Зората

ЗораКогато Брахма създал света, той се зарадвал на величието, което се открило пред него. Затова изпратил първата си дъщеря, най-хубавата – Зората, да види света. Като влязла в света, тя така светнала и озарила всичко наоколо, че сам Брахма се влюбил в нея. За да я вижда, той излизал сутрин рано да посреща Зората. Това произвело потресаващо впечатление на всички богове. Те се усъмнили в Брахма. Той се огорчил от недоверието към него и започнал да плаче. Толкова много плакал, че от сълзите му се явила водата, а от нея – сегашния човек.

Съмнението е язва, която разяжда всички народи, всички общества – научни и религиозни. Тя разяжда всички домове, отношенията между братя и сестри, между приятели и възлюбени.

 

http://petardanov.com/index.php/topic/15786-%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B0/

Създаването на света според скандинавската митология

Скандинавска митология 1Според Скандинавската митология в началото не е имало буквално нищо. Нищо, освен една огромна бездна, наречена Гинунгагап, а на север и на юг от нея – съответно царството на мъглите, Нифелхейм и царството на огъня, Муспелхейм. Изведнъж от царството на мраза и мъглите се появил изворът Гергелмир, който пълнел всички морета. От него бликнали дванадесет могъщи и големи реки, които стремглаво се понесли на юг към Муспелхейм. Разбира се, Нифелхейм сковавал водите на извора, но той бил толкова могъщ, че никога не пресъхнал или замръзнал. За сметка на това ледовете се понесли още по-бързо към царството на огъня. Накрая, ледът достигнал толкова близо, че започнал да се топи.

Когато искрите и пламъците от огненото царство се смесили с леда, на място, наречено Гинунгагап или Хаос, Празнота, те му вдъхнали живот и от него се появила исполинската фигура на първото живо същество – великана Аургелмир, познат и като Имир. От лявата ръка на Имир се появили момче и момиче, а от краката му се родил шестоглавият великан Трудгелмир, предшественик на хримтурсите, рода на великаните или тролите, коварни и жестоки като пламъка и леда, които създали техния прародител. Заедно с великаните, от топящия се лед се появила и гигантската крава Аудумла. Четири реки от мляко потекли от вимето й, давайки храна на Имир и децата му. Понеже все още нямало пасища, Аудумла се хранела, облизвайки солените ледени грамади. Една от тези грамади постепенно се стопила и от нея се появил могъщият великан Бури, чийто син, Бор, взел великанката Беслу за жена. Тя родила трима синове-богове – Один, Вили и Ве.

Скандинавска митология 2Но на новородените богове от расата Аезир, или наречени ази, не се понравил света, в който трябвало да живеят, а и не искали да понасят тираничното господството на жестокия Имир. Те въстанали срещу него и след дълга и тежка битка го убили. Рукналата от него кръв удавила кравата Аумдула и всички други великани, без един. Само внукът на Имир – великанът Бергелмир успял да построи лодка, с която се спасил заедно с жена си.

Сега вече никой не пречел на боговете да уредят света според своето желание. От тялото на Имир те създали земята – кръгла и плоска. Нарекли я Митгард, или Средната земя. Разположили я всред огромното море, образувано от кръвта на великана. С черепа на Имир създали небосвода, с костите му – планините, а от косите – дърветата. От зъбите му направили скалите, а от мозъка – облаците. От искрите на Муспелхейм създали звездите. Живата искрица нарекли Сол, а мъртвобледата сгруя оформила Мани. Сол бил олицитворение на огъня и топлината, а Мани контролирал течението на водите и въобще движението.

Скандинавска митология 3Първата зеленина, която поникнала било вечно зелено и огромно ясеново дърво, което по-късно било наречено Игдразил. То е първото растение и клоните и корените му проникнали и докоснали всичките девет свята, а корените му лежали в три страни – Нифелхейм, Йотунхейм и Митгард. Измежду тях бликали чудесни извори. Първият – Гергелмир в Нифелхейм, вторият в Йотунхейм. Това бил изворът на мъдростта. Страшният, сляп великан Мимир, най-могъщият от всички великани, охранявал водите му и не позволявал никому да пие от него. Третият извор – Урдр, се намирал в Митгард. Той бил толкова прозрачен и чист, че който се потопял в него, ставал бял като сняг. Във водите му може да се види във вид на отражение всичко, което се е случило в миналото, а пиейки от него се придобивало познание за причините, довели до настоящето. До този извор било обиталището на норните. Там те разплитали нишките на съдбите на всяко човешко същество от първия ден.

След като сътворили света, Один и братята му решили да го населят. Отишли на брега на морето и видяли две дървета – ясен и бряст. Один им вдъхнал дух и съзнание, Вили им дал ум и чувства, а Ве – сетива и реч. Те се превърнали в първия мъж – Аск и първата жена, Ембла. Заселили се в Митгард, и били праотците на всички хора. Друга легенда гласи, че Аск и Ембла се спасили под кората на Игдразил. При изграждането на новия живот, боговете и хората се ръководели от „Златните таблици”, които някога принадлежали на Один. Така новият свят щял да израстне по-миролюбив и освободен от старите демони.

Синовете на Бор поразмислили какво да правят с оцелелите великани и решили, че трябва да има някаква гаранция срещу това те отново да завладеят всички светове. Отвъд морето, на север от Митгард, те създали страната Йотунхейм и я дали във владение на спасилия се великан Бергелмир и неговите потомци – ледените великани.

Скандинавска митология 4Децата на Бергелмир, живели в Йотунхейм, а един от синовете му, на име Нарви имал дъщеря на име Нот, или нощ. Тя имала трима съпрузи, от които били нейните деца. От великана Наглфари се родил синът й Ауд. Със следващия си съпруг – Анар имали дъщеря Йорт, земя, надарена с плодородие, а с последния – Делинг създали син – Дагр, носител на дневната светлина. Один помолил Нот и сина й Дагр да се качат на две великолепни колесници, движещи се по пътя на Сол, така че да носят със себе си нощтта и деня на хората. Конят на Нот се наричал Хримфакси и неговата грива носела тъмнината, докато конят на Дагр – Скинфакси осветявал с блестящата си грива небето и земята. Сол също имал два коня – Арвак и Алсвидр, гривите им излъчвали светлина, а самия Сол – топлина.

След време боговете станали повече, а на най-стария от тях – Один, му се родили много деца, които създали своя собствена страна. Нарекли я Асгард. Била високо над облаците, толкова високо, че нито един смъртен не можел да я види. Тогава поставили мост от трептящ лед в небесата, който светел с цветовете на дъгата и свързвал света на Средната земя с Небесния свят – този мост бил наречен Бифрост. Лошо се пишело на онзи, който дръзнел да се изкачи по него. Червената ивица на моста-дъга бил вечният, никога неугасващ пламък. Той бил безвреден за боговете, но изгарял всеки смъртен, който се докоснел до него.

Световното дърво при славяните

Световното дърво 1Славяните си представяли Вселената като едно гигантско дъбово дърво, наричано „Световно дърво”. В короната му е свила гнездо вълшебната „Жар-птица” – вестителка на боговете, пътуваща между световете на хората и боговете. В корените пък живеела огромна змия, която свързвала света на живите и света на мъртвите. По вертикалата на Световното дърво били разположени трите вселенски свята – „Прав”, „Яв” и „Нав”.

Прав е короната на Световното дърво, горният свят, небесните селения, обитавани от боговете. Името му е в основата на думите правда, право, правилно, т.е. това е светът на върховната истина, на справедливостта. Там живеят боговете, които се подчиняват на основните космични принципи, на вселенския ред и божествената йерархия, установени от прародителя – бог Род. Всред тези богове пръв е бог Сварог – небесния господар, родител на божествата, наричан „Всевишният”. Той управлява над Прав, грижи се за поддържането на вселенския огън – един от четирите основни елемента – и не се интересува особено от земния свят.

Светът на видимото, на хората, се нарича Яв и представлява ствола на Световното дърво. Яв е всичко около нас, материята, сред която живеем, която е явна, т.е. видима. Тук най-силно се усеща типичният за славянския мироглед – дуализъм и противопоставяне. Тук се сблъскват живот и смърт, добро и зло, щастие и страдание, ден и нощ, светлина и мрак, здраве и болест, топлина и студ. Затова и Яв се възприема като преходна реалност между двете крайни реалности Прав и Нав. Над света на хората властва бог Перун – господар на мълнията и възмездието, наричан „Всемогъщият”. Той следи дали се спазва божественият закон на земята и ако бъде нарушен, въздава заслуженото на престъпилите го. А на ония, които спазват закона, почитат боговете си, уважават ги и се вслушват в поученията им, Перун донася благополучие.

В корените на Световното дърво е Нав – подземният свят на смъртта и злото. Там обитават духовете на мъртвите (нави), змейовете и други злотворни чудовища, а над всички властва богът на злото и мрака – Чернобог, придружаван от своята страховита спътница – богинята на смъртта Мора. Нав е пълният противовес на Прав, но съвсем в дуалистичен дух, на самия вход към Нав се намира и вечнозелената, винаги топла и светла градина Рай, където праведниците намират покой след смъртта си. В Рай живее богът на познанието, вълшебствата, богатството и стадата Велес, край когото често седят праведните души и водят дълги беседи. Точно тия души, които обитават Рай, усвояват големи свръхестествени способности, и когато живите им роднини са в затруднение, могат да помогнат.

Над трите вселенски свята бди бог Троян, „Всевиждащият”. С трите си глави, той вижда и знае всичко в Прав, Яв и Нав. Следи за съблюдаването на световния ред и възможно най-бързо възстановява космичния баланс, ако бъде нарушен. Именно балансът е основна грижа на Троян, не благодеянието, не налагането на светлото, доброто над тъмното, злото, а равновесието между стихиите.

Агни

АгниАгни (от санскрит-„огън”), най-големият син на Брахма, е бог на огъня, бог на жреците и без него не можело да се проведе нито едно жертвоприношение. Той имал две глави, първата означавала безсмъртието, а другите две представлявали непознатия символ на живота. Бил е изобразяван още с дълга коса, падаща по гърба му, заоблено коремче, шест очи, седем ръце, четири рога и три крака. Седемте ръце представлявали седемте пламъка,  трите му крака – трите свята, които управлявал, а заобленото коремче подсказвало за слабостта му към мазна храна. Негови съпруги били Сваа и Свада. Други имена в Ригведа, епитети и аспекти на Агни са включително Матаришван, Джатаведа и Бхарата. Той бил прекрасен, чист, променял формата си, винаги се стремял нагоре – да достигне небесета. Можел да вижда с четири, но и с хиляди очи. Въоръжен бил с лък и превозното му средство бил овен – типичното жертвено животно, което асоциира връзката на този бог с жертвените ритуали. Месторождението на Агни не е установено, тъй като огънят можел да възникне, където и да е. Той не живеел постоянно на едно и също място. Можел да блесне в небето, за миг да се спусне на земята във вид на мълния и да влезе в сухо дърво, а след това във вид на пламък и дим, да се издигне отново в небето. Понеже Агни е вечен, той винаги е млад, защото се ражда ежедневно. Най-важната му функция е освещаването, а за жреците най-важен е огънят в жертвения олтар. Пребиваващ едновременно в три свята – небето, въздуха и земята, Агни изисквал разпалването на три ритуални жертвеника. Омиротвореният Агни носел на хората огромна полза. По време на битки изпълвал враговете със страх, а през нощта прогонвал демоните и злите духове. Изгаряйки предметите, той изгарял и злото, скрито в тях. Огънят в домашното огнище, дарен от Матаришван трябвало да се пази като светиня, защото той защитавал семейството от нещастия и се явявал най-добър приятел, пазейки главата на семейството.

Дървото на живота

Дървото на животаДървото е символ на живот, могъщество, дълголетие, щедрост, търпение, покровителство. В неговата символика и боготворене намира отражение обожествяването на природата. Всяка култура има свое Дърво на живота. И всеки бог си има свое свещено дърво. Навсякъде по света могат да се видят дървета, превърнати в светилища, окичени с различни тотеми, талисмани, конци, парцалчета, гирлянди от цветя.

За много народи дървото е образ на света и на световната ос, около която се групира вселената. Такова е дървото Сейба или Яхче, което според маите расте в центъра на света и носи небесните слоеве. Те вярвали, че във всяка от четирите зони на света по едно такова дърво се издигало като крайъгълен стълб на небосвода. Игдрасил, космическото дърво на скандинавците, пък било огромен ясен. Боговете всеки ден се събирали на съвет под неговата сянка. А кипарисът бил за финикийците Дърво на живота.

СейбаДървото въплъщава съюза между земята, в която впива корените си и от чиито богатства се храни, водата, която всмуква и отделя, въздуха в който протяга листата си и огъня на слънцето, под който расте и ражда своите плодове. То е и символ на многообразието в единството със своите многобройни клони, които излизат от един корен и отново се връщат в едното – семето от плода на клоните, от което ще се роди ново дърво. В него се проявява цялото, защото корените му са в земята, а клоните му се протягат към небето и така в едно се свързват двата свята – също като в човека. Дървото символизира също и женското начало, Великата майка – природата, извор на живот във всичките му форми. Затова често е изобразявано като стилизирана женска фигура. Вечнозеленото дърво олицетворява вечния живот, безсмъртния дух, вечността. А широколистното, което се променя през сезоните, е символ на непрестанно изменящия се и обновяващ се свят – живота, смъртта, възкресението, възпроизвеждането, животворното начало.

Дървото на познаниетоВ християнския рай расте забраненото Дърво на познанието. От ствола му после бил направен христовият кръст и оттам насетне то станало Дърво на живота. В „Битие” не се уточнява от какъв вид е било Дървото на познанието и това е дало известна свобода на трактовките при различните народи. Италианците и гърците се колебаели между смокиня и портокалово дърво, французите избрали ябълката. Но сигурно е, че тя е била истинско Дърво на познанието най-вече за Нютон, който под него формулирал идеята си за всеобщото притегляне.

Дървото носи символиката на възкръсването, защото през есента листата му опадват, а през пролетта от голите му клони покълва нов живот. С това значение е натоварено то и когато промените му през годишния цикъл са изобразявани в християнската иконопис. А когато е безплодно или изсъхнало, олицетворява грешника.

БанянДървото играе важна роля и в други религии. Индийските аскети и свети хора садху се събират под огромните корони на някой банян, там често се правят и малки светилища. Буда получил просветление под дървото Бо и то става символ на великото израстване.

На листата на вселенското дърво според исляма са написани имената на човеците, а ангелът на смъртта събира окапващите по волята на Аллах листа и отвежда определените да умрат. От едно дърво египетската богиня Хатор протягала на мъртвите или на тяхната летяща душа напитки и храна да се подкрепят. И шумерският бог на растенията Тамуз бил почитан като Дърво на живота. Дъбът бил за древните германци свещено дърво на бога на гръмотевиците, а за древните гърци – на върховния бог Зевс.
Всеки народ има свои предпочитания към определено дърво. В Китай на особена почит е прасковата, символ на дълголетието и безсмъртието. В Източна Азия и борът е дърво на живота, което и на преклонна възраст си оставало свежо и зелено. Най-традиционният символ на мъдростта и мира е маслиновото дърво, а известно е, че с венци от лаврово дърво овенчават победителите. Кедърът, чиято негниеща дървесина послужила за построяването на Соломоновия храм, е символ на сила, благородство, нетленност.

Палмово дървоВ Египет палмата е символ на щастие, изобилие и плодовитост и често може да се види в ръцете на богинята Изида. Гърците подарявали палмова клонка на победителите, с палмови клонки и „Осанна!” приветствали Исус в Ерусалим и те станали символ за духовен триумф.

А всички дървета, които раждат плодове, навсякъде са свещени. Не случайно те присъстват и в рая на всяка религия.

Австралийски мит за създаването на света

Имало време, когато всичко било в покой. Всички духове на Земята били заспали – или почти всички. Великият Баща на всички духове бил единственият буден. Той нежно събудил Майката Слънце. Щом тя отворила очите си, топъл лъч светлина се прострял към спящата земя. Бащата на всички духове казал на Слънчевата Майка: „Майко, имам задача за теб. Слез долу на Земята и събуди спящите духове. Придай им форма.”

Слънчевата Майка се плъзнала надолу към Земята, която по това време била пуста и започнала да се разхожда по всички посоки и навсякъде, където ходела, пониквали растения. След като се върнала на полето, откъдето започнала своята работа, Майката си починала, доволна от свършеното. Бащата на всички духове дошъл и видял нейната работа, но и казал да отиде в пещерите и да събуди духовете.

Тя отишла в тъмните пещери в планините. Ярката светлина, която се излъчвала от нея събудила духовете и след като си тръгнала, различни видове насекоми влезли в пещерите. Слънчевата Майка седнала и наблюдавала великолепната гледка от нейните насекоми, които общували с цветята й. Но Бащата имал ново искане към нея.

Майката влязла в много дълбока пещера, разпростирайки светлината около себе си. Нейната топлина разтопила леда и реките и потоците на света били създадени. След това тя създала риби и малки змии, гущери и жаби. След това тя събудила духовете на птиците и животните и те избликнали под слънчевата светлина във възхитително множество от цветове. Виждайки това, Бащата на всички духове останал доволен от работата на Слънчевата Майка. Тя извикала всички нейни създания при себе си и им казала да се радват на богатството на земята и да живеят в мир едни с други. След това тя се издигнала в небето и се превърнала в слънцето.

Живите същества наблюдавали със страхопочитание слънцето, докато то пълзяло по небето на Запад. Но, когато най-накрая слънцето потънало зад хоризонта, те били обхванати от паника, мислейки си, че тя (слънцето) ги е изоставила. През цялата нощ те стояли замръзнали на местата си, мислейки си, че е дошъл краят на времето. След известно време, което им сторило като цяла вечност, Слънчевата Майка подала глава над хоризонта от Изток. Децата на Земята се научили да очакват, че тя ще идва и ще си заминава и вече не се страхували.

Първоначално децата живеели заедно в мир, но в края на краищата завистта се прокраднала в техните сърца. Те започнали да спорят. Слънчевата Майка била принудена да слезе долу от небесния си дом, за да посредничи в уреждането на техните спорове. Тя дала на всяко същество силата да променя формата си и да се превръщат в каквото си пожелаят. Но тя не била дововлна от крайните резултати. Плъховете, които тя направила се превърнали в прилепи, имало огромни гущери и риби със сини езици и крака. Но най-странното от новите животни било животно с човка на патица, зъби за дъвчене, опашка като на бобрите и способността да снася яйца. Тя била наречена птицечовка.

Слънчевата Майка погледнала към Земята и помислила, че трябва да създаде нови същества, защото Бащата на всички духове можел да се ядоса от това, което вижда сега. Тя родила две деца. Богът бил Утринната Звезда, а богинята Луната. На тях им се родили две деца и тя ги изпратила на Земята. Те се превърнали в нашите предци. Тя ги направила по-висшестоящи от животните, защото те притежавали част от нейния дух и никога не биха поискали да променят формата си.