен календар – 12-тия ден от декември е обявен за ден на Коледната звезда в САЩ.
Първите растения са пренесени в Европа през 1843 г. в саксия, със стъбло, високо само 40 см. Като декоративно саксийно растение е селектирана за първи път в Америка и оттогава става популярна в целия западен свят. Поради големия интерес и търсене, цветарски компании в САЩ, Холандия и Германия непрекъснато работят върху нови селекции на растението. Освен класическите червени в различните им нюанси, на пазара се предлагат коледни звезди и с бели, жълти, розови и мраморни цветове.

Източници:
1. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B0
2. http://zadoma.rozali.com/cvetia/p3086.html
3. http://zonazdrave.com/content/view/240/44/

Advertisements

Двамата монаси

ParableДвама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до завоя видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. След това двамата монаси продължили пътя си към храма, само дето другия монах през цялото време мълчал намръщено. Малко преди да стигнат храма, не издържал и попитал:

– Ние, монасите, не се доближаваме до жени. А ти дори пренесе това момиче на ръце през локвата. Защо?

На което първия монах отвърнал:

Аз оставих момичето на пътя. Ти още ли го носиш в себе си?….

Най-важното

Един цар казал на своя съветник:

— Искам да разгадаеш три загадки. Ако се справиш, ще те позлатя. Ако не, ще ти взема главата. Ето и загадките: Кое е най-важното време? Кой е най-важният човек? Кое е най-важното дело? Имаш три дни.

Тръгнал си съветникът. Мислил, мислил, нищо не измислил. Вървял и плачел. Главата си ще загуби. Минал през поляна, на която момиче пасяло гъски.

— Защо плачеш, старче? – попитало детето.

Той споделил болката си.

— Но това е толкова просто. Най-важното време е Сега, защото миналото е отлетяло, а бъдещето още не е настъпило. Най-важният човек е този, който Сега е Редом с мен, защото може да си замине и никога повече да не го видя. А най-важното дело е това, което върша Сега за човека, който е Редом с мен.

Легенда за сънната трева

Младо момиче веднъж отишло в гората да събира билки. Все повече то навлизало навътре  и събирало билката Съсънка. От най-хубавите цветя правело букет. Девойката не знаела, че са я забелязали. Горски дявол й устройвал капан. Завел той момичето на глуха поляна, обкръжена с буйни храсталаци, с големи скали. Момичето било като в затвор и нямало начин да се измъкне. Застанало то насред поляната, огледало се и много се изплашило.

А горският дявол в това време се превърнал в красив момък, излязъл иззад ствола на едно огромно дърво и казал:

– Не се бой от мен, девойко! Аз няма да ти сторя никаква злина. Но ти трябва да станеш моя жена, аз съм господарят на тези земи.

– Никога, докато съм жива – викнала девойката.

Но нямало как да избяга. И тя започнала борба с горския дявол. Той изведнъж се превърнал пак в стар грозник и заплашително тръгнал към девойката, посегнал да я хване за ръката, а тя толкова се отвратила от него, че с все сила го ударила по лицето. Последвало нещо невероятно – чул се силен трясък, дяволът изпуснал момичето, паднал на земята и започнал да се гърчи.

Девойката искала да побегне, но не можела да направи нито крачка. Някаква сила я държала на едно и също място. Дълго се борила красавицата, накрая се изморила, умората надделяла и девойката паднала на земята и изпаднала в странен сън. Скоро като бял облак се понесла към небето и скоро съвсем изчезнала.

На мястото, на което лежала девойката, скоро се появили прекрасни виолетови цветя и обърнали чашки към слънцето. Те се наричат сънна трева. Листенцата им са прекрасни, но отровни. Легендата разказва, че това е от мъката на момичето. Но тези цветя са и много лековити, защото момичето било чисто, добро и щедро.

 

Момчето Лян Шанбо и момичето Джу Интай

Живяло някога в Китай будно и интелигентно момиче на име Джу Интай. Тя била единствената дъщеря на бедното семейство Джу и последна тяхна надежда да се измъкнат от нищетата. Но момичето било безкрайно любознателно-искала да се учи наравно с младежите. Идеята постепенно се оформяла в съзнанието на Джу Интай. Тя знаела, че за да бъде приета в някое училище, трябва да се превърне в момче. За това взела мъжки дрехи, предрешила се и тръгнала на път.
Тежко било на момичето да върви само по широкия свят, но за нейно щастие срещнала Лян Шанбо. Заговорили се и така от дума на дума разбрали, че са се запътили към едно и също училище.
В следващите три години преминало тяхното изнурително обучение в Ханджоу-най-добрия лицей в околността. През това време двамата били неразделни-помагали си във всички трудности,които се изпречвали на пътя им, подкрепяли се взаимно в тежките моменти от живота си. И така, от ден на ден те се превърнали в най-добри приятели. Но настъпил краят на тяхното обучение и трябвало всеки да се върне по родните си земи. Покрусени били сърцата им, но се разделили и поели по различни пътища.
Две години по-късно, Лян Шанбо решил да посети стария си приятел в родния му край. Стегнал багажа си-само най-необходимото, и потеглил. Пристигнал в града, намерил къщата, но какво било учудването му, когато вместо приятеля си видял най-красивото момиче, което бил срещал през живота си. Джу Интай му разказала цялата истина и го помолила за прошка-за това, че толкова дълго време го е заблуждавала. Лян Шанбо, омагьосан от нейната неземна красота, Ѝ простил всичко. Той бил толкова заслепен от любов, че на момента поискал да се ожени за нея. Но родителите на момичето били твърдо против-те вече избрали годеник за нея-богатият наследник на заможното семейство Ма. Не след дълго, тайно от Лян Шанбо, омъжили дъщеря си. Когато научил, че е загубил любимата си завинаги, сърцето му се свило и той самият започнал да линее. От ден на ден отслабвал все повече, болестта изцеждала силите му и накрая смъртта го взела в прегръдките си. Джу Интай била съсипана, но съзнавала, че не може да върне любимия си.
Минала една година от смъртта на Лян Шанбо. На път към родния си край Джу Интай посетила гроба на любимия си. Доближила се бавно, но изведнъж излезнал силен вятър, гробът се разтворил и тя се хвърлила вътре, за да умре заедно с единствения човек, когото обичала. Но случило се чудо-в мига, в който тялото и достигнало пясъчното дъно, двамата влюбени се превърнали в двойка изящни пеперуди. Разперили красивите си криле и политнали от гроба към необятната шир на синьото небе. Така те останали завинаги заедно-неразделни прекрасни пеперуди.