Млечният път

Млечният пътМлечният път е привлякъл погледа на хората още в най-дълбока древност. В митологията на древните гърци за него се разказва следното.

В деня на раждането на Херкулес Зевс, зарадван, че най-красивата смъртна жена Алкмена му е родила син, предопределил той да стане най-прославеният герой на Гърция. За да придобие синът му Херкулес божествена сила и да бъде непобедим, Зевс заповядал на пратеника на боговете бог Хермес да вземе Херкулес и да го донесе на Олимп, за да бъде закърмен от великата богиня Хера.

С бързината на мисълта литнал на крилатите си сандали бог Хермес. Незабелязан от никого, взел току-що родения Херкулес и го донесъл на Олимп. Богиня Хера била заспала под една отрупана с цвят магнолия. Тихо пристъпил до нея бог Хермес и оставил на гърдите й малкия Херкулес. Жадно започнал той да суче божественото й мляко, но богинята се събудила. С гняв и ярост Хера отблъснала Херкулес, когото намразила още преди да се роди. Божественото й мляко се разляло от гърдите й и потекло като река по небето. Така се образувал Млечният път (галактиката, галаксията).

Нашият народ нарича Млечния път с името Кумовата слама или просто Сламата. За нея съществува следната легенда.

През една люта зима, когато дебел сняг затрупал всичко, на един сиромах човек се свършила храната за воловете. Ден и нощ си биел главата той отгде да вземе малко слама да им даде, за да не измрат от глад…

В една студена, тъмна нощ той взел кош и отишъл у кръстника си, който имал много камари слама. Предпазливо напълнил коша си той я тихичко си тръгнал. В тъмната нощ той не видял, че кошът бил продънен. Като вървял с коша на гърба си към дома, сламата падала сламка по сламка от продънения кош и образувала диря след него. Като дошъл у дома си — що да види!? — Вътре не останала нито една сламка.

Когато се съмнало, кръстникът отишъл да наскубе слама от камарата, за да нахрани добитъка си, и видял, че през нощта някой е откраднал от него. Тръгнал по дирята от разпръснатата слама и стигнал в къщата на кумеца си. Извикал го и започнал да му се кара защо е откраднал през нощта от него, а не му е поискал. Кумецът започнал да се оправдава и да лъже, че не е ставал през нощта. Тогава кръстникът му го хванал за ръка, извел го на улицата и му показал дирята от разпръснатата слама. Засрамил се кумецът.

Тръгнал си кръстникът и изрекъл:

— Нека тая крадена слама се запали и никога да не гасне, за да се знае и помни, че от кръстник не трябва да се краде…

Запалила се сламата и оттогава до ден днешен гори на небето кумовата слама.

Кентаврите

Кентавър 1Първите кентаври от гръцката митология били войнствени създания. Скитащи на стада в планините на Северна Гърция, те водили див и разюздан живот. Полухора, полуконе, кентаврите били красиви наглед, ала винаги били готови да пиянстват, да се бият и да отвличат човешки жени. Веднъж поканени да присъстват на сватбата на своя съсед, лапитския цар Пиритой, пияните кентаври обидили гостенките, опитали се да отвлекат невестата и повели кръвопролитна битка със своя домакин и неговите привърженици-сражение, което изгубили.

Митологията свързва съзвездието Стрелец с кентавъра Хирон. Той бил от главата до кръста човек, а останалата част от тялото му – охранен кон с четири крака и здрави копита. Хирон бил най-мъдрият кентавър. В полите на планината Пелион се намирала пещерата, в която живеел. В нея върху клон от лаврово легло лежал Хирон и свирел на златна лира. С нежни песни той учел на мъдрост и знания своите ученици. Той пеел за вечния и безгрижен Хаос, който съществувал преди всичко друго, и в него се намирал изворът на живота и света. От него възникнали светът и безсмъртните богове. От него произлязла и Земята – богинята Гея. Той пеел още и от Хаоса се родила могъщата сила, която давала живот на всичко –Любовта (Ерос). Хаосът родил вечният Мрак и тъмната Нощ, от които произлезли Светлината и Денят. Хирон пеел за огъня в недрата на Земята, за билките, които лекуват болестите, пеел как човекът може да предсказва бъдещето. Възпявал още красотата на здравото тяло на човека, безстрашието и смелостта на героите. Така всеки ден с песни кентавърът Хирон предавал мъдростта си на своите ученици.

Кентавър 2Когато Хелиос започвал да се спуска към водите на безкрайния Океан в западния край на Земята, учениците на Хирон отивали на лов в планините.Към залеза на Хелиос те се връщали и отивали при своя учител да се похвалят с успеха си. Херкулес оставил пред него два елена, Пелей оставил две сърни, а Орфей водел жив козел. Хирон ги похвалили за проявените сила и смелост. Пристигнал и Ескулап, който носел голям букет от горски цветя и билки. Той започнал да разказва на Хирон, че видял една змия как ухапала коза и тя започнала да се гърчи от болка. Козата изяла няколко листенца от тая билка и болките и веднага преминали. Затова той набрал от тази билка, която лекувала ухапване от змия. Хирон се зарадвал на разказа на Ескулап. Той го насърчил все така старателно да търси билки и да лекува хората. С настъпването на вечерта учениците на Хирон отивали в гората за да насекат дърва. След това наклаждали буен огън, в който изпичали убитите елени и сърни. След вечерята, учениците заобикаляли Хирон и започвали да беседват по различни въпроси. После всички заедно със своя учител свирели и пеели. Песните им огласяли планините.

Когато богиня Еос (Зората), отваряла вратите, за да излезе Хелиос с колесницата си, кентавърът Хирон се събуждал. Отивал на извора да се изкъпе и се връщал в пещерата. Изсвирвал със своя рог и учениците се събуждали. Те отивали на извора, изкъпвали се и отивали в пещерата. Хирон ги повеждал из гората на сутрешна разходка. Освежени и ободрени, те се връщали в пещерата, за да се нахранят. След това кентавърът ги завеждал на една просторна зелена поляна в гората. Те седели около него и слушали мъдрите му думи. Когато свършел учениците му почвали да се упражняват. Мъдрият Хирон знаел бъдещето на своите ученици и затова към всеки от тях проявявал съответните грижи, за да го подготви за бъдещите му подвизи.

Кентавър 3Повечето от учениците на Хирон участвали в похода на агронавтите за златното руно в Колхида, под покровителството на Язон. Езон, бащата на Язон, бил цар на Йолк. Брат му Пелий заграбил властта и избил приятелите на Езон. Езон и сина му едва се спасили, като избягали една нощ и стигнали до планината Пелион. Езон показал на сина си пещерата на Хирон и му казал, че ще го остави тук, за да може Хирон да го научи на всичко, за да стане смел и да отмъсти на чичо си.
Хирон приел Язон и двадесет години го учел, за да изпълни завета на баща си. Когато Язон овладял занаята на своя учител, организирал поход до Колхида за златното руно. Всички негови съученици Взели участие в похода. Сред тях бил и известният певец Орфей. На път те се отбили до Хирон. Той много се зарадвал като видял всички свои ученици тръгнали да извършват един от най-големите подвизи. Сложили богата трапеза. Орфей започнал да свири. Далеч в планините се леели звуците на нежната песен. Просълзен от радост Хирон му казал да накара хората да забравят страданията си, да ги направят радостни и щастливи със песните си, защото това било богатството което имал само Орфей. Той изразил щастието си, че имал такъв ученик. След смъртта на кентавъра Хирон боговете го превърнали в съзвездието Стрелец и го оставили на небето.

Аргонавтите в Мизия

(Продължение 4)

Недълго плавали аргонавтите и стигнали до бреговете на Мизия. Там те слезли на брега, за да се запасят с вода и храна. Могъщият Херкулес навлязъл в гората, която се намирала наблизо, за да си направи ново весло – неговото се било счупило. Той намерил една висока бяла ела, сграбчил я със силните си ръце и я изтръгнал с корените. Нарамил могъщият герой бялата ела и тръгнал към брега. Изведнъж насреща му изтичал приятелят му Полифем и разказал, че току-що чул гласа на младия Хилас, който ги викал. Хукнал Херкулес да търси Хилас, но никъде не можел да го намери. Натьжил се Херкулес. Заедно с Полифем търсил той навсякъде Хилас, но всичко било напразно.

Щом се появила на небето лъчезарната зорница, предвещаваща скорошно настъпване на утрото, аргонавтите  потеглили, без да забележат в утринната дрезгавина, че нито Херкулес, нито Полифем са с тях. Когато вече настъпило утрото, героите се натъжили, като видели, че двама от най-славните им другари не са между тях. Язон седял опечален, с отпусната глава; той сякаш не чувал жалбите на своите спътници, сякаш не забелязвал отсъствието на Херкулес и Полифем. Верният Херкулесов приятел Теламон пристъпил към Язон и го обсипал с упреци:

– Само ти седиш така спокойно. Можеш сега да се радваш. Херкулес не е всред нас и няма кой да затъмни сега твоята слава. Не, аз няма да продължа да пътувам с вас, ако не се върнете и не издирите Херкулес и Полифем.

Теламон се впуснал към кормчията Титий и искал да го застави да върне обратно „Арго”. Напразно се мъчели да го успокоят бореадите (синовете на Борей); разгневеният Геламон не искал да слуша никого, той обвинявал всички, че умишлено са оставили Херкулес и Полифем в Мизия. Изведнъж от морските вълни се показала обвитата с водорасли глава на морския бог. Той хванал с ръка кораба отдолу, спрял го и казал:

– По волята на великия гръмовержец Зевс, Херкулес и Полифем останаха в Мизия. Херкулес трябва да се върне в Гърция, да постъпи на служба при Евристей и да извърши дванадесет големи подвига. На Полифем пък е предопределено да основе в страната на халибите славен град – Киос. А героите останаха в Мизия, защото търсят отвлечения от нимфите прекрасен Хилас.

Като казал това потънал в морето и се скрил от очите на аргонавтите. Героите се успокоили. Теламон се помирил с Язон. Седнали при веслата героите и „Арго”, тласкан от ритмичните удари с веслата на могъщите гребци, бързо полетял по морето.

Следва продължение…

Аргонавтите на полуостров Кизик

 

(Продължение 3)

Когато аргонавтите плавали из Пропонтида, пътем се отбили на полуостров Кизик. Там живеели долионите, потомци на Посейдон. Управлявал ги цар Кизик. Недалеч от полуостров Кизик се намирала Мечата планина, където живеели шесторъки великани; долионите можели да живеят в безопасност наред с такива съседи само благодарение на Посейдоновата закрила. Царят на полуостров Кизик приел аргонавтите с почести и цял ден прекарали те в двореца му на весело пиршество. А щом взело да се разсъмва, аргонавтите се стегнали за път. Те вече се били качили на „Арго”, когато неочаквано на отсрещния бряг на залива се появили шесторъките великани. Те започнали да хвърлят в морето грамадни камъни, откъсвали цели скали и ги натрупвали една върху друга, за да препречат на аргонавтите изхода от залива към открито море. Грабнал стегнатия си лък Херкулес и една след друга започнал да изпраща своите смъртоносни стрели по великаните. Като се прикривали с щитовете си, аргонавтите се нахвърляли срещу враговете си с копия в ръце. Боят не траял дълго, един след друг великаните изпопадали на земята и в морето; всичките били избити, нито един от тях не можал да се спаси.

Аргонавтите потеглили. Попътен вятър издул корабното платно и целия ден „Арго” спокойно се носил по вълните. Настанала вечер; богът на слънцето Хелиос завършил пътя си по небето, нощта обвила с тъма небето и земята. Вятърът променил посоката си и вече носил „Арго” обратно – към бреговете, които той неотдавна бил напуснал. В нощния мрак аргонавтите пак стигнали до Кизик. Жителите на Кизик не ги разпознали- те ги сметнали за морски разбойници и ги нападнали начело с младия си цар. Завързал се страшен нощен бой. В пълен мрак се биели героите със своите неотдавнашни приятели. Могъщият Язон с острото си копие наранил в гърдите младия цар на Кизик и той със стенание паднал на земята. Но ето, лъчите на богинята на зората  Еос обагрили изтока с червена светлина. Настъпило утро и всички разбрали, че са се били с приятели.

Аргонавтите и жителите на Кизик три дни оплаквали убития млад цар. А жена му, прекрасната Клейто, дъщеря на Мероп, не могла да понесе тежката загуба и сама забила остър меч в гърдите си.

Следва продължение…

Аргонавтите и походът към Колхида

(Продължение)

Тутакси след своя разговор с Пелий Язон започнал да се приготовя за поход до Колхида. Той обиколил всички гръцки земи и навсякъде призовавал славните с подвизите си герои на поход до Колхида за златното руно. Всички големи герои се отзовали на поканата му. Съгласил се да вземе участие в похода и най-великият от героите, Зевсовият син Херкулес. Всички герои се събрали в Йолк. Та кой ли не бил всред тях: тук били и гордостта на град Атина – могъщият Тезей, и синовете на Зевс и Леда – Кастор и Полидевк, придружени от братовчедите си Идас и Линкей, и крилатите герои Калаид и Зет, синове на Борей и Орития, и Мелеагър от Калидон, и храбрият Анкей, и Адмет, и Теламон, и много други. Между героите бил и певецът Орфей. Гърция никога още не била виждала такова стечение на герои. Силни, прекрасни като богове, те привличали възторжените погледи на всички жители на Йолк. Какви препятствия биха могли да ги спрат, кой би могъл да им се противопостави, какво би могло да ги уплаши?

Готов бил и кораб за героите. Този кораб бил построен от Арг, син на Арестор; лично богиня Атина му помагала. Тя вградила в кърмата на кораба къс от свещения дъб, растящ в гората на Зевсовия оракул в Додона. Този десетовеслен кораб, наречен „Арго”, бил прекрасен. Той бил лек и бърз; като чайка се носел по вълните на морето. По името на кораба-„Арго” и героите, които взели участие в похода, били наречени аргонавти (плаващи с „Арго”). Аргонавтите били покровителствани не само от Атина – под своя закрила ги взела и Хера. Тя изгаряла от омраза към Пелий, задето не й принасял жертви. Язон пък се радвал на особено благоволение от нейна страна. Веднъж тя се явила на младия герой  в образа на грохнала бабичка на брега на една планинска река и със сълзи го помолила да я пренесе на отсрещния бряг. Героят внимателно вдигнал бабичката на гръб и я пренесъл през буйната река. Само че при преминаването на реката Язон изгубил сандала от левия си крак. Оттогава Хера обикнала Язон и му помагала във всичко. И стрелометецът Аполон покровителствувал аргонавтите; всъщност той подтикнал героите да предприемат този поход и пак той им предрекъл щастие и успех.

Като се събрали в Йолк, героите искали да изберат за свой предводител великият Херкулес, но той се отказал и предложил да изберат Язон. За кормчия на „Арго” бил избран Титий, а на носа на кораба застанал Линкей, от чието око не можело нищо да се скрие не само на земята, но даже и под земята.

Всичко било готово за отплаване, „Арго”, спуснат във водата, вече леко се полюлявал върху вълните: натоварени били запасите от храна и прясна вода; принесени били последните жертви в чест на Аполон и на всички богове. Жертвоприношението дало щастливи предзнаменования. В навечерието било уредено и весело пиршество. Било вече време за тръгване в далечното, пълно с опасности плаване.

Едва крайчецът на небето пламнал, в пурпурната светлина на утринната зора, и кормчията Титий, събудил аргонавтите. Те се качили на кораба и седнали до  веслата, по двама на всяка скамейка. Дружно наблегнали върху веслата могъщите гребци. Гордо изплавал „Арго” от пристанището в открито море. Вдигнали снежнобялото платно на кораба. Попътен вятър издул платното и лекият кораб бързо се понесъл по приветливо шумящите вълни. Ето върху колесницата, с впрегнати бели като сняг коне, се издигнал на небето лъчезарният бог на слънцето Хелиос. Розова светлина затрепкала по платното на кораба и морските вълни заблестели в утринните лъчи на слънцето.

Орфей докоснал струните на златната си китара и запял; дивната му песен се понесла по морската шир. Героите се заслушали в песента, а от морската дълбочина изплавали риби и пъргави делфини. Омаяни от пеенето на Орфей, те плавали подир бързо разсичащия вълните „Арго” като стадо, което върви след пастира под сладките звуци на свирката му.

Следва продължение…

Легенди за съзвездието Лъв

Зодиакалното съзвездие Лъв най-добре се вижда през нощите на март и април. Заобиколено е от съзвездията Девица, Чаша, Секстант, Рак и Малък лъв. В съзвездието Лъв с просто око могат да се видят около 70 звезди, които са слаби звезди. Най-ярките са Регул и Данебола. Най-ярките звезди на съзвездието образуват характерна геометрична фигура – силно удалжен неправилен шестоъгалник. С малко въображение в тази фигура може да се види тялото на лъв с буйна грива. Десният крак на лъва е добре очертан от наредени звездички. Звездата Данебола блести в края на дългата и извита като обръч опашка на лъва. В съзвездието Лъв има много интересни двойни звезди, но те се наблюдават с помощни телескопи.
Лъв е едно от най-старите съзвездия. Името на това съзвездие е дадено от древните египтяни.

В древен Египет, когато през нощите на март и април, високо над хоризонта заблестявали звездите на съзвездието Лъв, настъпвали големи горещини. Страната се превръщала в една изгоряла пустиня и даже долината на р. Нил изсъхвала и се напуквала. По туй време през нощите се чувал само ревът на лъвовете, които скитали, за да си търсят храна. Никой не смеел да отиде там. Пустинята се превръщала в царство на лъвовете. Това всяка година се повтаряло и за това древните египтяни нарекли областта от небето със звездите, които виждали над главите си, с името Лъв.Според преданията под този знак на това съзвездие трябвало да се раждат влики царе.

Древногръцката митологоя много добре ни запознава и с Немейският лъв. Той е ужасяващо чудовище, което опустошавало околностите на град Немея, откъдето дошло и името му. Бил удивително едър и имал твърда като стомана кожа, неуязвима за оръжия. Да убие Немейския лъв и да донесе кожата му била първата задача, която цар Евристей поставил на Херкулес. Дълго търсил Херкулес леговището на звяра, но накрая го намерил в една голяма пещера. Притаил се и го зачакал да се покаже.

Щом лъвът се появил, Херкулес пуснал по него няколко стрели, но те само раздразнили животното. Лъвът побеснял, а Херкулес се хвърлил към него, ударил го с боздугана си и го доубил с голи ръце. Метнал убитото животно на гръб и отишъл в Немея, където положил началото на Немейските игри, по време на които в цяла Гърция прекратявяли войните и царувал всеобщ мир. А когато Херкулес се върнал в Микена жив и здрав и с убития лъв, Евристей се ужасил от мисълта каква огромна сила притежава. Зевс отбелязъл първия подвиг на своя син, като създал на небето съзвездието Лъв.

От гледна точка на митологията Лъвът е символ на запазването на царската власт, неин атрибут. А влиянието на този зодиакален знак се изразява в чувството на гордост и голямо самоуважение.

 

Прометей

Синьото небе се оглеждало във водите, пълни с риба. Във въздуха летели птици, а по поляните пасели стада. Никой не пазел стадата, никой не ловял риба и не слушал песните на птиците. На земята не живеели хора.Тъжен ходел по земята Прометей, потомъкът на божествения род на титаните, и напразно търсел живо същество, което да ходи изправено и да прилича на него. Навсякъде виждал кална земя, която давала живот на тревите и на дърветата, и дъждове, които ги напоявали.Дъждовната вода поддържала живота в природата, защото там, където на валяло, дърветата умирали, умирали и храстите – и всичко се превръщало в пустиня. Когато разбрал силата на земята и водата, Прометей смесил пръстта с дъждовна вода и създал първия човек.Прометей смесил пръстта с дъждовна вода и създал първия човек. Той приличал на боговетеАтина Палада, богинята на разума и мъдростта, вдъхнала живот на мъртвата статуя и сивата глина започнала да става розова, сърцето затуптяло и безжизнената дотогава статуя се размърдала, краката и ръцете й се раздвижили. Така Прометей създал първите хора.

Дълго време те не знаели как да използват душата си – този дар от Атина Палада. Живеели като малки деца. Виждали, но не познавали, слушали, но не разбирали, и ходели по земята като насън. Не умеели да пекат тухли, да дялат греди и да строят къщи. Като мравки се движели по земята и в тъмните пещери под нея. Те не знаели даже, че след лятото идва есента, след есента -зимата, а след зимата – пролетта. Тогава Прометей отишъл сред хората и започнал да ги учи да строят къщи, да четат, да пишат, да смятат и да разбират природата. Научил ги да впрягат животните в каруци, за да не носят товарите на гръб. Показал им как да си правят лодки и им обяснил защо платната помагат на весларите. Посочил им скритите в дълбините на земята богатства. От планинските находища започнали да изкопават мед, желязо, сребро и злато. Преди това хората не познавали лекарствата, не знаели какво им помага и какво им вреди. Прометей ги научил как да приготвят лечебни балсами. Показал на хората всички изкуства и те с отворени очи възприемали и на всичко се учели.
Боговете, събрани на Олимп – планината на боговете, гледали с недоверие на хората, населили земята, които се научили на труд, на наука и изкуство от Прометей. И по-специално владетелят на всички богове Зевс ставал от ден на ден по-недоволен. Той извикал Прометей и му казал:

– Ти си научил хората да работят и да мислят, но не си им показал как да почитат боговете, как да им принасят жертви и как да им се кланят. Ти знаеш, че от боговете зависи дали годината ще бъде плодородна, дали на земята ще има мор или благоденствие. Боговете владеят съдбините на хората. Аз самият хвърлям своите светкавици там, където поискам. Иди при хората и им кажи как да принасят жертви за нас, в противен случай върху тях ще се стовари нашият гняв.

– Хората трябва да принасят жертви на боговете-отговорил Прометей, – но ти, Зевсе, трябва да избереш това, което ще ти принесат в жертва.

Прометей убил вол, месото му скрил в кожата и отгоре го прикрил с търбуха. На друга купчина поставил костите, които покрил с бяла лой, така че те да не се виждат. Тази купчина изглеждала по-голяма и на пръв поглед по-хубава. Едва Прометей направил това, Зевс усетил приятната миризма на жертвеното животно и се спуснал от небето на земята.Прометей видял Зевс и извикал:

– Богове, изберете тази част, която повече ви харесва. Която купчина си избереш ти, господарю на боговете, нея смъртните хора ще ти принасят в жертва.Зевс разбрал, че Прометей иска да го измами, и затова нарочно избрал купчината с бялата лой. Прометей с усмивка пристъпил към купчината и отделил мазнината. Отдолу се показали костите. Когато отмахнал търбуха на вола, се видяло чистото месо. Оттогава хората принасяли в жертва на боговете кости и мазнина, а месото оставяли за себе си.

Зевс не оставил ненаказана постъпката на Прометей и решил да вземе от хората огъня. Така или иначе те получават по-добрата част – месото, нека тогава го ядат сурово. Господарят на боговете поръчал на облаците да се превърнат в дъжд и да угасят всички огнища. Силният вятър измел пепелта чак до морето. Така хората загубили огъня, който им бил необходим и в обикновения живот, и в работата. Те не могли вече да пекат хляб или да готвят, ковачниците запустели и работилниците се обезлюдили. През хладните дни и мразовитите нощи нямало къде да се стоплят.

Прометей виждал нещастието, което постигнало хората, страдал заедно с тях и не ги напуснал. Той знаел, че в двореца на Зевс денонощно гори силен огън. Използвал нощта, за да се приближи до златния дворец на върховния бог. Тихо, незабелязан от никого, взел малко огън от огнището на Зевс и го скрил в кухото стъбло на тръстика. С огъня се върнал зарадван при хората. Донесъл им това, което те толкова много искали.
Отново лумнали пламъци в огнищата на хората и в техните работилници и ароматът на варените ястия и на печеното месо се разнесъл чак до небето, достигнал до носа на господаря на боговете. Зевс погледнал към земята и видял дим, който излизал от комините. Разгневил се с гнева на боговете. Веднага избрал ново наказание за хората. Извикал при себе си хромия бог Хефест, който бил изкусен ковач. Живеел под вечно димящите вулкани, където били неговите работилници. Зевс му поръчал да направи прекрасно момиче. Хефест се съгласил и скоро сътворил най-красивата девойка, която някога светът бил виждал. Зевс й вдъхнал живот. Богиня Атина Палада й дала прекрасна наметка, бяла дреха и блестящ колан, а богинята на красотата Афродита я дарила с неземна красота. Хермес, пратеникът на боговете, вложил в устата й приятни думи и съблазнителен глас. Зевс положил в ръцете й златна кутия и й дал името Пандора – тази, която получава дарове. Коварният Хермес отнесъл Пандора на земята при Прометеевия брат – Епиметей.

Много пъти Прометей предупреждавал брат си да не приема дарове от боговете. Но при вида на красивата Пандора Епиметей забравил за това предупреждение и за всички съвети. Той любезно я приел в своя дом заедно със златната кутия. Бил любопитен какво му изпращат боговете и помолил девойката да повдигне капака й. Пандора се съгласила и отворила капака. Със свистене, вой и стонове от златната кутия излетели болести, злини, беди се разнесли над целия свят, който до този момент не знаел що е зло. Пандора също се уплашила и побързала да затвори капака. Всички злини от кутията излетели, а в нея останала само надеждата. Но болестите и нещастията я били притиснали на самото й дъно, затова в света има толкова малко надежда. Болестите и злото дошли неканени при хората, а след тях идвала и смъртта. Тежки мисли будели хората през нощта, а кошмарите притискали гърдите им. Само надеждата, единствено надеждата рядко ги навестявала. Тя оставала затворена в кутията на Пандора.

Гневът на Зевс се изсипал върху Прометей. Владетелят изпратил Хефест и неговите помощници да приковат непокорния Прометей е най-тежките и най-здрави вериги към една висока скала в планината Кавказ. Хефест изслушал с нежелание заповедта на Зевс, ала приковал Прометей така, че да не може да се помръдне.

Високо над пропастта, в царството на мъглите, Прометей висял между небето и земята, но не се покорил и не помолил Зевс за милост.
Когато Зевс видял, че Прометей не се разкайва и че гордо понася своята съдба, изпратил на Кавказ огромен орел. Орелът долитал всеки ден до прикования Прометей и с острия си клюн разкъсвал и кълвял чернияму дроб. През нощта дробът отново пораствал и орелът всяка сутрин имал своята плячка-храна. На такива мъки Зевс го осъдил за векове. Изминали столетия, но Прометей не се подчинявал.

Дълги години прикованият към скалата герой живял в мъки и самота, докато бил забелязан от Херакъл -син на Зевс, който се бил отправил да търси златните ябълки от градината на хесперидите. Точно тогава долетял орелът за своя кървав пир. Херакъл обтегнал лъка си и пуснал стрелата, която пронизала злия кръвожаден орел. След това разбил оковите на Прометей и му подарил свободата. Но за да се смири Зевс и да се изпълни неговата клетва, Прометей трябвало да носи железен пръстен, в който е сложен камък от кавказката скала. Така той трябвало да остане завинаги прикован – според волята на Зевс.

Оттогава хората носят пръстени с вградени камъни, които да им напомнят делото на Прометей. Носят ги и днес, когато вече са забравили за Прометей, който не искал да се покори на боговете и останал верен на хората.

Previous Older Entries