Торбата с цветя

Bag_of_FlowersВеднъж един богаташ решил вместо да изхвърли чантата с боклук в контейнера да я хвърли в краката на намиращия се наблизо мръсен просяк. Беднякът се усмихнал и си тръгнал доволен с плика пълен с боклуци! Спрял се до една локва, изхвърлил всичко от торбата, поизмил я и я напълнил с цветя , които растели наблизо. Върнал се при богаташа и му подал торбата в ръцете! Богатият гледал изумено и едва едва заеквайки продумал:
– Защо ми даваш прекрасни цветя, след като аз ти дадох само боклуци?!
Беднякът простичко отвърнал:
– Защото всеки човек дава онова, което носи в своето сърце.

Притча за любовта

ЦветяИмало едно Време, Един Велик Крал. Великият Крал имал трима сина и искал да избере един за свой наследник. Това било много трудно, защото и тримата били много разумни и много храбри. А пък били и близнаци, така че било невъзможно да вземе решение. Посъветвал се Кралят с Великия Мъдрец и той му подсказал какво да направи. Кралят се върнал у дома и помолил да дойдат при него и тримата му синове. Дал на всеки по една торба със семена на цветя и им казал, че тръгва на поклоническо пътуване.

— То ще продължи няколко години — една, две, три, може и повече. И това е изпитание за вас. Тези семена ще ми ги върнете, когато се върна от пътуването си. Този, който ги запази най-добре, той ще стане мой наследник.

И кралят потеглил на път.

Първият син си помислил… Какво да правя със семената? Сложил ги в железен сейф – когато баща му се върне, те ще бъдат такива, каквито са били.

Вторият син си помислил… Ако ги пазя така, както прави брат ми, те ще умрат. А мъртвите семена – изобщо не са семена. Отишъл в магазина, продал ги и получил пари.

А третият син отишъл в градината и пръснал семената навсякъде, където имало свободно място.

След 3 години, когато Великият Крал се върнал…

Първият син отворил сейфа си. Семената били умрели и започнали да вонят. Бащата казал:

– Какво е това? Нима такива семена ти дадох? Те трябва да са способни да цъфнат с цветове и да миришат прекрасно, а тези семена вонят! Това не са моите семена!

Синът му възразил, че това са същите семена, но бащата казал:

– Ти си материалист.

Вторият син се втурнал към магазина. Купил семена, върнал се вкъщи и ги поднесъл на баща си. Но бащата казал:

– Но тези не са същите. Ти мислиш по-добре, но все пак това не е качеството, което бих искал да видя в теб. Ти си психолог.

Обърнал се към третия син с голяма надежда, но и страх едновременно. Какво ли е направил той? Третият син повел баща си към градината, където навсякъде цъфтяли милиони цветя. И Синът казал на баща си:

– Това са онези семена, които ти ми даде. Щом узреят семената им, аз ще ги събера и ще ти ги върна.

Бащата казал:

– Ти си моят наследник. Ето така трябва да се постъпва със семената!

Този, който трупа, не разбира живота, който пресмята също ще го изгуби. Само съзидателният ум може да го разбере. В това е красотата на цветят, те не могат да се трупат и държат на склад. Те олицетворяват Бога, не е възможно да пестиш и трупаш. Те символизират Любовта, а Любовта не може да се пази в склад. Не е случайно това, че Цветята са символ на Любовта през всички векове, във всички страни, във всякакви общности.

Любовта прилича на цветята, ако тя е разцъфнала в теб, ти трябва да я споделяш, да я даваш. И колкото повече я раздаваш, толкова повече тя ще расте в теб. Ако продължиш да даваш, ще дойде ден, когато ти ще станеш неизменен, безкраен източник на Любов.

http://www.jenite.net/2008/01/blog-post_12.html

Сайтът на Една Жена

Пукнатото гърне

Един носач на вода в Индия имал две големи гърнета, които носел окачени на двата края на прът, а прътът слагал на рамото си. Едно от гърнетата било леко пукнато, затова носачът успявал да го занесе от потока до къщата на господаря си едва наполовина пълно, докато другото било съвсем здраво и не изпускало нито капка. Така носачът пристигал в къщата на господаря си с гърне и половина, вместо с две гърнета с вода. Това се случвало всеки ден в продължение на  две години.

Разбира се, здравото гърне много се гордеело, че било идеално и вършело страхотна работа. А горкото спукано гърне, засрамено от своя недостатък, било много нещастно, че отговаря само наполовина на поставените му изисквания.

След две години угризения и усещане за горчив провал, то проговорило на водоносеца край потока:

– Срамувам се от себе си и искам да ти се извиня.

– Защо?–попитал го той.–От какво се срамуваш?

– За изминалите две години успявах да пренеса само половината от обема си, защото пукнатината позволява на водата да изтича през целия път до дома на господаря ти. Заради моите дефекти ти трябва да вършиш повече работа и не получаваш заслуженото за усилията си.

На водоносеца му станало жал за горкото гърне и със съчувствие му казал:

– Когато се връщаме към къщата на господаря, искам да обърнеш внимание на красивите цветя покрай пътеката.

И така, докато се изкачвали по хълма, старото спукано гърне  забелязало слънцето, което огрявало красивите цветя покрай пътеката, и това го ободрило малко. Но накрая, щом пристигнали в къщата, то отново се почувствало зле, защото половината вода и този път липсвала. Тогава гърнето повторно се извинило на носача за своя недостатък.

В отговор носачът го попитал:

– А забеляза ли, че има цветя само от твоята страна на пътеката, а не от страната на другото гърне? Стана така, защото аз знаех за твоята особеност и реших да се възползвам от нея. Затова я превърнах в предимство. Посях цветни семена от твоята страна на пътя и всеки път, когато се връщахме от потока, ти ги поливаше. От две години аз късам тези цветя и украсявам масата на господарите си. Ако ти беше обикновено гърне, те никога нямаше да се порадват на тази красота.

Всеки от нас има своите уникални качества. Ние всички сме спукани гърнета. Затова не се притеснявайте от недостатъците си. Признайте ги и ги превърнете в извор на красота.

***

Не забравяйте, че в слабостите си ние откриваме своята сила.

Нарцис

Нарцис бил много красив юноша, син на речния бог Кефис и нимфата Лириопи. Прорицателят Тирезий казал на родителите му, че тяхното дете, ще доживее до дълбока старост само ако никога не види лицето си. Нарцис станал много красив младеж и много жени се опитвали да се домогнат до сърцето му, но той бил безразличен към всички. Когато в него се влюбила нимфата Ехо, той я отблъснал. Един от херувимите който бил влюбен в жестоко отхвърлената от Нарцис нимфа решил да го накаже, като го накарал да се влюби в собственото си отражение.

Един ден, по време на лов, хубавецът Нарцис спрял да почине близо до едно езеро и да пие вода. Кристалните води обаче го привлекли и той започнал с интерес да оглежда лика си в тяхната повърхност. Младежът се влюбил истински в отражението, което съзрял във водата. Ден и нощ не се отделял от езерото и молел за ласка собствения си лик. На финала, нещастен, пожелал смъртта. Това било единственото избавление от мъките на невъзможната любов. Боговете обаче се смилили над него и го превърнали в цвете. На това място пораснали красиви бели и жълти цветя, които сега наричаме нарциси.

Легенда за хризантемите

Живял в древен Китай жесток мандарин, който ограбвал безмилостно бедните хора. Млад момък се възмутил от постъпката му и навсякъде започнал да говори, че трябва да се поведе борба срещу него. Войниците на мандарина хванали момъка и той бил осъден на смърт.
Девойката, която обичала младежа, отишла при мандарина,паднала на колене и го помолила поне с един ден да отложи изпълнението на смъртната присъда. Така горещо го молела,че той най-после се трогнал от силната Ѝ любов. Мандаринът откъснал една цветна пъпка от най-близкия до него храст и я подал на девойката. Казал да я вземе и на другия ден, когато тя се разтворела и цъфнела, той щял да отсрочи изпълнението на смъртната присъда с толкова дни, колкото листенца имало на този цвят.
Девойката взела пъпката и се прибрала у дома. Цял ден тя не само разлиствала, но и разнищвала листенцата,така че да се получи чуден цвят. На сутринта девойката занесла цветето на мандарина. Учуден, той започнал да брои листенцата.Останал възхитен от прекрасния цвят и тъй като не могъл да преброи листенцата, освободил момъка.
Не напразно хризантемата е национално цвете на Китай и Япония.На Японския орден за най-висока заслуга е изобразена хризантема с шестдесет лъча.