Китайската Нова година

Chinese New YearПоследната вечер на декември по китайския лунен календар се нарича Чуси. Чу означава ликвидаране, Си е вечер. Чуси представлява изпращането на последната вечер на годината, и посрещане на Новата година. В страната Чуси има и други наименования – „Чуйе”, „Ниенйе” и „Ниенсанши”.

В Китай има различни обичаи за навечерието на Нова година (Чуси). Ритуалното почистване на къщите съществува отдавна. Няколко дена преди Чуси, хората почистват къщите, което означава прогонване на старото и получаване на новото. След почистване на къщите хората залепват специални двойки стихове на вратите и окачват фенери, за да създадат празнична атмосфера. По време на Чуси, хората пият напитката „Тусу”, смес от вино или вода. Хората вярват, че „Тусу” може да прогони болестите и бедствията. Според медицински данни „Тусу” представлява комбинация от 7 лекарствени билки.

Според китайската традиция, вечерта на Чуси всички членове на семейството трябва да се съберат заедно около богатата трапеза. На различни места в страната обичаят за трапезата е различен. В Южен Китай има над десетина ястия, сред тях е необходимо да има соево сирене и риба, защото на китайски произнасянето им е еднакво с богатството. В Северен Китай пелмените са главното ястие на трапезата на Чуси. Хората заедно приготвят пелмени, които символизират събирането.

Навечерието на Чуси родителите с децата отиват при роднините си, да им дадат подаръци, или да ги поканят на гости, за да ядат „Ниенйефан” заедно. След вечеря, обикновено възрастните дават пари на децата, които не работят. Парите се казват „Ясуейчиан”. Хората гледат телевизия, играят карти, чак до идването на Новата година, което се нарича „Шоусуей” – запазване на годината. Запазването на годината е най-популярната традиция на Чуси. Децата са най-радостни, защото те могат да играят до зори и да посрещнат идването на Новата година.

 

Легенди за замъка Гламис

Шотландия е знаменита със своите замъци, обитавани от привидения. Но нито един от тях не се слави с толкова голям брой загадъчни явления като замъка Гламис. Смята се, че една от стаите му – Дънкан хол, е вдъхновила Шекспир да опише сцената на убийството на крал Дънкан в трагедията „Макбет”.

Първият известен случай станал в замъка в началото на XV век и бил свързан с името на граф Кроуфорд. Графът се славел със своя разпътен и противен характер и често гостувал в Гламис. Неговата страст били картите. В една дъждовна съботна вечер той играел в замъка заедно с Патрик Лайън – първи лорд Гламис, и двама свои приятели. Часовникът ударил полунощ и настъпила неделя – денят на Господа. Никой от благочестивите присъстващи не искал да играе карти в светия ден. Това вбесило безбожника Кроуфорд. Почервенял от яд, той закрещял, че в такъв случай ще играе със самия дявол! И в този момент влязъл непознат в тъмен плащ, който предложил на графа да играе с него…

Графът изгонил всички, затворил вратата и започнали играта. Приятелите му, които били в съседната стая, чували проклятия, ругатни и шляпането на картите по масата. Един слуга по заповед на господата надникнал през ключалката. Тогава очите му, както сам разказвал, били опарени от огън и той отскочил от вратата, викайки то болка. В същия миг вратата била отворена с гръм и трясък от самия граф Кроуфорд, който крещял да не му пречат, иначе нарушителят ще отговаря с живота си. След това се върнал в стаята, където го очаквал партньорът му по игра, но… той изчезнал също така загадъчно, както се и появил. И очевидно взел със себе си печалбата – разписка, в която Кроуфорд залагал душата си.

След няколко години – през 1423-а, граф Кроуфорд починал и в замъка започнали да се чуват странни звуци, напомнящи шляпането на картите по масата, съпроводени с проклятия. Казват, че звуците се чуват в замъка и до днес.

Както е известно, в Европа през епохата на Възраждането отделни семейства и кланове воювали помежду си. Така било и в знатния род Линдзи, чиито членове люто ненавиждали рода О’Тилви. Веднъж, преследвани от воини от рода Линдзи, О’Тилви решили да се скрият в замъка Гламис. Те занели, че преследвачите им враждуват и с рода Лайън – владетели на Гламис, и ги помолили за убежище. Джон – третият лорд Гламис, се съгласил да укрие бегълците и им предложил да влязат в тайна стая, където никой няма да ги намери. Но, както се оказало, сър Джон замислил да измами не само членовете на семейство Линдзи, но и нещастните О’Тилви. Те не се досетили, че Лайън не понасят рода им по същия начин като Линдзи. И наистина никой повече не видял бегълците…

Лорд Гламис ги затворил в тайната стая, чиито врата и прозорци заповядал да бъдат зазидани. Така той обрекъл О’Тилви на страшна смърт. Дълго време нищо не било известно за съдбата на изчезналите – само от зазиданата стая се чували странни звуци. Те безпокоели следващите обитатели на замъка така силно, че един от лордовете заповядал да съборят каменната стена. Това, което открили в съседното помещение, потресло всички. Скелетите лежали така, че ставало ясно как хората са починали в страшни мъки. Стаята отново била зазидана, така че никой да не знае къде да я търси.

През 1528 година починал Джон Лайън -шести лорд Гламис, който оставил след себе си син Джон и красивата си вдовица Джанет. Тя произхождала от влиятелния род Дъглас, люто ненавиждан от шотландския крал Якоб V. Работата е там, че като дете се налагало кралят да бъде затворник на водача на рода Дъглас – граф Ангъс. Той се оженил за кралицата-регентка Маргарита-майката на Якоб, само за да получи властта. Не приемал дофина на сериозно и се смятал за най-могъщия човек в страната.

Когато Якоб навършил 16 години, той избягал от плена, присъединил се към опозицията и започнал свой личен кръстоносен поход против всички от рода Дъглас. Тази война набирала обороти и мнозина, носещи името Дъглас, избягали от Шотландия. Но не и красавицата Джанет – господарката нa замъка Гламис, която по това време се омъжила повторно. Обладан от жажда за мъст, а може би опитвайки се да завладее богатството на Джанет, Якоб V несправедливо я обвинил в магьосничество и заговор против краля. Жената била заловена заедно със сина и съпруга си и заключена в най-страншия затвор на кралството-крепостта Единбург. Там я държали до 1537 година, а след това я изгорили на клада.

Изминали почти 500 години, откакто лейди Джанет изгоряла жива, но призракът й, когото нарекли Сивата дама, често се появява в параклиса на замъка. Казват, че най-често може да бъде видян на колене пред олтара. Дори днес, когато Гламис е отворен за всички желаещи, пазачите му разказват, че са виждали призрака със собствените си очи.

Един от по-малко известните призраци на замъка Гламис е Жената без език. Казват, че устата й е пълна с кръв. Може би тази жена е видяла приживе нещо, което е трябвало да остане в тайна, затова са й отрязали езика. От непосилните болки и унижението тя предала богу дух, а призракът й и до днес броди в околностите на замъка.

Никой не се учудва от съществуването на призраци в това място – стените на Гламис са свидетели на бурната му история, в която има много мрачни и кървави глави. Паранормални явления се наблюдават тук от столетия. Трагичните истории на замъка Гламис, свързани с човешки страсти и страдания, без съмнение не са отминали безследно. Макар че местните жители казват, че независимо от мрачните легенди Гламис е много живописен, а природата около него действа успокояващо на посетителите…