Денят на Свети Давид

St. David's day1Денят на Свети Давид се празнува на 1 март, в чест на покровителя на Уелс Dewi Sant. Той бил келтски монах, игумен и епископ, живял през шести век и разпространил християнството там. Най-известната история за Свети Давид разказва как проповядвал пред огромна тълпа, а изведнъж земята се разтресла и издигнала под краката му. Оказало се, че светецът стоял на върха на висока скала, като по този начин всеки човек имал по-голям шанс да чуе думите му. Отпразнуването на деня се ознаменува като хората носят навсякъде нарциси и праз. Двете растения традиционно са считани за национални емблеми. Съществуват st_davids_day3много пояснения как празът бил присвоен за национална емблема на Уелс. Едно от тях е че в навечерието на битката със саксонците, Свети Давид посъветвал всички хора в страната да носят праз на техните шапки, за да могат да различават приятелите си от враговете. Шекспир също споменава в пиесата „Хенри V”, че уелските стрелци носели праз в битката при Аженкур през 1415 година.
St. David's day2На празника някои деца в Уелс са облечени в национални костюми, които са съставени от висока черна шапка, яка и дълга рокля. Националното знаме на Уелс изобразява летящ огнено червен дракон на зелено-бял фон и в деня на Свети Давид се среща навсякъде, където отидете.

Легенда за Атанасовден

Свети АтанасОбщоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаело със свити отпред лапички и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. От тогава и останал обичаят, двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.

В техните дни ковашките еснафи жертват овни или бикове в чест на своите патрони и организират тържествени големи трапези. Във връзката Антоновден-Атанасовден се долавя християнизираният, но древен близначен мит. В народните схващания братята са представени като покровители и защитници на налбантите и железарите: оттук св. Атанас е патрон на ковашкия еснаф, а и на побратимяването. Вероятно в основата са залегнали езически представи за небесните ковачи-богове. Не случайно точно тези светци „затоплят земята” и „я обръщат към лято”.

Керамични изделия

Керамични съдове 0

Изработването на съдове и предмети от глина е древен занаят. Най-старите керамични изделия, намерени по нашите земи, са от 7000 г. пр.н.е. Траки, римляни, а по-късно славяни и прабългари развивали свои техники, добавяли различни орнаменти и цветове. Съвременният българин едва ли си дава сметка колко богата история има грънчарството у нас. Част от тази история са тайнствените ритуали, старинни практики и вярвания.

Свети СпиридонСпоред легендата, преди много, много години, пръв Свети Спиридон се опитал да направи съд от глина. Трудил се упорито, но не успял – глината отказвала да му се подчинява. Разплакал се светецът, сълзите му капнали върху глината и той разбрал, че му е нужна вода. Успял да направи съд. Опекъл го. Оттогава свети Спиридон се счита за покровител на грънчарите.

Някога грънчари имало във всяко по-голямо селище. По традиция, тънкостите на занаята се предавали от баща на син. Всеки майстор си имал свои тайни, които по правило не напускали рода. Пречистването на глината се извършвало по специални начини. Само след отстраняването на видими и невидими нечистотии, тя можела да служи на хората. Извън професионалното занимание с грънчарство, в някои райони на страната ни жените сами изработвали керамични съдове, предназначени за приготвяне на хляб. Тези съдове се наричат подница – кръгъл плитък съд, в който се поставя тестото. Захлупва се с капак, наречен връшник. Той също е от глина. В по-ново време се срещат и връщници от метал. В народните представи подницата и връшникът символизират земята и небето. Хлябът, който се пече между „земята и небето” пък е символ на живота. Подницата има магически сили. Те се определят от обреда, който съпровожда подготовката на глината и изработването й. Денят, отреден от народния календар за това е първи май. Празникът се нарича Еремия. На тази дата православната църква почита паметта на пророк Йеремия.

ПодницаВ навечерието на първи май се извършвал ритуал за предпазване на къщата и хората от змии и гущери – същия ритуал, който се правел и на Благовец. Другият обичай на този ден е свързан с глината, от която се прави подницата. Много рано сутринта моми и невести с песни отивали извън селото за глина. След това я слагали на купчина, добавяли вода и започвали да я газят с боси крака. Разделяли се на групи и се редували. Пеели заклинания срещу змиите. Вярвали, че това ще държи надалече от тях опасните влечуги. След като привършели с ритуала, си разделяли глината и се разотивали. Във всеки дом най-опитната домакиня изработвала нова подница.

Останалите съдове, необходими за семейството, рядко правели сами. Избирали ги на събори и панаири – от пъстрите сергии на грънчарите. Там имало всичко – гърнета, стомни за вода, паници, блюда. Дори делви за съхраняване на различни продукти, както и големи съдове за готвене. Според изследователите, по време на Второто българско царство голям връх бележи преславската декоративна керамика – ІX-X в. Носеща името на старата българска столица /Преслав/, преславската керамика се нарежда до най-добрите средновековни образци. След падането на България под османско робство, декоративната керамика запада. Запазва се само грънчарството, което осигурявало предмети за бита на българите. През Възраждането занаятът започва да се развива и разширява. Оформят се грънчарски центрове, търговията с глинени изделия се оживява. В средата на ХІХ век градовете Троян, Габрово, Разлог, село Бусинци и други се сдобиват със заслужена слава заради майсторите, които работят там. Въпреки по-активния обмен на стоки се запазват някои регионални особености и предпочитания към цветове и техники. Боите, които използвали майсторите, били минерални – жълта, зелена, кафява, червена. А всяка задруга имала свой почерк в украсата. Тези различия са съхранени и до днес. Направените в Чипровци грънци са в преливащи се жълто и зелено. Троянските майстори шарят керамиката с кафяви и бели капки, които се „стичат” Керамични съдовесвободно по съда. В село Бусинци, където е запазена една от най-старите грънчарски работилници у нас, предпочитат жълто, зелено и червено. В много от българските градове и села и днес продължават да „пеят” грънчарски колела. Майсторите често показват произведенията си край оживени пътища. Човек не може да подмине тези „изложби на открито” – съдовете греят като истински слънца, събрали в себе си хилядолетен опит и безкрайна любов към красотата.

Източник:

http://bnr.dev.bsh.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/Folklore/Pages/Slanca%20ot%20glina.aspx

Защо подковата носи щастие?

Подкова 1Множество легенди и поверия за подкови идват от реалния живот. В раните векове на нашата ера, желязото е току-що открито в Европа. То било много скъпо и всеки железен предмет имал висока цена.
В селските дворове желязото било много рядко срещано. Ако някое семейство намерело на пътя желязна подкова, то това се считало за голям успех. От нея можело да се направи, например, нож и няколко гвоздея.

В различните европейски страни съществуват различни легенди за подковата, като символ на благоденствие, късмет и щастие. Смятало се , че щом конят е подкован, той е защитен от вещици и зли духове, тъй като желязото имало способността да ги прогонва.

Подкова 2Според една английска легенда, покровителят на ковачите  Свети Дънстан бил навестен в работилницата си от самия Сатана. Той пожелал подкова за копитото на коня си. Но Дънстан видял в това шанс да го накаже за злините му и почнал да го подковава със страшна сила самия Сатана, вместо коня му. Дяволът завил от болка, но тъй като не можел да се отскубне, замолил ковача да се смили над него. Тогава Дънстан го накарал да обещае, че никога няма да припарва до място, в близост до което има подкова, и чак тогава го пуснал. Затова хората днес вярват, че ако забият подкова над вратата на дома си, дяволът ще бяга от тях и вкъщи ще цари мир и хармония.

Поради специфичната форма на подковата (полумесец) още в най-старите легенди я посочват като свещен символ. Някои дори оприличават формата й с тази на символа на египетската богиня на плодородието Изида. По същата причина и турските народи я смятат за носеща късмет, поради близката й с полумесец форма. Китайците и индийците пък оприличават формата на подковата с извивките на свещената змия Нагендра.

Ирландския вариант на легендата пък разказвa за състезание между боговетеПодкова 3, по време на което една от конските подкови паднала върху земите на Изумрудения остров, залети от морето. Изведнъж, като с магия, водите се успокоили и се отдръпнали. Може би затова подковата също е от значение и за моряците. Ако се закачи към мачтата, над вратата на каютата или под палубата, то късметът задължително щял да съпътства кораба. Именно затова на мачтата на фрегатата на знаменития адмирал Нелсън също имало закачена подкова.

По нашите земи също се е смятало за добра поличба да намериш подкова на пътя. В някои места е съществувал дори специален ритуал при подобни случаи. Трябвало да се вдигне подковата, да се плюе, да се намисли желание, да се хвърли надалече през лявото рамо и след това без оглеждане да се върви напред. На други места съществувал друг обичай – взимали находката и я заковавали на входната врата. Ритуалът със закачането на входната врата е разпространен и популярен из цял свят.

Мишкин ден и Свети Нестор

Свети НесторНа 27 октомври църквата почита Свети Нестор. В иконите обикновено се изобразява като млад мъж с копие в ръка. Житието на свети Нестор е свързано с това на свети Димитър. Историята разказва, че Димитрий (Димитър) бил хвърлен в тъмницата на Солун, заради проповядване на християнство. Нестор, млад, с едва набола брада юноша, бил негов ревностен последовател. Междувременно царят Максимиан устройвал гладиаторски игри, в който прочут борец – Лий, се биел с християните, след което ги хвърлял отвисоко върху копия, обричайки ги на мъчителна смърт. Подкрепен за желанието си от Димитрий, Нестор решил да се изправи срещу великана Лий, а Бог му дал сила да го надвие. Ядосан обаче Максимиан, заповядал да посекат с меч Нестор, а Димитрий да бъде пронизан с копие в килията си. Както и в много други житието на светията е преплетено с български традиции и обичаи.

27 октомври в много краища на България се нарича Мишкин ден (Мишин ден, Нистор, Разпущене). Според една от легендите именно, когато Нестор промушил с копие корема на боеца Лий от там изскочили за първи път мишките. Друга легенда пък казва, че мишките се пръкналия на белия свят от самия дявол, когато влязъл в църква и помирисал тамян.

В дните на календарен преход в българските обичаи се срещат различни демони и злини – вълци, мишки, вампири, духове и българина винаги се опитва чрез ритуали да ги омилостиви или излъже за да не пакостят. По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала „Какво правиш?”, „Мажа очите и устата на мишките” – отговаряла тя три пъти, като при всяка магия.

На Мишкин ден жените не бивало да шият, „за не да ядат мишките посевите с острите си зъби”. Изключение правел само един от ритуалите в който, стопанката зашивала с червен вълнен конец предния и задния край на полата си или парче плат. Домашните я питали като в по-горния ритуал какво прави, на което тя трябвало да отговори, че маже устата и очите на мишките. Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата „мишка” не се произнасяла за да не мислят мишките, че ги канят у дома. Не се бъркало и брашно, нито се давало на заем, не се ползвали остри инструменти – брадви, ножици, нож, куки.

МишинденВ някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да ядат мишките хляба на хората. На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „Мишкина сватба” . В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка – накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница. Момите и ергените в селото участвали в „сватбената процесия” ставайки „кумове”, „девери” и други персонажи от сватбената процесия. Под съпровод от сватбарска музика цялото село изпращало младоженците. Пускали ги в реката или гората „да се женят надалече”, а след тях се смятало, че тръгват и другите мишки от селото. След магическия ритуал, хората сядали на големи трапези – така както повелява една сватба.

В южнобългарските земи на Тракия, Странджа и отчасти Пирин, Мишин ден се чества на 24 ноември в деня на Света Катерина.

Веригите на Свети Петър

Свети апостол Петър бил хвърлен в тъмница и окован с две железни вериги по заповед на цар Ирод  Агрипа, който възнамерявал след Пасха да го изведе пред народа.  Но в нощта, когато щели да го извеждат, окован в тези две вериги, ангел Господен го разбудил и като го побутнал по хълбока, го извел от тъмницата. Железните вериги паднали от ръцете на апостола.

Вестта за чудодейното избавление на апостол Петър от оковите и тъмницата обиколила бързо цял Йерусалим. Няколко от вярващите взели тайно тези вериги, за да ги съхраняват, та като ги гледат, да имат пред себе си като че самия първовърховен апостол, който веднага тръгнал за проповед на словото Божие в другите страни и не се завърнал в Йерусалим. Тези вериги получили целебна сила от тялото на апостола, което било здраво обвързано с тях. С дълбоко благоговение вярващите почитали тези честни вериги, въздавали им поклонение и старателно ги пазели като ценно наследство от род в род, като при това всеки път родителите обяснявали на децата, а те на своите деца, до какъв велик затворник са се докосвали тези вериги и от чие тяло са осветени. Така от ръце на ръце те преминали по наследство у светейшия Йерусалимски патриарх Ювеналий.

Когато благочестивата царица Евдокия, съпруга на цар Теодосий Младши, се връщала в Цариград от Йерусалим, патриарх Ювеналий й подарил различни духовни съкровища, сред които и тези честни чудотворни вериги на свети апостол Петър. След завръщането си в Цариград Евдокия подарила едната верига на храма на свети апостол Петър, който се намирал във вътрешността на Великия Софийски събор, а другата изпратила в Рим на дъщеря си Евдокия, която била омъжена за римския цар Валентиниан III. Благочестива като майка си, Евдокия с любов приела този скъпоценен дар и като построила на Есквилийската планина храм в чест на апостол Петър, положила там веригата, заедно с намерената в Рим друга верига на светия апостол, в която го оковал по време на мъченията Нерон.

След това било установено да се извършва празник на поклонението на тези честни вериги на 16 януари, в памет и чест на свети апостол Петър…

Легенди и вярвания за мечката

Образите на мечката в нашия фолклор са много различни. В представите на народа ни тя има силата да лекува, да предпазва от болести и да дарява плодородие. Едновременно с това е символ на голяма физическа мощ. Страхът от нападенията на дивите животни е формирал редица ритуални практики, за които вярвали, че осигуряват закрила и сигурност.

На 30 ноември православната църква почита паметта на Свети апостол Андрей Първозвани. В народния календар празникът се нарича Андреевден, Едрю, Едреевден и др. А мечката неизменно присъства в ритуалите и наричанията, защото се счита, че светецът е неин повелител. Затова Андреевден се нарича още Мечкинден.

Мечката излиза от зимното си леговище на Благовещение (25 март) и първо се окъпва в реката. Вярва се, че след това водата се е „отвърнала” – т. е. температурата й вече е добра за хората. Освен това е лековита, защото докосването на мечата козина носи здраве. По същата причина се извършва ритуално къпане на летния Андреевден (4 юли) в няколко селища на Северна България. Вярва се, че в деня на своя повелител мечката непременно ще влезе във водата.

За това как светецът победил силното животно, се разказват различни легенди. Едната история описва Андрей като монах, който живеел в пещера, близо до манастир в планината. В малкото стопанство на манастира имало и няколко кошера. Мечката все успявала да издебне монасите и да открадне меда. Накрая Андрей я хванал, обуздал я и я яхнал като кон. Според друга легенда свети Андрей имал малка нивица. Имал и волове, но мечката изяла единия от тях. Ядосал се мъжът, борил се яростно със звяра и накрая успял. Кръвожадното животно трябвало да застане на мястото на изядения вол и да изоре нивата. Според учените, дълбокият смисъл в тези сюжети е отвоюването, облагородяването на част от дивия свят. Това, че светецът изпълнява функцията на орач, прави самото действие магическо и дълбоко символично. Само човек, който притежава неземни сили, може да победи неусвоената природа. И да я използва в създаването на културно пространство, даващо добри плодове.

Някога в България имало хора, които водели по селата дресирани мечки. Хората плащали на мечкарите с пари и храна, за да обиколят дома им – според народното вярване това носи щастие и плодородие. Съществувал и друг обичай, който се изпълнявал за здраве. Болните или наскоро оздравелите от тежка болест лягали на земята и оставяли мечката спокойно да стъпва върху тях.

Друга разпространена легендата разказва, че Свети Андрей единствен от апостолите нямал празник. Нямал и кон, но възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ, като видял какво силно животно е победил, рекъл: „Който тебе не празнува, да го язди твоя кон.” Затова на 30 ноември хората поднасяли ритуално варена царевица – любима храна на мечката според народа ни. Заедно с царевицата се варят и други зърнени храни – леща, боб, нахут, лимец. Сутринта семейството заставало до огнището и всеки взимал по малко зърна, хвърлял ги нагоре и произнасял: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците.” От варените зърна после давали на всички от фамилията, слагали по малко в храната на животните. Смята се, че от Андреевден нататък денят започва да нараства с едно просено зърно.

По нашето южно Черноморие почитат Свети Андрей наравно със Свети Никола, защото вярват, че и двамата са повелители на бурите и силните ветрове. А в Петричко разказват, че Андрей е баща на Никола. Мечка и мечкар са сред персонажите в кукерските игри, както и в карнавалните представления в Западна България. В този край на страната ни се изпълнява интересен предсватбен ритуал – годеницата се преоблича като мечка и се захваща на обредно хоро заедно с другите девойки. Без думи, само с мимики и жестове, тя пресъздава легендата за девойка, преследвана от потеря. За да я спаси, Господ й спуска кожа и я превръща в мечка.

На Андреевден се разказват още много приказки и легенди, посветени на мечката. Ето една от тях. Някога, много, много отдавна, в едно семейство с малко момиченце починала жената. Бащата се оженил повторно за жена, която също имала момиче. Мащехата карала завареничето да върши цялата къщна работа, тормозела го с груби думи и с постоянното си недоволство. Веднъж, посред зима, дала на девойката черна вълна и заръчала да я пере, дорде стане бяла. Детето отишло на реката, започнало да пере, измръзнало, но така и не избелило вълната. Заплакало горко, защото не смеело да се прибере вкъщи. Внезапно пред него се появил белобрад старец, който попитал защо плаче. Като разбрал каква е работата, казал: „Наметни си вълната, отиди си в къщи и за нищо не се бой.” После изчезнал. Детето дълго чукало на затворената врата, а когато злата мащеха отворила, застинала от изумление – пред нея стояло златно момиче, което сияело като слънце. Решила да изпрати и своето дете, та и него да позлатят. Мързеливото момиче стигнало реката, хвърлило къделята и седнало на брега. Но никой не идвал. Измръзнало и заплакало, а щом заплакало, се появил старецът.

–   Защо плачеш?– попитал той.

–   Тебе чакам, да ме направиш златна, че да си вървя.

–   Хубаво! Наметни си вълната и си отивай в къщи.

Момиченцето грабнало вълната и тръгнало. Майка му го чакала до вратата. Щом чула стъпките му, бързо отворила. Но още по-бързо я затворила, защото пред нея стояла голяма черна мечка. Така злата мащеха и невъзпитаното й дете били наказани. Оттогава в деня на Свети Андрей разказват тази приказка.

 

Източник:

http://bnr.dev.bsh.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/Folklore/Pages/%D0%A4%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B8%D0%BE17112011.aspx

Previous Older Entries