Европа

ЕвропаФиникийският цар Сидон имал дъщеря хубава като богиня-Европа. Веднъж тя сънувала сън: Азия и материкът, отделен от континента с море, се превърнали в жени, които се борели за нея- кой да я спечели.И двете искали да я притежават. Победена била Азия, която макар, че възпитала и отгледала Европа, трябвало да я отстъпи на другата.

Когато се събудила, Европа започнала да се моли на боговете, ако я очаква някакво нещастие да го предотвратят. Облякла се и заедно с други девойки отишла да си играят на една зелена ливада. Там лудували и брали цветя в златните си кошнички. Видял я синът на Кронос-Зевс и решил да я открадне. За да не я уплаши той се превърнал в красив бик. На челото му блестяло сребърно петно, рогата му-извити като „нов месец” станали златни. Девойките заобиколили чудното животно и започнали да го галят.

Европа 1Бикът се приближил до Европа, която го прегърнала и целунала. Той легнал в краката и, сякаш я молел да се качи върху него. Тя наистина се качила на гърба му. Тогава той станал и се затичал към морето. Уплашила се Европа и викала за помощ, но бикът се хвърлил в морето и като делфин заплувал по лазурните му води. Самият бог на морето Посейдон, заобиколен от морски божества, плавал напред и правел път в морето за своя велик брат Зевс.Треперейки от страх Европа се държала за златните рога на бика.

Скоро се очертали бреговете на остров Крит. Бикът  бързо доплувал до брега и се превърнал отново в красивия бог Зевс. От този съюз им се родили трима синове-мъдри и силни: Минос, Радамант и Сарпедон.

Впоследствие, обаче, Европа се омъжила за Астерион, царя на Крит, който умирайки бездетен, оставил властта над острова на синовете на Европа от Зевс.

 

Минотавъра

МинотавърПреди Минос да стане цар на остров Крит, той помолил Посейдон да му даде знак, че той, а не брат му ще заеме престола. Посейдон му изпратил бял бик, когото Минос да принесе в жертва на бога. Когато обаче Минос видял великолепния бял бик, излязъл от водата, решил вместо него да принесе в жертва друг бик, надявайки се, че Посейдон няма да види разликата, а изпратения от бога да запази за себе си. Когато разбрал за измамата, Посейдон побеснял и направил така, че Пасифея, съпругата на Минос, да полудее и да се влюби в бик. Пасифея отишла при Дедал (изкусен архитект, гениален художник, механик и скулптор) за помощ, да й даде съвет как да задоволи страстта си. Той построил куха дървена крава, покрита с волска кожа, в която Пасифея трябвало да се скрие и да позволи на бика да я обладае. Резулатът от този съюз бил Минотавъра. Той бил свирепо същество и след съвет от Делфийския оракул, Дедал построил гигантски лабиринт, в който да бъде затворен бика.

Минотавъра и ТезейСинът на Минос, Андрогей бил убит от атиняните, които му завидели за победите на Панатинските игри. За да отмъсти за сина си, Минос повел война и спечелил. Волята му била седем атински младежи и девойки да бъдат изпращани на всеки девет години в двореца му и там да бъдат пренесени като жертва на Минотавъра. На третото изпращане, Тезей (легендарен владетел на Атина) доброволно пожелал да бъде изпратен при чудовището. Ариадна, дъщерята на Минос се влюбила в Тезей и му помогнала да излезе от лабиринта като му дала кълбо прежда, с което той маркирал пътя си и успял да намери пътя обратно. Тезей убил Минотавъра с магически меч, даден му пак от Ариадна и извел останалите атински младежи вън от Лабиринта.

Легенда за принцеса Мара

ЦаревецС нахлуването на турците от юг над Търновското царство надвиснала голяма опасност. Иван Шишман, българския цар по онова време бил изправен пред сериозна дилема. Той се нуждаел от време, за да отблъсне вражеските сили. Султан Мурад бил чувал за красотата на Иван Шишмановата сестра и я поискал за съпруга. Сърцето на царя се разкъсвало, но той знаел, че трябва да я пожертва. Принцеса Мара щяла да краси царският харем, за да спаси българските земи и хора.

Когато хората на султана пристигнали, за да я отведат тя помолила да и позволят да види за последен път местата, където била родена и израстнала. На зазоряване тя напуснала хълма Царевец, минала през Арбанашкото плато и се изкачила на белите скали край Лясковец. Оттам тя наблюдавала своите красиви родни земи и дълго плакала неутешимо. Хората разказват, че на местата, където падали сълзите й, израстнали гроздови издънки; хората ги култивирали и от тях се родило прекрасно грозде. Такива лози не съществували по тези земи преди. Зърната били големи, чисти и тежки, точно като сълзите на принцесата. Дори на този ден, в средата на Август, на празника Успение Богородично, хората сбират грозде и отправят благословии към божията майка, а също така споменават и българската принцеса.

Мара продължила да върви и достигнала до поле, точно под царския дворец. Там тя трябвало да се сбогува със нейните близки: със семейството си, с прителите си и целия български народ. Раздялата била много болезнена. Всички осъзнавали високата цена, която дъщерята на Иван Александър трябвало да плати. Всички плачели и се молели за нея и за самите себе си. Онази нощ камбаните мълчали и никой не запалил кандилото пред иконата в дома си. Мрак се спуснал върху целия град и върху душите на българския народ. Хората от Търново нарекли мястото, където за последен път видяли тяхната принцеса, Марино поле (Марно поле).

Легенда за възобновяването на българското царство

istoriya1-300x225Преди време, в подножието на Балкана, живели двама смели и дръзки братя –  Асен и Петър. Петър бил мъдър и миролюбов човек и често призовавал Господ в молитвите си. В знак на силната си вяра той построил красива църква на десния бряг на река Янтра. Асен, по-малкият брат, бил хладнокръвен и изпълнен с енергия; събирал млади мъже и ги учел на изкуството на войната. Подготвял ги за армията.

Уморени коне, пропити с пот, често влизали в болярската крепост. Техните ездачи бързали да занесат важни новини на двамата братя.
Със всеки изминал ден животът под гръцко владичество ставал все по-труден. Василевсите наложили нов данък. Освен това голямо количество от стоки и животни било изпращано във Византия. Хората стенели от изнемога, броят на недоволните растял. Казват, че дори Св. Димитър, закрилникът на гърците се отрекъл от тях, заради коварството и жестокостта им. Неслучайно норманците завладяли Тесалоника. Те опожарили града и поробили гражданите му. Светецът изоставил града, премахнал благословията си и застанал на българската страна.
Разказва се, че веднъж върху олтара на новопостроената болярска църква, се появила чудна икона, портрет на светец. Едната от ръцете му била вдигната във въздуха в знак на благославяне. Никой не знаел откъде се е появила.

Тогава Асен и Петър осъзнали, че точно това е дългоочаквания знак, изпратен им от Бог, за да освободят поробения български народ. Те се чувствали дори по-силни със подкрепата на светеца. Сърцата им били смели, също както и мечтите им. Църквата била вече построена и богато украсена от известни иконографи. Тя била кръстена и посветена в чест на Св. Димитър. Поклонници от целия регион на Мизия се събрали на двата бряга на Янтра. Камбаните забили празнично, песни в чест на светеца се понесли из въздуха. Всички коленичили и започнали да се молят на светеца да направи ръцете и умовете им по-силни, и да им помогне да си възвърнат свободата.

Тогава Василий, архиепископът на Търново, се появил и положил майсторски направен златен венец на главата на Асен. Наметнал на раменете му богато декорирана мантия и поставил в краката му червени ботуши, и го провъзгласил за цар на новата българска държава. Мълчание настъпило в цялата църква. След това хората проплакали: „Да живее царят!”. Под светлината на множеството кандила очите на светеца от иконата проблясвали великодушно…

 

Мардук

Мардук 1Мардук е акадски и вавилонски бог, върховен бог и цар на богове и смъртни във Вавилония, бог-създател. Мардук е божество на есенното слънце, на заклинанията и предсказанията. Първите писмени сведения за Мардук са от средата на третото хилядолетие преди Христа. От 22 век пр. Хр. се споменава като покровител на Вавилон. По време на Първата Вавилонска династия (19-16 в. пр. Хр) е обявен за централно божество във вавилонския пантеон. Според други източници това става през 12 век пр. Хр.

Главните култови места на Мардук са храмовете Есагила и Етеменаки във Вавилон. Жреците на Мардук са значителна сила в политическия живот на Вавилон. Те се опитали да създадат монотеистично учение, според което съществува само бог Мардук, а останалите богове са негови проявления. Култът към Мардук се разпространява и в Асирия, където в някои случаи се идентифицира с върховния асирийски бог Ашур.

Роднински връзки:

* Баща: Еа (шумерския Енки), бог на мъдростта и магията;

* Брат: Шамаш (в Шумер: Уту), бог на слънцето, покровител на справедливостта и гадателството, определян като брат на Мардук в някои извори;

* Сестра: Ищар (Инана), богиня на любовта и битките, определяна като сестра на Мардук в някои извори;

* Съпруга: Сарпаниту (Царпаниту);

* Деца:  Набу, бог на изкуството и писането.

В мита за „Енума Елиш” се разказва за жестока битка, която Мардук, единствения престрашилМардук 2 се от боговете, водел с богинята на соления океан Тиамат – хаоса. След като надделял, Мардук разсякъл тялото на Тиамат и сътворил от неговите части земята и небето. Без съмнение митът е създаден, за да се подчертае превъзходството на Мардук над останалите богове. Мардук смесил кръвта на убития втори съпруг на Тиамат – Кингу и сътворил човека, за да служи на боговете. Според други версии човекът бил създаден от Еа, по идея на Мардук.

Смъртта на Пелий

(Продължение 15)

Завръщането на аргонавтите 1Коварният Пелий не удържал думата си; не върнал на Язон властта на неговите прадеди. Язон преглътнал обидата и решил жестоко да си отмъсти. Отново му дошла на помощ Медея. Наскоро му се явил и случай да си отмъсти. Престарелият Язонов баща, Езон, щом узнал, че Медея е голяма магьосница, поискал тя да му възвърне младостта. Самият Язон помолил Медея да подмлади баща му. Тя обещала да изпълни тази молба, стига само Хеката да й помогнела.

Когато настъпило пълнолуние, Медея излязла в полунощ от къщи облечена в тъмни дрехи, боса, с разплетена коса. Всичко наоколо било потънало в дълбок сън, навсякъде владеела гробна тишина. Медея вървяла мълчешком, обляна от лунна светлина. Тя се спряла на място, където се събирали три пътя, вдигнала ръце и триж високо извиква. После паднала на колене и започнала да шепне заклинания. Заклевала нощта, небесните светила, луната, земята, ветровете, планините и реките. Тя призовавала да й се явят боговете на горите и на нощта. Молила великата Хеката да я чуе и да й помогне. Чула молбата й Хеката и пред Медея се явила колесница, запрегната с крилати дракони. Девет дни и девет нощиЗавръщането на аргонавтите 2 обикаляла Медея с тази колесница планини, гори, брегове на реки н на морета и събирала вълшебни билки и корени. А когато се върнала в Езоновия дом, тя издигнала два олтара: един на Хеката и втори на богинята на младостта. Изкопала пред олтарите два трапа и над тях принесла в жертва на мрачната богиня из тъмата и магьосничеството Хеката черни овце, като извършила възлияние с мед и мляко. Медея призовавала подземните богове Хадес и Персефона и ги молела да не отнемат живота на стария Езон. После наредила да доведат и него. Със своите магии тя го приспала и след това го положила върху вълшебните билки. В меден котел Медея сварила вълшебна отвара от билки. Кипнала отварата, и се покрила с бяла пяна. Медея бъркала течността със сухо клонче от вековно дърво. И клончето се раззеленило, покрило се с листа и по него се появили зелени плодове. Навсякъде, където само капнело от пяната на отварата, пониквали цветя и треви. Като видяла, че отварата е вече готва, Медея прерязала с меч гърлото на стария Езон и оставила да изтече старата му кръв. През широката рана тя вляла в жилите на Езон вълшебната отвара. И о, чудо!  Косите на стареца, преди това бели като сняг, потъмнели; изчезнали бръчките и старческата слабост, по бузите му отново се появила руменина. Събудил се Езон и се видял отново млад, силен и бодър.

Медея и Пелий 1След като сполучила да върне младостта на Езон, Медея решила да отмъсти на стария Пелий, задето измамил Язон и не му върнал властта над Йолк; тя съставила коварен план за това. Медея придумала Пелиевите дъщери да възвърне на баща им младостта и за да повярват те още по-силно в магиите й, довела един овен, заклала го и го хвърлила в котела с отварата. Щом потънал закланият овен в котела, тозчас от там изскочило игриво агне. Удивявали се дъщерите на Пелий и се съгласили да се направи опит да бъде върната младостта на баща им. Медея приготвила отвара, но не такава, каквато приготвила тя за да върне младостта на Язоновия баща. Новата отвара нямала вълшебна сила. Приспала Медея със заклинания Пелий, довела в спалнята дъщерите му и им заповядала да прережат гърлото на баща си. Но дъщерите не се решавали.

– Малодушни жени – извикала Медея. – Я по-скоро извадете меча и пуснете да изтече от жилите на баща ви старата му кръв, а аз ще му влея млада кръв.

Пелиевите дъщери не се решавали да нанесат на спящия си баща смъртен удар. Най-сетне, като извръщали лица, една след друга започнали да нанасят на баща си удари с меча. Пелий се събудил смъртно ранен. Привдигнал се на леглото и протягайки отмаляващи ръце към дъщерите се, изстенал:

– О, дъщери, какво правите вие? Кое ви накара да вдигнете ръка срещу баща си?

Медея и Пелий 2Отпуснали в ужас ръце Пелиевите дъщери. Те стояли бледни, съзнанието им ги напущало. А Медея притичала до леглото на Пелий, забила ножа си в гърлото му, нарязала тялото му на късове и ги хвърлила във врящия котел. В спалнята на Пелий се появила колесница с впергнати крилати дракони и Медея изчезнала с нея от очите на обезумелите от ужас Пелиеви дъщери.

Синът на Пелий, Адраст, устроил великолепно погребение на баща си, а след погребението – игри в чест на загиналия. В тях взели участие най-големите герои на Гърция. Съдия при игрите бил лично Хермес. Кас-тор, Полидевк и Евфем се състезавали в надбягване с колесници; Адмет и Мопс – в бой с юмруци, Атлант и Пелий – в борба. В бягане Ификъл победил всички. Но Язон не успял да получи властта над Йолк. Адраст не му позволил да остане там, изгонил го от града, задето жена му Медея убила Пелий. Язон напуснал родния си град и заедно с Медея се оттеглили в Коринт.

Следва продължение…

Най-важното

Един цар казал на своя съветник:

— Искам да разгадаеш три загадки. Ако се справиш, ще те позлатя. Ако не, ще ти взема главата. Ето и загадките: Кое е най-важното време? Кой е най-важният човек? Кое е най-важното дело? Имаш три дни.

Тръгнал си съветникът. Мислил, мислил, нищо не измислил. Вървял и плачел. Главата си ще загуби. Минал през поляна, на която момиче пасяло гъски.

— Защо плачеш, старче? – попитало детето.

Той споделил болката си.

— Но това е толкова просто. Най-важното време е Сега, защото миналото е отлетяло, а бъдещето още не е настъпило. Най-важният човек е този, който Сега е Редом с мен, защото може да си замине и никога повече да не го видя. А най-важното дело е това, което върша Сега за човека, който е Редом с мен.

Previous Older Entries