Двете чайки

ЛистоИмало едно време на безлюдно островче, което сякаш случайно изплувало от океана, едно неизвестно дърво. Листата му били огромни, а клоните му, надвиснали над морето, почти докосвали повърхността му. Тъй като все още сезоните не съществували, това дърво било вечно зелено и листата му никога не увяхвали. Но ето, че един ден задухал страшен вятър и няколко листа паднали във водата. Почти всички изчезнали под вълните, само две успели да се задържат на повърхността.

Носени от течението, те плували дълго, докато един пенест водовъртеж им препречил пътя. Дълго се въртели в този вихър от вода и въздух, като бавно слизали по спиралите на водния лабиринт. Най-после стигнали дъното на океана, където се превърнали в двойка бели чайки.

Минало много време, преди двете птици да излязат отново на повърхността на океана: да плуват срещу течението на водовъртежа съвсем не било лесно. А когато изплували, те разперили големите си криле и литнали. Двете чайки летели в продължение на много дни, като навсякъде виждали безкрайния пенещ се океан.

Пожелали да намерят островчето, където се били родили като листи на странното дърво. Трябвало да летят твърде дълго, за да го открият, и когато го намерили, се почувствували истински щастливи.

После за тях настъпил периодът на ухажването и любовта. След време женската чайка трябвало да снесе яйцата си и тъй като все още не знаела как да свие гнездо, ги снесла във водата. И там те се разчупили.

От първото яйце се показали небето и звездите, луната и слънцето, облаците и небесната дъга. От второто – земята и нейните равнини, планини, езера и гори. И едва много, много по-късно дошли боговете, а те пък създали хората.

Предсказанието на Морган Робъртсън

Морган РобъртсънМорган Робъртсън бил слабоизвестен английски журналист и фантаст. През 1898 г., след като никой не пожелал да публикува романите му, изпълнени с космически гущери и динозаври, той решил да смени мястото на действието си в новото си произведение наречено Futility (в българската литература го превеждат като „Напразно”, „Безсмислено” или „Безсилие”, а дори и като „Гибелта на Титан”), като за сцена избрал Северния Атлантик. Главният герой на романа – суперголемият и суперлуксозен лайнер „Титан” тръгнал на първото си плаване от Англия за САЩ с милионерите на стария и новия свят. По време на плаването си в една студена априлска нощ „Титан” с пълна скорост се врязъл в айсберг и потънал. На борда нямало достатъчно спасителни лодки и по-голямата част от около 2000-те му пътници загинала.

Излишно е да се споменава, че фабулата никак не разчувствала британските души и  години наред романът трупал пласт след пласт прах върху кориците си. Но след 14 г. донесъл на своя автор място в първата колона на авторитетния „Таймс”. През април 1912 г. катастрофирал и потънал презокеанският кораб „Титаник”. Англичаните не могли да повярват – съвпаденията им дошли в повече. А и само един бърз поглед показвал каквъв зъл гений се оказал Робъртсън: потъналият в романа кораб се казвал „Титан”, реалният – „Титаник”. И двата кораба имат по 4 комина и по 3 винта. „Титан” е дълъг 260 метра, а „Титаник” – 269 метра. Измисленият имал водоизместване 70 000 тона, а истинският 66 000 тона, Робъртсъновият имал мощност 50 000 конски сили, срещу 55 000 конски сили на този на „Уайт стар лайн”. Скоростите на двата парахода съвпадали – 25 възла. Да не говорим, че и двата лайнера пътували през април, в студено време, с пълна скорост, блъснали се в айсберг през нощта и потънали. На борда им се возели много хора от висшето общество и лодките така и не достигнали за над 2000-те им пътника.

ТитаникДо злополучния „зъл гений” завалели стотици гневни и отчаяни писма на близки и роднини на загиналите, а романът му станал проклет, макар че той го преиздал. Злият гений починал не много след това – на 24.03.1915 г. е намерен мъртъв в хотела си в Атлантик сити.

Дали Морган Робъртсън е имал видение „свише” или всичко това е просто съвпадение? Каквато и да е истината, само едно е напълно сигурно – писателят с точност е описал в книгата си детайлите около потъването на „Титаник” и по този начин е предсказал една от най – големите катастрофи по онова време.

Вайнамойнен

ВайнамойненИмало едно време един свръхмагьосник, появил се от океана, на име Вайнамойнен. Светът бил още в самото начало и все още не съществували хората. Към небето се издигали само няколко дървета. Едно от тях станало толкова високо, че слънцето и луната се заплели в клоните му. И изведнъж всичко над земята замряло. Вайнамойнен разбрал, че трябва да стори нещо.

Той знаел още преди да излезе от морските дълбини, че без правилното редуване на деня и нощта живот на сушата не може да има. Докато размислял, видял нещо да се пени сред морските вълни и недалеч от мястото, където се намирал, от водата се показало дете.

То било високо колкото палец и сякаш цялото било изваяно от мед. Имало медна качулка, медни обувки, медни ръкавици, меден колан, медна брадвичка и нож.

Като го видял, Вайнамойнен си помислил, че то има вид на герой, макар да било още дете. Те застанали за миг един срещу друг мълчаливи, после свръхмагьосникът попитал:

— Кой си ти, малкият? Кои са твоите хора? Като те гледам така, ми се струва, че принадлежиш по-скоро на света на мъртвите, отколкото на този на живите?

Детето, излязло от водата, изчакало един миг, после отвърнало:

— Аз съм един малък морски герой и дойдох да отсека дървото, което е спряло движението на света.

— Като те гледам — отвърнал свръхмагьосникът, — ми се струва, че не си съвсем подходящ за подобно усилие.

Не бил изрекъл още тези думи, когато видял детенцето да се превръща в огромен герой, толкова висок, че краката му газели във водата, а главата му докосвала най-високите облаци.

Брадата му била толкова дълга, че стигала до коленете, а косите му плували по повърхността на водата. Главата му била огромна и разстоянието между двете очи било почти цяла миля.

Героят излязъл от морето и тръгнал през камънаците по брега. Като взел седем от тях, той наточил острието на своята бронзова секира. После решително се отправил към голямото дърво.

С три скока се намерил до него и веднага се заел да го сече със секирата си. Нанесъл му само три удара. При първия Вайнамойнен почувствувал миризмата на изгоряло, при втория видял една искра да изскача от огромното стъбло, а при третия удар един дълъг пламък започнал да лиже гигантското дърво.

В същия миг светът се залюлял. Дървото се наклонило най-напред наляво, после надясно и накрая рухнало. Тогава слънцето отново поело своя път и цялото небе се задвижило.

 

Мардук

Мардук 1Мардук е акадски и вавилонски бог, върховен бог и цар на богове и смъртни във Вавилония, бог-създател. Мардук е божество на есенното слънце, на заклинанията и предсказанията. Първите писмени сведения за Мардук са от средата на третото хилядолетие преди Христа. От 22 век пр. Хр. се споменава като покровител на Вавилон. По време на Първата Вавилонска династия (19-16 в. пр. Хр) е обявен за централно божество във вавилонския пантеон. Според други източници това става през 12 век пр. Хр.

Главните култови места на Мардук са храмовете Есагила и Етеменаки във Вавилон. Жреците на Мардук са значителна сила в политическия живот на Вавилон. Те се опитали да създадат монотеистично учение, според което съществува само бог Мардук, а останалите богове са негови проявления. Култът към Мардук се разпространява и в Асирия, където в някои случаи се идентифицира с върховния асирийски бог Ашур.

Роднински връзки:

* Баща: Еа (шумерския Енки), бог на мъдростта и магията;

* Брат: Шамаш (в Шумер: Уту), бог на слънцето, покровител на справедливостта и гадателството, определян като брат на Мардук в някои извори;

* Сестра: Ищар (Инана), богиня на любовта и битките, определяна като сестра на Мардук в някои извори;

* Съпруга: Сарпаниту (Царпаниту);

* Деца:  Набу, бог на изкуството и писането.

В мита за „Енума Елиш” се разказва за жестока битка, която Мардук, единствения престрашилМардук 2 се от боговете, водел с богинята на соления океан Тиамат – хаоса. След като надделял, Мардук разсякъл тялото на Тиамат и сътворил от неговите части земята и небето. Без съмнение митът е създаден, за да се подчертае превъзходството на Мардук над останалите богове. Мардук смесил кръвта на убития втори съпруг на Тиамат – Кингу и сътворил човека, за да служи на боговете. Според други версии човекът бил създаден от Еа, по идея на Мардук.

Морската звезда

Живял едно време мъдър човек, който всяка сутрин се разхождал по брега на океана, преди да седне да пише своите книги. Един ден, докато се разхождал по плажа, видял човешка фигура, която сякаш танцувала. Той се усмихнал от мисълта за човека, танцуващ сам край океана посред бял ден. Забързал крачка, за да разбере по-скоро каква е тази работа.

Като приближил, видял, че фигурата е на млад мъж. Той не танцувал, а вземал нещо от пясъка и после много нежно го връщал обратно във водата.

– Добро утро–извикал мъдрецът на младежа, когато се изравнил с него. –Какво правиш?

Младият човек се спрял за миг, погледнал го и отговорил:

– Хвърлям морски звезди обратно в океана.

– Може би трябваше да те попитам защо ги хвърляш обратно в океана?

– Слънцето изгрява и започва отливът. Ако не ги върна във водата, те ще умрат.

– Но, млади момко, този плаж е много дълъг и целият е покрит с морски звезди. Ти нищо не можеш да промениш.

Младежът изслушал учтиво. После се навел, вдигнал поредната морска звезда, хвърлил я върху пенливите вълни и казал:

– За тази вече го промених.

Христофор Колумб

Мореплавателят Христофор Колумб е роден през 1451г. в предградие на Генуа, Италия. Семейството му започнало да се занимава с търговия и покрай нея той натрупал значителен опит в корабоплаването, минавайки по почти всички познати на европейците дотогава търговски маршрути из Средиземноморието и до Африка. колумб се установява в Лисабон – най-голямото пристанище по онова време и там основава работилница за карти, а от минаващите моряци събира сведения за мореплаването в Атлантика. Вероятно там се заражда идеята да стигне до „Индиите”, плавайки само на запад.

Хрис­тофор Колумб вярвал, че Земята има кълбовидна форма и че от Европа до Азия може да се стигне по море, като се плава на запад. Цели седем години той търсил подкрепа за проекта си да стигне до Азия през Атлантическия океан. След като краля на Португалия Хуан II му отказал, Колумб се обърнал към испанския крал Фердинанд Арагонски и кралица Изабела.

Най-после, на 3 август 1492 г., с испанска експедиция Колумб се отправил на югозапад през Атлантическия океан. По пътя сред безкрайния океан открил Саргасово море – морето без брегове. На 12 октомври 1492 г. моряците видели на хо­ризонта земя. Това бил остров от група­та на Бахамските острови. Колумб му дал името Сан Салвадор (Свети Спас или спасител). Днес този остров се нари­ча Уотлинг. Колумб бил убеден, че е дос­тигнал бреговете на Индия, затова наре­къл островите Западни Индии, а местно­то население индиос (индианци).

Плавайки в района, той открил Карибско море и още много острови. Най-големият от тях – Куба, Колумб приел за полуостров на Азия. Тук за първи път видяли тютюн, ца­ревица, кар­тофи. От Куба отплавал до ост­ров Хаити, където според него към брега се спускали „най-прекрасните долини в света”. Колумб нарекъл този остров Еспанъола (Ис­пански остров). Скоро обаче един от корабите заседнал в скалите. Наложи­ло се 39 моряци да останат на Еспанъо­ла в заслони, построени от разбилия се кораб. Това първо европейско селище в Америка Колумб нарекъл Навидад (Рождество). В началото на 1493 г. с останалите два кораба Колумб се отп­равил към Испания. Той довел в Европа няколко индианци, невиждани растения и птичи пера.

Колумб направил още три пътувания. Открил редица острови от Малките Антили, достигнал до северните брего­ве на Южна Америка, а при последното си пътуване слязъл на континенталния бряг – в Хондурас, Централна Америка. До края на живота си Колумб така и не разбрал, че е открил Америка.

Спорът кой всъщност е бил Христофор Колумб и наистина ли точно той е открил Америка, а не викингите или някой друг, вероятно ще продължава още с десетилетия. Мнозина индианци обаче смятат, че „откривателят” им, който и да е бил, е донесъл на коренното население на континента неизброими беди – болести, смърт, мизерия.

Тютюнът е бил открит от Христофор Колумб през 1492 г., когато стъпил в Новия свят. Двама от неговите моряци го занесли в Испания. Дълго време инквизицията задържала разпространението на тютюн в Европа, като обвинявала пушачите в магьосничество.

Предполага се, че Европа за първи път се е запознала с каучука след една от експедициите на Христофор Колумб през 1496 г. Сред многото екзотични предмети неговите моряци донесли и не особено гладки, но отскачащи при удар топки, които жителите на Хаити използвали като играчки.

Първият европеец, усетил вкуса на ванилията, е Христофор Колумб. Испанските конквистадори на Ернан Кортес обаче пренасят ванилията в Европа през XV век. Тя много бързо намира популярност на Стария континент.

Според една от легендите известният мореплавател и изследовател Христофор Колумб никога не бил опитвал месо, изпечено направо върху горещи въглени. Когато пристига на Карибите в края на XV век, Колумб открива, че местното племе Тайно приготвя уловените риба и дивеч, като ги поставя върху специално изработена дървена поставка над огъня и по този начин месото се опушва и изпича. Колумб бил силно впечатлен от вкуса на приготвения специалитет. Местните наричали този начин на готвене „барбакоа”. Със завръщането си в Европа испанските завоеватели донасят със себе си и новия метод за готвене, наречен „барбакоа”. Новата технология за приготвяне на месото, заедно със своето название, бързо се разпространява из Европа.

Японски мит за създаването на света

Преди много време, всички елементи (стихии) били смесени заедно в един зародиш на живота. Зародишът започнал да смесва всички неща, да ги разбърква, разбърква, докато по-тежката част потънала, а по-леката се издигнала. Било създадено мътно море, което покривало цялата земя. От този океан порастнала младо зелено растение. То растяло и растяло, докато достигнало облаците и там се превърнало в бог. Скоро на този бог му доскучало и започнал да създава други богове. Последните двама богове, които направил – Изанаги и Изанами, били най-интересни.

Един ден, докато се разхождали, те погледнали надолу към океана и се зачудили какво има под него. Изанаги пъхнал своето копие във водите и когато го изгеглил обратно, буци кал паднали обратно в морето. Те започнали да се втвърдяват и да нарастват, докато не се превърнали в островите на Япония.

Двамата слезли на тези острови и започнали да ги изследват, като всеки тръгнал в различна посока. Те създали всички видове растения. Когато се срещнали, те решили да се оженят и да имат деца, с които да населят земята. Първото дете, което родила Изанами било момиче с ослепителна красота. Боговете решили, че тя била твърде красива, за да живее в Япония, затова я сложили на небето и тя станала слънцето. Втората им дъщеря Цуки-ями станала луната, а третото им дете – непокорният им син Сосано-уо  бил изпратен в морето, където създавал бури.

По-късно, тяхното първо дете – Аматерасу  родила син, който станал император на Япония и се твърди, че всички императори произхождат от него.