Пътят към Рая

musashilg 1Веднъж известен воин – самурай отишъл при Дзен Учител и му казал:

– Учителю, бихте ли ми показал пътя към Рая?.

Учителят го погледнал в очите и му казал:

– Защо трябва да показвам на такъв мърляв, отвратителен и нещастен простак като теб? Ти за мен си просто един червей, защо си мислиш, че ще ти кажа нещо?

Кръвта на самурая кипнала и в изблик на ярост, лицето му почервенявало цялото. Той извадил меча си и с едно движение бил готов да посече Учителя.

Тогава мъдрецът спокойно му казал:

– Това е пътят към Ада!

Незабавно самураят разбрал, че бил създал свой собствен малък ад – черен и горещ, изпълнен с омраза, гняв и възмущение.

Той разбрал, че бил навлязъл толкова дълбоко в неговите дълбини, че бил готов да убие човек. Сълзи изпълнили очите му, докато сключвал дланите си една в друга и се поклонил ниско на Учителя, изпълнен с благодарност за даденото му прозрение.

Учителят му казал:

– А това е пътят към РАЯ!

Катана

Катана 1Господарите на катана са самураите. Те са били една от четирите класи в японското общество. Самураите са защитниците на Япония и спазват свой закон, част от който е сепукуто или харакири – японско ритуално самоубийство, чрез което посрамения самурай възвръща честта си. От самураите се очаква да са образовани, носят два меча един по-малък (уакизаши) и един голям – катана, което ги прави едни от най-влиятелните в тогавашното японско общество.

Самурайският меч е може би единственият предмет, възприет като символ на традиционните бойни изкуства на Япония, а и в света. В страната на изгряващото слънце, още от дълбока древност съществува култ към меча. Счита се, че има три свещени съкровища – огледало, огърлица от яспис и меч. Това са трите реликви, за които се смята, че са най-ценни и пред които хората се прекланят. Самият факт, че мечът е част от тези вещи, говори, че японците не се отнасят към него само като към оръжие. За тях той е олицетворение на душата, символ на доблестта, честта и храбростта. На меча са посветени стихове и легенди. Няма език, чийто думи да стигат, за да се опише красотата на катана.

Катана 2Катана e двуръчен издължен японски меч с дължина 95—120 см (самото острие е с дължина около 70 см). Ръкохватката е с дължина обикновено около или над 35 см. Ширината на острието е около 3 см, дебелината — 5 мм, остро като бръснач. Теглото на меча е около 1—1,5 кг. Катаната трябва да се държи с двете ръце, но и трябва да е достатъчно лека, за да се носи с една ръка, когато самураят язди.

Изящният вид на острието  придава на всеки един меч красота и уникалност, a в целия свят няма два еднакви меча. Острието е прикачено към така наречена дръжка тсука, и обикновено се съхранява в калъф, наречен сайя. Между острието и дръжката има предпазител, наречен тсуба, който улеснява държането на меча и съответно предпазва ръката. Често около дръжката е омотан канап или парче плат, или пък е покрита с коприна, за да може да се усеща като реално продължение на ръката. Четирите основни елементи на меча се произвеждат от различни майстори, използващи традиционни техники.

Мечът винаги e принадлежал към шинтоисткия култ, което също го прави по-особен предмет. Според шинтоистките канони, всички предмети, които имат отношение към Бога, трябва да притежават три основни качества – чистота, висока стойност и уникалност. Считало се, че мечът притежава и трите качества. Легендата, която дефинира сакралността на катана е тази за Сусаноо и Аматерасу, създадени от Изанаги – богът на морето.

СамурайУчените смятат, че първите хладни оръжия, наподобяващи меча са открити около 2 хил. год. пр. н.е. Използвани са в периода от Бронзовата ера до края на Средновековието, разбира се с времето еволюират. Мечове от Бронзовата епоха с листовидна форма се появяват първоначално по крайбрежието на Средиземно и Черно море, както и в Месопотамия. В северните части на Европа и най-вече на Скандинавския полуостров  мечовете се появяват около 1400 г. пр.н.е. и имат по-различна форма от тези в по-южните райони. Катаната се появява около 900 г. Нейн първообраз е китайският меч дао (сабя с широко острие). Катана са най-здравите мечове в света, те са способни да разсекат материал от всякаква твърдост, месо, кости или желязо. Майсторите, владеещи изкуството на бой с Катана в битки, с войни въоръжени с обикновени европейски мечове, можели да разцепят техния меч на две части. Силата на удара на самурая и якостта на Катана давали възможност за това. Истински са тези истории, в които Катана разцепвала метала. Това е възможно и е документално  доказано, при удар на майстор – скор.

Притча за обидата

СамурайБлизо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник.

Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него. Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството…

Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му… С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният и унизен войн се принудил да се оттегли.

Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:

– Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?

– Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?

– На този, който го е донесъл – отговорил един от учениците.

Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите – казал учителят – Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.

Ню

Ню – 鵺, е легендарно същество от японската митология. На външен вид изглежда като Химера (съставено от части на различни животни) с глава на маймуна, тяло на енотовидно куче, тигрови лапи и змия вместо опашка. Може да се придвижва като се превърне в черен облак. Ню обикновено носи нещастие и тъга. Според една легенда император Хейке се разболял защото едно такова Ню се било скатало на върха на резиденцията му през лятото на 1153. Императора оздравял чак след като самурая Минамото Йоримаса не убил съществото. Това станало като се качил на покрива и изстрелял запалена стрела. Веднага от облака паднало тялото на мъртвото Ню, което по-късно Минамото хвърлил в японско море. Местна добавка към историята разказва как тялото продължило да плава покрай бреговата ивица и местните, уплашени да не ги сполети проклятие го взели и заровили.

Самураите

Самурай (в превод от японски „някой, който служи”) е една от четирите основни класи в Древна Япония, а именно: самураи, земеделци, занаятчии и търговци.

Това са т.нар. защитници на Япония, воини, които живеят според свой неписан закон Бушидо – път на воина, споменат в края и началото на 16 век в произведението на Цунетомо „Хагакуре”. Важна част от бушидо закона било сепукуто-самоубийствен ритуал, който позволявал на посрамен самурай отново да спечели честта си като премине в отвъдното, където самураите продължават да се водят от бушидо закона. Белег на самурайското съсловие били двата меча, опасани около кръста на самурая, както и характерната прическа.

Самураите в своето основно начало са били предимно кавалеристи – ездачи на коне, като тяхното основно оръжие били: лъкът или нагината – вид копие с извито острие. Доспехите им били пищни и красиви. Единствен шлемът на самурая бил направен от метал. Бронята наречена кузане била направена от кожа, лакирано дърво и коприна (за разлика от европейския аналог). Така самураят в бой бил подвижен и лек. Кузане била съобразена и с климата на Япония, който през определени периоди е влажен.

Като родоначалник на термина самурай се счита принц Ямато, за когото се носят легенди. Силата му била изключителна, както и смелостта му. Именно тези качества са характерни за самурая. Идеализирания образ на самурай включва в себе си готовността да умре по всяко време в полза, защита или по желание на господаря си. Да не изпитва страх, но единствено съжаление, както и да презира материалните блага.

Особен вид самурай бил „ронин”-ът (в буквален превод „странник”). Така наричали самураите, загубили покровителството на господаря си или допуснали неговата смърт.

 

Легенди за самурайската котка

Легендата разказва, че някога, неизвестно кога, самурай полегнал да си почине под сенчесто дърво. Към него се приближила странна безопашата котка и го подканила да я последва. Самураят, естествено, бил заинтригуван и тръгнал след животното. И щом се отдалечил от дървото, то било изпепелено от мълния, която се стоварила върху него. Спасеният самурай толкова се впечатлил от случката, че построил храм, станал монах и започнал да устройва церемонни в чест на същата тази котка, която го спасила от смърт.

При друг случай настоятелят на беден японски храм приютил бездомна и безопашата котка. За да се отблагодари, писаната застанала пред вратата и заела поза на просякиня. Тя събудила умилението на велможа, който дарил на храма много пари. Така бедният храм забогатял, а в чест на писаната в него редовно почнали да се провеждат тържествени религиозни служби. Така в Япония са появила манекинеко-малка скулптура на котка с вдигната лапа. Днес тя е толкова популярна, колкото сушито и сашимито, защото манекинеко носи късмет и богатство на всеки, който я постави в дома си. Затова японският бобтейл, или безопашата котка, се ползва със световна известност. Според една версия тя се появила в Страната на изгряващото слънце дори по-рано от самите японци, или поне преди две-три хилядолетия. Късоопашатките бродили по родните острови и изключително рядко напускали „дома си”. Затова се съхранили като порода.

Външността им е характерна. Очарователната писана не е голяма, има блестяща гъста козина. Задните й лапи са издължени със стърчащи нокти и много напомня на дребен рис. Опашката е подобна на хризантема или късо пухче като това на фокстериер, но с дължина до 4 см. Окраската на японския бобтейл може да бъде всякаква, само не сиамска и абисинска. Но фирменият колорит на японците е трицветен рижаво, бяло и черно. Смята се, че именно котки с тези разцветки стават модели за скулптурите на манекинеко и именно те са способни да обезпечат дома с най-много късмет и богатство.

На вид дребни и крехки, в действителност бобтейлите се отличават с невероятна сила, ловкост и решителен характер. Не случайно в Япония според слуховете те били използвани за лов на фазани. И още казват, че някои самураи ги смятат за свое тайно оръжие – бобтейлите безстрашно нападали враговете на своите стопани. Те изглежда пренесли бойните си качества през вековете и до днес. Легендите разказват, че веднъж вилата на стопанина на чифт бобтейли станала обект на грабеж. У дома били само малките котки и крадецът лекомислено решил да ги пренебрегне. И сбъркал. Когато стопанинът се върнал, той открил разбитата врата на вилата, опръсканите с кръв стени и двата напълно доволни от себе си и съвършено здрави японски бобтейла. Изподрасканият и изпохапан грабител позорно избягал – котките влезли в ролята на сериозен стражеви пес. Впрочем тази порода до голяма степен може да замени кучето – писаните с удоволствие и по собствена инициатива носят пантофите и вестника на своя стопанин.

И още: с японските бобтейли човек може да се разхожда навън без повод – те бягат в кръг около стопанина и охотно откликват на всяко повикване, при това добре знаят и помнят името си. Те лесно могат да се научат да изпълняват командите „редом” и дори „на място” – с един-два урока и умният бобтейл ще започне да изпълнява нарежданията с усърдието на овчарка.

Легендата за 47-те ронин

Ронин е самурай без господар.  Названието „ронин” идва от “ро” (вълна) и “нин” (човек) и означавало „човек-вълна”, тъй като животът на ронин бил непостоянен като вълна. През феодализма ронин са били самураи, васали от благородническо потекло, които трябвало да напуснат службата при своя господар и не са могли или искали да постъпят на нова служба. Най-известните ронин били 47-те самураи от Ако, които след смъртта на своя повелител Асано останали без господар. По време на поднасянето на новогодишните приветствия към шогуна Токугава, Асано Такамуни-управител на провинция Харима-бил публично обиден от церемониалмайстора Кира Котсуке. Вбесен от подобно предизвикателство, Асано ранил своя опонент. Тъй като дори за изваждане на меч в двореца на шогуна се полагало смъртно наказание, управителят от Ако трябвало в началото на април 1702 г. по заповед на регента да извърши „сепуку” (ритуално самоубийство чрез разпорване на корема). След това неговата крепост, както и останалата му собственост, преминали във владение на правителството, а самураите му останали без господар.

Четиридесет и седем от превърналите се в ронин самураи на Асано продължили да бъдат верни на своя повелител дори и след смъртта му. Под водачеството на Оиши Кураносуке те отмъстили за смъртта на своя господар в нощта на 14-ти срещу 15-ти декември 1702 г. в столицата Едо. Убили Кира Котсуке, обезглавили го и оставили черепа му като трофей върху гроба на своя господар. Един ронин загинал по време на нападението, останалите четиредесет и шест били затворени, но се отнасяли към тях с голямо уважение за лоялността и предаността им към господаря им.

Тази постъпка получила широк отклик и одобрение сред народа. Могъщи управители се опитали да повлияят на шогуна за помилването на самураите. Шогунът им отговорил, че бил чул за изключителната вярност на някогашните самураи на Асано към техния господар и с удоволствие щял да им помогне, ако законът не изисквал сепуку. Така на 4-ти февруари 1703г. 47-те ронин се самоубили по заповед на шогуна Токугава.

Господарят Асано, Кира и 47-та ронин са погребани в храма Сенкоджи в Токио. Всеки ден там отиват хора от цял свят, за да се поклонят пред мъжеството им и да се помолят. На входа на храма се намира бронзова статуя на Оиши Кураносуке, водача на 47-те ронин.