Раждането на Аполон

ApolloБогът на светлината златокъдрият Аполон, е роден на остров Делос. Майка му, Латона, подложена на гонение поради гнева на богиня Хера, никъде не можела да си намери убежище. Преследвана от змея (дракона) Питон, изпратен от Хера, тя се скитала по целия свят и най-после се укрила на остров Делос, който през ония времена се бил носел по вълните на бурното море. Едва стъпила Латона на Делос, и из морската бездна се издигнали два грамадни стълба, които подпрели и спрели тоя пустинен остров. Той застанал непоклатимо на същото място, дето стои и сега. Около Делос шумяло морето. Унило стърчали делоските скали, голи, без каквато и да било растителност. Само морските чайки намирали подслон на тия скали и ги огласяли със своя тъжен крясък. Но ето че се родил богът на светлината Аполон и навсякъде се разлели потоци ярка светлина. Като със злато залели те скалите на Делос. Всичко наоколо зацъфтяло, светнало: крайбрежните скали, и планината Кинт, и долината, и морето. Шумно чествали новородения бог стеклите се на Делос богини, поднасяйки му амброзия и нектар. Цялата околна природа ликувала заедно с богините.

Advertisements

Минотавъра

МинотавърПреди Минос да стане цар на остров Крит, той помолил Посейдон да му даде знак, че той, а не брат му ще заеме престола. Посейдон му изпратил бял бик, когото Минос да принесе в жертва на бога. Когато обаче Минос видял великолепния бял бик, излязъл от водата, решил вместо него да принесе в жертва друг бик, надявайки се, че Посейдон няма да види разликата, а изпратения от бога да запази за себе си. Когато разбрал за измамата, Посейдон побеснял и направил така, че Пасифея, съпругата на Минос, да полудее и да се влюби в бик. Пасифея отишла при Дедал (изкусен архитект, гениален художник, механик и скулптор) за помощ, да й даде съвет как да задоволи страстта си. Той построил куха дървена крава, покрита с волска кожа, в която Пасифея трябвало да се скрие и да позволи на бика да я обладае. Резулатът от този съюз бил Минотавъра. Той бил свирепо същество и след съвет от Делфийския оракул, Дедал построил гигантски лабиринт, в който да бъде затворен бика.

Минотавъра и ТезейСинът на Минос, Андрогей бил убит от атиняните, които му завидели за победите на Панатинските игри. За да отмъсти за сина си, Минос повел война и спечелил. Волята му била седем атински младежи и девойки да бъдат изпращани на всеки девет години в двореца му и там да бъдат пренесени като жертва на Минотавъра. На третото изпращане, Тезей (легендарен владетел на Атина) доброволно пожелал да бъде изпратен при чудовището. Ариадна, дъщерята на Минос се влюбила в Тезей и му помогнала да излезе от лабиринта като му дала кълбо прежда, с което той маркирал пътя си и успял да намери пътя обратно. Тезей убил Минотавъра с магически меч, даден му пак от Ариадна и извел останалите атински младежи вън от Лабиринта.

Скалите на Нос Бретон

Нос БретонЖивял едно време Глускап, бог на индианското племе мик-мак, населяващо остров Нос Бретон, недалеч от атлантическите брегове на Канада. Жилището му се състояло от няколко пещери, издълбани от морето в скалите на острова. Когато излязъл за първи път да обходи царството си, той взел едно кану, което намерил случайно на брега. Но кануто било пробито и малко след това започнало да пропуща вода отвсякъде.

Глускап не се обезпокоил, а продължил да гребе, като оставил кануто бавно да потъва. Но от брега го забелязали две момичета и завикали:

— Гледай, гледай, моряк, който не умее да управлява лодка.

Глускап не отговорил, макар тези думи да му били неприятни. А момичетата продължили да му се подиграват. Дори едната от тях казала:

— Ще видиш, че сега ще потъне. — И започнала да се смее.
Едва тогава Глускап проговорил:

— Естествено това кану ще потъне. То е било лошо направено. Но щом това ви забавлява толкова много, вие ще останете тук завинаги да го гледате.

Двете девойки пак се засмели, но неочаквано всичко замлъкнало, а те се превърнали в две тъмни скали.

Почти в същото време лодката на Глускап се разцепила на три части, които се превърнали в три островчета. Глускап успял навреме да скочи от лодката, която потъвала, и да спаси покривалото си от еленова кожа като го прострял на брега да съхне.

На същото това място останали 15 акра земя, изгорена от солената вода, която покривалото попило от океана. В едно поточе на брега Глускап видял хубав бобър. Тъй като бил гладен, започнал да го преследва, но бобърът все успявал да му се изплъзне.

Когато стигнали до морето, Глускап хвърлил камък точно там, където животното се гмурнало за последен път. Камъкът се превърнал в доста голямо островче, а това дало възможност на Глускап да скочи на него и да хване бобъра. После го убил и изял. Костите, които хвърлил в морето, се превърнали в други острови; в остров се превърнала дори и голямата тенджера, в която врял бобърът.

Докато Глускап си почивал, до него се приближила една голяма костенурка. Тя била неговият чичо.

— Защо уби бобъра? — попитал той.

— Бях гладен.

— И хората са гладни.

— Тогава ще ги науча да ловуват, да ловят риба и да правят по-добри канута.

— Всичко това е хубаво — отвърнала костенурката и като казала тези думи, тя също се превърнала в голям остров. Така се образувал в морето малкият архипелаг, който заобикаля остров Нос Бретон. От този ден Глускап станал бог и индианците мик-мак го обожават и до наши дни.

Желанието на Хелиос

ХелиосПокровителят на остров Родос е гръцкият бог Хелиос. Има легенда, която разказва защо богът на слънцето е защитник на островитяните. Според преданието, когато върховният бог Зевс решил да раздели земята между останалите богове, Хелиос бил на ежедневната си обиколка на небето. Зевс го забравил и не му оставил късче земя, над която да господства. След залеза си, когато се прибрал в дома на боговете, Хелиос разбрал, че е останал с празни ръце. Зевс поискал да направи повторно разпределение. Вместо да се ядоса обаче, гръцкият бог бързо намерил разрешение на проблема. Той помолил Зевс да му даде остров Родос, който тогава още бил под морските води, но от висотата на небето Хелиос видял как започвал да се издига от Егейско море. Доказателство, че островът наистина се е издигнал от водните дълбини, е че и на най-високите хълмове на Родос често се намират вкаменели миди.

Тенерифе

Тенерифе е най-големият по площ остров от архипелага на Канарските острови, а също и най-населеният остров в Испания. На територията на остров Тенерифе се намира и най-високият връх в цялата страна – връх Тейде(3 718 м.).  Според легендата на коренните жители на върха живее бога, родител на седемте острова. Сянката, която той хвърля е 200 километра навътре в океана. При ясно време от върха на кратера на Тейде, може да се видят всичките острови от групата. Площта на острова е 2034 кв.км. Към администрацията на Тенерифе, спадат островите, Ел Йеро, Ла Палма и Ла Гомера. Именно тук се намира парламента на автономията Канарски острови.

Легендите са част от фолклора на Тенерифе, но два мита за острова и архипелага към който той принадлежи, са занимавали учени и историци през вековете. Те продължават да очароват света и до днес. Първата легенда твърди, че Канарските острови са всъщност планинските върхове на изгубения континент Атлантида над който е властвал самият Посейдон. От друга страна Според класически писания, датирани векове преди Христа, на архипелага от който Тенерифе е част, се е намирала градината на Хесперидите. В нея растяло ябълково дърво, което давало златни плодове.

Първият народ населявал Тенерифе и Канарските острови били Гуанчите. Те вероятно произхождали от Берберската култура и се занимавали главно със земеделие и животновъдство и живеели в пещери. Интересното при първите жители на Тенерифе е, че те не познавали мореплаването.

В началото на XV в. започнали набезите на европейците. Испанците завладели острова през 1496 г. През XVIII в. англичаните направили няколко неуспешни опита да завземат Тенерифе, последният от които на Адмирал Хорацио Нелсон.

Легенда за Сътворението у древните славяни

Летели в небето над безкрайното Море три сокола. Единият летял отпред, а другите два – отзад. Първият избирал пътя и предвождал другите два, които го следвали. Този, който летял зад дясното крило на първия сокол, стискал в клюна си сноп класове, пълни със зърно и гледал нагоре, към Небето. Другият, този който летял зад лявото крило, стискал в клюна си буца суха земя и гледал надолу, към дълбините на Морето. Първият сокол бил Прародителят на всичко – бог Род, вторият сокол бил светлият Белобог, а третият сокол – мрачният Чернобог. Дълго летели трите сокола, но изведнаж Чернобог отронил от клюна си буцата земя, която полетяла към бездънното Море и вълните я погълнали. Тогава, по волята на бог Род, той се превърнал в сива патица и се гмурнал чак до дъното на развълнуваното Море, взел буцата пръст, издигнал я над вълните и бог Род я превърнал в Остров. По негова воля, всред острова се издигнала чак до Небето висока бяла Планина, а на върха й израстнал грамаден Дъб. Около планината обикаляли Слънцето и Луната и от едната страна било Ден, а от другата – Нощ.

След като направил всичко това, бог Род-Соколът кацнал на върха на величествения Дъб и тогава настъпило време да действа Белобог. В миг, той се превърнал във величествен Орел, стрелнал се високо, високо в Небесата и хвърлил от високо житните зърна. Зърната паднали в плодната земя и ден след ден за тях започнал да се грижи Ярило. Тогава бог Род заповядал на Белобог и Чернобог да дарят с душа всички същества на земята. Дал им той вълшебен чук и заповядал да удрят с него по Камъка, който лежал на върха на Планината, в подножието на величествения Дъб. Белобог и Чернобог се превърнали в могъщи великани и започнали да удрят с все сила по Камъка. Заудрял с вълшебния чук Белобог и на всички страни се разлетели живи искри, блестящи като злато. След него, Чернобог заудрял с вълшебния чук и в същия миг излетели черни врани и пълзящи змии. От този момент, душите на живеещите според законите на Правдата приличали на златните искри, а на тези, които живеели според Кривдата, душите им били като черните врани и пълзящите змии.

Аргонавтите на остров Лемнос

(Продължение 2)

След кратко щастливо плаване аргонавтите пристигнали на цветущия остров Лемнос. Там царувала младата царица Хипсипила. На острова нямало нито един мъж. Лемносянките избили до един мъжете си заради тяхната изневяра. Единствен цар Тоант, бащата на Хипсипила, избягнал смъртта. Когато аргонавтите слезли на брега на Лемнос и изпратили вестител в града, лемносянките се събрали на съвещание на градския площад и младата Хипсипила ги предупредила да не ги пускат в града. Тя се страхувала, че героите ще узнаят за престъплението, което били извършили. Но старата Полуксо решително възразила на царицата. Тя настоявала, че аргонавтите трябва да бъдат пуснати в града.

– Кой ще ви защитава – питала Полукео, – ако врагове, нападнат Лемнос? Кой ще се грижи за вас, когато остареете, ако останете самотни? Не, пуснете в града чужденците и нека те останат тук.

Лемносянките послушали старата Полуксо. Веднага те изпратили една от тях с вестителя, дошъл от „Арго”, при героите да ги помоли да влязат в града.

Язон облякъл разкошна пурпурна дреха, изтъкана нарочно за него от самата Атина Палада, и отишъл в града. Хипсипила го приела с почести и му предложила да се настани в двореца й. Дошли в града и останалите аргонавти. Само няколко души, между които и Херкулес, останали на „Арго”.

На острова зацарило веселие и радост. Навсякъде върху клади горели жертви в чест на боговете; следвали тържество подир тържество, пир след пир. Сякаш героите били забравили за великия подвиг, който ги очаква. Безгрижно пирували те на богатия остров Лемнос. Най-сетне Херкулес тайно повикал аргонавтите на морския бряг, където бил пуснал котва „Арго”. Гневно ги упреквал най-големият измежду героите, задето те, увлечени в удоволствия, във весел и безгрижен живот, забравили, че им предстоят подвизи. Слушайки заслужените укори, героите стоели посрамени. Те решили незабавно да напуснат Лемнос. „Арго” бил веднага приготвен за път. Героите вече били готови да се качат на кораба и да заемат местата си при веслата, когато на брега пристигнали на тълпа лемносянките. Те молели героите да не ги напущат, да останат при тях. Но героите били непреклонни. Лемносянките със сълзи се простили с тях. Героите се качили на „Арго” и дружно наблегнали на веслата; вълните се разпенили под удара на веслата на могъщите гребци и корабът се понесъл като птица по морския простор.

Следва продължение…

Previous Older Entries