Денят на Свети Давид

St. David's day1Денят на Свети Давид се празнува на 1 март, в чест на покровителя на Уелс Dewi Sant. Той бил келтски монах, игумен и епископ, живял през шести век и разпространил християнството там. Най-известната история за Свети Давид разказва как проповядвал пред огромна тълпа, а изведнъж земята се разтресла и издигнала под краката му. Оказало се, че светецът стоял на върха на висока скала, като по този начин всеки човек имал по-голям шанс да чуе думите му. Отпразнуването на деня се ознаменува като хората носят навсякъде нарциси и праз. Двете растения традиционно са считани за национални емблеми. Съществуват st_davids_day3много пояснения как празът бил присвоен за национална емблема на Уелс. Едно от тях е че в навечерието на битката със саксонците, Свети Давид посъветвал всички хора в страната да носят праз на техните шапки, за да могат да различават приятелите си от враговете. Шекспир също споменава в пиесата „Хенри V”, че уелските стрелци носели праз в битката при Аженкур през 1415 година.
St. David's day2На празника някои деца в Уелс са облечени в национални костюми, които са съставени от висока черна шапка, яка и дълга рокля. Националното знаме на Уелс изобразява летящ огнено червен дракон на зелено-бял фон и в деня на Свети Давид се среща навсякъде, където отидете.

Advertisements

Скалното образувание Улуру

Айерс Рок 1Улуру е голямо скално образувание в северната част на централна Австралия, което се намира в националният парк „Uluru-Kata Tjuta”. С височината си от 318 метра и дължина 8 километра тя с право се смята за едно от чудесата на света. Преди 500 милиона години Улуру е била част от океанското дъно. Монолитът в продължение на много години е бил вписан в книгата „Рекордите на Гинес” като най-големият в света. Поради минералите в скалния си състав в зависимост от времето и атмосферните условия, скалата може драматично да промени цвета си от почти виолетово-синьо до огнено червен. Скалата е най-добре видима и най-красива при изгрев и залез. През 1873 Улуру е посетена от европейски картограф, който й дава името на тогавашния Главен секретар на Южна Австралия, сър Хенри Айерс. Така скалата става известна като Айерс Рок. През 1993 година е приета политика на двойно именуване, и така скалата приема името „Aйeрс Рок/Улуру” и става първото официално наречено с двойно име образувание в Северната територия.

Айерс Рок 2За скалата има много легенди и предания от местните аборигени. Те вярвали че австралийският пейзаж е създадена в началото на света заедно с предците им. Те създали всичко живо и не живо, а Улуру бил връх и проява на тяхното могъщество. Сега аборигените могат да общуват с тях като докоснат скалата изпадайки в транс. Друго вярване сред аборигените е, че под повърхността на планината има огромна кухина, където се намира енергиен източник, който те наричат Tjukurpa (Времето на сънищата). Те смятат, че през цялото време на обиколката около скалата човек сънува. Записаните по стените и пещерите сънища са част от това вярване. Мястото се почита като свещено от местния народ аранда.
Улуру остава свещен за някои племена аборигени в областта, които все още го използвате за ритуали и оставят рисунки в пещерите. Значението на скалата се предават на младежта в песните и церемониите провеждани в пещерите по протежение на Улуру. Днешните племена говорят, че техните древни прародители са населявали земята около могилата. Те са оставили своята история във вид на рисунки, изсечени в повърхностния скален слой на много места по повърхността на монолита. В няколко от пещерите в Улуру има изобразени множество истории от „Времето на сънищата”. Рисунките по стените датират от десетки хиляди години, като са били обновявани многократно през поколенията. Така хилядолетната история и легендите, свързани с това величествено място, се запазват и предават във времето.

Айерс Рок 3Посетителите имат възможността да изкачат скалата по древна пътека на аборигените. В едно от преданията тази пътека била направена от древните предци, когато пристигнали на Улуру и създали времето.Това е може би основната атракция за туристите посетили този гигант. Въпреки желанието си обаче много от хората стигат само до средата на пътя тъй като пътеката е стръмна и дълга. Местните племена са против изкачването до върха на Улуру, тъй като за тях това е свещено място, а с изкачването до горе туристите го оскверняват. Въпреки всичко обаче те не са в състояние да го забранят. Катеренето на скалата за аборигените е важен ритуал свързан със сънищата.

Скалният феномен „Момата“

На около километър от с.Широка лъка в Западните Родопи се издига красива скала, наподобяваща отдалеч на мома с хурка в ръка. Образуването й е свързано с ерозията на скалите и въздействието на външните земни сили, формирали уникалното образувание, за което местните жители сътворили прекрасна легенда.

Много години изминали от времето, когато озверели турски чалмалии шетали по нашите места. С насилие и жестокости те искали да потурчат българите и да им наложат мюсюлманската вяра. През ония тежки години за нашия народ в китното родопско селце Широка лъка живяла мома Калинка. Тя била от хубава, по хубава. Нейните вити черни плитки се спущали над раменете и стигали чак до петите. Бялото и лице било триж по бяло от снежните преспи на Карлък, а очите и блестели като бистрите води на смолянските езера. Всяка сутрин преди изгрев слънце Калинка ставала от сън, измивала бялото си лице със студена изворна вода и подкарвала стадото на паша. По цял ден тя вардела овчиците си и пеела песни. Послушното куче Карабаш лягало в краката на своята добра стопанка, премигвайки доволно. Заслушано в песента на овчарката в този момент стадото спирало да пасе. Дори малката рекичка, която минавала през селото, намалявала своя ход, за да послуша мелодичните родопски песни.

Една сутрин Калинка извела стадото и не се върнала вече в къщи. През тоя ден тя била най-весела и пъргава, пеела най хубавите песни. Овцете от време на време жално поблейвали и не искали да пасат. Карабаш също бил неспокоен. Той скимтял, въртял опашка и постоянно ближел краката на своята стопанка. Изведнъж кучето започнало силно да лае. Песента на овчарката секнала. Когато се обърнала, тя видяла по сипея десетина турци с червени, обвити в бяло чалми. Те бързо се спущали към нея. Калинка останала вцепенена. Не и идвало на ум какво да прави, как да се спаси, а турците били съвсем близо.

Когато дощли, те започнали разярено да викат, да крещят. Калинка разбрала, че ще бъде заловена, и се затичала да се хвърли от близката пропаст, но не успяла. Бедната девойка била обкръжена от развилнялата се банда. Малката рекичка започнала да бушува сърдито в коритото си, клоните на елите засвирили, стадото забляло. А някъде далеч по склоновете на усоите отеквали последните думи от песента на овчарката и лаят на Карадаш. Изправила стройната си като топола снага, Калинка се свърнала крачка назад, оправила дългата си коса и погледнала с насълзени очи спрялото се над нея облаче. Моминските уста тихо изрекли : „Облаче, превърни ме в камък”. След миг на мястото на стадото и Карабаш се появили дребни камъни, а където стояла красивата и родолюбива девойка, като стълб извисил снага камък. Той и до днес се нарича „Момата”.