Интелектът и сърцето

index11Имало двама просяци, които живеели извън някакво село. Единият бил сляп, а другият нямал крака. Един ден гората до селото, в която живеели просяците, се запалила. Тези просяци, разбира се, били конкуренти – с една и съща професия, просещи от едни и същи хора – и непрестанно били ядосани един на друг. Те били врагове, а не приятели.Когато гората се запалила, онези двама просяци се замислили за момент. Те били врагове, дори и не си говорили, но това бил извънреден случай. Слепият казал на онзи, който нямал крака:
– Сега единственият начин да избягаме е като седнеш на раменете ми; използвай моите крака, а аз ще използвам очите ти. Това е единственият начин да се спасим.
Другият веднага го разбрал. Нямало проблеми. Безкракият не би могъл да се измъкне; за него било невъзможно да прекоси гората – тя цялата била в пламъци. Той можел по малко да се движи, но това нямало да помогне. Трябвало да се излезе, и то много бързо да се излезе. Слепият също бил сигурен, че не може да се измъкне. Той не знаел къде е огънят, къде е пътят, къде дърветата горят и къде не. Сляп човек… той би се загубил. Но и двамата били интелигентни хора. Те прекратили враждата, станали приятели и спасили живота си.
Това е една източна притча. Тя е за интелекта и сърцето. Тя няма нищо общо с просяците, а се отнася за теб. Тя няма нищо общо с гората, която се е запалила, а с теб – защото ти си обхванат от пожар. Във всеки момент гориш, страдаш, обзет си от нещастие, от мъка. Сам, твоят интелект е сляп. Той има крака, може да тича, да се движи бързо, но тъй като е сляп, не може да избере правилната посока, в която да се движи. И непрекъснато ще се спъва, ще пада, ще се наранява и ще чувства живота си безсмислен. Интелектуалците по цял свят казват: „Животът е безсмислен“.
Причината животът да им изглежда безсмислен е, че слепият интелект се опитва да види светлината. Това е невъзможно.
В теб има сърце, което вижда, чувства, но което няма крака; то не може да тича. То си остава там, където е, тупти, чака… някой ден интелектът ще разбере и ще е в състояние да използва очите на сърцето.
Когато казвам думата упование, имам предвид очите на сърцето.
А когато казвам съмнение, имам предвид краката на твоя интелект.
Двете заедно могат да се измъкнат от пожара, в това няма никакъв проблем. Но помни, интелектът трябва да приеме сърцето да се качи на раменете му. То не може иначе. Сърцето няма крака, а само очи, и интелектът трябва да слуша сърцето и да следва насоките му.

„За смелостта”, Ошо

Advertisements

Фатмина ливада

1В Родопите, в мерата на село Широка лъка, Смолянско, се намира местност Фатмина ливада.

Легендата разказва, че някога в тамошните села две невести родили едновременно – едната момиче – Фатма го нарекли, другата момче – Сабрих. При раждането майката на Фатма умряла и затова другата родилка кърмила и откърмила детето, а след това се преселили в друго село. Когато децата пораснали, починала и майката на Сабрих. Не минали няколко години и Фатма се оженила за богат мъж, който бил много алчен за имот. И на другия ден след сватбата изгонил Фатма, за да му донесе още зестра, тъй като брат й бил прочут богаташ из тоя край. Той обаче не рачил да дава зестра на сестра си и тя останала да живее при него.

След три-четири години се оженила за Сабрих от съседното село и им се родило момче. Чак тогава някаква гостенка им разказала, че двамата са млечни братя – което се пазело много строго сред народа, с една дума, двамата се смятали като брат и сестра. Изтръпнали двамата – страшен грях сторили с женитбата си. Като не знаели как да постъпят, Сабрих яхнал коня и отишъл в Райково да пита ходжата, голям ли е грехът им с Фатма, тъй като те не са знаели, че ги е откърмила една и съща майка. И на тръгване поръчал на Фатма:

– Чакай ме два дни – ако сме греховни, няма да се върна, ще отида, където очите ми видят и никога нищо да не чувам за теб и детето ни. Но ако ходжата каже, че не сме греховни, ще се върна втория ден вечерта.

И заминал. Фатма едвам изтърпяла първия ден. На втория станала рано, изкъпала детето, накърмиго и го приспала, после облякла най-новата си премяна и тръгнала през полето край пътя, по който трябвало да се върне Сабрих. Слънцето вече клоняло към залез, а из пътя не се задавал никакъв пътник. Тогава Фатма разпасала пояса си, метнала го на едно дърво в ливадата и се обесила.

Много скоро оттам минал Сабрих – връщал се щастлив, защото ходжата му казал, че не са сторили грях, тъй като не са кръвни братя. И видял обесената Фатма.

Оттогава нарекли ливадата Фатмина ливада.

Стобските пирамиди

Стобските пирамиди се намират над село Стоб, в западния дял на Рила планина. Средната височина на пирамидите е между 7 и 10 метра, някои отделни пирамиди достигат до височина 12 метра. Стобските пирамиди са с разнообразна форма, но повечето са конусовидни и завършват с каменна шапка, наподобявайки гъби.

Съществуват няколко местни легенди, които разказват за възникването на Стобските пирамиди. Преди много години, на мястото на пирамидите се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото имало двама влюбени млади хора. Майката на момичето не била съгласна дъщеря ѝ да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко те решили да вдигнат сватба. В момента, в който майката разбрала, отишла в равнината, забила надъбоко един голям кръст и проклела дъщеря си, когато целунела свекъра си всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на сватбата дошъл. Всички били много щастливи. Само майката си останала в къщи и се молела горещо клетвата ѝ да застигне дъщеря ѝ. Когато хорото се извило чак до равнината и дошъл моментът булката да целуне свекъра си, в този момент всички сватбари се превърнали в камъни. От този ден в село Стоб се издигат приказни пирамиди напомнящи за една незабравима история.

Популярна е и друга легенда, която може да бъде разказана от всеки жител на село Стоб. На няколко километра в планината, нагоре от пирамидите, се намирало село Бозовая, разположено на няколко хълма и различни махали: Вучкова, Топалска, Тачова и др. Двама млади се залюбили и решшили да се оженят. Тръгнали сватбарите надолу по пътеката към Стоб, защото само там имало подходяща християнска черква, минали през местността „Момена”, стигнали до пътеката на съседния на пирамидите рид. Този рид се вижда в североизточна посока, към изгрева на слънцето. Булката обаче била толкова красива, че кумът не издържал на изкушението, погледнал я и се приближил да я целуне. В този миг всички сватбари се вкаменили. И сега може да се види процесията от сватбари по съседния склон на пирамидита, като телата им образуват също така красиви пирамиди.