Нестинарство

Нестинари 1Подобно на много други езически ритуални практики, нестинарството е свързано с голям християнски празник. На 21 май православието почита духовното дело на светите Константин и Елена. На същия ден в няколко села на Югоизточна България се играе древен танц върху жарава.

Император Константин Велики влиза в историята с официалното признаване на християнството като религия, равноправна с останалите религии в Римската империя. Независимо от факта, че народът ни свързва нестинарството с деня на Светите Константин и Елена, православната църква никога не е приемала това. Хората, изпълняващи ритуала, били подложени на гонения чак до началото на ХХ век. Това в известен смисъл ограничавало практикуването на традицията. Нестинарството оцелява в странджанските села Кости и Бродилово. А според местните жители оттам е пренесено и в други странджански села. Култът към огъня и играта върху жарава са били известни на много древни народи – елини, римляни, както и при индуси, китайци, перси и редица други. Паленето на огън предпазва от зли сили хората, природата, дори и самото слънце. Огънят увеличавал божествената сила на слънцето. Хората, които танцуват боси върху жарта, трябва да бъдат чисти – във физически и духовен смисъл. Изпитанието с огъня отваря врата към другия свят, а нестинарите добиват силата да предсказват бъдещето. Играта върху огън винаги е под съпровода на гайда и тъпан. Звукът на тези инструменти се счита за част от магията на ритуала. Самият тъпан се съхранява в селския храм цяла година и се изнася оттам специално за танца.

Нестинари 2Според някои учени произходът на думата „нестинари” идва от „ищинари” или „нещинари” – т.е. човек, който е вещ, знаещ. Названието се свързва и с гръцките думи за пост – „нестеа” и за огън „естиа”. Както е характерно за фолклорните практики, нестинарството се предава по наследство. В йерархията главният нестинар е този, който избира своя наследник. Когато усети, че житейският му път е към своя край или по някаква причина вече не може да танцува, той събира всички нестинари от селото. В тяхно присъствие казва кой ще го замести в тайнството. Обикновено това е синът му. Ако няма син, предава първенството на дъщеря си. Счита се, че само така се запазвала способността да се предсказва бъдещето.

В ранното утро на 21 май ритуално се отваря аязмото – извор, който е в двора на храм, манастир или друго свято място. Иконите на светците Константин и Елена обикновено са направени със специални дръжки. Един от основните моменти в началото на обичая е обхождането на свещените места в селището и домовете на неговите жители, където се изпълняват обреди за пречистване и освещаване. Задължително се прави общоселски курбан. От храната се раздава на всички. През цялото време звучи музика. Нестинарите започват своите танци, а привечер всички отиват на селския мегдан. Там през деня е горял огън, който вече се е превърнал в жарава. Разстлан е на голям кръг – истински огнен харман. Хората, които играят около огъня винаги описват три или девет кръга. Както в цялата ни фолклорна култура, и тук кръгът се асоциира със слънцето. Огънят също е символ на слънцето, наричано от народа ни „небесния огън”. Идва време за тайнствения нестинарски танц върху жарта. Под омагьосващите звуци на тъпана и гайдата нестинарите изпадат в екстаз. Според народната терминология те стават „прифатени” (прихващане). Нестинарите влизат в огъня с иконата и танцуват. Главният нестинар прави своитНестинари 3е предсказания за общността, както и за отделни хора. След като обичаят привърши иконите и тъпанът отново се прибират в параклиса, а определени хора придружават главния нестинар до дома му. Колкото и да е странно, краката на нестинарите остават здрави, без следа от изгаряния. А свидетелствата за това, че предсказанията се сбъдват, никак не са малко.

През 2009 г. Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство на човечеството, обявява вписването на нестинарството в представителния списък на организацията. Съхраняван и предаван от поколение на поколение, този хилядолетен обичай се изпълнява и до днес по нашите земи.

Източник:

http://bnr.dev.bsh.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/Folklore/Pages/120511_nestinarstvo.aspx

Реклами

Коледа

Коледа 1Има много вълнуващи и забавни традиции, свързани с Коледа, по целия свят. В Европа Рождество Христово се празнува красиво. В Англия тази традиция датира от 596 година, когато там започва разпространението на християнството. Днес се спазва традицията Дядо Коледа да слага своите подаръци през празничната нощ и за тази цел децата оставят празни чорапчета под елхата с надеждата, че те ще бъдат напълнени до сутринта.

Любопитното е, че в тази страна денят след Коледа го наричат Boxing Day. Една от версиите защо се нарича така, е обяснението, че box означава кутия. На този ден децата изваждат своите спестени пари, събирани в глинени кутии. Когато кутиите се напълнят, те ги счупват. Друга версия е, че името му идва от традиционните боксови турнири, които се организират на 26 декември.

Коледа 2В Италия хората слагат подаръците си в купа, наречена „Урната на съдбата”, която се намира под коледната елха. След това всеки член на семейството минава и си избира подарък. Често подаръците могат да имат тема или цвят. Също така те често се купуват след като бъде определена специфична сума за тях, като това прави получаването на подарък по-забавно и вълнуващо.

Интересното е, че и в Испания имат обичай, наречен „Урната на съдбата”, но е малко по-различен. Според стария им обичай семейството и приятелите пишат имената си на листчета и ги слагат в урната. По две листчета се изтеглят едновременно и според обичая двамата души, чиито имена са изтеглени, ще бъдат верни приятели през следващата година.Коледа 4

Холандците имат страхотно чувство за хумор. Те обичат да крият подаръците в пудинг, наденица или картоф или пък опаковат малък подарък в голяма кутия. Те обичат елемента на изненадата и имат всякакви креативни идеи, за да изненадват близките си всяка година.

В Исландия има 13 Дядо Коледа, които всъщност са нещо като пакостливи елфи. Те започват да посещават домовете от 12-ти декември и до 25-ти са пристигнали навсякъде. Всеки от тези герои обича да оставя пакостливи знаци за своето присъствие. Често те оставят и подарък в обувката на детето, а понякога оставят и картоф, за да припомнят на някого да бъде добър. Отново в Исландия между 17:00 и 22:00 часа в навечерието на Коледа не се излъчва телевизионна програма. Това е гаранция, че времето за семейството е прекарано пълноценно, без разсейващи фактори, и всички негови членове могат да празнуват, да дават и получават подаръците си, отдавайки пълно внимание един на друг.Коледа 5

В Шотландия традицията повелява семейството да изгаря клонки от дръвчето, докато всеки обявява и освобождава всякакви враждебни чувства, които изпитва към членове на семейството си, към приятели или колеги. Това е една красива церемония на прошката.

В Дания на Коледа имат пакостлив елф, наречен Ниссе, който се появява, правейки си шеги с хората. Той носи червена барета, червен чорапогащник, бели дървени обувки и сиви вълнени дрехи. Обичана традиция за датчаните е да оставят купичка овесена каша в навечерието на Коледа, за да съблазнят елфа да ограничи шегите си до определени граници. Напоследък открили, че овесената каша вече не работи. Затова всяка година нови вкусотии се добавят към овесената каша на Ниссе, за да го разсеят и така той да запише имената на домакините в книгата с добрите хора и да не прави много пакости при годишната си визита.

Мисионери са пренесли Коледа 6коледната традиция и в Африка и тамошните християнски съобщества я спазват. Африканците пеят коледни песни и химни на своите си езици, а децата окачват чорапки, в които очакват да им бъдат пуснати подаръци от Дядо Коледа. Коледата в Южна Африка е летен празник, а през декември южното лято носи великолепни дни и курортният сезон е в разгара си.

За разлика от другите континенти в Азия живеят най-малко християни, затова Коледата не е така популярна. Там, където има християни и се спазва традицията, се разменят подаръци, пеят се коледни песни, украсяват се домовете и се окичват коледни елхи. В Япония живеят много християни и коледните тържества там придобиват все по-широка известност: улиците са осветени празнично, а подаръци и елхи се продават в много магазини. Филипинците окачват в домовете си звездовидни фенери. В полунощ, на Коледа, християни от цял свят се събират във ВитлКоледа 8еем. На мястото, където се смята, че е роден Иисус, те застават на колене и целуват Сребърната звезда.

Празничният месец декември в Австралия започва през горещото лято. Тук Коледата се чества по традиция и хората посещават църква рано сутрин. Коледният обяд австралиецът предпочита да го осъществи под формата на пикник, излет в гората или плаж. Той украсява дома си с цветя, като най-предпочитана е коледната звезда, и пее весели песни. В коледната нощ в Мелбърн се стичат хиляди австралийци, пеят тържествени химни, а Дядо Коледа може да бъде видян, както на улицата, така и на сърф. Общественият празник се предава на живо по телевизията и радиото във всички страни.

САЩ е огромна страна, в която живеят хора, принадлежащи към различнКоледа 9и етнически групи и заради това там се спазват различни обичаи. Общото е, че всички улици и магазини греят в светлина и могат да се видят много украсени елхи, както и Дядо Коледа. Коледните експонати създават празничен вид, а бакалиите продават всичко необходимо за празничния обед: пуйки, свински деликатеси, захарни лакомства, сладкиши и др.

В Южна Америка Рождество Христово се отбелязва главно като празник на плодородието, в който всички благодарят за изобилието, с което ги е дарила майката земя и се молят и занапред да се радват на урожая. Децата нямат коледни елхи, но знаят какво представлява Рождество Христово.

Весела Коледа!

Игнажден

ИгнажденДругите названия на този празник са Игнат, Млада година. На този ден се почита антиохийският епископ свети Игнат Богоносец, осъден на смърт заради християнската си вяра и хвърлен на лъвовете. От Игнажден до Бъдни вечер продължили родилните мъки на Богородица. От тогава започват и коледните и новогодишни празници. Според народното поверие на този ден е началото на новата година, затова в някои области на България го наричат Нов ден. И понеже е нова година, много важно е какъв човек ще влезне пръв в къщата, добър или лош. От това зависи каква ще е цялата година. Човекът, който пръв влиза в къщата, се нарича „полезник”. На него домакинята дава игнатово кравайче и той сяда начело на трапезата. Рано сутринта на Игнажден жените наклаждат огъня, слагат гърне с вариво и приготвят тесто за хляб, от което омесват колаци за всеки член на семейството и един колак, който оставят за Бъдни вечер. На Игнажден се приготвят също така малки гевречета („подкови”), поръсени със сусам. От Игнажден до Коледа младите и нераждали жени не работят, за да раждат по-леко. В различните краища на България съществуват различни обичаи, свързани с този празник. В Източна България, например, сутринта на Игнажден стопанката дава на кокошките кадено жито, което разпръсква в кръг. Според поверието през новата година кокошките ще се множат и няма да ходят по чуждите дворове. На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството. Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото. В Югозападните краища на България в огнището се запалва специално отрязано дъбово или крушово дърво, което трябва да гори до Йордановден (6 януари).

 

Дядо Коледа

Дядо Коледа 1Дядо Коледа невинаги е бил такъв, какъвто го познаваме днес. В древността човекът, който раздавал подаръци, се наричал свети Николай. Той бил роден в земите, където днес се намира Турция, през 300 г. Бил роден в богато семейство, но много малък останал сирак, тъй като родителите му починали. Николай израснал в манастир и когато бил едва 17-годишен, станал най-младият свещеник. Невероятно много истории описват неговата щедрост. Той раздал фамилното богатство под формата на подаръци на всички нуждаещи се, като най-щедър бил към децата. Според легендите Николай пускал торби с подаръци през комините или пък ги хвърлял през прозорците. По-късно Николай бил ръкоположен за епископ, а шапката му, дългата дреха, бялата брада и червеното наметало се превърнали в негова запазена марка. След смъртта му той бил провъзгласен за светец. Образът на свети Николай се свързва с щедростта и добротата и той се смята за първообраз на съвременния Дядо Коледа.

Дядо Коледа 2Първообразът на добрия старец можем да търсим още и в древните богове – северният Один, летящ из зимното небе, който можел да лекува болести и да предсказва бъдещето; древногръцкият Посейдон – богът на моретата и земетресенията, който с тризъбеца си управлявал вълните; римският Нептун, който също владеел моретата. В славянската традиция този аналог е намерен в образа на Даждбог – богът на слънцето.

В началото на XVII век холандски преселници в Северна Америка основават колония – Ню Амстердам, станала през 1664 година Нови Йорк (днес Ню Йорк). За няколко десетилетия холандският обичай да се празнува свети Николай се разпространява в Съединените щати. За американците Синтерклаас става набързо Санта Клаус.

Дядо Коледа 3Приветливият раздавач на подаръци, представен като белобрад старец с дълга мантия и качулка, и дори понякога с епископски одежди, все пак си останал нравоучителен персонаж. Той възнаграждавал децата, които заслужавали, и наказвал неблагодарните и мързеливите.

След няколко десетилетия християнското общество намира за по-уместно да приближи този „празник на децата” към празника на детето Иисус. По този начин в християнските семейства свети Николай започва да прави обиколката си през нощта на 24 декември.

През 1809 година писателят Уошингтон Ървинг споменава за първи път за въздушните пътешествия на свети Николай при традиционното раздаване на подаръците.

Дядо Коледа 4Добрият старец, такъв, какъвто го познаваме днес, се ражда във въображението на зъболекаря Клемент Кларк Мур през 1822 г. Тогава американецът написал поемата „Разказ за посещението на свети Николай”. В творбата си Мур описал Дядо Коледа като закръглено джудже, което идва с шейна от Севера, дърпана от осем елена. В дните преди Коледа той ходил от покрив на покрив, тихичко се спускал по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите до камината чорапи.Клемент Мур написал поемата като подарък за децата си. През 1823 г. той я публикувал, като не написал името си, а заглавието променил на „Нощта преди Коледа”. Поемата бързо станала популярна не само в Америка, но и в Европа.

През 1863 г. карикатуристът Томас Наст от Ню Йорк за първи път нарисувал Дядо Коледа. В празничното издание на „Харпърс Магазин” той пуснал картинки на стареца, но вече с човешки ръст, бяла брада, закръглено тяло и дрехи от червен сатен, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан. Наст нарисувал също и дома на Дядо Коледа, с малка работилница за играчки, която се намирала на Северния полюс. Добродушният старец наблюдавал всички деца по света по света и в огромна книга записвал малчуганите, които са били послушни през годината.В продължение на близо 30 години Наст изобразява в стотици рисунки всички аспекти на легендата за Санта Клаус. През 1885 година той официално заселва Дядо Коледа на Северния полюс чрез една рисунка, на която са изобразени две деца, разглеждащи върху карта на света маршрута на пътуването му от Северния полюс до Съединените щати.

Дядо Коледа 5Домът на Дядо Коледа в Лапландия се е превърнал в голяма туристическа атракция. В дните преди Рождество Христово къщата е посещавана ежедневно от над 5000 души, като голяма част от хората, които идват, са от Япония и Европа.Домът на добрия старец е разположен на няколоко километра извън столицата Рованиеми – в градчето Корвантунтури. Популярността на Лапландия идва в началото на 50-те години на XX век, а дотогава зад Полярния кръг било снежна пустош.

Образът на Дядо Коледа печели световна популярност благодарение на реклама на „Кока-Кола”. През 1931 г. художникът на компанията Хадън Сандблъм направил реклама, в която старецът в червени одежди пие популярната напитка. От този момент Дядо Коледа се превърнал в любимец както на децата, така и на родителите в целия свят.

Децата пишат на Дядо Коледа от незапомнени времена. Към 90-те години на 19 век пощите са били препълнени с писма за Дядо Коледа всеки декември. Има големи различия в правилното изписване на името му, както и на адреса – Северния или Южния полюс. Освен това в пощите не са знаели какво да правят с писмата. Но децата продължават да вярват, че Дядо Коледа ще прочете техните писма и ще им донесе желаните и очаквани от тях подаръци.

Дядо Коледа 6Дядо Коледа е легендарна фигура, традиционен патрон на Коледа в много страни. Образът му се е изменял според вкуса и културата на всяка от тях, но в повечето случаи ние го свързваме с веселия, доброжелатетелен, пълничък човек в червен костюм, носещ чувал, пълен с подаръци.

В САЩ, Канада, Австралия и в страните от Западна Европа децата очакват подаръците да им бъдат донесени от Санта Клаус, също толкова обичан, колкото и неговият „колега” Дядо Мраз. Австралийският Санта Клаус е същият, какъвто е и американският, само че е по бански и на скутер, тъй като в Страната на кенгурото през декември е лято и температурите са изключително високи. В Англия пишат писма с желания до Фадър Крисмас – Татко Коледа. След това ги изгарят в камината.
Смята се, че димът ще изпрати посланието до адресата. В Италия е популярен Бабо Натале със своята спътница Бефана. Старата и добра вещица всяка година влиза в дома през комина и оставя подаръци за децата. Тези, които са слушали и са се държали добре, получават сладкиши, орехи, мед и сушени плодове. А лошите намират въгленче, морков, чесън. Във Франция новогодишният добряк е наречен Пер Ноел. Целият е облечен в бяло, носи широкопола шапка. Много обича топлото и сигурно затова оставя подаръците край камината в детско ботушче. Във Финландия прочутият новогодишен вълшебник се казва Йоулупукки. Името не е избрано случайно. „Йоулу” означава Рождество, а „пукки” – козел. Преди много години Дядо Коледа носил кожух от козя кожа и отнасял подаръците с помощта на козел. Финландският Йоулупукки носи висока конусообразна шапка и червена одежда. Обкръжен е от джуджета с островърхи шапчици. В Швеция новогодишните герои са два: добрият старец с голям нос Юлтомтен и джуджето Юлнисан. Те оставят новогодишДядо Коледа 7ните подаръци на перваза на прозореца. Това далеч не са всички „колеги” на Дядо Коледа. В Австрия очакват подаръци от Силвестър, в Гърция и Кипър от Айос Василис (Свети Василий), в Китай от Шо Хин. Да не забравим Одзи сан от Япония и Папа Паскуал от Колумбия.

Разбира се, има и още много други. Въпреки различните си имена обаче, всички „колеги” на Дядо Коледа имат и някои общи черти – винаги успяват да се промъкнат в дома и да оставят както подаръци, така и частица вълшебство по празниците.

Легенди за Коледното дръвче

Вечнозеленото дърво, най-често бор или ела, украсено със светлини и орнаменти е важна част от коледните празници.

Коледно дърво 1Използването на вечнозелени дръвчета, венци и гирлянди символизирало вечния живот за древните египтяни, китайци и евреи. Съществуват много легенди за произхода на коледното дръвче. Едната е историята на Свети Бонифаций, английски монах, който организирал християнската църква във Франция и Германия. Един ден, пътувайки, той видял група езичници, скупчени около величествен дъб, готвейки се да пренесат в жертва на бог Тор едно дете. За да спре жертвоприношението и да спаси детето, той повалил дървото само с един мощен юмрук. На мястото на дъба израслa малка ела. Светецът обяснил на езичниците, че тази малка елхичка е дървото на живота и в него живее Христос.

Друга легенда свързва традицията  на коледното дръвче с Мартин Лутър, основателят на протестантството. Вървейки през гората една коледна нощ, изведнъж той изпаднал в благоговение пред вечнозелените дървета, в чиито клони блещукали милиони звезди. Той бил толкова запленен от тази красота, че отсякъл малко дръвче и го отнесъл на семейството си. За да пренесе у дома същата божествена светлина, която видял в гората, Мартин Лутър запалил по клоните на дръвчето свещи.

Коледно дърво 2От древни времена коледното дръвче играе важна роля в зимните празници. В много езически обичаи се използват дървета за честването на езически богове и духове. В Северна Европа викингите считали вечнозелените дървета за символ, който напомня, че тъмнината и студът на зимата ще свършат и зеленината на пролетта ще се върне. Древнокелтските жреци в Древна Англия и Франция  украсявали дъбови дръвчета с плодове и свещи, с които почитали своите богове на плодородието. Древните римляни пък „обличали” дървета с  дрънкулки и свещи на фестивала в чест на бог Сатурн.

Първото коледно дръвче в Англия датира от 1841година, когато съпругът на кралица Виктория, принц Алберт, поставил елхичка в замъка Уиндзор. В Америка, немските имигранти следвали традицията на коледното дръвче още от 1830 година. Няколко десетилетия минали, докато американските семейства приели коледното дръвче като незаменим символ на Коледа.

Димитровден и легенда за двамата братя близнаци

Традиционният календар на българина откроява няколко важни дати, разположени в моментите на преход между годишните времена. Климатичните условия по нашите земи съвсем естествено разделят природния кръговрат на два основни дяла. Единият започва от Гергьовден (6 май), когато идва пролетта и всичко живо се събужда за нов живот. Другата граница е Димитровден (26 октомври) – краят на активния селкостопански труд – началото на зимата, на седенките, годежите. Като всяко ново начало, Димитровден е свързан с много надежди. На този ден някога гадаели за плодородие, за здраве, за любов и дори какво ще бъде времето на Гергьовден. Защото в народните представи Георги и Димитър са близнаци, затова и предсказаното на Димитровден важи за деня на неговия брат.

Димитровден е голям християнски празник. На този ден почитаме паметта на Свети великомъченик Димитър Мироточиви. Той е роден в Солун през ІІІ век. Баща му бил градоначалник, дълбоко вярващ християнин. По онова време властите преследвали християнството, затова семейството пазело в тайна религиозната си принадлежност. Св. Димитър е роден с чудодейна помощ. Родителите му дълго били бездетни, страдали от това и усърдно се молели на своя Бог да им изпрати наследник. Синът, който им се родил, бил надарен с изключителни качества. Получил добро образование, красивият младеж също станал ревностен християнин. Загинал мъченически заради вярата си, а на гроба му в Солун издигнали малка църква. Още преди това слугата на Св. Димитър извършил безброй чудодейни изцеления с дрехата и пръстена на светеца. На мястото на малкия храм днес има великолепна базилика, в която се съхраняват мощите на Св. Димитър. В българския фолклор на Св. Димитър е отредено специално място, а името на октомври е „Димитровски месец”.

В народните представи Св. Димитър е по-големият брат близнак на Св. Георги. И двамата са силни, красиви и безстрашни мъже. Заедно със Св. Тодор и Св. Илия, те са християнизиран еквивалент на юнаците от нашата митология. Силни, ловки в боя, с бързите си коне те могат да прескачат планини, да побеждават злото, да преборят змея и да пуснат заключените от него извори. В народните приказки и легенди тези светци имат силата да отварят и затварят небето, да пускат дъжд, сняг, да осигуряват плодородие. Задачата на Св. Илия е да защитава нивите с жито и други зърнени култури от халите, които си присвояват реколтата. Неговите братя – близнаците Георги и Димитър, също побеждават митичните чудовища. Така ги изобразяват и християнските икони. Свети Георги препуска на бял кон, а Димитър – на червен. И двамата държат копие.

Най-разпространената легенда за братята Георги и Димитър съдържа елемент от житието на Св. Димитър. Тя разказва за семейството на един рибар, което нямало деца. Мъжът и жената непрестанно се молели на Бог да им даде рожба. Един ден рибарят имал много лош улов. Хванал само много малка рибка, която с човешки глас му се примолила да я пусне. Човекът така и направил. На другия ден отново нямал късмет. И отново малката рибка се оказала в мрежите му. Помолила го тя да я пусне, той отново се смилил над нея и се прибрал с празни ръце. Когато това се случило за трети път, рибката му казала: „Сега няма да ме пускаш. Занеси ме вкъщи на жена ти да ме сготви и ме изяжте. А костите ми закопайте под яслите на кобилата ви.” Така и направили. След време кобилата родила две жребчета, а жената на рибаря – две момчета. Кръстили ги Димитър и Георги. Като пораснали, те тръгнали на път. Известно време препускали заедно. Накрая спрели на един кръстопът. Уговорили се, че ще си разделят света и всеки ще живее в своята половина. „Ако видиш от някоя стряха кръв да капе, да знаеш, че съм умрял“– казал Георги и препуснал в своята посока. Веднъж Димитър наистина видял, че от една стряха капе кръв и отишъл да види какво е станало. Намерил само коня на брат си, който му разказал, че ламята го е изяла. Димитър успял да се пребори с чудовището и да вземе душата на своя близнак Георги. Тогава двамата яхнали конете си и литнали към небесата и станали светци.

В българските народни приказки Св. Димитър притежава и неземни духовни сили. Образът му напомня на прабългарските жреци, на легендарните лечители и предсказатели. Той може да предсказва времето – затова народът ни вярва, че ако времето на Димитровден е хубаво, такова ще е и на Гергьовден. На Димитровден се очаква първият сняг, а на Гергьовден – благословеният дъжд. Нещо повече – според поверието, ако на Димитровден вали, ще вали на всеки празничен ден от годината. Падне ли сняг на Димитровден, а луната е в първата или последната четвъртина, зимата ще е мека. Ако Димитровден се случи срещу пълнолуние, пчелите ще се роят, а кошерите ще са пълни с мед. Кой знае, тези предсказания може и да са верни. А може да са просто поредният мост между познатата реалност и непознатото, което от векове поставя човека в очакване, неизвестност и надежда за добро и закрила.

Източник:

http://bnr.dev.bsh.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/Folklore/Pages/Dimitrovden_191011.aspx

 

Архангел Михаил

На осми ноември Българската православна църква почита Деня на Светите Ангели и Архангел Михаил, вожд на небесните сили в борбата им срещу мрака и злото. Архангеловден е и вторият по значение есенен празник след Димитровден. Народната вяра приписва на Архангел Михаил различни качества, отрежда му голяма почит.

Целият живот на патриархалния българин е свързан с почитането на древните богове, създали света около него. От раждането до последния си ден на земята, човек трябвало да следва обичаи и етични закони, завещани му от предците. С вярата, че правилното житейско поведение ще го пази от всяко зло и ще увеличава рода и имота му.

Според учените, следи от различните култове на древните българи са запазени в народните песни, макар някои символи да не се разчитат толкова лесно. Очертават се три основни групи персонажи. Първата от тях обхваща образите на природните сили и е пряко свързана с езическия период – Слънчовата майка, Слънцето, Месецът, Деница, змейовете, самодиви и пр. С приемането на християнската вяра, езическите божества приемат християнски образ, но запазват и голяма част от предишните си функции. Героите, които съставляват третата група, имат по-скоро човешки характер. Тук са персонажите от много песни и приказка Домна царица, Янкул чобан и други.

Архангел Михаил или Рангел, както го нарича народът, се свързва в известна степен и с трите групи. Чертите, които му приписват народните приказки и легенди, понякога приближават образа му до Янкул – богат човек, с голямо семейство, който притежава много стада.

Една песен разказва, как Богородица засадила три дървета, които завързали златни ябълки. Архангел Михаил пазел дърветата, защото ябълките били лековити. След узряването, плодовете трябвало да бъдат взети от техния пазач. От текста на тази песен се вижда и още една важна функция, която изпълнява Рангел, според народната вяра – той е и лечител. Счита се, че в този образ се вплита и друг – на древен езически жрец.

Най-разпространено е схващането, че Архангел Михаил е един от седмината братя, между които Господ поделил света. На Архангел Михаил били поверени душите на мъртвите. Във фолклорните представи той е най-справедлив сред своите събратя. Почитат го всички, защото е еднакъв и с богати, и с бедни. А и всички си отиват рано или късно. В народните приказки Архангел Михаил примамва душата със златна ябълка, а после я изважда от тялото на умиращия със сабята си. Затова народът нарича светеца още „вадидушник” или „душевадник”. Архангелът отвежда душата „на оня свят”. А оттам, заедно със св. Петър я отправят в райската градина или я наказват с вечни мъки. В иконографията най-често е изобразяван с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола. Светецът се изобразява и с везни в ръце, за да измерва греховете на хората.

Народните легенди свързват светеца не само със смъртта, а и с живота. В една приказка той убива чумата, защото пречела да се продължи човешкия род. Архангел Михаил бил толкова жалостив, че не можел да понася жалбите и оплакванията на осиротелите. Затова Господ направил така, че той да оглушее. Макар и пратеник на Господ на земята, свети Рангел понякога нарушавал божиите заръки. Много приказки са посветени на сюжети, които разказват как той отказал да вземе душата на една болна майка с малки деца. Отказал също да отнеме душата и на единствената рожба на една майка. Много популярна е и приказката, в която отложил смъртта и на своя кумец, но не успял да го избави от нея. На молбите на Рангел да пощади душите на тези хора, Господ отговаря, че само той има грижата за всички земни същества.

В събота преди Архангеловден е една от най-големите задушници през годината, наричана Рангелова Задушница. Трапезата в дома задължително се прекадява от свещеник. Приготвя се специален „рангелов хляб”, който повтаря символиката на хлябовете за помен. След тържествената служба, започват гостуванията у именниците. А на този ден те са много!

Източник:

http://bnr.dev.bsh.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/Folklore/Pages/081110_arhangel_mihail.aspx

Previous Older Entries Next Newer Entries