Елфи и гноми

Веднага щом в небето засияло слънцето, животът на земята станал по-весел и по-радостен. Хората се трудели мирно в полето, всички били доволни и никой не искал да стане по-знатен или по-богат от другите. В тези времена боговете напускали често Асгард и странствали по света. Те научили хората как да добиват руда, как да направят първата наковалня, първите клещи и първия чук. С тяхна помощ, след това били изготвени всички сечива и инструменти. Тогава нямало войни, нямало грабежи, нямало клетвопрестъпления. В планините хората добивали много злато, но не го трупали като съкровише, а правели от него домакински съдове и украшения. Затова наричали този век „Златен”.

Веднъж, търсейки в земята руда, боговете Один, Вили и Ве намерили червеи, които се появили в тялото на Имир, от което преди време били направили земята. Гледайки ги, Один казал: „Ние населихме с хора повърхността на земята, но забравихме за нейните недра. Нека направим от тези ненужни червеи малки човечета-гноми и да им дадем във владение подземното царство. Ще го наречем Сварталфхейм т.е Страната на черните елфи.” Тогава брат му Вили попитал: „А ако им омръзне да живеят там и поискат да излезат навън, на слънце?” „Не се бой, братко” – отвърнал Один. „Ще направя така, че слънчевите лъчи да ги превръщат в камъни. Това ще ги накара да живеят само под земята.” „Добре, съгласен съм” – казал Вили. „Но ние забравихме не само недрата на земята. Ние забравихне и въздуха. Нека тогава превърнем част от тези червеи в черни елфи или гноми, а другата – в светли елфи. Тях ще ги заселим във въздуха между Митгард и Асгард и ще наречем страната им Алфхейм т.е. Страната на светлите елфи.” Братята се съгласили с него и се захванали на работа. Така се появили гномите и елфите и скоро след това, гномите станали най-изкусните майстори. Никой не можел да обработва скъпоценните камъни и металите по-добре от тях. Даже самите богове често търсели услугите им. Докато гномите работели в недрата на земята, светлите елфи се трудели на повърхността й. Те отглеждали най-красивите и ароматни цветя и всяка година покривали земята с тях, за да я направят още по-красива.

Балдар

Балдар е един от най-светлите и прекрасни образи в скандинавската митология, както и най-трагичните. Той бил най-красивият сред асите. Балдар е бог на слънцето и пролетта. Носел радост, топлота и мир. Бил син на Богиня Фриг и Бог Один. С идването на Балдар на земята настъпва пролетта, животът се пробужда и всичко става все по-светло и по-красиво. Никому не бил сторил зло и бил обичан от всички.

Живеел в Асгард и се радвал на живота с останалите Аси. Чувствал се прекрасно сред тях и те със него. Но зла покроба надвиснала над Балдар. Всяка нощ сънувал, че скоро ще умре и че ще се спусне в мрачното царство на Богиня Хел (от там идва и английската дума hell-ад; а тази богиня била дъщеря на Локи). Сърцето му се свивало от мисълта за близката смърт. Один отишъл да се посъветва с Мимир, обаче той не можел да помогне. Отишъл и  при трите богини на Съдбата – Норните и те не дали някакъв обнадеждаващ отговор за избавление. Балдар трябвало да слезе в подземното царство, но щяло да дойде ден, когато да се върне.

Богиня Фриг решила да направи следното. Тя поискала клетва от  всеки камък, всеки метал, всяко растение, всеки див звяр, птица или риба, че нищо  няма да сторят на сина й. Това било чудесна идея, която дала резултат.

Само че забравила да вземе обещание от дивия имел. Той бил още недорасъл и не можел да даде клетва.

Всички се зарадвали и Балдар най-вече. Всички славели прозорливостта и мъдростта на богиня Фриг. Балдар се утешил и отново бил радостен. Забравил за сънищата си и помолил Боговете да проверят неговата неуязвимост. Те го замервали с мечовете си, камъни, лъкове и стрели. Но нищо не можело да му се случи.

Само Локи не се радвал на това. Той много завиждал на Балдар и умирал от злоба по неговата лъчезарност, красота и неуязвимост. И решил да открие слабото му място.

Преобразил се на старица и отишъл при богиня Фриг. Казал й, колко се притеснявал, че другите могат да погубят Балдар. Богиня Фриг, не разбирайки кой стои пред нея, гордо заявила, че няма защо да се страхува. Но направила и фаталната грешка да каже, че не взела клетва от дивия имел.

Локи бил извън себе си от радост. Направил стрела от дивия имел и погубил Балдар. Мъка обзела всички аси, вани, елфи, гноми. Дори най-заклетите врагове на Асите оплаквали онзи, който не бил сторил зло никому. Положили го в ковчег, а Один сложил на ръката му пръстен и му прошепнал няколко думи, които никой не чул. Но вероятно това били думи за утешение. С него била и жена му Нани, която умряла от мъка.

Минало време. Фриг решила да поиска откуп от Хела да върне Балдар. За това изпитание се решава Хермод – най-младият ас. Той бил едва осемнадесетгодишен. Один се зарадвал давайки му своя кон и Хермод потегля към Царството на Хела.

Открил Господарката на Мрачния Свят, Балдар и Нани. Хела се присмяла на идеята и отвърнала, че не бива да я мислят за толкова зла. Нека Хелмрод обиколи земята и ако видят, че всички плачат за Балдар, ще го пусне.

Балдар дал на Хелмрод пръстена а Нани кърпата си за глава като доказателство че са се видели.

Боговете се разпръснали по целия свят като чули условието. И всички скърбяли за Балдар: и хората и елфите и гномите и самата Земя, която стояла пуста и студена.

Освен Локи, разбира се. Като го срещнали Асите, той се бил преобразил на една великанка. Тя им отвърнала, че не й е мъчно, защото всяко добро се заплаща със зло. Така следвало да се отвърне на всичката доброта и радост, с която Балдар дарил света. Представила се под името Тьолк – Благодарност. И никой, никой не разбрал, че това бил Локи.

Но станалото с Балдар има много голям замисъл. След като настъпи Залезът на Боговете и Аси, зверовете и хората щяли да загинат във великата война с Локи и великаните, а старият свят да потъне в Световното море, Балдар, слепият бог Хьодер заедно с Магни и Моди щели да участват във повторното му издигане и прераждане. Според някои, Залезът на Боговете (Рагнарок) е същото събитие, описано от Платон за легендарният континент Атлантида. И именно чрез Балдар, Асите и Асгард ще се възродят отново.

Хаймдал

Хаймдал в скандинавската митология е бог от рода на асите, смятан е за син (вероятно доведен) на Один. Според преданията бил син на „девет сестри”, „дете на девет майки” – смятало се, че това са деветте дъщери-морски божества (вълни) на великана Егир. Хаймдал бил стражът на боговете аси и пазител на връзката между Мидгард и Асгард. Той пазел Асгард от домогванията на великаните-йотуни и от всички, които биха причинили зло на асите. Жилището му Химинбьорг („Небесна планина”) се намирало край моста-дъга Биврьост, който е връзка между Асгард и останалите светове и той го охранява денонощно. Хаймдал никога не спял- той не се нуждаел от сън, – а зрението и слухът му били толкова силни, че денем и нощем виждал на сто мили, чувал как растат тревата, вълната на овцете и шума от падането на всяко едно листо. Според Старата Еда слухът (по други тълкувания – чудодейният му рог) на Хаймдал бил скрит под корените на ясена Игдразил, световното дърво в скандинавската митология.

Хаймдал е назоваван „Светлейшият ас” (на нордически: Hvítastr-Ása, буквално „най-белият от асите”); наричан е още и „Белият бог“. Известен е и с имената Виндлер (Vindhlér, букв. „Убежище от вятъра”, „Предпазващ от вятър”), Халинскиди (Hallinskíði, „огънат прът”) и Гулинтани (Gullintanni, „златнозъб”, „със златни зъби”). Последното име можело да се отнесе към жълтото оцветяване на зъбите на старите овни, още повече, че в скандинавските кенинги (иносказания) Хаймдал е наричан „Овен”. Освен това в кенингите мечът се наричал „глава на Хаймдал”, а главата – „меч на Хаймдал”.

Хаймдал е притежател на коня Гултопр (Gulltoppr, „златна грива”) и на чудодейния рог Гялархорн, чийто зов се чувал във всяко кътче от деветте свята в скандинавската митология. Според предсказанията, когато настъпел Рагнарьок –  когато светът щял свърши и да се прероди, Хаймдал щял да възвести началото му с Гялархорн и с него ще призове божественото войнство на война с великаните и демоните. Съдбата му била да умре последен от боговете в Рагнарьок. Според предсказанията на норните, в последвалата битка Хаймдал и Локи щяли се убият взаимно.

Леденият великан Имир

Светът го нямало, имало черна бездна. На север от бездната – царството на студа, загърнато в мъгла, а на юг – владенията на огъня. В царството на студа имало дванайсет реки, които потекли към черната бездна, но щом навлезли в нея, се превърнали в лед. Образувала се ледена грамада. Постепенно тя достигнала до царството на огъня и започнала да се топи. Искрите се смесили с разтапящия се лед и му вдъхнали живот. Големи водни капки се стичали надолу и от тях се родил великанът Имир – първото живо същество на света. От лявата му ръка се появили момче и момиче, а от левия крак – великан с шест глави. Родът на великаните започнал да расте. Те станали жестоки и коварни, като леда и пламъка, чиито деца били.

Заедно с тях от леда се родила кравата Аудумла, която също била огромна. От вимето й потекли реки от мляко, което пиели Имир и децата му. Аудумла се хранела, като ближела солените ледени блокове и ги разтапяла с горещия си дъх, защото нямало трева. Един от тези блокове се стопил и от него се родил бог Бури, който бил много могъщ. Синът му Бор се оженил за великанката Бестла и децата им били богове-Один, Вили и Be.

Один, Вили и Be не харесали света, в който трябвало да живеят. Леденият великан Имир бил жесток тиранин. Боговете му се противопоставили и след тежки битки успели да го убият. Потекла кръвта на Имир и станал вселенски потоп. Всички се удавили, останал жив само великанът Бергелмир, внука на Имир. Той направил голяма лодка, в която се качил с жена си. Двамата продължили великанската раса, като се заселили в мразовита земя.

От тялото на убития Имир боговете Один, Вили и Be създали Земята. Около нея имало море, това била кръвта на Имир. Нарекли земята Митгард– Средната земя. От костите на Имир боговете направили планини, косата му пуснала корени, а те стъбла и листа, порасли  дърветата. Зъбите му станали скали, а мозъкът му – облаци. От черепа на Имир боговете създали небето. Повдигнали го на четири колони, украсили го със звезди. От най-голямата искра, която взели от царството на oгъня, създали Слънцето. После наредили редуването на дните и нощите, смяната на сезоните.

След като сътворили света, боговете решили да го населят с живи същества. От две дървета – ясен и ела – те създали мъж и жена. Един от боговете им вдъхнал живот, вторият ги дарил с разум, а третият им дал топлина и ги оцветил с цветовете на живота. Мъжа нарекли Аск, а жената – Ембла.

Один и братята му били справедливи. Помилвали някои великани, създали страната Йотунхайм и я дали на оцелелия великан Бергелмир и потомците му. Така светът се състоял от три страни – Митгард, в която живеели хората, Асгард – страната на боговете, и Йотунхайм – страната на великаните.

Асгард-градът на боговете

Асгард (на нордически: Ásgarðr – „Ограденото място, оградата на асите“) в скандинавската митология е небесен град, обиталище на боговете аси. Намира се на полето Идавьол, много високо в облаците. Над него се извисява Лерад – върхът на ясена Игдрасил, а край Лерад, на най-високото място в Асгард, е Хлидскялф – тронът на Один, от който той вижда какво става по целия свят. Асгард е ограден от огромна и непристъпна каменна стена, построена от великан, който поставя условието, че ако я съгради за 18 месеца, трябва да получи като награда богинята Фрейя, както и Слънцето и Луната. Прибързано съгласилите се богове изпадат в ужас, когато виждат, че великанът ще успее, но лукавият бог Локи успява да попречи на работата му и като следствие строителят е убит.

В Асгард се намират жилищата на боговете. Първата постройка според митовете е дворецът Гладсхайм (Жилище на радостта), в който се събират боговете. В него има тронове за дванадесетте най-важни сред тях с висок трон за председателстващият ги Один. Самият Один живее в двореца Валаскялф, който е направен от чисто сребро. Край него се намира и дворецът Валхала, в който са настанени падналите по време на битка воини – т. нар. айнхерии. Боговете заседават в Гладсхайм, пируват във Валхала, но всеки от тях живее в собствен чертог.

Мястото, където живее бог Тор се нарича Трудхайм (Жилище на силата, също и Трудвангар – Полета на могъществото), а дворецът му – Билскирнир (Як дом). Балдур живее в блестящия палат Брейдаблик (Силен блясък), който е най-красивата постройка в Асгард. Богът на морето Ньорд живее на място, наречено Ноатун (корабостроителница). Сесрумнир (Имащ много места) е дворецът на богинята Фрейя, която притежава и фермата Фолквангер (Поле на воините). По време на битка тя избира половината от падналите воини като другата половина дава на Один.

Асгард се свързва с Мидгард (средната земя, светът на хората) чрез Биврьост – моста на дъгата. Край Биврьост се издига Химинбьорг (небесната планина), където е жилището на бог Хаймдал – пазителят на моста и Асгард.

В Асгард се намират и дворците Глитнир (Блестящ – домът на бог Форсети)- със стени и колони от злато и сребърен покрив, с него може да се сравнява само Брейдаблик, – и Гимле, дворец в южния край на небето. Един от най-красивите дворци, той е обитаван от светли елфи. Според мита, след Рагнарьок той ще остане непокътнат и в него ще се заселят оцелелите богове.

На Асгард като небесен свят и обиталище на боговете e противопоставен Нифлхайм и по-точно най-ниската му част Хелхайм — царството на мъртвите, населявано от душите на умрелите, които са недостойни да живеят във Валхала.