Великденския заек

Великденски заек 1През последното десетилетие на трапезата се появява  Великденския заек. Той е митичен герой с антропоморфни черти – нещо средно между образ на истинско зайче и човек. Според легендата в нощта преди Великден той носи на децата боядисани яйца, сладкиши и играчки, крие ги навред из къщата, за да могат малчуганите да ги търсят, когато се събудят в празничното утро. Образът на зайчето е много близък до този на Дядо Коледа, тъй като и двамата носят подаръци на добрите деца.

За първи път Великденския заек е споменат чак през 17 век в немски приказки, където зайчето е описано точно в ролята си на доброто същество, което крие боядисани яйца в градината. Смята се обаче, че легендите за него са много по-древни и свързани с образа на заека в християнството. Според други изследователи на митичния образ в основата на легендата стои преданието за езическата богиня Естра, която превърнала една птица в заек, но въпреки това той продължил да снася яйца. Не е напълно ясно каква е точната връзка между образа на Великденския заек и боядисаните яйца. Можем да предположим, че това е остатък от легендата за Естра.

Великденски заек 2В друга немска приказка се споменава Великденски заек, който криел от децата боядисани и рисувани яйца в градината. А в Америка децата вярват, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им донесе гнездо, пълно със шарени яйца. Така от 18-ти век в Германия за първи път започват да се произвеждат Великденски зайци от захар и шоколад.

Зайците са едни от символите на пролетта, която се свързва с разцъфването на земята и новото начало на живота.

http://iliada.blog.bg/hobi/2012/04/12/legenda-za-velikdenskiia-zaek.938898

Advertisements

Приказки и легенди за Светиите Петър и Павел

sv_petar_pavelНародният празник Петровден е на 29 юни – само няколко дена след началото на астрономическото лято. По това време жътвата е в разгара си, дните са горещи, слънчевите лъчи са огнени. На същата дата Източноправославната църква отбелязва паметта на светите апостоли Петър и Павел. В българската фолклорна традиция Павльовден е на 30 юни.

Св. Петър бил обикновен рибар. Наричал се Симон. Христос му дал името Петър, което означава „камък”. Преди да приеме християнството, Св. Павел бил фарисей и дори участвал в преследванията на бъдещите си братя по вяра. Така е записано в житията на двамата апостоли, които са сред най-ревностните последователи на Христос. Умират мъченически на една и съща дата – 29 юни.

В народните представи те са двама братя. Петър е богаташ, вечно сърдит и неотстъпчив. Павел е справедлив, сговорчив, но много беден. Петър искал да му поднасят хляб. А Павел не искал храна – само почит и уважение. Празниците им следват един след друг.

Свети ПавелПавльовден (30 юни) се чества в голяма част от страната ни –Добруджа, цяла Източна България и Родопската област. Осмисля се като част от цяла поредица „огнени” празници. На Павльовден е забранено да се пали огън – за да не се увеличава силата на „небесния огън”, както наричали слънцето. Забраната цели да предпази дома, имотите и реколтата от пожари.

Свети Петър е сред петимата братя, които си поделили света – гласи друга много разпространена легенда. На него се паднало да държи ключа за портите на рая, както и да отсъжда кой е праведен. Той бил толкова справедлив, че когато дошло ред да съди родната си майка, не я пуснал в рая и я отпратил да си ходи. Тя не заслужавала да прекрачи вратите на рая според него, защото била зла и проклета жена.

В народните приказки светецът е описан и като много състрадателен към трудолюбивите хора. Една от тях разказва как веднъж Свети Петър срещнал беден селянин, който се връщал от полето. Оплакал се селянинът, че като стане студено времето не може да обработва земята и помолил светеца да направи така, че да има само един сезон – вечно лято. На Свети Петър му дожаляло и отишъл при Господ. „Моля те, Господи, направи както искат сиромасите!” Господ първо отказал, но накрая отстъпил. Започнали хората да сеят и да прибират реколта по няколко пъти годишно. Слънцето греело, хамбарите се препълнили с жито. Виното било толкова много, че бъчвите не стигали. Но заедно с хубавото, дошло и лошото. От силното слънце костенурките станали огромни, народили се много зверове, мечките започнали да нападат хората. Уплашили се те, започнали да молят светеца да върне пак предишното време. Така и станало – отлетял той при Господ, признал, че не е послушал когото трябва и нещата тръгнали по старому. Дошла есен, после зима, след пролетта – отново лято. А хората решили да правят служба на Свети Петър всяка година на един и същи ден, защото каквото му поискали, това им дал.

Свети ПетърМного поучителна е и приказката за богаташа Петър, който бил скъперник и се държал лошо с бедните. Ядял и пиел с приятели, ограбвал ратаите си, никога не давал милостиня. Веднъж един просяк се обзаложил със своите събратя, че ще го накара да му даде нещо. Отишъл при чорбаджията и се замолил. Петър се огледал за камък или дърво, за да го замери. Като не намерил друго, взел самун хляб и го хвърлил по просяка. Той го грабнал и избягал. Дошло време Петър да си ходи от този свят. Бил жив още, а ангелът и дяволът взели да мерят греховете и добрините му. На една везна дяволът трупал злините, а ангелът нямал какво друго да сложи, освен онзи самун. Като гледал това, Петър се изплашил и успял да измоли още малко време на земята. Оздравял и веднага започнал да раздава богатството си на бедните. Оставил си само ризата на гърба и станал роб. Животът на Петър станал за пример на всички богаташи, а когато дошло времето му, Господ го прибрал при себе си в рая.

На Петровден по традиция на трапезата се поднася пълнена кокошка, ябълки, тиквеник и „бял мъж” – ястие, приготвено от сирене. За „белия мъж”, наричан още „белмъш” или „кутмач” също има легенда. Тя е свързана с вярата, че Свети Петър е покровител на жетварите. Дори на Петровден той сам слиза на полето и жъне заедно със селяните. Затова на празника се работи до обяд, а после се празнува. Според легендата, веднъж на Петровден жътварите сложили сирене на трапезата си. То се разтопило от силното слънце и хората се притеснили, че няма с какво да нагостят Свети Петър. Тогава той се пресегнал към близката нива, откъснал няколко класа жито, разтъркал ги между дланите си и те станали на бяло брашно. Гостът поръсил сиренето. Получила се каша, която нарекли „бял мъж”. Оттогава хората винаги я поднасят на Петровден.

Източник:

http://bnr.dev.bsh.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/Folklore/Pages/Petar%20i%20Pavel.aspx

 

Символика на рибата

СомРибата често е символ на плодородието и изобилието, не само във физически, но и в духовен план. Тя често се намира в корените на вселенското дърво и олицетворява космическите сили.

Древните китайци я възприемали като  символ на щастието и изобилието, съчетанието риба и вода означавало еротични удоволствия.

Според японската митология земята се опирала на гигантски сом, който плувал във водите на вселенския океан. Когато сомът започвал да се движи, на повърхността хората усещат движенията му като земетресение.

В юдейската традиция рибата е символ на Месията, в християнството – символ на Христа.  Думата ихтис се разглеждала като абревиатура Иисус Христос, Божи син, Спасител (Iesous Christos Theou Hyios Soter).  Исус е тълкуван като  първото въплъщение на вселенския век на Рибите. Новопокръстените пък били назовавани рибки, а рибата, заедно с хляба – определяна като Божия храна.  До ранното Средновековие била рисувана на трапезата редом с хляба и потира за вино.

Върху раннохристиянскитеash_ashm_wa1845_52 стенописи в римските катакомби рибата е символ на евхаристията или  Светото Причастие.

Рибарският пръстен на папата също препраща към евангелската история за богатия улов на апостол Петър – има се предвид човешките души. Рибата символизира вярата, чистотата, Дева Мария.

 

Мишкин ден и Свети Нестор

Свети НесторНа 27 октомври църквата почита Свети Нестор. В иконите обикновено се изобразява като млад мъж с копие в ръка. Житието на свети Нестор е свързано с това на свети Димитър. Историята разказва, че Димитрий (Димитър) бил хвърлен в тъмницата на Солун, заради проповядване на християнство. Нестор, млад, с едва набола брада юноша, бил негов ревностен последовател. Междувременно царят Максимиан устройвал гладиаторски игри, в който прочут борец – Лий, се биел с християните, след което ги хвърлял отвисоко върху копия, обричайки ги на мъчителна смърт. Подкрепен за желанието си от Димитрий, Нестор решил да се изправи срещу великана Лий, а Бог му дал сила да го надвие. Ядосан обаче Максимиан, заповядал да посекат с меч Нестор, а Димитрий да бъде пронизан с копие в килията си. Както и в много други житието на светията е преплетено с български традиции и обичаи.

27 октомври в много краища на България се нарича Мишкин ден (Мишин ден, Нистор, Разпущене). Според една от легендите именно, когато Нестор промушил с копие корема на боеца Лий от там изскочили за първи път мишките. Друга легенда пък казва, че мишките се пръкналия на белия свят от самия дявол, когато влязъл в църква и помирисал тамян.

В дните на календарен преход в българските обичаи се срещат различни демони и злини – вълци, мишки, вампири, духове и българина винаги се опитва чрез ритуали да ги омилостиви или излъже за да не пакостят. По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала „Какво правиш?”, „Мажа очите и устата на мишките” – отговаряла тя три пъти, като при всяка магия.

На Мишкин ден жените не бивало да шият, „за не да ядат мишките посевите с острите си зъби”. Изключение правел само един от ритуалите в който, стопанката зашивала с червен вълнен конец предния и задния край на полата си или парче плат. Домашните я питали като в по-горния ритуал какво прави, на което тя трябвало да отговори, че маже устата и очите на мишките. Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата „мишка” не се произнасяла за да не мислят мишките, че ги канят у дома. Не се бъркало и брашно, нито се давало на заем, не се ползвали остри инструменти – брадви, ножици, нож, куки.

МишинденВ някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да ядат мишките хляба на хората. На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „Мишкина сватба” . В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка – накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница. Момите и ергените в селото участвали в „сватбената процесия” ставайки „кумове”, „девери” и други персонажи от сватбената процесия. Под съпровод от сватбарска музика цялото село изпращало младоженците. Пускали ги в реката или гората „да се женят надалече”, а след тях се смятало, че тръгват и другите мишки от селото. След магическия ритуал, хората сядали на големи трапези – така както повелява една сватба.

В южнобългарските земи на Тракия, Странджа и отчасти Пирин, Мишин ден се чества на 24 ноември в деня на Света Катерина.

Китайската Нова година

Chinese New YearПоследната вечер на декември по китайския лунен календар се нарича Чуси. Чу означава ликвидаране, Си е вечер. Чуси представлява изпращането на последната вечер на годината, и посрещане на Новата година. В страната Чуси има и други наименования – „Чуйе”, „Ниенйе” и „Ниенсанши”.

В Китай има различни обичаи за навечерието на Нова година (Чуси). Ритуалното почистване на къщите съществува отдавна. Няколко дена преди Чуси, хората почистват къщите, което означава прогонване на старото и получаване на новото. След почистване на къщите хората залепват специални двойки стихове на вратите и окачват фенери, за да създадат празнична атмосфера. По време на Чуси, хората пият напитката „Тусу”, смес от вино или вода. Хората вярват, че „Тусу” може да прогони болестите и бедствията. Според медицински данни „Тусу” представлява комбинация от 7 лекарствени билки.

Според китайската традиция, вечерта на Чуси всички членове на семейството трябва да се съберат заедно около богатата трапеза. На различни места в страната обичаят за трапезата е различен. В Южен Китай има над десетина ястия, сред тях е необходимо да има соево сирене и риба, защото на китайски произнасянето им е еднакво с богатството. В Северен Китай пелмените са главното ястие на трапезата на Чуси. Хората заедно приготвят пелмени, които символизират събирането.

Навечерието на Чуси родителите с децата отиват при роднините си, да им дадат подаръци, или да ги поканят на гости, за да ядат „Ниенйефан” заедно. След вечеря, обикновено възрастните дават пари на децата, които не работят. Парите се казват „Ясуейчиан”. Хората гледат телевизия, играят карти, чак до идването на Новата година, което се нарича „Шоусуей” – запазване на годината. Запазването на годината е най-популярната традиция на Чуси. Децата са най-радостни, защото те могат да играят до зори и да посрещнат идването на Новата година.

 

Нестинарство

Нестинари 1Подобно на много други езически ритуални практики, нестинарството е свързано с голям християнски празник. На 21 май православието почита духовното дело на светите Константин и Елена. На същия ден в няколко села на Югоизточна България се играе древен танц върху жарава.

Император Константин Велики влиза в историята с официалното признаване на християнството като религия, равноправна с останалите религии в Римската империя. Независимо от факта, че народът ни свързва нестинарството с деня на Светите Константин и Елена, православната църква никога не е приемала това. Хората, изпълняващи ритуала, били подложени на гонения чак до началото на ХХ век. Това в известен смисъл ограничавало практикуването на традицията. Нестинарството оцелява в странджанските села Кости и Бродилово. А според местните жители оттам е пренесено и в други странджански села. Култът към огъня и играта върху жарава са били известни на много древни народи – елини, римляни, както и при индуси, китайци, перси и редица други. Паленето на огън предпазва от зли сили хората, природата, дори и самото слънце. Огънят увеличавал божествената сила на слънцето. Хората, които танцуват боси върху жарта, трябва да бъдат чисти – във физически и духовен смисъл. Изпитанието с огъня отваря врата към другия свят, а нестинарите добиват силата да предсказват бъдещето. Играта върху огън винаги е под съпровода на гайда и тъпан. Звукът на тези инструменти се счита за част от магията на ритуала. Самият тъпан се съхранява в селския храм цяла година и се изнася оттам специално за танца.

Нестинари 2Според някои учени произходът на думата „нестинари” идва от „ищинари” или „нещинари” – т.е. човек, който е вещ, знаещ. Названието се свързва и с гръцките думи за пост – „нестеа” и за огън „естиа”. Както е характерно за фолклорните практики, нестинарството се предава по наследство. В йерархията главният нестинар е този, който избира своя наследник. Когато усети, че житейският му път е към своя край или по някаква причина вече не може да танцува, той събира всички нестинари от селото. В тяхно присъствие казва кой ще го замести в тайнството. Обикновено това е синът му. Ако няма син, предава първенството на дъщеря си. Счита се, че само така се запазвала способността да се предсказва бъдещето.

В ранното утро на 21 май ритуално се отваря аязмото – извор, който е в двора на храм, манастир или друго свято място. Иконите на светците Константин и Елена обикновено са направени със специални дръжки. Един от основните моменти в началото на обичая е обхождането на свещените места в селището и домовете на неговите жители, където се изпълняват обреди за пречистване и освещаване. Задължително се прави общоселски курбан. От храната се раздава на всички. През цялото време звучи музика. Нестинарите започват своите танци, а привечер всички отиват на селския мегдан. Там през деня е горял огън, който вече се е превърнал в жарава. Разстлан е на голям кръг – истински огнен харман. Хората, които играят около огъня винаги описват три или девет кръга. Както в цялата ни фолклорна култура, и тук кръгът се асоциира със слънцето. Огънят също е символ на слънцето, наричано от народа ни „небесния огън”. Идва време за тайнствения нестинарски танц върху жарта. Под омагьосващите звуци на тъпана и гайдата нестинарите изпадат в екстаз. Според народната терминология те стават „прифатени” (прихващане). Нестинарите влизат в огъня с иконата и танцуват. Главният нестинар прави своитНестинари 3е предсказания за общността, както и за отделни хора. След като обичаят привърши иконите и тъпанът отново се прибират в параклиса, а определени хора придружават главния нестинар до дома му. Колкото и да е странно, краката на нестинарите остават здрави, без следа от изгаряния. А свидетелствата за това, че предсказанията се сбъдват, никак не са малко.

През 2009 г. Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство на човечеството, обявява вписването на нестинарството в представителния списък на организацията. Съхраняван и предаван от поколение на поколение, този хилядолетен обичай се изпълнява и до днес по нашите земи.

Източник:

http://bnr.dev.bsh.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/Folklore/Pages/120511_nestinarstvo.aspx

Подаръците в коледната нощ

Тримата влъхви 1В християнството традицията да се поднасят подаръци изглежда възниква от момента, в който мъдреците даряват новородения Иисус със злато, тамян и смирна. Според евангелието на Матей в Библията се казва, че когато те дошли и видели детето с неговата майка Мария, се поклонили с уважение, отворили дисагите си и му поднесли своите дарове.

При много народи подаръците се раздават от добри същества, които идват от други светове: тролове, джуджета, ангели и елфи.

Тримата влъхвиВ Норвегия те се раздават от домашни елфи, които живеят на таваните или в конюшните. Наричат ги Юлнисен. В навечерието на Коледа те се появяват, за да разнесат подаръци из домовете.

Във Финландия прочутият новогодишен вълшебник се казва Йоулупукки. Името не е избрано случайно. „Йоулу” означава Рождество, а „пукки” – козел. Финландският Йоулупукки носи висока конусообразна шапка и червена одежда. Обкръжен е от джуджета с островърхи шапчици.

В Италия на 24 декември се празнува Денят на дървото. Коледните пазари затварят вратите си с невероятно шествие на 5-и януари вечерта, точно преди да си появи магьосницата Бефана. Старата и добра вещица всяка година влиза в дома през комина и оставя подаръци за децата. Тези, които са слушали и са се държали добре, получават сладкиши, орехи, мед и сушени плодове. А лошите намират въгленче от захар, морков, чесън. Бефана е спътница на Бабо Натале – италианският Дядо Коледа.

Тримата влъхви 3В Германия децата посрещат Кристкиндл– ангел на мъничък елен, който им носи сладки и играчки.

В Швеция новогодишните герои са двама: добрият старец с голям нос – Юлтомтен, и джуджето Юлнисен. Те оставят новогодишните подаръци на перваза на прозореца.

В Гърция подаръците се раздават на Нова година. Айос Василис е любимият светия на гръцките деца.

 

Previous Older Entries