Легенда за възобновяването на българското царство

istoriya1-300x225Преди време, в подножието на Балкана, живели двама смели и дръзки братя –  Асен и Петър. Петър бил мъдър и миролюбов човек и често призовавал Господ в молитвите си. В знак на силната си вяра той построил красива църква на десния бряг на река Янтра. Асен, по-малкият брат, бил хладнокръвен и изпълнен с енергия; събирал млади мъже и ги учел на изкуството на войната. Подготвял ги за армията.

Уморени коне, пропити с пот, често влизали в болярската крепост. Техните ездачи бързали да занесат важни новини на двамата братя.
Със всеки изминал ден животът под гръцко владичество ставал все по-труден. Василевсите наложили нов данък. Освен това голямо количество от стоки и животни било изпращано във Византия. Хората стенели от изнемога, броят на недоволните растял. Казват, че дори Св. Димитър, закрилникът на гърците се отрекъл от тях, заради коварството и жестокостта им. Неслучайно норманците завладяли Тесалоника. Те опожарили града и поробили гражданите му. Светецът изоставил града, премахнал благословията си и застанал на българската страна.
Разказва се, че веднъж върху олтара на новопостроената болярска църква, се появила чудна икона, портрет на светец. Едната от ръцете му била вдигната във въздуха в знак на благославяне. Никой не знаел откъде се е появила.

Тогава Асен и Петър осъзнали, че точно това е дългоочаквания знак, изпратен им от Бог, за да освободят поробения български народ. Те се чувствали дори по-силни със подкрепата на светеца. Сърцата им били смели, също както и мечтите им. Църквата била вече построена и богато украсена от известни иконографи. Тя била кръстена и посветена в чест на Св. Димитър. Поклонници от целия регион на Мизия се събрали на двата бряга на Янтра. Камбаните забили празнично, песни в чест на светеца се понесли из въздуха. Всички коленичили и започнали да се молят на светеца да направи ръцете и умовете им по-силни, и да им помогне да си възвърнат свободата.

Тогава Василий, архиепископът на Търново, се появил и положил майсторски направен златен венец на главата на Асен. Наметнал на раменете му богато декорирана мантия и поставил в краката му червени ботуши, и го провъзгласил за цар на новата българска държава. Мълчание настъпило в цялата църква. След това хората проплакали: „Да живее царят!”. Под светлината на множеството кандила очите на светеца от иконата проблясвали великодушно…

 

Кукленски манастир „Св. Св. Козма и Дамян“

Манастирът е основан през Второто българско царство. Споменава се още през 11в. в документ за имотите на Бачковския манастир. Манастирът възниква като религиозна обител около аязмо с лечебна вода. Наречен е на светите братя Козма и Дамян заради техните лечителски способности. От край време е посещаван от болни хора и особено от душевноболни, тъй като се вярва, че ако пренощуват в него, ще се почувстват по-добре. В притвора на едната от двете църкви в комплекса, посветена на Св. Св. Козма и Дамян, все още могат да се видят чифт окови. В миналото душевноболните хора са били оковавани с тях към пода с цел да се излекуват. По настоящем се вярва, че ако болен човек подържи оковите за известно време или ги допре до болното място, ще се излекува.

Когато българските земи са превзети от Османската империя, ролята на манастира като място, към което се стичали болни хора с надеждата да намерят изцеление, нараснала. Турските власти пазели манастира, тъй като в него се лекували и семействата на османските управници. Бил е защитаван от набезите на разбойници, като дори са били изпращани турски войници от Пловдив, когато се е налагало. През 1657 г., когато много манастири в Родопите са разрушени, монаси се стичат към „Св. св. Козма и Дамян”. През 17 в. манастирът е служел за книжовен център, като известни творци като Кръстьо Граматик и поп Аврам Димитриев са работили там. Финансово, манастирът е бил подкрепян най-вече от еснафа на пловдивските абаджии.

По настоящем манастирът е действащ и отворен за посетители. Разполага с две църкви – едната посветена на Св. Св. Козма и Дамян и построена през 15 в., а другата наречена „Св. Благовещение” и построена през 50-те години на 20 в. Манастирският комплекс включва също така стопански и жилищни постройки, както и голямо аязмо недалеч. Църквата „Св. св. Козма и Дамян” представлява 22 м дълга и 8 м широка кръстовидна безкуполна постройка.

По време на принудителното помохамеданчване на българското население, манастирът е бил опожаряван неведнъж, но все пак неговите уникални стенописи са оцеляли. В края на 18-ти, началото на 19-ти век манастирът е бил обитаван от гръцки монаси, които замазали оригиналните му стенописи и ги покрили с нови, изписани с гръцки надписи. При по-късното реставриране на църквата са възстановени и сега могат да се видят и двата пласта фрески. Манастирът е обявен за паметник на културата. Неговият празник се отбелязва всяка година на 29-ти юни, Петровден, като празненствата обикновено продължават три дни. На този ден иконата на Св. св. Козма и Дамян, за която се смята, че е чудотворна, се изважда от църквата.

Съществува една легенда за светите лечители-братята безсребреници-Козма и Дамян.

Братята Козма и Дамян се родили в богато семейство. Още като деца били възпитани да почитат Бог и да живеет по неговите закони. Раздавали милостиня на бедните. Хранели гладните и обличали сиромасите. Господ ги дарил с чудотворни способности – да изцеляват болните от всякакви страдания. Те правели това даром, затова ги нарекли „безсребреници”. Славата на благочестивите лечители растяла. Но завистливи езичници ги наклеветили пред царя. Изпратил ги на съд и поискал от тях да принесат жертва на езическите богове. Светите мъже били непреклонни. Разгневеният императорът осъдил лечителите на смърт. В този миг Бог го наказал – главата му се обърнала назад пред очите на онемелите от изненада римски поданици. Безпомощен, царят започнал горещо да се моли на Бог. С помощта на двамата братя бил изцелен. В знак на признателност, императорът върнал свободата и славата на Козма и Дамян. Двамата лечители продължили да обикалат села и градове, да изцеляват болни и да сеят вярата Христова в сърцата на еретиците. Своята мъченическа смърт св. безсребреници Козма и Дамян намерили през 284 г., когато първият им учител ги пребил с камъни от завист и злоба. Телата им погребали в един гроб в днешна Сирия.

 

Скалният параклис Света Петка

Православните християни почитат три светици с името Параскева (Петка), като с най-голяма популярност сред българите се ползва Св. Петка Епиватска. Нейният култ се разпространява на Балканите през средновековието, като мощите на светицата, следвайки историческите обрати, пребивават в различни балкански градове (Търново, Видин, Белград, Константинопол, Яш).

В българската традиционна култура Св. Петка се почита като лечителка, като покровителка на животните и като персонификация на петъчния ден от седмицата. В Западна България на Петковден често се отбелязва родовият празник. Денят на св. Петка се свързва и с редица забрани за извършване на женска работа.

Култът към Св. Петка е добре засвидетелстван в Трън, където светицата е патрон на параклис и църква.

Скалната църква „Св. Петка” е естествена пещера, намира се на малко възвишение над извора Ралча, в квартал Бераинци на гр. Трън. Църквата е възстановена от местни жители със собствени средства в периода 1990-1994 година. Изградени са стълби до нея, с места за почивка. Възстановена е фасадната стена, която е била разрушена. Сред местното население е запазено предание, че самата Света Петка (Параскева) Българска се е укривала тук, гонена от потеря. Светицата, като се скрила в пещерата, запалила огън и замесила и опекла питка, но в това време преследвачите наближили и Св. Петка избягала през процеп в пещерата. Стъпката и ръката ѝ се отпечатали в скалата. Когато преследвачите ѝ намерили питката и се опитват да отчупят от нея, тя се вкаменила. Сега вкаменената питка е обект на почитание. Върху нея поклонниците поставят пари и палят свещи в средата ѝ. В пещерата се стичат капки вода, които се събират в панички. Тази вода се възприема като светена – Света вода и хората си мият очите с нея. Болни хора преспиват в църквата с надеждата да получат изцеление. Култът към Св. Петка се превръща в една от опорните точки на локалната идентичност на населението в региона. На Петковден (14 октомври) се провежда традиционният събор на гр. Трън. На този ден се прави курбан до параклиса на светицата. В последните години с развитието на поклонническия туризъм той се посещава все по-често и от хора от по-далечни региони.

Остров Свети Стефан

Остров Свети Стефан е известен със своята уникалност, природна красота и пясъчни плажове. В рамките на това великолепие островът може да удовлетвори желанията и капризите и на най-взискателните. В Свети Стефан всичко е оптимално разпределено – построените на гъсто къщички и малки църкви, уличките с много зеленина. Архитектурата им е непокътната и превръща това място в прекрасен туристически курорт, които е запазил духа си напълно. Свети Стефан е най-престижният курорт в Черна гора.

Свети Стефан се намира близо до Будва, само на един час път с кола от Подгорица – административната столица на Черна гора.

Легендата за построяването на Свети Стефан разказва, че турският флот плавал в морето, за да краде пари и стоки от морските градове, особено от тези в Бока Которска – най-богатата област по това време в региона. Акостирали на плаж Джаз близо до Котор. Там били стоварени част от войниците, които трябвало да нападнат Котор по суша. Когато Патривичите разбрали затова, бързо събрали техните войници и тръгнали към Котор, за да атакува турците и да помогнат на которци да защитят своя град. След победата, по пътя си обратно, те нападнали и турските галери на плажа Джаз. С Божията помощ те успели да убият и останалата част от турския екипаж. Патривичите решили не само да си разделят богатите трофеи, останали от войната, но и да изградят крепост върху скалист остров в близост до брега. На него трябвало да има къщи за всяко от 12 племена на Патривичите, както и църква, наречена Св. Стефан, който е техен покровител. Крепостта е трябвало да служи за отбрана срещу турци, пирати и други врагове, както и да предоставя убежище и подслон на жени, деца и възрастни хора по време на атаките. Тя трябвало да бъде още подслон за храни и хранителни продукти като царевица, олио, грозде, месо , мед и др.

Тази легенда намира потвърждение и в писмен документ, където Св. Стефан се споменава за първи път през 1442 г. като място за отбрана. Също така е написано, че крепостта е построена по-рано и носела името „Св. Стефан”, а след това била построена и църква със същото име. В различни древни документи Свети Стефан се споменава като „място на правосъдието” – основното място на района и племето на Патривичите.

Крепостта „Свети Стефан” постига голям напредък през първата половина на XIX век, когато там има 100 къщи, три църкви и 400 жители, разположени на малката му и ограничена площ. В началото на ХХ век островът изведнъж загубва своята икономическа мощ и политическо значение и жителите му го изоставят. Най-добрите мъже отиват на война, а много други емигрират в Америка. През 1912 г. там имало 150 жители, а през 1954 г.- само 20.

През 1954 г. група архитекти и художници започват реставриране на изоставените къщи и още през 1957 г. острова се превръща в уникален град, който става един от най-атрактивните и най-луксозните хотелски комплекси в Адриатика и Средиземноморието, предназначени за туризъм на най-високо ниво.

Днес Свети Стефан е прекрасен. Освен лукс, комфорт и прекрасни плажове, предлага вдъхновение и интимност, каквито повечето от известни хотели не притежават.

 

Чудотворната църква в Несебър

160-годишна църква бди над най-стария град по Черноморието. Несебърлии и туристи от цял свят всеки ден се покланят пред манастира в центъра на стария град.

Преди близо два века несебърлии осъмнали с плачеща икона, закачена на най-старото дърво в града. Три дни местните жители я сваляли от клоните и я носели в черквите в града. По това време в Несебър е имало над 60 храма. Всяка сутрин обаче ликът на Света Богородица отново бил на дървото. На четвъртия ден на една девица се явила Дева Мария и казала, че иска несебърлии да й построят дом, на мястото на дървото. Без да се замислят, местните жители веднага се хванали на работа. Жените носели пясък в престилките, а мъжете продали всичкото си злато и скъпоценности за каузата.

Сега стволът на чудодейното дърво се намира в центъра на храма. През 1880 г. строителите го отсекли и в корените му намерили точно толкова злато и пари, колкото са били инвестирали за църквата.
Днес туристи от цял свят посещават храма и се молят на Богородица за здраве и живот.

Според една от легендите болните се изцерявали щом легнели върху чудотворното дърво. Друг мит пък разказва, че всяка жена, която се докоснела до него, зачевала същата година. Местните жители, обаче споделят и зловещи истории, свързани с иконата.

Преди години местен клисар откраднал плачещата Света Богородица. На другия ден негови съграждани го намерили вцепенен с иконата в ръце. Тогава попът го зарекъл земята да не го приеме никога. Не се минало време и клисарят получил инфаркт. Години след смъртта му гробът му бил разровен, но тялото му било мумифицирано.

Друг зловещ мит пък разказва, че всяка година умира по едно младо момче от града. Преди десетина години три момчета откраднали няколко икони заедно с тази на Богородица, но стигнали само до вятърната мелница на града, където катастрофирали и загинали. Местните хора говорят, че до ден днешен никой не знае колко точно икони са били задигнати. Именно затова всяка година умира по едно момче, защото не всички икони били върнати обратно в храма.

Сега оригиналът на Света Богородица се намира в криптата на храма „Св. Александър Невски”.