Адапа-владетелят на Ериду

Адапа 1Ериду, шумерски град на брега на Персийския залив, е едно от най-древните месопотамски селища. Оттук шумерите се разпръснали, за да завладеят и други области от Междуречието. Блестящата слава и името на града се запазили за дълго време. Митът за Адапа служи като доказателство за тази слава. Той разказва как в древни времена градът е получил от боговете блясък и власт. На небето Адапа се опълчил срещу главния бог Ану и изпълнил съвета на Еа, бога на своя град, като отказал да приеме от ръката на Ану храната, която давала вечен живот.

Владетелят на Ериду, Адапа, един ден отишъл да лови риба в морето. Ладията му стремително порела вълните, когато изведнъж излязъл силен южен вятър.

Вятърът яростно дърпал платната, после преобърнал кораба и рибарите изпонападали в зарибената вода. Адапа се покатерил на един отломък и се провикнал гневно:

– Пази се, зли южни ветре! Като те хвана, ще пречупя крилете ти!

Без да обръща внимание на заплахата, смеейки се, вятърът играел около Адапа, който с внезапно движение го сграбчил и му пречупил крилете.

Минавали дните, вятърът не набръчквал вече огледално гладката повърхност на морската вода, вихърът не издигал нависоко яростните вълни. Когато на седмия ден от затишието господарят на небето Ану все още напразно очаквал вятъра, най-сетне се обърнал към своя пълководец Илабрат и му казал:

– Защо ли е забравил задължението си южният вятър? Ето вече седми ден откакто не е разлюшквал дърветата край брега.

– Чуй, господарю на небето, защо е утихнал южният вятър: в гнева си Адапа е пречупил крилете на вятъра. Затова той не лети вече над обширното море.

– Повикай при мене виновника! – извикал Ану.

Когато Еа научил, че Адапа трябва да се представи пред небесния господар, той го повикал при себе си и казал на своя любимец:

– Облечи траурни дрехи, така се представи на бога Ану, на сина на Ансар и Кисар. Когато прекрачиш портата на рая, ще срещнеш двамата пазачи на небесните врати, боговете Тамуз и Гизида. Поздрави ги с подобаваща почит и ако те запитат защо си в траур, отговори: „Двама велики богове са изчезнали от земята. Заради тях съм в траур, заради тях е в траур и земята.” За тия твои думи двете божества ще те обикнат и с благосклонност ще си спомнят за тебе пред Ану. Когато се представиш пред господаря на небето, пази се! Ако те покани с храна и питие, не ги приемай! Храната е храна на смъртта, питието – питие на смъртта! Но ако постави пред тебе елей и чудни дрехи, поръси се със свещенния елей и се наметни с украсеното наметало. Върви, сине, и нека щастието те съпровожда!

Адапа се простил с Еа и тръгнал към небето. И всичко се случило така, както бил казал Еа: при небесната порта стояли двете божества Тамуз и Гизида. Спрели господаря на Ериду и му рекли:

– Какво търсиш по тези места, заради кого си в траур?

– От нашата земя са изчезнали две божества, Тамуз и Гизида, тях оплаквам, тях търся, заради тях нося тъмния цвят на мъката.

Боговете добросърдечно слушали отговора на Адапа и много обикнали младежа. Завели го пред небесния господар и Адапа с дълбок поклон поздравил бога, който седял на своя златен трон.

– Отговаряй, Адапа! – креснал му Ану. – Защо си пречупил крилете на южния вятър?

– Господарю! Бях на морето с рибари и южният вятър преобърна кораба ми. Аз пък го сграбих и му пречупих крилете. Така беше.

Тогава Тамуз и Гизида пристъпили пред трона на Ану:

– Слава на тебе, Ану! Адапа наистина е прегрешил, но се е разкаял. Забрави, господи, обидата, нанесена на твоя слуга, вятъра.

Погледът на Ану се смекчил и той рекъл благосклонно:

– Еа ти е показал вътрешността на небето и земята. Той те е сътворил силен, мъдър и могъщ вероятно според твоите заслуги.

Адапа и АнуСлед това Ану се обърнал към своите слуги и променяйки предишния си план, заповядал да донесат храната на живота и питието на живота.

Слугите поставили пред Адапа храната и питието, но той, без да знае какво върши, отблъснал от себе си потира и блюдото, без да вкуси от тях. Мислел, че го канят с храната на смъртта и питието на смъртта.

– Как, Адапа?! – извикал Ану. – Защо отказваш да вземеш от моята храна и моето питие?

– Следвам заповедта на Еа, господи! Той ми е забранил да взема от храната и от питието.

Тогава за обезщетение Ану подарил на Адапа скъпоценно наметало и ароматично масло.

Младият владетел намазал с маслото челото си и наметнал върху себе си скъпоценното наметало. Господарят на небето го изпратил със следните думи:

– Ти не вкуси от храната и питието на вечния живот. Вместо него ще ти подаря земна слава. Прощавам ти твоето провинение, върни се в своя град и извести на хората, че светият град Ериду ще бъде прославен и свободен. А ти като награда за своята смелост ще придобиеш уважението на смъртните.

Реклами

Ден на шоколада

7 юли е Европейски ден на шоколада. На този ден през 1550 г. от Америка в Испания е доставена първата партида шоколад. Тази дата е избрана от Европейския съюз за честване на неофициалния шоколадов празник.

Ацтеките са първите хора в света, които правят шоколад. Те го наричат храна на боговете. Думата „какао” идва от езика на ацтеките и те са първите хора, които произвеждат хранителен продукт от какаото. Легендата гласи, че ацтеките отглеждат какаовото дърво и то било свещено за тях, защото се считало за подарък от бог Кетцалкоатъл. Зърната, получени от неговия плод, били ползвани не само за обредни пожертвования, а и за платежно средство. Какаовите зърна били ползвани и за приготвянето на местно люто питие с много подправки, което няма нищо общо с вкусът на днешното какао. Питието било приготвяно от вода, какао, царевица, ванилия и лют черен пипер. Шоколадът бил ацтекският вариант на божествената амброзия, тъй като, според легендата, лично богът Кетцалкоатъл донесъл райското какао на Земята.

Първият контакт на Европа с шоколада се свързва със завладяването на Мексико през 1521 г. Испанците бързо оценили стойността на какаото и в резултат на това, съвсем скоро корабите им започнали да извозват какаови семена към Испания.

В световна сензация обаче се превърнал подсладеният шоколад. В родината си испанците също започнали да приготвят горчива напитка, която подправяли с канела. Но тя не харесала особено на по-различния европейски вкус и скоро започнали да я подсладяват със захар. Сладкият шоколад бързо се превърнал в последна мода.

Били опитани множество комбинации, но най-разпространената (онази с канелата и захарта) се утвърдила, раждайки днешния горещ шоколад.

Постепенно били разкрити ободряващите и хранителните способности на какаото – богато на калории, съдържа кофеин и теобромин.

През 16 век шоколадът станал известен като свещеническа напитка за пости. След множество дебати, Римокатолическата църква позволила на хората да го пият (т.е. да е в течно състояние) по време на пости, когато твърдата храна е табу.

Според някои легенди английски пирати конфискували шоколада от испански кораб и пренесли питието и на Острова. Други приказват, че италиански търговци закупили тайната. Според трети инфантата на Испания, която се омъжила за крал Луи XIII Френски, първа „разсипала семената“ на какаото. Така или иначе, бумът настъпил.

Първото шоколадово блокче е направено през 1842 г. от Джон Кедбъри, на когото му хрумнало да направи твърд шоколад. Едва по-късно в Швейцария, Даниел Петер и Анри Нестле добавили кондензирано мляко към шоколада и така създали продукта, познат днес като млечен шоколад. Изчислено е, че човек изяжда през живота си средно около 10 000 шоколадови блокчета шоколад. Повечето хора не съзнават, че приятният вкус на шоколада се дължи единствено на химичните му реакции, защото точката на топене на какаовото масло е малко под температурата на човешкото тяло, поради което шоколадът буквално се топи в уста. Въпреки, че съставките на какаото като цяло са полезни за хората, парченце шоколад оказва вредно влияние при кучетата, дори може да бъде смъртоносно за малки кученца и породи дребни кучета. Шоколадът е силно токсичен също и за папагалите.

 

Легенди за коктейла

Преди повече от 3000 години китайците утолявали жаждата си с напитки от различни плодове, смесени със сняг и лед. В днешния си вид коктейлите се появяват значително по-късно. Кога и как е приготвен първия обаче, никой не знае със сигурност, затова пък съществуват множество легенди.

Най-романтичната история датира от 1770 година и разказва за съдържател на кръчма, чийто любим петел изчезнал. След дълго търсене собственикът обявил, че ще даде дъщеря си за жена на този, който го намери. Скоро в заведението влязъл офицер, носещ птицата, останала без опашка по време на бягството си. Бармана удържал своето обещание и оповестил предстоящата сватба. Дъщеря му обаче толкова се развълнувала, че смесила питиетата, които сипвала в момента. Нарекли разноцветната смес коктейл (от английски cock tail-петльова опашка).

Друга легенда е свързана с бойните петли, на които преди състезание давали да пият бира, разбъркана с пилешки бульон, стафиди, индийско орехче и захар. Напитката, известна като cock ale, трябвало да отлежава в продължение на 9 дни.

В следващото предание отново присъства красива жена. В началото на 19 век мексиканският крал бил посетен от американски генерал. Местна девойка поднесла на госта непозната напитка в чаша, украсена със скъпоценни камъни. Той се поколебал да я опита, понеже се страхувал да не би неговия домакин да иска да го отрови. За да го успокои, хубавицата първа отпила от чашата. Не е трудно да се сетим, че името и била Коктейл (или нещо подобно).

През 20-те години на миналия век коктейлите намират широко приложение в САЩ. Тогава е въведен сухия режим и нелегалното производство на нискокачествен алкохол процъфтява. За да подобрят вкуса му, барманите го смесват с всевъзможни напитки и го сервират в чаши за кафе, страхувайки се от властите. Коктейлът дължи популярността си и на много амариканци, предпочитащи да почиват в Куба, известна с прекрасните си курорти и отлежалия ром. Специално за тях са сътворени популярните и до днес коктейли „Дайкири” и „Куба либре”.

През 1921 година в Париж се появява „Блъди Мери”, а през 1924-„Сайд кар”. С течение на времето в различни страни се създават все нови и нови разновидности, които продължаваме да консумираме с удоволствие – „Джин Физ”, „Американо”, „Джон Колинс”, „Манхатън” и  много други…

Напитката на боговете

Еликсирът на безсмъртието е легендарно вещество, имащо свойството да подмладява човешкият организъм и удължава живота до безкрайност. Той се споменава в легендите и преданията на много народи като „храната на боговете“ (амброзия, амрита, хаома).

Амброзия (на гръцки ἀμϐροσία), според древногръцката митология, е твърд или течен материал, използван от боговете за храна. Те не се хранят с обичайната храна на хората, а с амброзия, и не пият вино, а нектар. Според Омир амброзията е донасяна от гълъби от Далечния Запад.

В индийската митология Амрита (на санскрит: अमृत, букв. „без смърт“) е напитка на боговете, нектар, който дава безсмъртие на този, който пие от него.

Клеопатра пиела подобна напитка, изготвяна с помощта на алхимична технология. Не е възможно да се съди за успешността на опита, поради извършеното от нея самоубийство скоро след започването на терапията.

Личният лекар на папа Бонифаций VIII предлагал да се смесят в разтопено състояние злато, скъпоценности, сапфири, изумруди, рубини, топази, бели и червени корали, слонова кост, сандалово дърво, сърце на елен, корен от алое, мускус и амбра; считало се, че тази смес е „еликсирът на безсмъртието“.

Известен е случай с китайският император Сюан-Цзун. Придворният алхимик приготвял в течение на една година „еликсир на безсмъртието“. Месец след приемането му императорът се споминал.

Според една легенда индиецът Тапасвиджи живял 186 години (1770—1956), според официалните му документи. Родил се е в Питиал и след 50 години се отдал на аскетизъм в Хималаите. Занимавал се с йога, достигнал съвършенство в управлението на процесите, произходящи в човешкия организъм (състояние самадхи). Тапасвиджи споменал за среща с друг старец-отшелник, говорещ единствено на санскрит (говорен само в Древна Индия). По думите на стареца, той е бил на 5 хиляди години. Придобил такова дълголетие благодарение на „еликсир на безсмъртието“. Старецът предал известно количество на Тапасвиджи. След смъртта му бил предприет щателен обиск в дома му.

Известна е легендата за знаменитият авантюрист Сен-Жермен. Има „сведения“, че в продължение на няколко столетия Сен-Жермен запазва младежкия си вид. Сен-Жермен разказвал за своите беседи с Платон, Сенека и Исус Христос. Споменавани от него детайли карали слушателите да вярват в неговото безсмъртие.

Безсмъртието се среща и като проклятие, например в легендата за Ахасфер скитникътевреин. Той е символ на еврейския народ, който бил осъден да се скита далече от отечеството си. Когато Иисус Христос носел кръста към Голгота и изнемогвал под неговата тежест, поискал да си отдъхне пред дома на евреина Ахасфер, но той го прогонил безсърдечно. Тогава Христос му казал: „Ти ще бъдеш скитник по земята, докато аз се върна”. Ахасфер веднага тръгнал да върви и от тогава подтикван от непреодолима сила, той скита непрестанно, без да намери място за отдих.