Денят на Свети Давид

St. David's day1Денят на Свети Давид се празнува на 1 март, в чест на покровителя на Уелс Dewi Sant. Той бил келтски монах, игумен и епископ, живял през шести век и разпространил християнството там. Най-известната история за Свети Давид разказва как проповядвал пред огромна тълпа, а изведнъж земята се разтресла и издигнала под краката му. Оказало се, че светецът стоял на върха на висока скала, като по този начин всеки човек имал по-голям шанс да чуе думите му. Отпразнуването на деня се ознаменува като хората носят навсякъде нарциси и праз. Двете растения традиционно са считани за национални емблеми. Съществуват st_davids_day3много пояснения как празът бил присвоен за национална емблема на Уелс. Едно от тях е че в навечерието на битката със саксонците, Свети Давид посъветвал всички хора в страната да носят праз на техните шапки, за да могат да различават приятелите си от враговете. Шекспир също споменава в пиесата „Хенри V”, че уелските стрелци носели праз в битката при Аженкур през 1415 година.
St. David's day2На празника някои деца в Уелс са облечени в национални костюми, които са съставени от висока черна шапка, яка и дълга рокля. Националното знаме на Уелс изобразява летящ огнено червен дракон на зелено-бял фон и в деня на Свети Давид се среща навсякъде, където отидете.

Нарцис

Нарцис бил много красив юноша, син на речния бог Кефис и нимфата Лириопи. Прорицателят Тирезий казал на родителите му, че тяхното дете, ще доживее до дълбока старост само ако никога не види лицето си. Нарцис станал много красив младеж и много жени се опитвали да се домогнат до сърцето му, но той бил безразличен към всички. Когато в него се влюбила нимфата Ехо, той я отблъснал. Един от херувимите който бил влюбен в жестоко отхвърлената от Нарцис нимфа решил да го накаже, като го накарал да се влюби в собственото си отражение.

Един ден, по време на лов, хубавецът Нарцис спрял да почине близо до едно езеро и да пие вода. Кристалните води обаче го привлекли и той започнал с интерес да оглежда лика си в тяхната повърхност. Младежът се влюбил истински в отражението, което съзрял във водата. Ден и нощ не се отделял от езерото и молел за ласка собствения си лик. На финала, нещастен, пожелал смъртта. Това било единственото избавление от мъките на невъзможната любов. Боговете обаче се смилили над него и го превърнали в цвете. На това място пораснали красиви бели и жълти цветя, които сега наричаме нарциси.