Раждането на Аполон

ApolloБогът на светлината златокъдрият Аполон, е роден на остров Делос. Майка му, Латона, подложена на гонение поради гнева на богиня Хера, никъде не можела да си намери убежище. Преследвана от змея (дракона) Питон, изпратен от Хера, тя се скитала по целия свят и най-после се укрила на остров Делос, който през ония времена се бил носел по вълните на бурното море. Едва стъпила Латона на Делос, и из морската бездна се издигнали два грамадни стълба, които подпрели и спрели тоя пустинен остров. Той застанал непоклатимо на същото място, дето стои и сега. Около Делос шумяло морето. Унило стърчали делоските скали, голи, без каквато и да било растителност. Само морските чайки намирали подслон на тия скали и ги огласяли със своя тъжен крясък. Но ето че се родил богът на светлината Аполон и навсякъде се разлели потоци ярка светлина. Като със злато залели те скалите на Делос. Всичко наоколо зацъфтяло, светнало: крайбрежните скали, и планината Кинт, и долината, и морето. Шумно чествали новородения бог стеклите се на Делос богини, поднасяйки му амброзия и нектар. Цялата околна природа ликувала заедно с богините.

Advertisements

Млечният път

Млечният пътМлечният път е привлякъл погледа на хората още в най-дълбока древност. В митологията на древните гърци за него се разказва следното.

В деня на раждането на Херкулес Зевс, зарадван, че най-красивата смъртна жена Алкмена му е родила син, предопределил той да стане най-прославеният герой на Гърция. За да придобие синът му Херкулес божествена сила и да бъде непобедим, Зевс заповядал на пратеника на боговете бог Хермес да вземе Херкулес и да го донесе на Олимп, за да бъде закърмен от великата богиня Хера.

С бързината на мисълта литнал на крилатите си сандали бог Хермес. Незабелязан от никого, взел току-що родения Херкулес и го донесъл на Олимп. Богиня Хера била заспала под една отрупана с цвят магнолия. Тихо пристъпил до нея бог Хермес и оставил на гърдите й малкия Херкулес. Жадно започнал той да суче божественото й мляко, но богинята се събудила. С гняв и ярост Хера отблъснала Херкулес, когото намразила още преди да се роди. Божественото й мляко се разляло от гърдите й и потекло като река по небето. Така се образувал Млечният път (галактиката, галаксията).

Нашият народ нарича Млечния път с името Кумовата слама или просто Сламата. За нея съществува следната легенда.

През една люта зима, когато дебел сняг затрупал всичко, на един сиромах човек се свършила храната за воловете. Ден и нощ си биел главата той отгде да вземе малко слама да им даде, за да не измрат от глад…

В една студена, тъмна нощ той взел кош и отишъл у кръстника си, който имал много камари слама. Предпазливо напълнил коша си той я тихичко си тръгнал. В тъмната нощ той не видял, че кошът бил продънен. Като вървял с коша на гърба си към дома, сламата падала сламка по сламка от продънения кош и образувала диря след него. Като дошъл у дома си — що да види!? — Вътре не останала нито една сламка.

Когато се съмнало, кръстникът отишъл да наскубе слама от камарата, за да нахрани добитъка си, и видял, че през нощта някой е откраднал от него. Тръгнал по дирята от разпръснатата слама и стигнал в къщата на кумеца си. Извикал го и започнал да му се кара защо е откраднал през нощта от него, а не му е поискал. Кумецът започнал да се оправдава и да лъже, че не е ставал през нощта. Тогава кръстникът му го хванал за ръка, извел го на улицата и му показал дирята от разпръснатата слама. Засрамил се кумецът.

Тръгнал си кръстникът и изрекъл:

— Нека тая крадена слама се запали и никога да не гасне, за да се знае и помни, че от кръстник не трябва да се краде…

Запалила се сламата и оттогава до ден днешен гори на небето кумовата слама.

Афродита (Венера)

Афродита 1Венера е втората планета в Слънчевата система и не се отдалечава от Слънцето, следва го след залеза му и го предхожда преди неговия изгрев. Древните гърци и римляните дълго време са убедени и твърдо вярват, че това са две различни планети и затова вечерната звезда наричат Esperos , а сутрешната Eosforos. Питагор пръв доказва, че става дума за една и съща планета, която впоследствие носи името Fosforos, което в превод от ст. гр. Означава „Донасяща светлината”. Луцифер е латинското наименование, отговарящо на ст.гр. Fosforos. На вечерната планета отговаря наименованието Vosperus. По нашите земи също дълго време битува схващането за две отделни планети, познати ни като Вечерница и Зорница. Древните гърци възприемат тази планета като „Планетата на Хера”, Богинята – пазителка на влюбените. Впоследствие започват да я свързват с Богинята на любовта Афродита. В римския пантеон тази богиня носи името Венера. Седем века преди раждането на Христос, Хезиот създава своята поема Теогония, в която разказва за произхода на боговете. От нея се разбира, че Афродита (ст.гр. afros, означава морска пяна) се родила от морската пяна, след като синът на Уран – Зевс го изненадал в момент, в който искал да оплоди Земята, отрязал гАфродита 2ениталите му и ги хвърлил в морето. Така на бял свят се появила най-красивата богиня. Според Хезиот тя изплувала гола върху мидена черупка от крайбрежните води на остров Кипър. У Омир например богинята се ражда от любовта между Зевс и Гиона. Но нека се върнем на разказа, оставен ни от Хезиот. И така, след като излязла на брега прекрасната девойка била посрещната от Хорите – дъщери на богинята, отговаряща за реда между половете Темис. Те я облекли в пищни одежди, поклонили й се и я коронясват. Така прекрасната девойка е отведена при останалите богове.

Афродита 3След време Бог Зевс я дава за жена на бог Хефест – богът ковач в гръцкия пантеон. Тя изневерила на грозния си, но сръчен и гениален съпруг, с Арес. От тяхната любов се родила Хармония. За техни деца се считат и Фобос и Деймос , съответно „Ужас” и „Страх”, а също така Ерос и Антерос „Любов” и „Споделена любов”. След като разбрал за нейната изневяра бог Хефест веднага скроил пъклен план, за да отмъсти на двамата влюбени. Един ден той изработил верига, тънка и невидима като паяжина, и покрил с нея любовното ложе на съпругата си, след което се престорил, че заминава за о. Лемнос. Арес, разбирайки, че неговата любима е сама и го чака, веднага се отправил към нея и в момента, в който нежно положил тялото й върху леглото и легнал до нея, веригите на Хефест се увили около тях и двамата не можели дори да помръднат. Тогава ревнивият съпруг извикал всички богове за да ги укорят и те, след като видели творението на Хефест избухнали в смях и започнали да се подиграват на двамата любовници. Посейдон посъветвал Хефест да изпепели прелюбодейците, на което Богът ковач не се съгласил. Арес успял да избяга и отишъл в земята на траките, а Афродита се завърнала в своя храм на остров Кипър. Важна е историята за Парис, която също е свързана с Афродита. Парис е вторият сина на цар Приям и на царицата Хекуба. Един ден Парис бил повикан на състезанието по красота между богините Хера, Атина и Афродита за да отреди коя е най-красива. Той избирал Афродита, защото в замяна тя му обещала Хубавата Елена, съпруга на спартанския цар Минелай. В тези времена Елена е считана за най-красивата жена на света. Парис отплавал за Спарта и успял да открадне Хубавата Елена, която по желание на Афродита се влюбила безпаметно в него и по последвала до Троя. Вследствие на това избухнала десетгодишната троянска война, довела до разрушаването на града. По време на войната Парис не изпъкнал със смелост. В двубоя му с Минелай богинята Афродита го спасила като го обвила в гъст бял облак. Споменава се също, че Парис убил Ахил, а после сам загинал от отровната стрела на Филоктет.

Афродита 4Афродита била любимка на боговете, обичана е и от смъртните. Освен децата, които родила на Арес, имала и друг син – Еней от героя Анхис, любовница е и на красивия Адонис. Богинята имала силно влияние сред богове. Наричана е още Pandemia (Любовта на Земята) и Urania, Anselmia, Scodia, поради „морския” си произход. Покровителка е на мореплавателите, които й дават следните епитети: Euclodia и Pompia. Нейните свещени животни са лебедът, гълъбът, заекът, костенурката и морската мида. За нейни се считат следните растения: митрата, розата, ябълката, дюлята и макът.

Завръщането на аргонавтите

(Продължение 14)

Когато „Арго“ излязъл в открито море, задухал попътен вятър. Героите опънали платната на кораба и той бързо се понесъл по вълните на Евксинския Понт. Три дни плавали героите. Най-сетне в далечината се показали бреговете на Скития. Аргонавтите решили да плават нагоре по течението на Истър, за да се спуснат после по един от неговите ръкави в Адриатическо море. Когато аргонавтите доплавали до устието на Истър, видели, че цялото устие и всичките острови са заети от войската на колхидците, които дошли тук с корабите си по най-късия път. Като видели многобройната войска на колхидците, героите се убедили, че не ще могат да я победят; те били твърде малко, за да се решат на бой с хилядите отлично въоръжени войнствени колхидци. Аргонавтите решили да прибягнат до хитрост. Те влезли в преговори с предводителя на неприятелската войска Абсирт и му обещали да затворят Медея в един храм и да я предадат, ако царят на съседния град реши, че Медея трябва да се върне в Колхида, а златното руно трябвало да остане у аргонавтите, тъй като Язон изпълнил точно подвига, за който Еет обещал да му предаде руното. Но всички тези преговори се водели само за да се спечели време. Медея пък обещала на Язон да примами Абсирт в храма, намиращ се на един от островите.

Язон изпратил на Абсирт уж от името на Медея богати дарове и заповядал на пратениците си да го помолят да дойде в уединения храм, за да се види там с Медея. Абсирт отишъл в храма, но щом се показал на вратата, върху него се нахвърлил с изваден меч Язон и Абсирт паднал на земята смъртно ранен. Ужасно злодеяние извършили Язон и Медея: убили един невъоръжен човек, Абсирт, и то в храм. Като нарязал тялото на Абсирт на парчета, Язон го хвърлил във вълните на Истър. Колхидците изпаднали в ужас; те се впуснали да събират частите от тялото на своя предводител, а аргонавтите бързо потеглили, нагоре по течението на Истър.

Дълго плавали аргонавтите; най-после по ръкава на Истър се спуснали в Адриатическо море, към бреговете на Илирия. Там ги изненадала ужасна буря. Покрити с пяна вълни се издигали като планини. Ветровете, сякаш откъснали се от веригите си, вилнеели по морето и разкъсвали платното на „Арго“. Корабът стенел под напора на вълните, бордовете му се огъвали, веслата се чупели в ръцете на могъщите гребци. Вълните носели „Арго“ като тресчица. Гибел застрашавала аргонавтите. Тогава откъм кърмата се чул глас. Той идвал от вграденото в кърмата на кораба парче от свещения дъб, който растял в Додона. Гласът заповядал на аргонавтите да отидат при магьосницата Кирка, за да очисти тя Язон и Медея от осквернилото ги убийство на Абсирт. Щом аргонавтите насочили „Арго“ на север, бурята стихнала и те разбрали, че това е волята на боговете.

По река Еридан и после по Родан аргонавтите се спуснали в Тиренско море и дълго плавали по него, докато най-сетне стигнали до вълшебния остров на Кирка, сестра на Еет. Кирка очистила Медея и Язон от замърсяването им с убийство. Тя принесла жертва на Зевс, който очиствал от замърсяване с убийство, обляла ръцете на Язон с жертвена кръв и заклела при олтара Ериниите да не преследват със своя гняв убийците. Кирка не отказала и на Медея да я очисти от страшното злодеяние, тъй като по блясъка на очите и магьосницата разбрала, че Медея, както и тя самата, произлиза от рода на бога на слънцето Хелиос.

Аргонавтите продължили плаването си. Още много опасности имало да преодолеят те. Проплавали между Сцила и Харибда, където щели сигурно да загинат, ако не им била помогнала великата Зевсова жена Хера. Проплавали и покрай острова на сирените и чували тяхното примамващо пеене, което с непреодолима сила ги влечало към гибел. Но певецът Орфей дръпнал струните на златната си китара и неговата песен се оказала по-силна от магията на песните на сирените. След това аргонавтите стигнали до Планктите — тесен пролив, над който като свод се склопвали грамадни скали. Морето се блъскало между скалите, вълни се мятали под свода в страшен водовъртеж, издигайки се от време на време до самия връх на свода. Даже гълъбите, които носели на Зевс амброзия, не пролетявали невредими под тоя свод и всеки ден загивал по един от тях. Но и тук помогнала на аргонавтите Хера: тя помолила Амфитрита да укроти вълните край Планктите и аргонавтите минали през тях, без да пострадат.

След дълго плаване аргонавтите стигнали до острова на феакийците. Там радушно ги приел цар Алкиной. Аргонавтите можели да си починат след опасностите от пътуването, но не прекарали още и един ден при феакийците, когато край острова се появила флотата на колхидците, които поискали да им бъде предадена Медея. Щял да се започне кървав бой, ако Алкиной не възпрял враговете. Той отсъдил, че Медея трябва да бъде предадена на колхидците, ако не е жена на Язон. През нощта Алкиноевата жена Арета изпратила вестоносец при Язон, за да му съобщи решението на Алкиной. Същата нощ Язон и Медея извършили сватбените обреди и на другия ден Язон дал пред събралите се феакийци и колхидци тържествена клетва, че Медея му е жена. Тогава Алкиной отсъдил, че Медея трябва да остане при мъжа си, и на колхидците не останало нищо друго, освен да се върнат при Еет без Медея.

Като си отпочинали при гостоприемните феакийци, аргонавтите си заминали. Дълго плавали те благополучно. Ето в синята морска далечина се мярнали вече бреговете на Пелопонес. Изведнъж се извил страшен вихър и отвлякъл „Арго“ далеч в морето. Дълго носил вихърът кораба по безбрежното море и най-сетне го изхвърлил на пустинен бряг. „Арго“ затънал дълбоко в тинята на залива, който цял бил покрит с водорасли. Отчаяние обхванало аргонавтите. Кормчията Линкей с наведена глава седял на кърмата, загубил надежда, че ще се завърнат в Гърция. Аргонавтите печални бродели по брега, сякаш загубили всички сили, цялото си мъжество. Всички виждали пред себе си гибел. На помощ на Язон дошли нимфите. Те му открили, че „Арго“ е бил отнесен от вихъра до Либия и че аргонавтите трябва да пренесат кораба си през Либийската пустиня, като го извлекат от тинята тогава, когато Амфитрита изпрегне конете от своята колесница. Но кога именно Амфитрита изпряга от колесницата конете си? Това аргонавтите не знаели. Изведнъж те видели как от морето изтичал снежнобял кон и бързо се понесъл през пустинята. Аргонавтите разбрали, че това е кон на Амфитрита. Вдигнали аргонавтите „Арго“ на рамене и дванадесет дни го носили през пустинята, изнемогвайки от жега и жажда. Най-после стигнали до страната на Хесперидите. Там Хесперидите им посочили кладенеца, който Херакъл бил издълбал в скалата. Героите утолили жаждата си, запасили се с вода и потеглили на път за родината си. Но аргонавтите никак не можели да намерят изход към море. Те се намирали не в морето, а в езерото на Тритон. По съвета на Орфей аргонавтите посветили на бога на езерото един триножник. Пред тях се появил хубав младеж. Той подал на героя Евфем буца пръст като знак за гостоприемство и посочил на аргонавтите изхода към морето. Аргонавтите принесли в жертва един овен. Пред „Арго“ застанал сам бог Тритон и извел кораба покрай бели скали през един водовъртеж на открито море. От езерото на Тритон аргонавтите доплавали до остров Крит и искали да се запасят там с вода за по-нататъшното си плаване. Но медният исполин Талос, подарен на Минос лично от гръмовержеца Зевс, не ги допуснал дори до бреговете на Крит. Талос охранявал Миносовите владения, като обикалял целия остров. Медея обаче приспала Талос със своите магии, той се свлякъл на земята и медният гвоздей, който затварял единствената жила, по която течала кръвта на Талос, паднал. Плиснала по земята кръвта на Талос, подобна на разтопено олово, и исполинът умрял. Аргонавтите можели сега безпрепятствено да слязат на брега и да се запасят с вода.

По пътя от Крит за Гърция героят Евфем изтървал в морето буцата пръст, която му бил дал Тритон, и от тая буца се образувал остров, който аргонавтите нарекли Калиста. На този остров по-късно се заселили потомци на Евфем и той започнал да се нарича Тера.

След това буря изненадала аргонавтите в морето. Тя се разразила през една тъмна нощ. Аргонавтите се опасявали, че всеки миг може да се натъкнат на подводна скала или да се разбият о каменистия бряг. Изведнъж с ярка светлина блеснала над морето златна стрела и осветила всичко наоколо. След нея блеснала втора, трета. Бог Аполон осветявал със своите стрели пътя на аргонавтите. Те спрели край остров Анафа и престояли там, докато минала бурята. Най-сетне бурята утихнала, укротили се морските вълни и задухал попътен вятър. „Арго“ спокойно заплувал по морската синева. Аргонавтите не срещали вече опасности по пътя си и скоро пристигнали в жадуваното пристанище на Йолк.

Когато аргонавтите пристигнали в Йолк, те принесли щедра жертва на боговете, които им помагали през време на опасното плаване. Всички в Йолк тържествували и празнували завръщането на аргонавтите; всички славели големите герои и техния вожд Язон, който придобил златното руно.

Следва продължение…

Аргонавтите искат помощ от Медея

(Продължение 11)

Когато Язон се върнал на кораба „Арго”, той разказал на другарите си какво е станало в двореца на Еет и каква задача му е възложил царят. Аргонавтите се замислили какво да правят, как да изпълнят те поръчението на Еет? Най-после се обадил Аргос:

– Приятели, в двореца на Еет живее дъщеря му Медея. Тя е голяма магьосница и единствено тя може да ни помогне. Аз ще отида да помоля мама да убеди Медея да ни помогне. Ако Медея ни помогне, няма защо да се плашим от каквито и да било опасности.

Току-що изрекъл Аргос това, и над кораба прелетял бял гълъб, преследван от сокол. Гълъбът долетял при Язон и се укрил в диплите на неговото наметало, а соколът паднал на „Арго”.

– Това е щастливо знамение от боговете! – извикал прорицателят Мопс, – Самите богове ни нареждат да поискаме помощ от Медея. Погледнете, птицата, посветена на Афродита, се спаси на гърдите на Язон. Спомнете си какво рече Финей. Нима той не ни съветваше да помолим Афродита за помощ? Затова молете богинята, тя ще ни помогне. Нека Аргос по-скоро отиде при майка си. Тя ще убеди Медея да ни помогне.

Аргонавтите послушали прорицателя Мопс: те принесли жертва на Афродита и Аргос бързо се отправил за двореца на Еет да се срещне с майка си.

В това време Еет свикал на площада всички колхидци. Той съобщил на народа за пристигането на чужденците и заповядал да охраняват „Арго“, за да не може никой от аргонавтите да се спаси с бягство. Еет решил, щом Язон загине на нивата, посветена на Арес да опожари „Арго“ с всичките герои; синовете на Фрикс пък решил да унищожи с мъчителна смърт.

Настъпила нощ. Столицата на Еет потънала в сън. Навсякъде зацарила тишина. Само в чертозите на Медея нямало покой. Над главата й витаели върволица сънища, един от друг по-тревожни. Медея ту сънувала, че Язон се бори с биковете, а като награда за победата на героя трябва да послужи самата тя, ту й се присънвало, че лично тя влиза в бой с издишащите пламък бикове и лесно ги побеждава; ту виждала как родителите й отказват да я дадат за жена на Язон, тъй като не е победил биковете. Възникнал горещ спор между Язон и Еет и самата Медея трябвала да реши тоя спор. А когато тя решила спора в полза на Язон, баща й се разгневил и страшно закрещял по нея. Събудила се Медея цяла обляна в сълзи, искала да изтича при Халкиопа, но се срамува да отиде при нея. Три пъти тя хващала вече дръжката на вратата, но все се връщала обратно. Медея се захлупила на леглото си и заридала. Една от робините на Медея чула риданията й и казала за това на Халкиопа. Халкиопа изтичала при сестра си и я видяла как се е захлупила на леглото и ридае.

— О, сестро — задумала Халкиопа, — защо плачеш? Да не би да проливаш сълзи за участта на моите синове? Да не си научила, че нашият баща иска да ги погуби?

Нито дума не промълвила Медея в отговор на Халкиопа, защото не за нейните синове плачела тя; но най-после рекла:

— Зловещи сънища сънувах, сестро. Гибел застрашава синовете ти и чужденеца, с когото те се завърнаха. О, да можеха боговете да ми дадат сили да им помогна!

Потреперила от ужас Халкиопа, като чула думите на Медея; тя я прегърнала и я помолила за помощ. Халкиопа знаела, че Медея може да помогне на Язон със своите магии. И Медея казала на Халкиопа:

— Слушай, сестро, аз ще помогна на чужденеца. Нека той дойде утре сутринта в храма на Хеката; аз ще му дам талисман, който ще му помогне да извърши подвига. Обещай ми само, че ще пазиш всичко в тайна: иначе всички ни ще погуби нашият баща.

Отишла си Халкиопа. Медея останала сама. В гърдите й се борели противоположни чувства. Тя ту се бояла да отиде против волята на баща си, ту пък решавала да помогне на Язон, когото така обикнала. Искала дори да тури край на живота си, като вземе отрова. Медея вече извадила една кутия с отрова, отворила я, но богиня Хера й внушила непреодолима жажда за живот. И Медея блъснала настрана кутията с отрова, забравила всичките си съмнения, само за Язон мислела и решила да му помогне.

Едва се пукнала зора и далечните снежни върхове на Кавказ зарозовели, когато Аргос дошъл при аргонавтите и им съобщил, че Медея била съгласна да помогне на Язон и го моли да отиде в храма на Хеката. Когато изгряло слънцето, Язон се отправил с Аргос и прорицателя Мопс към храма на Хеката. Богиня Хера направила Язон толкова прекрасен, че дори аргонавтите го загледали с възхищение.

А Медея в това време, след като станала на ранина, измъкнала сандъче с вълшебни мехлеми и извадила от него мехлема, който се наричал „Прометеево масло“. Този мехлем бил приготвен от сока на корените на едно растение, израсло от кръвта на Прометей. Всеки, който се намазвал с тоя мехлем, ставал неуязвим — не можело да му навреди нито желязо, нито мед, нито огън; той придобивал непреодолима сила и за един ден ставал непобедим. Този именно мехлем решила Медея да даде на Язон. Тя повикала робините си и потеглила за храма на Хеката. Радостно било на сърцето на Медея; тя забравила всичките си тревоги и мислела само за срещата си с Язон.

Ето и храма на Хеката. Медея влязла в него. Язон още го нямало. Скоро дошъл и той. Погледнала го Медея и сърцето й започнало силно да бие. Дума не можела да промълви тя.

Дълго стояли в мълчание Язон и Медея; най-после нарушил мълчанието героят. Той хванал Медея за ръката и й казал:

— Прелестна девойко, защо наведе очи към земята? Защо се страхуваш от мене? Нима мислиш, че аз тая зъл умисъл? Не, аз не съм дошъл тук с лоши намерения. Дойдох да те помоля за закрила. Само моля те, кажи ми истината: не забравяй, че Хеката няма да допусне лъжа в своето светилище; не ще допусне лъжа и Зевс, защитникът на всички молещи за помощ. Кажи ще ми помогнеш ли? Ако ти ми помогнеш, великите герои, които са дошли с мене тук, в Колхида, ще прославят името ти по цяла Гърция. Спомни си колко голяма е славата на Миносовата дъщеря Ариадна, която помогнала на великия Тезей.

Медея мълчала и само гледала Язон с очи, пълни с любов. Тя била прекрасна в своето смущение. С трепереща ръка тя измъкнала изпод колана си приготвения вълшебен мехлем и го подала на Язон. С едва чут глас Медея му казала:

— Слушай, Язоне, ето в какво ще се състои моята помощ: през нощта се изкъпи в реката; като се облечеш в черни дрехи, изкопай дълбок трап на брега и над трапа принеси на Хеката в жертва черна овца, като я възлееш с мед. После се върни на кораба си, но внимавай — не се обръщай назад. Ще чуеш гласове и яростен лай на кучета, но ти върви направо и не се бой. А когато настъпи утрото, намажи тялото си, копието, щита и меча си с този мехлем. Той ще ти даде непобедима сила и ти ще изпълниш поръчението на Еет. Запомни само: когато израстат от земята воините, хвърли един камък след тях и те ще започнат да де сражават помежду си; тогава ги нападни. А мехлема вземи; с негова помощ ти ще придобиеш руното. Носи тогава руното, където искаш.

Медея замлъкнала. Скръб замъглила очите й само при мисълта за раздяла с Язон. Навела глава, Медея стояла, изпълнена с тъга, и накрая промълвила:

— Язоне, ти ще си заминеш за родината, но не ме забравяй; поне от време на време си спомняй за Медея — нали аз те спасих.

Медея попитала откъде е родом Язон. Язон й разказал за Йолк, за цветущата долина, където се намира тоя град. Той викал Медея да замине с него за Гърция. Обещал й, че там тя ще бъде на голяма почит, уверявал я, че в Йолк ще я тачат като богиня.

— О, да можеше Еет да се съгласи да свърже приятелство с мене! — извикал Язон. — О, да склонеше да те пусне с мене в моята родина!

— Не, това е невъзможно — казала Медея с въздишка, изпълнена със скръб, — моят баща е суров и неумолим. Ти се върни сам в родината си, само не ме забравяй. О, как бих се радвала, ако буйният вятър ме отнесеше на крилете си в Йолк, за да мога да ти напомня за себе си, когато ти ме забравиш, когато забравиш, че аз те спасих.

Сълзи се появили в очите на Медея. Гледал я Язон и го обзела любов към Медея. Той я помолил да напусне тайно бащиния си дом и да избяга с него в Йолк. Медея била готова да напусне Колхида; раздялата с Язон я плашила; тя се бояла, че не ще може да понесе тая разлъка. Само като си помислила, че може да се раздели с Язон, Медея заплакала. Хера й била внушила желанието да последва Язон навсякъде, богинята искала Медея да замине за Йолк и с нейна помощ да погуби там ненавистния й Пелий.

Сега Медея и Язон се разделили; той й обещал да дойде пак в храма на Хеката, за да се срещне още веднъж с нея и да решат какво трябва да правят. Весело се отправила за дома си Медея със своята колесница — тя знаела, че Язон я обича.

Следва продължение…

Аргонавтите и походът към Колхида

(Продължение)

Тутакси след своя разговор с Пелий Язон започнал да се приготовя за поход до Колхида. Той обиколил всички гръцки земи и навсякъде призовавал славните с подвизите си герои на поход до Колхида за златното руно. Всички големи герои се отзовали на поканата му. Съгласил се да вземе участие в похода и най-великият от героите, Зевсовият син Херкулес. Всички герои се събрали в Йолк. Та кой ли не бил всред тях: тук били и гордостта на град Атина – могъщият Тезей, и синовете на Зевс и Леда – Кастор и Полидевк, придружени от братовчедите си Идас и Линкей, и крилатите герои Калаид и Зет, синове на Борей и Орития, и Мелеагър от Калидон, и храбрият Анкей, и Адмет, и Теламон, и много други. Между героите бил и певецът Орфей. Гърция никога още не била виждала такова стечение на герои. Силни, прекрасни като богове, те привличали възторжените погледи на всички жители на Йолк. Какви препятствия биха могли да ги спрат, кой би могъл да им се противопостави, какво би могло да ги уплаши?

Готов бил и кораб за героите. Този кораб бил построен от Арг, син на Арестор; лично богиня Атина му помагала. Тя вградила в кърмата на кораба къс от свещения дъб, растящ в гората на Зевсовия оракул в Додона. Този десетовеслен кораб, наречен „Арго”, бил прекрасен. Той бил лек и бърз; като чайка се носел по вълните на морето. По името на кораба-„Арго” и героите, които взели участие в похода, били наречени аргонавти (плаващи с „Арго”). Аргонавтите били покровителствани не само от Атина – под своя закрила ги взела и Хера. Тя изгаряла от омраза към Пелий, задето не й принасял жертви. Язон пък се радвал на особено благоволение от нейна страна. Веднъж тя се явила на младия герой  в образа на грохнала бабичка на брега на една планинска река и със сълзи го помолила да я пренесе на отсрещния бряг. Героят внимателно вдигнал бабичката на гръб и я пренесъл през буйната река. Само че при преминаването на реката Язон изгубил сандала от левия си крак. Оттогава Хера обикнала Язон и му помагала във всичко. И стрелометецът Аполон покровителствувал аргонавтите; всъщност той подтикнал героите да предприемат този поход и пак той им предрекъл щастие и успех.

Като се събрали в Йолк, героите искали да изберат за свой предводител великият Херкулес, но той се отказал и предложил да изберат Язон. За кормчия на „Арго” бил избран Титий, а на носа на кораба застанал Линкей, от чието око не можело нищо да се скрие не само на земята, но даже и под земята.

Всичко било готово за отплаване, „Арго”, спуснат във водата, вече леко се полюлявал върху вълните: натоварени били запасите от храна и прясна вода; принесени били последните жертви в чест на Аполон и на всички богове. Жертвоприношението дало щастливи предзнаменования. В навечерието било уредено и весело пиршество. Било вече време за тръгване в далечното, пълно с опасности плаване.

Едва крайчецът на небето пламнал, в пурпурната светлина на утринната зора, и кормчията Титий, събудил аргонавтите. Те се качили на кораба и седнали до  веслата, по двама на всяка скамейка. Дружно наблегнали върху веслата могъщите гребци. Гордо изплавал „Арго” от пристанището в открито море. Вдигнали снежнобялото платно на кораба. Попътен вятър издул платното и лекият кораб бързо се понесъл по приветливо шумящите вълни. Ето върху колесницата, с впрегнати бели като сняг коне, се издигнал на небето лъчезарният бог на слънцето Хелиос. Розова светлина затрепкала по платното на кораба и морските вълни заблестели в утринните лъчи на слънцето.

Орфей докоснал струните на златната си китара и запял; дивната му песен се понесла по морската шир. Героите се заслушали в песента, а от морската дълбочина изплавали риби и пъргави делфини. Омаяни от пеенето на Орфей, те плавали подир бързо разсичащия вълните „Арго” като стадо, което върви след пастира под сладките звуци на свирката му.

Следва продължение…

Ирис (Перуника)

Ароматната перуника е като жива скулптура, която удивлява със своята хармоничност. В нейната устременост нагоре се вижда силно желание за надмощие и крехка нежност. Ирисът е универсално цвете, той може да се подари и на любимата жена, и на млада девойка, букет от перуники спокойно може да се поднесе и на мъж.

В Япония това цвете се счита за символ на воинския дух, вероятно защото изправените му листа напомнят мечове. В Древен Египет е символизирал красноречието, а според християнските традиции той олицетворява Христовите страдания и затова често се отглежда в манастирите.

Ирида или Ирис, което на гръцки означава „небесна дъга”, е богинята на дъгата. Тя била дъщеря на бог Тавмант и океанидата Електра, сестра на харпиите и понякога се явява съпруга на Зефир. Ирида е изобразявана като прекрасна девойка с дългоцветни шафранени крила. Богинята Хера, като владетелка на въздушната влага, била нейна главна господарка. Ирида безропотно изпълнявала задачите, които й възлагали. Така както дъгата се простира от небето до земята, така и Ирида била посредница между боговете и хората. Именно тя, по заповед на Зевс, съобщава на троянците за готвещата се атака на ахейците. При нея винаги имало златна чаша за вода, която Ирида наливала от подземната река Стикс, вода в която са се клели боговете. Тази вода тя давала на облаците и те с дъждовете си напоявали земята. Така се осъществявала връзката между трите свята – богове, хора и подземно царство. Ирида, вестителката на Хера, съпровождала душите на жените в царството на мъртвите, също като Хермес, вестителят на Зевс, душите на мъжете. Именно на богинята Ирида е посветено прекрасното цвете ирис.

Previous Older Entries