Арабските коне

Арабски кон 1Арабските коне са в основата на множество приказни сюжети. Може би най-популярната е, че Аллах създал коня от Южния вятър и му вдъхнал живот с думите:  „Ти ще си властелинът на всички животни. Човекът ще те следва, където и да отидеш, богатите ще обхождат света на твоя гръб, а мъдреците ще се вдъхновяват, съзерцавайки те.”

Друга легенда разказва за племе, което отишло до Йерусалим, за да поздрави Соломон за сватбата му. След като изпълнили мисията си, поданиците го помолили да им даде храна за дългия път към дома. Той избрал най-добрия от 40-те си хиляди арабски жребци и им казал: Арабски кон 2„Когато огладнеете, сложете най-добрия ездач, снабдете го с остро копие и докато съберете дърва за огъня, той ще се е върнал с богат улов.” Вождовете постъпили, както ги посъветвал Соломон, и всеки ден ядели прясно дивечово месо.

Друго предание разказва как потоп залял арабските земи. Всички живи твари се изпокрили. След като природата утихнала, петима бедуини излезли на лов в пустинята. Видели пет кобили и се спуснали да ги хванат. След като не успели да открият нищо друго за ядене, те решили да убият Арабски кон 3едната от тях. Настанал лют спор коя да бъде жертвата. След дълги препирни се споразумели да устроят състезание на кобилите и да заколят тази, която остане последна. Докато животните се надбягвали, бедуините успели да уцелят заблуден елен и вече нямало нужда да убиват което и да е от ценните животни. Тогава те им измислили имена –  притежателката на най-лъскавата грива кръстили Saqlawieh, куцата нарекли Arkoob, зализаната –  Showaima, тази която носила дрехата на ездача си на опашката си – Ibayyah, а кобилата с тъмните очи – Kahilah.

Advertisements

Каменна сватба

Скалният феномен Каменната сватба е навярно най-интересното скално образувание, което може да се види сред т.нар. Кърджалийски пирамиди. Те представляват голяма група от ерозирали в различни причудливи форми скали, разположени по ридовете Каяджик и Чуката в Източните Родопи, само на няколко километра от град Кърджали. Тези красиви природни формирования са едни от най-посещаваните от туристи естествени пирамиди на територията на България. Скалната група на Каменната сватба се намира току до село Зимзелен, само на 3 км от Кърджали.

Според научните изчисления и хипотези Каменната сватба е започнала формирането си преди 40 милиона години. По това време територията на днешните Източните Родопи се е намирала на дъното на топло, плитко море. Тук непрекъснато релефът се променял под въздействието на активната вулканична дейност. След като водата се отдръпнала, от утаената вулканична пепел и скални късове са се образували красиви скали на Каменната сватба. По своята същност те са риолитови туфи, които след липсата на вода в района се издигнали. От тук насетне ерозионната сила на вятъра, дъжда и слънцето започва хилядолетното оформяне на днешните природни феномени край Кърджали. Те се простират на обща площ от около 40 декара – една неповторима и красива гледка. Повечето от скалните фигури достигат до височина от около 10 метра, а присъствието на различни метални окиси в скалите им придава разнообразни багри, като Каменната сватба е оцветена интересно в розово, червено, кафяво. От 1975 година скалният феномен е обявен за защитен обект.

Името Каменната сватба идва от интересна местна легенда.

Млад момък от Зимзелен се влюбил в девойка от съседното село.Той не познавал истинската й хубост, само две големи сини очи срамежливо го стрелкали изпод яшмака. Както традицията повелява,бащата откупил момата с пълен тас жълтици. Родителите на момата приготвили най-богатия чеиз, дружките й изработили най-красивата сватбена украса, изпекли най-сладките питки… Тръгнала тежка сватба. Както традицията повелявала, бащата водел нагиздената булка, а зад тях вървял притесненият от щастие жених. Незнайно откъде се появил силен вятър и за миг открил лицето на булката. Занемял свекърът пред чудната и хубост и сърцето му в миг я пожелало. Слънцето се скрило, дърветата се огънали от вятъра. Разгневила се природата и вкаменила цялата сватба. Останал само младоженецът сред каменното безмълвие. Заплакал и от цялото си сърце помолил вятъра и него да превърне в камък. Смилила се природата над него и го вкаменила до булката, за да не може никой и никога да ги раздели. А сълзите му превърнала в чудни цветя – орхидеи. Така без да могат да изрекат своя брачен обет, младите влюбени останали винаги заедно – и в снежните зими, и под парещото слънце, под проливните дъждове, и силния вятър. Верни на един неизречен обет, отдавна преминал границите на един човешки живот и преминал във вечността.
Но младоженците не са останали сами. Тук е цялата сватба, всичките им роднини и приятели. Може да разпознаем цели човешки лица – свекърът и бащата на булката, брат й – цялата скална композиция от фантастични фигури наистина прилича на множество гости – както е на всяка сватба. Тук има мъже, жени и деца, бедни и богати, всички облечени с най-празничните си дрехи. Някои от сватбарите наблюдават младоженците отстрани, а други са събрани накуп и кой знае – може би ги одумват…

Легенда за град Елена

Легендата за град Елена е дошла от преди повече от пет века! Тя разкзва, че в девствените вековни гори се извивала пътека, по която минала щастлива младоженска двойка – девойката Елена от с. Къпиново и момъкът Самуил от Твърдица. Сватбената процесия весело пътувала към Твърдица и не знаела, че я грози смъртна опасност. Младежите от Капиново не могли да преглътнат факта, че тяхната красавица отива в чужди ръце и тръгнали да отмъщават. Нападнали сватбарите на мястото, където сега е град Елена. Убили момата при Конашкия мост. Погребали я в местността „Кръста”, превърната после в черковище. Момчето заколили там, където днес е местността Самоилец.

От скръб по своята рожба родителите се заселили тук и основали селото, на което Елена с живота си дарила своето име.

Легенда за Еньо и Стана

Легендата разказва, че преди много, много години в едно село се залюбили двама луди млади. Това били Еньо и Стана. Непрекъснато мислели един за друг. Нито хлябът, нито гозбите им били сладки, ако не успеели да се видят през деня.

Но бащата на Стана бил намислил друго. Един ден той сгодил дъщеря си в друго село. Минало се време и уговорили сватбата. Дошли сватове и сватбари да вземат булката. Нямало как, тръгнала девойката, че сватба назад не се връща. Когато стигнала големия мост над Тунджа, тя смъкнала булото и се хвърлила в реката.

Като разбрал за случилото се, любимият й Еньо се поболял от мъка. Залежал се и цели девет години плакал и не ставал от леглото. Постелите изгнили под него. А през цялото това време капка дъжд не паднала от небето. Реката пресъхнала. Добитъка и хората започнали да измират. Земята се напукала и всичко изсъхнало.

На десетата година сестрата на Еньо взела от тъкачния стан кроеното, поставила на кръст точилката и с детски повой ги обвила. Облякла го с женски дрехи и го пребулила с бяло. Отишла при Еньо с куклата и му продумала:

– Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш твоята Стана е дошла булка да ти стане!

Отворил широко очи Еньо, усмивка грейнала на лицето му, протегнал ръце, надигнал се леко и издъхнал…

Изведнъж задухали силни ветрове. От небето се изсипали проливни дъждове. Тревите и нивята се раззеленили. Заблеяли стада по полята. Момите запели любовни песни.

Оттогава е останал обичаят на Еньовден да се прави Еньова буля. Пеят се песни за любов и берекет. Накрая надпяват пръстени на момите, за да видят какъв момък ще им се падне. Свири се и се пее през целия ден.

Стобските пирамиди

Стобските пирамиди се намират над село Стоб, в западния дял на Рила планина. Средната височина на пирамидите е между 7 и 10 метра, някои отделни пирамиди достигат до височина 12 метра. Стобските пирамиди са с разнообразна форма, но повечето са конусовидни и завършват с каменна шапка, наподобявайки гъби.

Съществуват няколко местни легенди, които разказват за възникването на Стобските пирамиди. Преди много години, на мястото на пирамидите се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото имало двама влюбени млади хора. Майката на момичето не била съгласна дъщеря ѝ да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко те решили да вдигнат сватба. В момента, в който майката разбрала, отишла в равнината, забила надъбоко един голям кръст и проклела дъщеря си, когато целунела свекъра си всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на сватбата дошъл. Всички били много щастливи. Само майката си останала в къщи и се молела горещо клетвата ѝ да застигне дъщеря ѝ. Когато хорото се извило чак до равнината и дошъл моментът булката да целуне свекъра си, в този момент всички сватбари се превърнали в камъни. От този ден в село Стоб се издигат приказни пирамиди напомнящи за една незабравима история.

Популярна е и друга легенда, която може да бъде разказана от всеки жител на село Стоб. На няколко километра в планината, нагоре от пирамидите, се намирало село Бозовая, разположено на няколко хълма и различни махали: Вучкова, Топалска, Тачова и др. Двама млади се залюбили и решшили да се оженят. Тръгнали сватбарите надолу по пътеката към Стоб, защото само там имало подходяща християнска черква, минали през местността „Момена”, стигнали до пътеката на съседния на пирамидите рид. Този рид се вижда в североизточна посока, към изгрева на слънцето. Булката обаче била толкова красива, че кумът не издържал на изкушението, погледнал я и се приближил да я целуне. В този миг всички сватбари се вкаменили. И сега може да се види процесията от сватбари по съседния склон на пирамидита, като телата им образуват също така красиви пирамиди.